Отваря главното меню

Промени

м
fixlink
 
== Местоположение ==
Емпайър Стейт Билдинг се намира на западната страна на [[Пето авеню]] №350 в квартала [[Мидтаун Манхатън|Мидтаун]], [[Манхатън]], между 33-та и 34-та улица. Сградата е толкова голяма, че (както и още 42 сгради в Ню Йорк Сити) има свой собствен пощенски код – 10118.<ref name=bi-facts>{{cite web | last=Verrill | first=Courtney | title=14 weird facts that you probably didn't know about the Empire State Building | website=Business Insider | date=1 май 2016 | url=http://www.businessinsider.com/weird-facts-about-the-empire-state-building-2016-4 | access-dateaccessdate=22 октомври 2017}}</ref><ref name=amny-facts>{{cite web | title=The plane crash of '45, more Empire State Building secrets | website=am New York |publisher=Newsday | date=25 април 2016 | url=https://www.amny.com/secrets-of-new-york/secrets-of-the-empire-state-building-as-it-celebrates-85-years-1.11717454 | access-dateaccessdate=22 октомври 2017}}</ref><ref>{{cite web | title=One World Trade Center Won't Get an Exclusive Zip Code: USPS Officials |first=Jonathan |last=Sederstrom | website=Commercial Observer | date=18 септември 2012 | url=https://commercialobserver.com/2012/09/the-vanity-zip/ | access-dateaccessdate=22 октомври 2017}}</ref> Районът на юг и запад има и други важни забележителности, една от тях е [[Медисън Скуеър Гардън]]. Един блок на изток от Емпайър Стейт Билдинг, на [[Медисън авеню]] и 34-та улица, се намира библиотеката за наука, индустрия и бизнес на [[Нюйоркска обществена библиотека|Нюйоркската обществена библиотека]].
 
== История ==
=== Предистория ===
[[Файл:The Waldorf and The Astoria Hotels, New York City c1915.jpg|мини|300п|Хотелите Уолдорф и Астория, около 1915 г.]]
Оригиналните собственици на ферма в района са Мери и Джон Мъри<ref>{{cite book|last1=McCarthy|first1=James Remington|last2=Rutherford|first2=John|year=1931|title=Peacock alley: the romance of the Waldorf–Astoria|publisher=Harper|url=http://hdl.handle.net/2027/mdp.39015002634015|ref={{sfnref|McCarthy and Rutherford|1931}}}}</ref><ref name=nyt19310502>{{Cite news|url=https://timesmachine.nytimes.com/timesmachine/1931/05/02/102231333.pdf|title=TOWER SITE PART OF $2,400 FARM; 20-Acre Tract in 1799 Was the Scene of Fights With British-- Sold for $10,000 in 1805.|last=|first=|date=2 май 1931|work=The New York Times|access-dateaccessdate=23 октомври 2017|language=en|issn=0362 – 4331}}</ref>
Най-ранният регистриран съществен акт е по време на [[Американската война за независимост]], когато войските на генерал [[Джордж Вашингтон]] се оттеглят от британците след битката при Кип<ref name=nyt19310502 />. През 1799 г. Джон Томсън купува 20 акра (8 хектара) земя, грубо очертана между днешните Медисън авеню, 36-та улица, Шесто авеню и 33-та улица, непосредствено на север от фермата на Каспар Семлър, за 482 британски лири (приблизително 2400 щатски долара по това време). Томпсън казва, че е продава фермата на Чарлс Лоутън за $10 000 на 24 септември 1825 г., въпреки че подробностите за тази продажба са неясни, тъй като по-късно са изгубени документите, удостоверяващи продажбата<ref name=nyt19310502 />. През 1826 г. [[Джон Джейкъб Астор]], първият американски милиардер от видното семейство Астор купува земята от Лоутън за $20 500<ref name="Craven2009">Craven, Wayne (2009). [https://books.google.com/books?id=1BrBHQfpEcAC&pg=PA35#v=onepage&q&f=false Gilded Mansions: Grand Architecture and High Society. W.W. Norton & Company]. p. 35. ISBN 978-0-393-06754-5.</ref><ref>{{cite book | last=Lewis | first=N.P. | title=The Planning of the Modern City: A Review of the Principles Governing City Planning | publisher=John Wiley & Sons, Incorporated | year=1916 | url=https://books.google.com/books?id=PjVUAAAAMAAJ&pg=PA400 | access-dateaccessdate=21 октомври 2017 | page=400}}</ref>. Семейство Астор също закупува парцел и от Мъри.
 
През 1893 година неговият внук Уилям Уолдорф Астор построява на мястото на сегашната Емпайър Стейт Билдинг първия хотел Уолдорф, а на 1 ноември 1897 г., негов братовчед, Джон Джейкъб Астор IV, отваря в близост хотел Астория на 16 етажа. Комбинираният хотел разполага с 1300 стаи, което го прави най-големият хотел в света по това време<ref>{{cite book|page=3|author=The American Architect and Building News Company|title=American Architect and Architecture|url=https://books.google.com/books?id=xYlMAAAAYAAJ&pg=RA1-PA3|edition=Public domain|year=1898|publisher=The American Architect and Building News Company|volume=59 – 62|location=Boston, Massachusetts}}</ref>. През [[1920-те]] обаче елегантният живот на Ню Йорк се изнася далеч на север от 34-та улица и хотелът запада. През 1928 година семейство Астор го продава на Бетлехем Енджиниъринг Корпорейшън за 14 – 16 милиона и решава да построи друг хотел много по на север. Старият хотел е затворен на 3 май 1929 г.<ref name="history">{{cite web|url=http://www.waldorfnewyork.com/about-the-waldorf/hotel-history.html|title=Hotel history|publisher=Waldorfnewyork.com|accessdate=30 май 2014}}</ref>
След това земята е препродадена на корпорацията Емпайър Стейт, представляваща група от богати инвеститори, включващи Луис Кауфман, Елис Ърл, Джон Раскоб, Колман дьо Пон и Пиер дьо Пон. Основен участник в нея е [[Джон Джейкъб Раскоб]], заемал преди това ръководни постове в [[Дюпон]] и [[Дженеръл Мотърс]] и една от водещите фигури в националната организация на [[Демократическа партия (САЩ)|Демократическата партия]]. Алфред Смит, бивш губернатор на Ню Йорк и кандидат за президент на САЩ, чиято кампания през 1928 г. е ръководена от Раскоб, е назначен за ръководител на компанията<ref name="WW" />. Групата купува и земя наблизо, така че разполагат с 2 декара (1 хектар), необходими за базата на кулата, като комбинираният парцел е с дължина 130 m и дължина 61 m. Консорциумът е обявен пред обществеността през август 1929 г.
 
Проектирането на сградата е възложено на архитектурното бюро [[Шрейв, Ламб и Хармън]], сключен е договор за създаване на дизайна на сградата. Водещият архитект на проекта [[Уилям Ламб (архитект)|Уилям Ламб]] описва изискванията на инвеститора така: „Заданието съдържаше няколко реда: фиксиран бюджет, не повече от 8,50 m между прозорците и коридорите и колкото може повече етажи. Фасада от варовик и дата на завършване на работите 1 май 1931 г., което означаваше година и половина от началото на проектирането.“<ref name="Jones">{{cite book | last = Jones | first = Will | year = 2004 | title = New York | publisher = Maxi-Livres | location = Paris | isbn = 2743451378 | ref = harv| lang = fr }}</ref> Ламб изработва чертежите на сградата само за две седмици, вдъхновен от [[Рейнълдс Билдинг]] в [[Уинстън-Сейлъм]], [[Северна Каролина]], също проект на „Шрейв, Ламб и Хармън“, и от [[Карю Тауър]] в [[Синсинати]] на архитекта [[Уолтър Алшлагер]]. Кулата е проектирана отгоре надолу<ref>{{cite book | last=Willis | first=Carol |author-link=Carol Willis (architectural historian)| title=Form Follows Finance: Skyscrapers and Skylines in New York and Chicago | publisher=Princeton Architectural Press | year=1995 | isbn=978-1-56898-044-7 | url=https://books.google.com/books?id=8ITT7GXSQnIC | ref=harv | access-dateaccessdate=23 октомври 2017}}</ref>, давайки ѝ „форма на молив“.<ref>{{cite book |title=The Empire State Building: The Making of a Landmark |last=Tauranac |first=John |author-link=John Tauranac|publisher=Scribner |year=2014 |isbn=978-0-684-19678-7 |location=New York |pages= |ref=harv}}</ref>
 
Първоначалният план на сградата е от 50 етажа, но по-късно се увеличава на 60 и след това на 80 етажа. Докато плановете се финализират, започва интензивна надпревара в Ню Йорк за титлата „най-високата сграда в света“. „Уол Стрийт“ 40 (тогава сградата на банката Манхатън) и [[Крайслер Билдинг]] в Манхатън си съперничат за това отличие и вече са в процес на изграждане, когато започва работата по Емпайър Стейт Билдинг. „Надпревара в небето“, както го наричат популярни медии по онова време, е индикация на оптимизма на страната през 1920-те години, подхранван от бума на строителството в големите градове. Плановете на „Уол Стрийт“ 40 са ревизирани през април 1929 г. от 260 m на 282 m, което го прави най-високата сграда в света. През октомври 1929 г. сградата на Крайслер добавя своя стоманен връх от 185 m към покрива си, като го поставя на височина от 319 m и значително надминава височината на „Уол Стрийт“ 40. Уолтър Крайслер осъзнава, че височината на кулата ще надхвърли височината на сградата на Емпайър Стейт Билдинг, като инструктира своя архитект Уилям Ван Ален да промени оригиналния покрив от закачен [[Романска архитектура|романски купол]] до тясна стоманена кула. Раскоб, който желае Емпайър Стейт Билдинг да е най-високият в света, преглежда плановете и добавя пет етажа, както и кула. На 18 ноември 1929 г. Смит придобива ново място, добавяйки 75 фута (23 m) към ширината на обекта на предложената офис сграда. Два дни по-късно той обявява актуализираните планове за небостъргача, които включват наблюдателна площадка на покрива на 86-я етаж на височина 320 m.
=== Строителство ===
[[Файл:Old timer structural worker2.jpg|мини|250п|Монтаж на стоманената конструкция на „Емпайър Стейт Билдинг“. На заден план се вижда завършената малко по-рано „[[Крайслер Билдинг]]“]]
Разрушаването на стария Уолдорф-Астория хотел започва на 1 октомври 1929 г. Премахването на сградата е труден процес, тъй като хотелът е построен с по-твърд материал, отколкото предишните сгради. Освен това старият хотелски гранит, дървесни чипове и метали като [[олово]], [[мед]] и [[цинк]] не са търсени, което довежда до проблеми с изхвърлянето им. По-голямата част от дървесината е сложена на куп на 30-та улица или изгорена другаде. Голяма част от другите материали от стария хотел, включително [[гранит]] и [[бронз]], са изхвърлени в [[Атлантическия океан]] близо до [[Санди Хук]], [[Ню Джърси]]<ref>{{cite book | last=Douglas | first=George H. | title=Skyscrapers: A Social History of the Very Tall Building in America | publisher=McFarland | year=2004 | isbn=978-0-7864-2030-8 | url=https://books.google.com/books?id=IxDUUqut-XkC | ref=harv | access-dateaccessdate=21 октомври 2017 |pages=107 – 116}}</ref>.
 
На 24 октомври [[Нюйоркската фондова борса]] претърпява внезапна финансова катастрофа, която бележи началото на десетилетието на [[Голямата депресия]]. Въпреки икономическия спад, Раскоб отказва да прекрати проекта поради постигнатия до този момент напредък. Нито той, нито Смит, който няма инвестиции в акции, страдат финансово при катастрофата. По-голямата част от инвеститорите обаче са засегнати и в резултат на това през декември 1929 г. Емпайър Стейт Корпорейшън получава заем от 27,5 милиона долара от ''Metropolitan Life Insurance Company'', така че строителството да започне. Катастрофата на фондовия пазар довежда до липса на търсене на нови офис площи, но анулирането на проекта би довело до по-големи загуби за инвеститорите.
Откриването на Емпайър Стейт Билдинг съвпада с Голямата депресия в Съединените щати и в резултат голяма част от офис пространството му е свободно по време на откриването. През първата година само 23% от наличното пространство е наето, в сравнение с началото на 20-те години на 20 век, когато средната сграда има заетост от 52% при откриването и 90% в рамките на пет години.
 
Джак Брод, един от най-дългосрочните наематели в сградата<ref name=tribune19940717>{{cite news |first=Patricia |last=Winters | title=To Oldest Tenant, Empire State A Jewel |work=New York Daily News |via=Chicago Tribune | date=17 юли 1994 | url=http://articles.chicagotribune.com/1994-07-17/business/9407170039_1_empire-state-building-elevator-brod | access-dateaccessdate=31 октомври 2017}}</ref><ref name="Ramirez 1996">{{cite web | last=Ramirez | first=Anthony | title=NEIGHBORHOOD REPORT: MIDTOWN;A Fixture at the Empire State | website=The New York Times | date=30 юни 1996 | url=https://www.nytimes.com/1996/06/30/nyregion/neighborhood-report-midtown-a-fixture-at-the-empire-state.html | access-dateaccessdate=31 октомври 2017}}</ref>, съосновава Емпайър Даймънд Корпорейшън с баща си в сградата в средата на 1931 г. и наема пространство в нея до смъртта си през 2008 г.<ref name=nyt20080113>{{cite web | last=Martin | first=Douglas | title=Jack Brod, Early Tenant of Skyscraper, Dies at 98 | website=The New York Times | date=13 януари 2008 | url=https://www.nytimes.com/2008/01/13/nyregion/13brod.html | access-dateaccessdate=31 октомври 2017}}</ref> Brod recalled that there were only about 20 tenants at the time of opening, including him,<ref name="Ramirez 1996"/> Брод си спомня, че по време на откриването има само около 20 наематели, включително самия него и че Ал Смит е единственият реален наемател в пространството над офисите си на седмия етаж. Като цяло, в началото на 30-те години на миналия век, рядко се случва да се наемат повече от един офис в сградата, въпреки агресивните маркетингови усилия на Смит и Раскоб във вестниците и до всеки, когото познават. Светлините на сградата остават включени непрекъснато, дори и в незаетите офиси, за да създадат впечатление на заетост. Това се изостря от конкуренцията на [[Рокфелер Сентър]], както и от сградите на 42-ра улица, което довежда до излишък на офис пространство при този бавен пазар.
 
Сградата се превръща в популярна туристическа атракция, като един милион души през 1931 г. плащат по един долар, за да се качат на асансьорите до площадките за наблюдение. През първата година от дейността си площадката за наблюдение носи приблизително 2 милиона долара приходи. До 1936 г. площадката за наблюдение е претъпквана ежедневно, [[храна]] и [[напитка|напитки]] са достъпни за покупка на върха, а през 1944 г. кулата празнува своя 5-милионен посетител<ref>{{Cite news|url=https://timesmachine.nytimes.com/timesmachine/1944/09/09/88609404.pdf|title=British Flier, on Wedding Trip, Gets Bond As 5,000,000th Empire State Tower Visitor|date=9 септември 1944|work=The New York Times|access-dateaccessdate=24 октомври 2017|language=en|issn=0362 – 4331}}{{dead link|date=March 2018 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>. През 1931 г. [[NBC]] наема помещение на 85-я етаж за радиопредавания. От самото начало сградата е в дълг и губи 1 милион долара годишно до 1935 г. Агентът на недвижими имоти Сиймур Дърст припомня, че през 1936 г. сградата е толкова неизползвана, че няма асансьор над 45-ия етаж, тъй като сградата над 41-ия етаж е празна с изключение на офисите на NBC и офисите на Раскоб/Дю Пон на 81-я етаж.
 
Според първоначалните планове, Емпайър Стейт Билдинг е предназначена за докинг станция на [[дирижабъл|дирижабли]]. Раскоб и Смит предлагат на 86-я етаж билетни гишета и чакални за пътници, а самите въздушни кораби да са вързани на купола на еквивалентното на 106-ти етаж на сградата. Асансьорът ще превозва пътниците от 86-я до 101-я етаж, по-късно преименуван на 102-ри етаж. Предишният 102-ри етаж, сега 103-ти етаж, вече е [[балкон]], до който обществеността няма достъп.<ref name = "hearst"> {{cite book | author = Hearst Magazines | title = Популярна механика | url = https://books.google.com/?id=n-MDAAAAMBAJ&pg=PA812 | 1931 | издател = Hearst Magazines | isbn = | page = 812}} </ref> След това пътниците се изкачват по стръмни стълби, за да се качат на дирижабъла. Идеята обаче се оказва непрактична и опасна поради мощните течения, причинени от самата сграда, вятърните течения и кулите на близките небостъргачи. Освен това, дори ако дирижабълът успее да преодолее всички тези препятствия, неговият екипаж трябва да изхвърли някакъв баласт, като пусне вода по улиците по-долу, за да поддържа стабилност<ref name=smithsonian2000>{{cite journal|last=Reingold|first=Lester A.|title=Airships and the Empire State Building—Fact and Fiction|journal=Air and Space Smithsonian|date=July 2000}}</ref> и след това да върже носа на въздухоплавателния съд без линии за закрепване. На 15 септември 1931 г. е първият и единствен случай на дирижабъл, използващ мачтата на сградата, малък търговски дирижабъл на [[Военновъздушни сили на САЩ|Военновъздушните сили на Съединените Щати]], който кръжи 25 пъти при вятър със скорост 45 мили в час<ref>{{cite news | title=Throng Strains Necks as Blimp Tries to Kiss Empire State Mast |page=3 | work=Brooklyn Daily Eagle | date=15 септември 1931 | url=https://bklyn.newspapers.com/image/57565568/ | access-dateaccessdate=26 октомври 2017|via=[[Newspapers.com]]}}</ref>. След това въздушният кораб се опитва да се прикрепи към мачтата, но баластът се разлива и въздушният кораб се разтърсва от непредсказуеми въртения<ref name="Associated Press">{{cite news|url=http://fultonhistory.com/highlighter/highlight-for-xml?altUrl=http%3A%2F%2Ffultonhistory.com%2FNewspapers%252023%2FRome%2520NY%2520Daily%2520Sentinel%2FRome%2520NY%2520Daily%2520Sentinel%25201931%2FRome%2520NY%2520Daily%2520Sentinel%25201931%2520-%25203298.pdf|title=Blimp Moored to Tower of Empire State Building|last=|first=|date=15 септември 1931|work=Daily Sentinel|accessdate=23 октомври 2017|publisher=[[Associated Press]]|location=[[Rome, New York]]|page=1|via=[[Fultonhistory.com]]}}</ref><ref>{{cite news | title=MOORS TO EMPIRE STATE.; Small Dirigible Makes Brief Contact While Traffic Is Jammed Below | work=The New York Times | date=16 септември 1931 | url=https://timesmachine.nytimes.com/timesmachine/1931/09/16/118424702.pdf | access-dateaccessdate=24 октомври 2017}}</ref>. Близостта до катастрофа кара собствениците да изоставят тази идея.
 
=== Загуба на титлата „Най-високата сграда“ ===
През 1961 г., същата година, в която Хелмсли, Виен и Малкин закупуват сградата, пристанищните власти в [[Ню Йорк]] и [[Ню Джърси]] официално подкрепят плановете за нов [[Световен търговски център]] в Долен Манхатън. Планът първоначално включва 66-етажни кули близнаци с отворени пространства без колони. Собствениците и спекулантите в областта на недвижимите имоти се притесняват, че офисите на 710 000 ще доведат до натрупване на офиси на наемане в Манхатън, както и че ще отнемат печалбите на Емпайър Стейт Билдинг. Ревизията на плана на новия Световен търговски център довежда кулите близнаци до 420 m или 110 етажа, по-високи от Емпайър Стейт Билдинг. Противниците на новия проект включват известният предприемач в областта на недвижимите имоти Робърт Тишман, както и Комитета за разумен световен търговски център на Виен. В отговор на опозицията на Виен, изпълнителният директор на пристанищната администрация Остин Дж. Тобин заявява, че Виен се противопоставя на проекта, защото ще засенчи Емпайър Стейт Билдинг като най-високата сграда в света.
 
Строежът на кулите близнаци на Световния търговски център започва през 1966 г.<ref>{{cite news | title=Jackhammers Bite Pavement to Start Trade Center Job | work=The New York Times | date=6 август 1966 | url=https://timesmachine.nytimes.com/timesmachine/1966/08/06/82504559.pdf | access-dateaccessdate=26 октомври 2017}}</ref> Следващата година [[Останкинска телевизионна кула|кулата Останкино]] става най-високата свободностояща структура в света. През 1970 г. все още в процес на изграждане, Северната кула на Световния търговски център надминава по височина Емпайър Стейт Билдинг<ref name="nyt19701020">{{cite web | title=World Trade Center Becomes World's Highest Building By 4 Feet | website=The New York Times | date=20 октомври 1970 | url=https://www.nytimes.com/1970/10/20/archives/world-trade-center-becomes-worlds-highest-building-by-4-feet.html | access-dateaccessdate=26 октомври 2017}}</ref><ref name="nyt19701224">{{cite web | title=Trade Center 'Topped Out' With Steel Column 1,370 Feet Above Street | website=The New York Times | date=24 декември 1970 | url=https://www.nytimes.com/1970/12/24/archives/trade-center-topped-out-with-steel-column-1370-feet-above-street.html | access-dateaccessdate=26 октомври 2017}}</ref>. През декември 1975 г. площадка за наблюдение е открита на 110-я етаж на кулите близнаци, значително по-високо от наблюдателницата на 86-я етаж на Емпайър Стейт Билдинг<ref name="Observer-ESB-Challenged-1976">{{cite news|url=http://fultonhistory.com/highlighter/highlight-for-xml?altUrl=http%3A%2F%2Ffultonhistory.com%2FNewpapers%2520Disk2%2FUtica%2520NY%2520Daily%2520Observer%2FUtica%2520NY%2520Observer%25201976.pdf%2FUtica%2520NY%2520Observer%25201976%2520-%25203040.pdf|title=Empire State Building Challenged|last=Bartlett|first=Kay|date=14 март 1976|work=Utica Observer|accessdate=23 октомври 2017|publisher=[[Associated Press]]|location=[[Utica, New York]]|page=9E|via=[[Fultonhistory.com]]}}</ref>, който започва да губи приходи през този период, особено след като редица [[радиостанция|радиостанции]] се преместват в Световния търговски център през 1971 г.
 
До 1980 г. има близо два милиона посетители годишно, въпреки че служител на сградата преди това е оценил между 1,5 милиона и 1,75 милиона посетители<ref name=oth19791128>{{Cite news|url=http://fultonhistory.com/highlighter/highlight-for-xml?altUrl=http%3A%2F%2Ffultonhistory.com%2FNewspaper%252024%2FOlean%2520NY%2520Times%2520Herald%2FOlean%2520NY%2520Times%2520Herald%25201979%2FOlean%2520NY%2520Times%2520Herald%25201979%2520a%2520-%25201143.pdf|title=No Longer The Tallest, 'Most Famous' Building In World|last=Mouat|first=Lucia|date=28 ноември 1979|work=Olean Times-Herald|access-dateaccessdate=29 октомври 2017|publisher=[[The Christian Science Monitor|Monitor News Service]]|via=[[Fultonhistory.com]]|page=14}}</ref>. Сградата получава свой собствен [[пощенски код]] през май 1980 г., част от 63 нови пощенски кода в Манхатън. По това време наемателите на кулата получават общо 35 000 писма на ден<ref name=nyt19800501>{{Cite news|url=https://timesmachine.nytimes.com/timesmachine/1980/05/01/111235073.pdf|title=Manhattan Adding 63 ZIP Codes; Empire State Gets Own Code|last=|first=|date=1 май 1980|work=The New York Times|access-dateaccessdate=31 октомври 2017|language=en|issn=0362 – 4331}}</ref>. Емпайър Стейт Билдинг отпразнува своята 50-годишнина на 1 май 1981 г. с много популярно, но зле прието лазерно светлинно шоу<ref>{{cite news | last=Phelps | first=Timothy M. | title=LIGHT SHOW MORE LIKE A FLICKER | work=The New York Times | date=1 май 1981 | url=https://www.nytimes.com/1981/05/01/nyregion/light-show-more-like-a-flicker.html | access-dateaccessdate=29 октомври 2017}}</ref><ref>{{Cite news|url=http://fultonhistory.com/Newpapers%20Disk2/Auburn%20NY%20Citizen%20Advertiser/Auburn%20NY%20Citizen%20Advertiser%201981%20pdf/Newspaper%20Auburn%20NY%20Citizen%20Advertiser%201981%20-%201284.PDF|title=Empire State celebrates 50th year|date=30 април 1981|work=Auburn Citizen-Advertiser|access-dateaccessdate=29 октомври 2017|publisher=[[United Press International]]|via=[[Fultonhistory.com]]|page=1}}</ref>. Сградата придобива статут на Национална историческа забележителност през 1986 г.
 
От началото до средата на 90-те години на 20 век сградата претърпява серия от подобрения на стойност 55 милиона щатски долара, като замяна на [[аларма|алармени системи]], [[асансьор]]и, [[прозорец|прозорци]] и климатици, наблюдателницата става достъпна за посетители с увреждания и фасадата бива обновена. Земята е закупена съвместно от [[Доналд Тръмп]] и [[Хидеки Йокой]] през 1994 г. След като си осигурява половината собственост върху земята, Тръмп разработва планове да вземе собствеността върху самата сграда, за да може да я ремонтира, въпреки че Хелмсли и Малкин вече са започнали реконструкция. Тръмп възнамерява да принуди Хелмсли, Виен и Малкин да бъдат изгонени за нарушаване на условията на лизинговия договор, но му е отказано. Компаниите на Хелмсли се противопоставят на Тръмп. Това поражда редица съдебни дела и обвинения, които продължават няколко години, отчасти от желанието на Тръмп да получи основния лизинг на сградата. След смъртта на Хари Хелмсли през 1997 г., Малкин съди вдовицата на Хелмсли, Леона Хелмсли, за собствеността върху сградата.
С разрушаването на Световния търговски център в [[Атентати от 11 септември 2001 г.|атентатите от 11 септември 2001 г.]], Емпайър Стейт Билдинг отново се превръща в най-високата сграда в [[Ню Йорк]], но едва втората по височина сграда в Америка след [[Уилис Тауър]] в [[Чикаго]]<ref>[http://www.nydailynews.com/life-style/real-estate/official-1-wtc-new-york-new-tallest-building-article-1.1069925?barcprox=true&localLinksEnabled=false It’s official: 1 World Trade Center is now New York's tallest skyscraper]</ref>. В резултат на атаките предаванията от почти всички търговски и FM радио станции отново са излъчвани от Емпайър Стейт Билдинг. Атаките също така довеждат до мерки за увеличаване на сигурността, дължащо се на непрекъснати терористични заплахи срещу забележителностите на Ню Йорк.
 
През 2002 г. Тръмп и Иокой продават земята на Емпайър Стейт Билдинг Асосиейшън, сега начело с Малкин за $57,5 милиона<ref name=nyt20020319>{{Cite news |url=https://www.nytimes.com/2002/03/19/nyregion/partnership-in-deal-for-empire-state-building.html |title=Partnership in Deal for Empire State Building |last=Bagli |first=Charles V. |date=19 март 2002 |work=The New York Times|access-dateaccessdate=21 септември 2017 |language=en |issn=0362 – 4331}}</ref><ref name="Bagli 2013">{{cite web |last=Bagli |first=Charles V. |title=Empire State Building Has a Tangled History |website=The New York Times |date=28 април 2013 |url=https://www.nytimes.com/2013/05/05/business/empire-state-building-has-a-tangled-history.html | access-dateaccessdate=21 септември 2017}}</ref>. Това действие свързва името на сградата с лизинга за първи път от половин век насам. Въпреки продължаващата заплаха от атаки, Емпайър Стейт Билдинг остава популярен с 3,5 милиона посетители през 2004 г. в сравнение с около 2,8 милиона през 2003 г.
 
Оставащият дял на Леона Хелмсли в сградата е закупен от Питър Малкин през 2006 г. През 2008 г. сградата е „открадната“ от „[[Ню Йорк Дейли Нюз]]“, за да покаже колко лесно е прехвърлянето на собственост върху имот, защото чиновниците не са длъжни да проверяват информацията, и как фалшиви документи могат да се използват за получаване на големи [[ипотека|ипотеки]] и след това физическите лица да изчезнат с [[пари]]те. В документацията фигурират имената на [[Фей Рей]], звездата от филма „Кинг Конг“, и Уили Сътън, известен престъпник и грабител на банки в Ню Йорк. Вестникът след това връща собствеността обратно на законните собственици, Емпайър Стейт Билдинг Асосиейшън.<ref>{{cite web |url=http://www.nydailynews.com/news/money/90-minutes-daily-news-steal-empire-state-building-article-1.353477 |title=It took 90 minutes to 'steal' the Empire State Building |publisher=NY Daily News |date=2 декември 2008 |accessdate=16 юни 2017}}</ref>
 
Обществените площи на сградата са обновени през 2009 г. за $550 милиона. Сградата получава нова климатизация, хидроизолация, реновирана платформа за наблюдение и лоби, както и преместен магазин за подаръци на 80-я етаж. Това включва $120 милиона инвестирани в енергийно ефективни подобрения<ref name=":1">{{Cite press release|title=Empire State Building Achieves LEED Gold|date=13 септември 2011|publisher=U.S. Green Building Council|url=https://www.usgbc.org/articles/empire-state-building-achieves-leed-gold|last1=Bloomfield|first1=Craig|access-dateaccessdate=29 октомври 2017}}</ref>. Новият Световен търговски център надминава Емпайър Стейт Билдинг като най-високата сграда, когато е официално открит през 2014 г.<ref>{{cite book |title=The Empire State Building: The Making of a Landmark |last=Tauranac |first=John |author-link=John Tauranac|publisher=Scribner |year=2014 |isbn=978-0-684-19678-7 |location=New York |pages= |ref=harv}}</ref>
 
От 2014 г. сградата е собственост на Емпайър Стейт Риълти Тръст с Антъни Малкин като председател, главен изпълнителен директор и президент. Данните за доходите са оскъдни, но е известно, че за 2011 г. те са значително повече от [[туризъм]], отколкото от даването под наем на офиси. През август 2016 г. Qatar Investment Authority (QIA) получава 10% дял в Емпайър Стейт Билдинг чрез инвестиции за $622 милиона в Емпайър Стейт Риълти Тръст. Други чуждестранни субекти, които имат дял в Емпайър Стейт Билдинг, включват инвеститори от [[Норвегия]], [[Япония]] и [[Австралия]].<ref name=":0">{{Cite web |url=http://money.cnn.com/2016/08/24/investing/empire-state-building-opec-qatar/index.html |title=Qatar buys chunk of Empire State Building |last=Egan |first=Matt |date=24 август 2016 |website=CNNMoney|access-dateaccessdate=18 януари 2017}}</ref>
²
 
Височината на Емпайър Стейт Билдинг до 102-я етаж е 381 m и 443,092 m, като се включи високата 61,9 m предавателна антена на върха. Сградата има 85 етажа с търговски и офис площи, представляващи общо 200 500 m² наемани пространства. Разполага с вътрешна и външна площадка за наблюдение на 86-я етаж, най-високият етаж в рамките на действителната кула. ​​Останалите 16 етажа са част от купола на арт деко, който включва наблюдателница на 102-я етаж. Куполът е кух, без етажи между нива 86 и 102. На върха има излъчващи антени и [[гръмоотвод]]. Това е първата сграда в света с повече от 100 етажа. Държи рекорда по височина в града в продължение на 41 години, докато Двете кули на [[Световен търговски център (Ню Йорк)|Световния търговски център]] го изместват от лидерството.
 
Според официалните данни, сградата има 1860 стъпала от първия до 102-я етаж, тежи 331 122 тона, има вътрешен обем от 1 000 000 m³ и външен 5 700 m³ от [[варовик]] и [[гранит]]. Изграждането на екстериора на кулата изисква десет милиона [[тухла|тухли]] и 650 тона [[алуминий]] и неръждаема [[стомана]]<ref>{{Cite web|url=https://www.esbnyc.com/sites/default/files/esb_fact_sheet_4_9_14_4.pdf|title=Empire State Building Fact Sheet|last=|first=|date=|website=|publisher=Empire State Realty|page=1|access-dateaccessdate=}}</ref>, а вътрешността изисква 1886 km асансьорно въже и 609 600 m електрически проводници<ref>{{Cite book|url=https://books.google.com/books?id=l3aAA2Di1YkC&pg=PA77|title=Manhattan Skyscrapers|last=Nash|first=Eric|date=August 1999|publisher=Princeton Architectural Press|isbn=9781568981819|location=|pages=75|language=en}}</ref>, 6500 прозореца и 73 асансьора. Сградата има капацитет за 20 000 наематели и 15 000 посетители.<ref>{{cite journal |title=Man's Mightiest Monument |journal=Popular Mechanics |url=https://books.google.com/?id=qOIDAAAAMBAJ&pg=PA920 |date=December 1930 |publisher=Hearst Magazines |ref={{sfnref|Popular Mechanics|December 1930}} |pages=920 – 924}}</ref><ref>{{cite book|last1=McCarthy|first1=James Remington|last2=Rutherford|first2=John|year=1931|title=Peacock alley: the romance of the Waldorf–Astoria|publisher=Harper|url=http://hdl.handle.net/2027/mdp.39015002634015|ref={{sfnref|McCarthy and Rutherford|1931}}}}</ref>
 
Сградата е обявена за едно от [[Седемте чудеса на модерния свят]] от Американското общество на строителните инженери. Тя е обявена и за национална историческа забележителност през 1986 г. През 2007 г. е класирана на първо място в списъка на любимата архитектура на Америка.
Aрт деко дизайнът на Емпайър Стейт Билдинг е типичен за архитектурата в Ню Йорк преди Втората световна война. Модернистичните, направени от [[неръждаема стомана]] корнизи на входовете на 33-та и 34-а улица водят до двуетажни високи коридори около асансьорното ядро, пресичани от мостове от стъкло и стомана на втория етаж. Нивелираната стоманена рамка на сградата първоначално е проектирана така, че да се справя успешно с всички гравитационни напрежения и вятърни натоварвания. Екстериорът на сградата е облицован с варовикови панели от Индиана, произхождащи от ''Empire Mill'' в [[Сандърс]], [[Индиана]]<ref name="PetersonNYT1981">{{cite web|url=https://www.nytimes.com/1981/11/10/us/limestone-center-turns-to-tourism.html|title=LIMESTONE CENTER TURNS TO TOURISM|last1=Peterson|first1=Iver|date=10 ноември 1981|website=The New York Times|archiveurl=https://web.archive.org/web/20150524081323/http://www.nytimes.com/1981/11/10/us/limestone-center-turns-to-tourism.html|archivedate=24 май 2015|accessdate=5 септември 2016}}</ref>, които дават на сградата особения светъл („блондински“) цвят. Фасадата от варовик, която е облицована с вертикални стоманени греди, успоредни на всеки прозорец, също спомага да се увеличи твърдостта на стоманената рамка срещу силните ветрове. Количеството на използвания материал в конструкцията на сградата води до много устойчива структура в сравнение с други небостъргачи, със строителна [[коравина]] от 2,0 кРа спрямо 1,6 кРа на [[Уилис Тауър]] и 1,2 kPa на [[Джон Ханкок Център]].
 
Проектът се характеризира с един голям и няколко по-малки „спада“, които намаляват размерите на нивото при увеличение на височината, което прави горните 81 етажа много по-малки от долните пет етажа. Въпреки това, този дизайн позволява слънчевата [[светлина]] да осветява интериора на горните етажи и освен това да постави тези нива далеч от шумни улици по-долу. Този проект е бил упълномощен съгласно Резолюцията за зониране от 1916 г., която е имала за цел да позволи на слънчевата светлина да достигне и улиците. Обикновено в сграда с размерите на Емпайър Стейт Билдинг би било разрешено да построи до 12 етажа на страната на Пето авеню и до 17 етажа на 33-та/34-та улица, ако не е използвала „спадовете“. Последните са подредени така, че най-големият спад е на шестия етаж, над петте етажа<ref name="NYTimes-Novel-Design-1930">{{cite news | title=SMITH SKYSCRAPER HAS A NOVEL DESIGN; Setbacks of the Empire State Building Will Begin With the Sixth Story. LIFTS IN CENTRE CYLINDER Plan Will Save Space and Assure Light, and Air to Neighbors-- Mooring Mast Offers Problems. | work=The New York Times | date=8 януари 1930 | url=https://timesmachine.nytimes.com/timesmachine/1930/01/08/94228622.pdf | access-dateaccessdate=24 октомври 2017}}</ref>, така че останалата част от сградата над шестия етаж да има фасада с еднаква форма.
 
=== Интериор ===
[[Файл:ESB Elevators.JPG|мини|Асансьорите на Емпайър Стейт Билдинг в стил арт деко, разполага с общо 73 асансьора, включително асансьори за товарни услуги]]
Емпайър Стейт Билдинг е първата сграда в света, която има повече от 100 етажа. Има 6500 прозореца, 73 асансьора, обща подова площ от 257 211 m³ и основа, покриваща 8 094 m². Неговите оригинални 64 асансьора са разположени в централното ядро ​​и достигат различна височина, като най-високият асансьор достига от лобито до 80-я етаж.<ref name="NYTimes-Novel-Design-1930"/><ref name=Bonnier193104>{{cite book |author=Bonnier Corporation |title=Popular Science |url=https://books.google.com/?id=8ycDAAAAMBAJ&pg=PA44 |date=April 1931 |publisher=Bonnier Corporation |isbn= |page=44}}</ref> Когато първоначално е построен, Емпайър Стейт Билдинг има четири „експресни“ асансьора, които свързват лобито и 80-я етаж и няколко нива между тях, като останалите 60 „локални“ асансьора свързват площадките на останалите междинни етажи. От общо 64 асансьора, 58 са за пътнически транспорт (включващи четирите експресни асансьора и 54 локални асансьора), а осем – за товарни доставки. Асансьорите са проектирани да се движат със скорост 366 m/min. По време на строежа на небостъргача тяхната практическа скорост е ограничена до 213 m/min по силата на градското право, но това ограничение е отстранено малко след откриването на сградата. Допълнителните асансьори свързват 80-ия етаж с шестте етажа над него, като шестте допълнителни етажа са построени след одобряването на първоначалните 80 етажа. Асансьорите са механично управлявани до 2011 г., когато са заменени с нови асансьори с цифрово управление по време на обновяването на сградата<ref>{{Cite news|url=http://newyork.cbslocal.com/2011/06/16/empire-state-building-to-get-modernized-elevators/|title=Empire State Building To Get Modernized Elevators|last=|first=|date=16 юни 2011|work=CBS|access-dateaccessdate=16 декември 2017|language=en}}</ref>.
 
Съоръженията са групирани в централна шахта. На всеки етаж между нива 6 и 86 централната шахта е обградена от основен коридор от всичките четири страни. Съгласно окончателните спецификации на сградата, коридорът е заобиколен на свой ред от пространство за офиси с дълбочина 8,5 m. Всеки от етажите има 210 структурни колони, които преминават през него и осигуряват структурна стабилност, но ограничават размера на откритото пространство на тези етажи. Относителният недостиг на камък в сградата позволява повече пространство като цяло, в съотношение 1:200. В подобни сгради съотношението обикновено е 1:50.
Плочата в западния край на лобито се намира на източната вътрешна стена на едноетажен правоъгълен коридор, който заобикаля ескалаторите, подобно на фоайето. Правоъгълният коридор всъщност се състои от два дълги коридора на северната и южната страна на правоъгълника, както и по-къс коридор на източната страна и друг дълъг коридор от западната страна. В двата края на северните и южните коридори има четири асансьора. Западната страна на правоъгълния коридор се простира на север до входа на 34-та улица и на юг до входа на 33-та улица. Той граничи с три големи витрини и води до ескалатори, които водят както до втория етаж, така и към подземието. Отивайки от запад на изток, има допълнителни входове на 34-а и 33-та улици от северните и южните коридори, съответно на приблизително две трети от всеки коридор.
 
До 60-те години на миналия век на таваните на фоайето има стенописи в стил арт деко. Последвалите щети на тези стенописи, проектирани от художника Лейф Неандрос, довежда до инсталирането на репродукции. Обновяването на фоайето през 2009 г., като например подмяната на [[часовник]]а над информационното бюро във фоайето на Пето авеню с [[анемометър]] и поставянето на два [[полилей|полилея]], предназначени да бъдат част от сградата при първоначалното откриване, съживява голяма част от величието на сградата.<ref name=nyt20090923>{{cite news |url=https://www.nytimes.com/2009/09/23/nyregion/23empire.html |title=Overhead, a Lobby Is Restored to Old Glory |work=The New York Times |author=Barron, James |authorlink=James Barron (journalist) |date=22 септември 2009 |accessdate=10 септември 2011 |deadurl=yes |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140306125255/http://www.nytimes.com/2009/09/23/nyregion/23empire.html |archivedate=6 март 2014}}</ref> Северният коридор съдържа осем осветени панела, създадени през 1963 г. от Рой Спаркия и Рене Неморов, навреме за Световния панаир през 1964 г., изобразявайки сградата като осмото чудо на света, успоредно с традиционните седем.<ref name=arbus-bio>{{Cite book|url=https://books.google.com/books?id=CveczaI95Q8C&pg=PA215|title=Diane Arbus: A Biography|last=Bosworth|first=Patricia|date=1984|publisher=W. W. Norton & Company|isbn=9780393326611|language=en|page=215}}</ref> Собствениците на сградата инсталират редица картини от нюйоркската художничка Киса Джонсън на ниво конкурс. Джонсън по-късно завежда федерално съдебно дело през януари 2014 г. по силата на Закона за правата върху произведенията на изкуството, в което твърди, че нехайното отношение унищожава картините ѝ и с това нейната репутация като художник.<ref>{{cite web |url=http://artsbeat.blogs.nytimes.com/2014/01/31/artist-files-suit-over-missing-empire-state-building-paintings |title=Artist Files Suit Over Missing Empire State Building Paintings |work=New York Times |date=31 януари 2014 |accessdate=1 февруари 2014}}</ref> Като част от обновяването на сградата през 2010 г., за фоайето е предвидена инсталация, състояща се от 15 000 звезди и 5 000 кръга, върху гравирано стъкло с размери 4,0 на 1,5 m.<ref>{{Cite news|url=https://query.nytimes.com/gst/fullpage.html?res=9404E2DC163AF930A25751C0A9679D8B63|title=Restored Lobby's Crowning Touch|last=Barron|first=James|date=13 февруари 2011|work=The New York Times|access-dateaccessdate=6 ноември 2017|language=en|issn=0362 – 4331}}</ref>
 
== Допълнително използване ==
=== Радиопредавателни станции ===
[[Файл:EmpireStateBuilding highest point.JPG|мини|ляво|Предавателните станции на върха]]
Излъчването започва на 22 декември 1931 г., когато [[NBC]] и [[RCA]] започват да предават експериментални телевизионни предавания от малка антена, издигната на върха, с два отделни предавателя за визуални и аудио данни. Те наемат 85-ия етаж и построяват там лаборатория. През 1934 г. към RCA се присъединява Едуин Хауърд Армстронг в кооперативно предприятие<ref name=ZarkinZarkin2006/><ref name="Lessing 1956 p. 20">{{cite book | last=Lessing | first=L. | title=Man of High Fidelity: Edwin Howard Armstrong: A Biography | publisher=Lippincott | year=1956 | url=https://books.google.com/books?id=rYAeAAAAIAAJ | access-dateaccessdate=23 октомври 2017 | page=20}}</ref>, за да изпробва своята FM система от антената на сградата. Тази настройка, която включва инсталирането на първия [[FM]] предавател в света, продължава само до октомври на следващата година поради спорове между RCA и Армстронг<ref name=ZarkinZarkin2006>{{cite book | last=Zarkin | first=K. | last2=Zarkin | first2=M.J. | title=The Federal Communications Commission: Front Line in the Culture and Regulation Wars | publisher=Greenwood Press | series=Understanding our government | year=2006 | isbn=978-0-313-33416-0 | url=https://books.google.com/books?id=KZ33mq1mLmAC&pg=PA109 | access-dateaccessdate=23 октомври 2017 | pages=109 – 110}}</ref>. По-конкретно, NBC иска да инсталира повече телевизионно оборудване в стаята, където се намира предавателят на Амстронг.
 
След известно време 85-ият етаж се превръща в дом на Ню Йоркската телевизионна RCA първоначално като експериментална станция, а от 1941 г. като търговска станция. Започна да предава от антената през 1940 г.<ref name=be196708/><ref>{{cite book | author=Radio Corporation of America | title=Radio Age | publisher=Radio Corporation of America | issue=v. 3 – 4 | year=1943 | url=https://books.google.com/books?id=TaETAQAAMAAJ | language=en | access-dateaccessdate=23 октомври 2017 | page=6}}</ref> NBC запазва правата за изключителна употреба на върха на сградата до 1950 г., когато Федералната комисия по комуникациите нарежда сделката да бъде прекратена. Тази наредба се основава на оплакванията на потребителите, че е необходимо едно общо местоположение за седемте съществуващи телевизионни станции в Ню Йорк, за да се предават от тях, така че приемащите антени да не трябва непрекъснато да се коригират. Други телевизионни оператори по-късно ще се присъединят към RCA в сградата на 81-ия до 83-ия етаж. Изграждането на специална телевизионна кула започва на 27 юли 1950 г.<ref name=bcd19500728>{{cite news|url=http://fultonhistory.com/highlighter/highlight-for-xml?altUrl=http%3A%2F%2Ffultonhistory.com%2FNewspapers%252021%2FBuffalo%2520NY%2520Courier%2520Express%2FBuffalo%2520NY%2520Courier%2520Express%25201950%2FBuffalo%2520NY%2520Courier%2520Express%25201950%2520-%25207585.pdf|title=O'Dwyer Starts TV Tower Work|date=28 юли 1950|work=Buffalo Courier-Express|publisher=Associated Press|accessdate=27 октомври 2017|via=[[Fultonhistory.com]]}}</ref> с телевизионни и FM предавания, започващи през 1951 г. Кулата е завършена до 1953 г. От 1951 г. шест телевизионни оператори се съгласяват да платят общо 600 000 долара годишно за използването на антената. През 1965 г. е изграден отделен набор от FM антени на 103-ия етаж<ref name=be196708>{{cite journal |url=http://www.tech-notes.tv/History&Trivia/ANTENNAS%20ON%20ESB_files/ANTENNAS%20ON%20ESB.htm |title=BROADCAST ANTENNAS ON THE EMPIRE STATE BUILDING |journal=Broadcast Engineering magazine |date=August 1967 |first=Thomas R. |last=Haskett |pages=24 – 31}}</ref>.
 
Поставянето на станциите се превръща в основен проблем при изграждането на [[Световен търговски център (Ню Йорк)|Кулите близнаци]] от Световния търговски център в края на 60-те и началото на 70-те години. По-голямата височина на близките кули отразява радиовълните, излъчвани от Емпайър Стейт Билдинг, което в крайна сметка довежда до преместване на някои телевизионни станции в по-новите кули. Въпреки че деветте станции, които излъчват от Емпайър Стейт Билдинг отдават под наем своето излъчвано пространство до 1984 г., повечето от тези станции се преместват в Световния търговски център веднага след завършването му през 1971 г.
[[Файл:Empire State Building and Madison Square Garden in Rainbow Colors for Gay Pride 2015 (18642006144).jpg|мини|В цветовете на дъгата в чест на гей парад 2015 г.]]
[[Файл:Empire state obama blue.jpg|мини|Сградата при победата на Обама, 2012 г.]]
Сградата първоначално е оборудвана с бели [[прожектор]]и на върха на кулата. За първи път са използвани през ноември 1932 г., когато сигнализират победата на Рузвелт над Хувър на президентските избори през същата година<ref name="Melina 2010">{{cite web | last=Melina | first=Remy | title=What Do the Empire State Building's Lights Mean? | website=Live Science | date=24 август 2010 | url=https://www.livescience.com/11147-empire-state-building-lights.html | access-dateaccessdate=26 октомври 2017}}</ref>. Те са сменени с четири „Светлини за свобода“ през 1956 г. През февруари 1964 г. на 72-ия етаж са добавени нови светлини, за да осветяват върха на сградата през нощта и да се вижда от Световния панаир по-късно тази година<ref>{{cite web | title=Top of the Empire State To Get New Floodlights | website=The New York Times | date=21 януари 1964 | url=https://www.nytimes.com/1964/01/21/top-of-the-empire-state-to-get-new-floodlights.html | access-dateaccessdate=26 октомври 2017}}</ref><ref>{{cite news |title=The Empire State to Glow at Night |last=Lelyveld |first=Joseph |authorlink=Joseph Lelyveld |date=23 февруари 1964 |newspaper=The New York Times |url=https://timesmachine.nytimes.com/timesmachine/1964/02/23/290250742.pdf |accessdate=10 юли 2010}}</ref>. Светлините са изключени от ноември 1973 г. до юли 1974 г. поради енергийната криза по това време. През 1976 г. бизнесменът Дъглас Лий предлага да се инсталират 204 метални халогенни лампи, които са четири пъти по-ярки от 1000-те лампи с нажежаема жичка<ref name=":3">{{Cite book|url=https://books.google.com/books?id=FOgCAAAAMBAJ&pg=PA35|title=City Lights|last=|first=|date=22 май 1989|work=New York Magazine|publisher=New York Media, LLC|isbn=|location=|pages=35|language=en}}</ref>. Нови червени, бели и сини халогенни светлини са инсталирани навреме за празнуване на националния празник.
 
От 1976 г. насам, кулата е осветена в цветове, избрани така, че да съответстват на сезонните събития и празници. Организациите могат да подават заявки чрез уебсайта на сградата. Сградата също така е осветена в цветовете на базираните в Ню Йорк спортни отбори в нощта, когато те имат игри. Има и специални случаи, при които светлините се променят при неочаквани или необичайни събития. След осемдесетия рожден ден и последвалата смърт на [[Франк Синатра]] през 1998 г. сградата се къпе в синя светлина, за да представи псевдонима на певеца „Ol 'Blue Eyes“ (в буквален превод „Старите сини очи“<ref>{{cite web | title=Empire State Building turns blue as silent tribute | website=BBC News | date=15 май 1998 | url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/special_report/1998/05/98/sinatra/94366.stm | access-dateaccessdate=23 октомври 2017}}</ref>. След смъртта на актрисата [[Фей Рей]], която играе в „[[Кинг Конг]]“, през септември 2004 г., светлините на сградата са изгасени за 15 минути. Прожекторите осветяват сградата в червено, бяло и синьо няколко месеца след унищожаването на Световния търговски център през септември 2001 г. На 4 юни 2002 г. светлините са в лилаво и златно (кралските цветове на Елизабет II) в багодарност към Обедгиненото кралство за подкрепата след атентатите от 11 септември). На 13 януари 2012 г. сградата е осветена в червено, оранжево и жълто в чест на 60-годишнината от програмата NBC „The Today Show“. От 1 до 3 юни 2012 г. е осветена в синьо и бяло, цветовете на израелското знаме в чест на 49-я годишен парад в чест на Израел<ref>{{cite news |title=NYC celebrates Israel with annual parade |first=Yitzhak |last=Benhorin |url=http://www.ynetnews.com/articles/0,7340,L-4237449,00.html |work=Ynetnews |date=3 юни 2012 |accessdate=27 ноември 2012}}</ref>.
 
През 2012 г. четиристотин метални халогенни лампи и осветителни тела на сградата са заменени с 1200 светодиода, увеличавайки цветовете от девет до над 16 милиона<ref>{{cite web | last=Taub | first=Eric A. | title=Bathed in New Lights, Empire State Building Will Star in More Vivid Show | website=City Room | date=8 май 2012 | url=https://cityroom.blogs.nytimes.com/2012/05/07/with-new-lights-a-more-vibrant-look-for-the-empire-state-building/ | access-dateaccessdate=23 октомври 2017}}</ref>. Компютърно управляваната система позволява сградата да бъде осветена по начини, които не са били възможни преди това<ref name="Santora 2013">{{cite web | last=Santora | first=Marc | title=The Empire State Building, Now in 16 Million Colors | website=The New York Times | date=6 юли 2013 | url=https://www.nytimes.com/2013/07/06/nyregion/an-empire-state-building-light-show-that-rivaled-the-fireworks.html | access-dateaccessdate=23 октомври 2017}}</ref>. Например, на 6 ноември 2012 г. CNN използва върха като табло за резултатите от президентските избори в САЩ през 2012 година. Когато предишният президент Барак Обама достигна 270-те избирателни гласа, необходими за победата, светлините стават сини, представляващи цвета на Демократическата партия. Ако републиканският претендент Мит Ромни би спечелил, сградата би била осветена в червено, цветът на Републиканската партия. Също така, на 26 ноември 2012 г. сградата има първото си синхронизирано светлинно шоу.
 
== Произшествия ==
=== Самолетната катастрофа от 1945 г. ===
{{основна|Самолетна катастрофа с Емпайър Стейт Билдинг от 1945 г.}}
В 9:40 сутринта на 28 юли 1945 г. бомбардировач Б-25 Мичъл, пилотиран в гъста [[мъгла]] от лейтенант полковник Уилям Франклин Смит младши, се разбива в северната част на Емпайър Стейт Билдинг между 79-и и 80-и етаж<ref>{{cite web |url=http://www.457thbombgroup.org/New/750thSquad.html |title=750th Squadron 457th Bombardment Group: Officers&nbsp;– 1943 to 1945 |accessdate=6 април 2009}}</ref>. Един от двигателите напълно прониква в сградата и се приземява на покрива на съседна сграда, където започва [[пожар]], който унищава последния етаж<ref>{{Cite news|url=https://timesmachine.nytimes.com/timesmachine/1945/07/29/284668382.pdf|title=CRASH FIRE RUINS SCULPTOR'S STUDIO; PHOTO-DIAGRAM OF THE PLANE CRASH|last=|first=|date=29 юли 1945|work=The New York Times|access-dateaccessdate=24 октомври 2017|language=en|issn=0362 – 4331}}</ref>. Другият двигател и част от колесника се спускат надолу по асансьорната шахта, причинявайки пожар, който е изгаснал за 40 минути. Четиринадесет души са убити при инцидента<ref name=Observer-ESB-Challenged-1976/>. Операторът на асансьора Бети Лу Оливър пада 75 етажа в асансьор, което все още е Световният рекорд на Гинес за оцелял човек в падащ асансьор<ref>{{cite web |url=http://www.guinnessworldrecords.com/content_pages/record.asp?recordid=53746 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20060317041607/http://www.guinnessworldrecords.com/content_pages/record.asp?recordid=53746 |archivedate=17 март 2006 |title=Longest Fall Survived In An Elevator |publisher=Guinness World Records |accessdate=11 октомври 2010}}</ref>.
 
Въпреки щетите и жертвите, сградата е отворена за бизнес два дни по-късно. Сблъсъкът помага да се ускори прокарването на дълго отлагания Федерален закон ''Federal Tort Claims Act'' от 1946 г., както и включването в закона клаузи, позволяващи на хората да съдят правителството за инцидента<ref>{{cite news |title=The Day A Bomber Hit The Empire State Building |url=https://www.npr.org/templates/story/story.php?storyId=92987873 |quote=Eight months after the crash, the U.S. government offered money to families of the victims. Some accepted, but others initiated a lawsuit that resulted in landmark legislation. The Federal Tort Claims Act of 1946, for the first time, gave American citizens the right to sue the federal government. |publisher=NPR |accessdate=28 юли 2008}}</ref>. В резултат на катастрофата, администрацията за гражданска аеронавтика въвежда строги правила относно летенето над Ню Йорк, определяйки минимална летателна надморска височина от 760 м над морското равнище, независимо от метеорологичните условия.
 
Една година по-късно, на 24 юли 1946 г., друг самолет едва пропуска да удари сградата. Неидентифицираният двумоторен самолет се прокрадва покрай наблюделницата и заплашва туристите там.<ref>{{Cite news |url=https://timesmachine.nytimes.com/timesmachine/1946/07/26/88375043.pdf |title=EMPIRE STATE PLANE STILL NOT IDENTIFIED |last= |first= |date=26 юли 1946 |work=The New York Times|access-dateaccessdate=21 октомври 2017|language=en |issn=0362 – 4331}}</ref>
 
=== Падане на асансьор 2000 г. ===
На [[24 януари]] [[2000]] г. асансьор в сградата изведнъж пада 40 етажа, след като [[кабел]], който контролира максималната скорост на кабината, се къса.<ref>{{Cite news |url=https://www.nytimes.com/2000/01/26/nyregion/elevator-cable-failed-at-empire-state-building-city-finds.html |title=Elevator Cable Failed at Empire State Building, City Finds |last=Chivers |first=C. J. |date=2000 |work=The New York Times|access-dateaccessdate=21 октомври 2017 |language=en |issn=0362 – 4331}}</ref> Асансьорът пада от 44-я етаж до четвъртия, където стеснена асансьорна шахта осигурява втора система за безопасност. Въпреки падането от 40 етажа и двамата пътници в кабината по това време са само леко ранени.<ref name=nyt20000125>{{Cite news |url=https://www.nytimes.com/2000/01/25/nyregion/empire-state-elevator-plummets-40-floors.html |title=Empire State Elevator Plummets 40 Floors |date=2000 |work=The New York Times|access-dateaccessdate=21 октомври 2017 |language=en |issn=0362 – 4331}}</ref> Тъй като този асансьор няма врати на четвъртия етаж, пътниците са спасени от съседен асансьор.<ref>{{Cite news |url=https://nypost.com/2000/01/25/2-survive-empire-st-elevator-plunge/ |title=2 SURVIVE EMPIRE ST. ELEVATOR PLUNGE |last=Miller |first=Adam |date=25 януари 2000 |work=New York Post|access-dateaccessdate=21 октомври 2017|language=en}}</ref>След случая са проверени всички асансьори в сградата.
 
=== Опити за самоубийство ===
Поради емблематичния статус на сградата, тя, както и други забележителности в Мидтаун, са популярни места за опити за [[самоубийство]]. Повече от 30 души опитват да се самоубият през годините, от по-горните части на сградата, като повечето от опитите са успешни.<ref>{{Cite journal|last=Gross|first=Charles|last2=Piper|first2=Tinka Markham|last3=Bucciarelli|first3=Angela|last4=Tardiff|first4=Kenneth|last5=Vlahov|first5=David|last6=Galea|first6=Sandro|date=November 2007|title=Suicide Tourism in Manhattan, New York City, 1990 – 2004|journal=Journal of Urban Health: Bulletin of the New York Academy of Medicine|volume=84|issue=6|pages=755 – 765|doi=10.1007/s11524-007-9224-0|issn=1099 – 3460|pmc=2232032|pmid=17885807|via=}}</ref>
 
Първото самоубийство е на [[7 април]] [[1931]] г., преди кулата да е завършена, когато един уволнен [[дърводелец]] отива на 58-я етаж и скача оттам.<ref>{{cite news | title=KILLED IN 57-STORY FALL.; Carpenter's Death at Empire State Building Believed to Be Suicide. | work=The New York Times | date=7 април 1931 | url=https://timesmachine.nytimes.com/timesmachine/1931/04/07/96190964.pdf | access-dateaccessdate=28 октомври 2017}}</ref> Първото самоубийство след откриването на сградата е от наблюдателницата на 86-я етаж от февруари 1935 г., когато Ирма Еберхарт пада от 314 m. На 16 декември 1943 г. Уилям Лойд Рамбо скача от 86-я етаж, пада сред коледните купувачи на улицата.<ref>{{cite news|url=https://news.google.com/newspapers?nid=1917&dat=19431217&id=0hkqAAAAIBAJ&sjid=2IUFAAAAIBAJ&pg=6593,5004005|title=Youth Dives from Empire State Bldg|work=The Schenectady Gazette|date=17 декември 1943|accessdate=27 октомври 2017}}</ref> В ранните сутрешни часове на 27 септември 1946 г. Дъглас Брашар скача от прозореца на рекламната агенция „Грант“ на 76-я етаж. Полицията намира обувките му на 15 m от тялото му.<ref>{{cite news|url=https://news.google.com/newspapers?nid=1817&dat=19460927&id=XkxBAAAAIBAJ&sjid=pLcMAAAAIBAJ&pg=6017,1193556|title=Leaps to Death from 76th Floor|work=Tuscaloosa News|date=27 септември 1946|accessdate=27 октомври 2017}}</ref>
 
На 1 май 1947 г. Евелин МакХайл скача от площадката за наблюдение на 86-я етаж и пада на лимузина, паркирана на улицата. Студентът по фотография Робърт Уейлс прави снимка на странно непокътнатия труп на МакХайл няколко минути след смъртта ѝ. Полицията намира бележка сред нейните вещи, които тя оставя на площадката за наблюдение. Снимката се появява в изданието от 12 май 1947 г. в списание „Life“<ref>{{cite journal |title=Picture of the Week |url=https://books.google.com/?id=ZEgEAAAAMBAJ&pg=PA42 |accessdate=11 октомври 2010 |date=12 май 1947 |pages=42 – 43 |issn=0024 – 3019 |journal=Life}}</ref> и често се нарича „най-красивото самоубийство“. По-късно то е използвано от визуалния художник [[Анди Уорхол]] в едно от произведенията му „Самоубийство“ (Паднало тяло).<ref>{{cite book |last=Dillenberger |first=Jane D. |title=The Religious Art of Andy Warhol |url=https://books.google.com/books?id=KemglT-1jSIC&pg=PA67 |date=1 февруари 2001 |publisher=A&C Black |isbn=978-0-8264-1334-5 |page=67}}</ref> През декември 1947 г. около терасата на 86-я етаж е поставена ограда с височина 2,10 m, след като пет души правят опит да скочат през триседмичния период през октомври и ноември същата година.<ref name="nyt19471205">{{Cite news|url=https://timesmachine.nytimes.com/timesmachine/1947/12/05/104387577.pdf|title=SAFETY GUARD COMPLETED ON THE EMPIRE STATE BUILDING|date=5 декември 1947|work=The New York Times|access-dateaccessdate=26 октомври 2017|language=en|issn=0362 – 4331}}</ref><ref name="suicide2">{{cite book|title=Manhattan|last=Reavill|first=Gil|last2=Zimmerman|first2=Jean|publisher=Compass American Guides|year=2003|isbn=978-0-676-90495-6|edition=4th|series=Compass American Guides|location=New York|page=160}}</ref> По това време шестнадесет души вече са загинали от самоубийствени скокове.<ref name="nyt19471205" />
 
Само един човек скача от горната наблюдателница. Фредерик Екерт от Астория (Куинс) изтичва покрай пазач в затворената галерия на 102-я етаж на 3 ноември 1932 г., прескача ограничителите и излиза на открит мост, предназначен за пътниците на дирижабли. Той се приземява и умира на покрива на наблюдателницата на 86-я етаж.<ref>{{cite news |title=Leaps to His Death Off Empire Tower |url=https://timesmachine.nytimes.com/timesmachine/1932/11/04/105881698.pdf |newspaper=The New York Times |date=4 ноември 1932 |accessdate=4 октомври 2011}}</ref> Двама души оцеляват, като не падат повече от един етаж. На 2 декември 1979 г. Елвита Адамс скача от 86-ия етаж, но е издухана на перваза на 85-я етаж при порив на вятъра и си счупва тазобедрената става.<ref>{{cite book |last=Douglas |first=George H. |title=Skyscrapers: A Social History of the Very Tall Building in America |url=https://books.google.com/?id=IxDUUqut-XkC&pg=PA173 |accessdate=11 октомври 2010 |year=2004 |publisher=McFarland |location=London |isbn=978-0-7864-2030-8 |page=173}}</ref><ref>{{cite book |last=Broughton |first=Geoffrey |title=Expressions |year=1987 |publisher=Collins ELT |location=London |isbn=0-00-370641-9 |page=32}}</ref> На 25 април 2013 г. човек пада от наблюдателната площадка на 86-я етаж, но се приземява жив с леки наранявания на ръба на 85-я етаж, където охранители го водят вътре и медицински работници го прехвърлят в болница за психиатрична оценка.<ref>{{cite web |url=http://www.nydailynews.com/new-york/sky-fall-man-tumbles-empire-state-building-article-1.1326967 |title=Man tumbles off Empire State Building |first1=Joseph |last1=Stepansky |first2=Joe |last2=Kemp |first3=Bryan |last3=Calcano |first4=Daniel |last4=Beekman |work=New York Daily News|date=25 април 2013 |accessdate=25 април 2013}}</ref><ref>{{cite web | last=Phillips | first=Jack | title=Empire State Building Fall: Man Survives Plunge on 86th Floor | website=The Epoch Times | date=25 април 2013 | url=https://www.theepochtimes.com/empire-state-building-fall-man-survives-plunge-on-86th-floor_25256.html | access-dateaccessdate=27 октомври 2017}}</ref>
 
=== Стрелби ===
В непосредствена близост до сградата на Емпайър Стейт Билдинг настъпват два случая на насилствена смърт. Абу Камал, 69-годишен палестински учител, застрелва седем души на 86-я етаж за наблюдение през следобеда на [[23 февруари]] [[1997]] г. Той убива един човек и ранява шест други, преди да се самоубие<ref>{{cite news |title=Gunman shoots 7, kills self at Empire State Building |url=http://www.cnn.com/US/9702/24/empire.shooting/ |archiveurl=https://web.archive.org/web/20100420005919/http://www.cnn.com/US/9702/24/empire.shooting/ |archivedate=20 април 2010 |publisher=[[CNN]] |date=24 февруари 1997 |accessdate=4 януари 2015 |deadurl=no}}</ref>. Камал съобщава, че извършва стрелбата в отговор на събитията, които се случват в [[Палестина]] и [[Израел]].<ref>{{cite web | last=Kleinfield | first=N. R. | title=From Teacher to Gunman: U.S. Visit Ends in Fatal Rage | website=The New York Times | date=25 февруари 1997 | url=https://www.nytimes.com/1997/02/25/nyregion/from-teacher-to-gunman-us-visit-ends-in-fatal-rage.html | access-dateaccessdate=23 декември 2017}}</ref>
 
На сутринта на [[24 август]] [[2012]] г. 58-годишният Джефри Т. Джонсън застрелва и убива бивш колега на тротоара на Пето авеню. През 2011 г. той губи работата си. Двама полицаи се изправят срещу стрелеца и той насочва [[оръжие]]то си към тях. Те отговарят, като изстрелват 16 изстрела и го убиват, но и раняват девет случайни минувачи. Повечето от ранените са засегнати от фрагменти от [[куршум]]и, въпреки че трима са получили директни попадения от куршуми.<ref name="CNN">{{cite news |title=Police: All Empire State shooting victims were wounded by officers |url=http://edition.cnn.com/2012/08/25/justice/new-york-empire-state-shooting/index.html |accessdate=4 януари 2015 |publisher=[[CNN]] |date=24 август 2012}}</ref>