Разлика между версии на „Троя“

1 байт изтрити ,  преди 2 години
м
fixlink
м (fixlink)
м (fixlink)
 
== История на разкопките ==
Докато древните [[елини]] са вярвали в истинността на [[Илиада|„Илиада“]], учените от XVII – XVIII век приемат [[Троянска война|Троянската война]] по-скоро като [[мит]], отколкото като историческо сведение. Въпреки това, не липсват ентусиасти, вярващи в обратното. Още в края на XVIII век французинът Льо Шевалие ({{lang|fr|Jean Baptiste LeChevalier}}) започва да търси Троя по крайбрежието на [[Мраморно море]]. Постепенно историците започват да приемат неговата хипотеза, че вероятното място на Троя е на хълма Бунарбаши <ref>''Voyage de la Troade''</ref>{{sfn|Schliemann|1881|pp=184 – 191}}, като това убеждение става общоприето и се задържа доста дълго. Хълмът Хисарлък като алтернативно място е посочен за първи път от шотландеца Чарлз Макларън <ref>{{cite book|last=Maclaren|first=Charles|title=A Dissertation On the Topography of the Plain of Troy: Including an Examination of the Opinions of Demetrius, Chevalier, Dr. Clarke, and Major Rennell|year=2010|publisher=Bibliobazaar|isbn=1-146-73161-2|url=https://books.google.com/books?id=UkkMAAAAYAAJ&redir_esc=y|access-dateaccessdate=28 декември 2014}}</ref>{{sfn|Schliemann|1881|p=189}} през 1822 г. Привърженик на неговата идея става англичанинът Франк Калвърт, който дори закупува парцел на Хисарлъка и започва разкопки през 1865 г. По ирония на съдбата разкопаният от него участък се оказва встрани от развалините. През 1868 г. Шлиман се запознава с Калвърт и също става горещ поддръжник на идеята за Хисарлъка. След известни затруднения със закупуването на земя и получаването на султански [[ферман]] с разрешение за разкопки, той започва работа през 1871 г. и в продължение на няколко сезона успява да разкрие останките от древни селища от различни епохи. Най-важното си откритие прави през 1873 г., когато разкрива [[крепостни стени]] и порта, а малко по-късно и златно [[съкровище]].
 
След внезапната смърт на Шлиман разкопките продължава германецът Вилхелм Дьорпфелд ({{lang|de|Wilhelm Dörpfeld}}) (1893 – 94) и по-късно Карл Блиджен ({{lang|en|Carl W. Blegen}}) (1932 – 38)<ref>Wilhelm Dörpfeld, Troja und Ilion, Beck & Barth, 1902</ref><ref>Carl W. Blegen, Troy; excavations conducted by the University of Cincinnati, 1932 – 1938, Princeton University Press, 1950</ref>.