Сийка Цончева: Разлика между версии

Родена на 22 септември 1926 г. в с. [[Джулюница (област Велико Търново)|Джулюница]], [[Великотърновско]]. Завършва гимназия в гр. [[Горна Оряховица]], след което и колеж за медицински сестри във [[Варна]]. Същевременно записва в АероклубАероклуба –във Варна курсове по парашутизъм. Там също тренира плуване и парашутизъм. Тя е първият треньор по гимнастика в родното си село.

През 1948 г. взима първия си изпит за пилот в АероклубАероклуба –в [[Граф Игнатиево]]. На следващата 1949 г. постъпва като курсант в [[Факултет „Авиационен“|НВВУ „Г. Бенковски“]]. Завършва през 1950 г. и е произведена в звание [[лейтенант]]. След завършването на инструкторски курс остава там като инструктор. В рамкитепродължение на две2 години обучава курсантите за втори пилотски изпит. 

От 1952 г. е назначена на водолетище „Чайка“ –, Варна. Като военен летец пилотира хидросамолетите [[Арадо 196|Арадо-196 А-3]] „Акула“, Хенкел-60 „Тюлен“. След това службата я отвежда към военнотранспортния авиополк, където лети на [[По-2]], [[Як-12]], [[Ли-2]] и вертолет [[Ми-1]].

От 17 февруари 1970 г. Сийка Цончева е частв от Българската гражданскагражданската авиация – санитарнов санитарното звено на [[БГА Балкан |БГА Балкан]]. Лети на самолет [[Антонов Ан-14|Ан-14]] „Пчьолка“. На 17 септември 1971 г. загива заедноЗагива с 11 души при изпълнение на полет [[Кърджали]] – [[София]] на 17 септември 1971 г.

Тя е единствената българка-летец, пилотирала военен, граждански, [[Хидроплан|водосамолет]] и [[Хеликоптер|вертолет]].<ref>Музей на авиацията – Крумово</ref>.

Подполковник Сийка Цончева е летяла на 11 вида самолети и е една отсред малкото за онова време жени-пилотипилотки в България. 

Посмъртно е удостоена със звание „Почетен гражданин на Община Лясковец“ за принос в развитието на [[Военна авиация|военната авиация]].<ref>решениеРешение № 676/ 2011 г. на Общ.Общинския съвет гр., Лясковец</ref>.

Идеята [[Родопите]] да имат свое летище набира скорост през 601960-те години на миналия век и е окончателно развита в началото на 701970-те години. Тогава край кърджалисйкиякърджалийския квартал „Гледка“ е създадено малко гражданско летище. Полосата на кърджалийската аерогара се използва основно от вертолети Ми-1, Ми-8 и мъничките транспортни самолети Ан-14, наричани галено „Пчьолка“„Пчолка“ (от руски: „Пчеличка“). Тези машини осъществяват ежедневни пътнически полети между столицата и Кърджали.: Сутринсутрин в посокакъм София, а вечер – наобратнообратно.

В ранното утро на 17 септември 1971 година, Ан-14 с борден номер LZ 7005 излита от Кърджали за София. Машината е управлявана от подполковник Сийка Цончева – опитен летец с дългогодишен стаж. На борда пътуват 4 души екипаж и 8 пътника.пътници<ref>[[Списък на самолетни катастрофи]]</ref> „Пчьолката“„Пчолката“ изпълнява визуален полет по маршрута Кърджали – [[Асеновград]] – [[Пазарджик]] – [[Вакарел]] – София, но над [[Рила]] попада в мъгла. Полетът е навигиран от диспечер на РВД в София. В този момент обаче отметката на кърджалийския Ан върху радара се застъпва с тази на транзитно преминаващ, на по-голяма височина, турски самолет. Диспечерът бърка двете машини и започва да подава невярна информация, дава указания за кацане, докато Ан-14 е още над Рила. Когато грешката е осъзната, в ефира прозвучава заповед за незабавно издигане на 1000 м, но вече е късно. Ан-14 се забива челно в скалите край връх Свети Духдух близо до село [[Мала църква|Мала Църква]], [[Община Самоков]]. Оцелява само един от пътниците.