Георги I Тертер: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 52:
Император [[Михаил VIII Палеолог]] обаче сключва договор за съюз и разбирателство между [[Златна орда]] и [[Византия]], като омъжва незаконната си дъщеря [[Ефросина Палеологина|Ефросина]] за татарския хан. Палеолог е наясно, че ако някой от балканските владетели допусне западни войски на Балканите, [[Константинопол]] ще бъде превзет и Византия ще бъде повторно унищожена. Затова през 1282 г. 40 0000 татарски конници нахлуват в България и я опустошават. Опитът на Тертер да спре татарите е неуспешен и той се принуждава да излезе от коалицията на Карл Анжуйски. Нещата все пак се развиват добре, тъй като Михаил VIII Палеолог умира същата година.
Георги I Тертер се възползва от смяната на властта в Цариград и започва преговори за сключване на мир с [[Византия]]. Освен това желае да разтрогне втория си брак и да върне в Търново първата си съпруга [[Мария Тертер|Мария]] от византийски плен. Успява в това си начинание, чрез което връща от Византия и сина си [[Теодор Светослав]]. Татарите отново нахлуват в българските земи през [[1285]] г. и цар Георги I Тертер бива принуден да се признае за [[васал]] на [[Ногай]] и да изпрати престолонаследника Теодор Светослав за заложник в Златната орда. Освен това той жени дъщеря си, която в науката е известна с името [[Елена (дъщеря на Георги I Тертер)|Елена]], за [[Чака]] – сина на Ногай. За известно време тези действия действително дават резултат, защото през следващите няколко години няма татарски набези на българска територия.<ref>Пламен Палов, „Забравеното Средновековие“, изд. Българска история, 2019 г., стр. 188. ISBN:978-619-7496-14-7</ref> Но положението със Златната орда отново се влошава през 1291-1292 г., от което се възползва опозицията в страната. През [[1292]] г. дворцов заговор принуждава Георги I Тертер да абдикира и да избяга във Византия, където търси убежище при василевса [[Андроник II]]. Както отбелязва византийският историк [[Георги Пахимер]] „Сам Тертер беше избягал при императора и пребиваваше някъде около Адрианопол, защото императорът беше отклонил молбата му за убежище, за да не би като го поиска Ногай, да предизвика гнева му, ако сам го приеме за молител.“<ref>Пламен Палов, „Забравеното Средновековие“, изд. Българска история, 2019 г., стр. 188. ISBN:978-619-7496-14-7</ref> Тъжната участ на царя е описана и във византийската поема „Птичеслов“ („Пулологос“):<ref>Пламен Палов, „Забравеното Средновековие“, изд. Българска история, 2019 г., стр. 188. ISBN:978-619-7496-14-7</ref>
''„Избяга ти, нещастният, и тук дойде в Романия (Тракия),
Ред 63:
След бягството на царя търновският престол е зает от [[Смилец]].
== Семейство ==
Георги I Тертер се жени на два пъти. Първият му брак е с [[Мария Тертер|Мария]], която според [[историк]]а [[Пламен Павлов]] е дъщеря на [[деспот]] [[Яков Светослав]] <ref name="Пламен Павлов">Павлов, Пламен, „''Търновските царици''“, В.Т.:ДАР-РХ, 2006.</ref>. От този брак са и трите му деца – син и две дъщери:
| |||