Ар нуво: Разлика между версии

{{основна|Сецесион}}

 

Стилистичните тенденции във [[Виена]] обаче вземат съвършено различна посока. Водени от австрийския художник [[Густав Климт]], млада група художници и архитекти ([[Ото Вагнер]], [[Йозеф Мария Олбрих]], [[Йозеф Хофман]], [[Коломан Мозер]] и други) създават движение, станало известно като ''Wiener Sezession'' или [[Виенски сецесион]], в знак на протест срещу установения във Виена консервативен стил. Както и своите сподвижници от [[Европа]], творците в стил ''Сецесион'' отхвърлят вече исторически утвърдените академични стилове; но във Виена те изразяват това отхвърляне чрез силно опростяване елементите на образите. За разлика от виещите се органични форми на Ендел и Обрист в Мюнхен виенските художници са по-близки до сдържания геометричен дизайн, представен в работите на британеца [[Чарлз Рене Макинтош|Макинтош]]. Към течението Сецесион може да се причисли и чешкият художник [[Алфонс Муха]].

 

 

Примерът, който илюстрира стила в Брюксел, е дворецът Стоклет ({{lang|fr|Palais Stoclet}}, 1905 – 1911 г.) на [[Йозеф Хофман]]. Тази резиденция представя в сбит вид това, което става известно във [[Виена]] като [[Сецесион]] (''Sezessionstil''). Хофман си служи с традиционните строителни материали – [[мрамор]], [[стъкло]] и [[бронз]], но поставя необикновен, асиметричен вход. Строгият екстериор е подчертан от елегантни бронзови [[ажур]]ни решетки и кантове с почти шеговити отсенки. Сградата не се отличава с никаква историческа наследственост. Нейното монументално въздействие се основава само на елегантната, опростена форма.

файл:Secession Vienna June 2006 007.jpg|„Къща на сецесиона“ във Виена [[Йозеф Мария Олбрих]] (1897)

файл:Otto-Wagner-Pavillon Wien.jpg|Станция на метрото „Карлплац“ от [[Ото Вагнер]] (1899)