|
'''Килийното училище''' е вид начално училище с църковно-религиозна насоченост, които съществуват в [[българи|българските]] земи през епохата на [[Българските земи под османско владичество|османското владичество]].
През периода [[15XV век|15]]–[[18 XVIII век]] единствените училища са килийните. Първоначално възникват при [[църква (сграда)|черкви]], [[манастир]]и или техните [[метох|метоси]] и имат обществен характер, а през [[17 век|17]]XVII и [[18XVIII век]] се появяват и частни килийни училища. Развиват се върху основата на съхранената през годините на османското владичество средновековна българска книжовна традиция.
Учителите са предимно монаси и свещеници, а по-рядко – грамотни занаятчии или търговци. Преподавателят се занимава с всеки ученик поотделно. Докато обучава, той се занимава със занаятя си. Обучението се води на [[гръцки език|гръцки]], [[Църковнославянски език|църковно-славянски]] или на двата езика. Учебният процес има за цел да даде умения по четене, писане, църковно пеене и малко смятане. Понякога обучението се комбинира с изучаване на определен [[занаят]]. За учебници се използват църковно-служебни книги като „[[Часослов]]“, „[[Апостол (книга)|Апостол]]“, „[[Псалтир]]“ и други. В тях получават образование част от по-сетнешните дейци на новобългарската просвета.
До появата на [[взаимно училище|взаимните училища]] през първата половина на [[19XIX век]], килийните училища са единствените български училища по време на османското владичество. Килийното образование има елементарен религиозен характер, но това не пренасища просветното дело с църковност и догми. По времето на османското владичество, именно християнското възпитание е това, което запазва националната идентичност и българско самосъзнание на хората.
Към [[18XVIII век]] килийните училища са широко разпространени. В българските земи по това време функционират над 100 такива, сред които тези в [[София]], [[Котел]] и [[Самоков]], а и в [[Троянски манастир|Троянския]], [[Етрополски манастир|Етрополския]] и [[Рилски манастир|Рилския манастир]]. С времето килийното образование все повече се обогатява, като вече се четат и български книги като „[[История славянобългарска]]“ на [[Паисий Хилендарски]]. Постепенно с изграждането на системата на новобългарското образование, те престават да съществуват.<ref>{{ЕПК|1|431 - 432}}</ref>
{{Commonscat|Monastery schools in Bulgaria}}
== ИзточнициБележки ==
<references />
* Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр.431-432.
[[Категория:История на образованието в България]]
| 