Реформи на Ататюрк: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{lang-tr}} => {{lang|tr}} |
м Bot: Automated text replacement (-language=Turkish +lang=tr); козметични промени |
||
Ред 6:
== Цели ==
[[
=== Реформиране на исляма ===
Османската империя е ислямска държава, в която държавният глава – султанът, е също така и [[халиф]] на [[Халифат#Османски халифат (1453–1924)|Османския халифат]]. Социалната система е организирана около системата на [[
В групата на елита, която обсъжда бъдещото развитие, се оформят две течения, които имат много общи основни цели: „реформатори на исляма“ и „про-западни“. Някои светски интелектуалци, а дори и реформаторски настроените мюсюлмански мислители, възприемат възгледа, че социалният прогрес в Европа настъпва след протестантската [[Реформация]], както пише например [[Франсоа Гизо]] в ''Histoire de la civilisation en Europe'' (1828). Реформаторите-мюсюлмани стигат до извода, че реформата на исляма е неизбежна. Други, като Абдула Джевдет и Кълъчзаде Исмаил Хакъ, които са про-западно настроени, са вдъхновени по-скоро от последвалото маргинализиране на религията в европейските общества.<ref name=Hanioglu53>
Ред 169:
Използването на [[латинска азбука]] в Турция е било предлагано и преди: през 1862 г. по време на Танзимата, е имало предложение за реформа в азбуката. В началото на 20 век подобни предложения правят писатели, свързани с движението на [[младотурци]]те.<ref name="Zürcher-188" /> Въпросът е повдигнат отново през 1923 г. по време на първия икономически форум на младата република и дава начало на неколкогодишен публичен дебат.
Съставена е езикова комисия ({{lang|tr|Dil Encümeni}}), която има задачата да адаптира латинската азбука към фонетичните изисквания на турския език. Ататюрк лично се ангажира с работата ѝ и с популяризирането на промяната. Новата азбука е въведена на 1 ноември 1928 г.<ref name=kanun1353>{{cite web |title= Tūrk Harflerinin Kabul ve Tatbiki Hakkında Kanun|
Въвеждането на новата азбука се оценява от историка-ориенталист Бърнард Люис като „не толкова практичен, колкото педагогичен, социален и културен въпрос и Мустафа Кемал, заставяйки хората да го приемат, захлопва вратата пред миналото и отваря вратата към бъдещето“. Самият Ататюрк е на мнение, че с реформата „ще очистим съзнанието на турците от арабските корени“<ref>Toprak, p. 145, fn. 20</ref>
Ред 210:
Друг важен фактор за индустриализацията е развитието на национална железопътна мрежа. Наличните железни пътища са национализирани. През май 1927 г. е основана ''Турската държавна железопътна компания'', която поема контрола над Анадолската и Транскавказката железници в границите на Турция. За кратко време железопътната мрежа се разширява значително, а успоредно с това започва и развитието на шосейна мрежа. През 1935 пътищата са отделени и предадени на правителствената служба „Sose ve Kopruler Reisligi“ която се грижи за тях до Втората световна война. Към 1937 в Турция са построени 22 000 km пътища.
Важен селскостопански продукт е [[тютюн]]ът, макар че монополът върху отглеждането и обработката му според условията на капитулация на Османската империя е предаден на две френски компании: „Regie Company“ „Narquileh tobacco.“<ref>Shaw, ''History of the Ottoman Empire and Modern Turkey'', 232 – 233.</ref> Техен съответно е и контролът върху цените и турските фермери зависят в поминъка си изцяло от французите.<ref>{{cite news|url=http://www.bianet.org/2003/01/30/16340.htm|title=Tütün, İçki ve Tekel|
=== Селско стопанство ===
Ред 232:
<references />
{{превод от|en|Atatürk's Reforms|715586998}}
[[Категория:История на Турция]]
| |||