Боне Петров: Разлика между версии

Преселва се през 1860 г. в гр.София, където отваря кръчма и си купува къща на [[Солни пазар]]. Самоук, в младите си години станал килиен учител. Търгувал със земи и храни. Притежавал е два чифлика: единият 1000дк. в землището на с. Герман, а другият над 2000 дк. в с. [[Горубляне]]. Бил е председател на [[Тайният революционен комитет|Вътрешна революционна организация]] в София.

Бил е собственик на Германския хан на [[Цариградско шосе]] (срещу главният вход на дворецът [[Врана (дворец)|Врана]], в който е отсядал Васил Левски и се е срещал със селяните от Герман, Горубляне, Казичане, Горни и Долни Лозен. В ханът над кръчмата е имало две стаи: една обитаема и необитаема с тясно прозорче, където се изкачвали сподвижниците. По-често от двамата апостоли емигранти, минавал [[Димитър Общи]], който отсядал в къщата на [[Христо Ковачев]], учител по турски и певец в църквата [[Света Неделя (София)|св. Крал]].

Заедно с [[Михаил К. Буботинов]] организират в пълна тайна от османците събирането на 800 подписи за декларация-протест срещу наложената конституция от [[Мидхад паша]]. Събират подписите в тайни стаи на църквата, без знанието и подписите на известните българи-шпиони и чорбаджии. Изпращат копия до френското, английското и руското посолствопосолсвто, както и до Българската екзархия в Цариград. Буботинов носи протеста до френския [[Леандър Леге|консул Леге]], живеещ в еврейска къща срещу [[Буюк джамия|Буюкджамия]] (днешния [[Национален археологически институт с музей|Национален архиологически музей]] на [[Леге (улица в София)|ул.улица Леге]]). Консулът Леге се съгласява да препрати писмата до Цариград.

Писмата имат желанияжеланият ефект пред великите сили, а Мидхад паша св остър тон изисква от [[Махзар паша]] обяснение, защо не е предотвратил протеста. От своя страна Махзар паша извикал хаджи [[Мано Стоянов]], който в дълги словоизляния се заклел да разбере подробности от заговоразаговра за протеста. ХаджиХ. Боне Петров отрекъл пред Стояновх. своетоМано, участиече учасвтал. Според законите, ако протестите не били хванати по пощата, организаторите не можело да бъдат обесени.

По време на Рускоруско-Турскататурската война през 18761877 г. Хаджи Боне се криел в чифлика си в село Герман, но е арестуван от османлиите, разпитван няколко пъти, осъден и заточен в Диарбекир, от където излиза скоро.

По землячния регистър имотите на Х.Б.Петров, които са били разположени на територията на парк „Врана“, възлизат на 117 декара (ЦДИА, ф.92, оп.1, а.е. 166, лист 21). В най-бурните години, преди освобождението той е участвал в революционната дейност за освобождението на България от турско иго в Софийско (Бончо Хаджи Бонев, „Съвременниците на Левски в София“, вестник „Държавен служител“, София, 26 февруари 1958 г.).След обесването на Васил Левски е бил изпратен на заточение в известната турска крепост Диарбекир.При завръщането си оттам, веднага след Освободителната война при първото българско правителство, Х.Боне Петров взима чифлика „Чардаклия“ под наем за две години. След това предприемчивият и енергичен Х.Б.Петров го купува за 500 златни лири от наследниците на Осман Паша.След купуването на чифлика веднага започва да го възстановява. АрхивнитеАрживните документи свидетелстват, че върху пепелището на бившия конак със старинни чардаци, той построява едноетажна къща за живеене, а до нея воденица, хамбар, три ратайски къщи, три яхъра, обор. В посока Цариградско шосе разработва бахчи, зеленчукови градини, а от североизточна страна на своята къща засажда 6 декара овощна градина. В състава на чифлика влизат многобройни ниви и ливади, разположени в землището на с. Горни Лозен.

Писателят - Бончо Хаджибонев,Б.Х.Бонев в разказа си за „Чардаклия“, отбелязва: „За две години новият чифликчия създава свой имот на мястото на стария „Чардаклия“, чието име останало като спомен и като символ на едно робско минало“. Писателят пресъздава обликаобика на новия чифлик в първите години на неговото съществуване: „Върху грамадната дворна площ, където някога се издигаха гордо конаците на Осман паша и синовете му Мурад бей и Мустафа бей, със своите гиздави старинни чардаци, върху местата, гдето бяха пострени хамбарът, магерницата, жилищата, оборите и разните домакински постройки на стария турски чифлик, разрушен из основи, сега се вдигаха една след друга нови сгради, строени за ново време, от новия стопанин, чието зорко око бдеше над всяка стъпка и чиято здрава десница ръководеше живота тук умело и ловко…“

Пейзажът на „Чардаклия“ по това време е бил доста пустинен – изсечени дървета и запуснати ниви. Хаджи Боне го е облагородил и направил богат и красив имот. Интересна е и къщата на самия стопанин. Тя на пръв поглед не привлича вниманието, но малцина знаят, че тук, сред тишината и спокойствието са черпили вдъхновение най-добрите български писатели. В архива на Бончо Хаджибонев е останал запис, че в чифлика са идвали Иван Вазов, Пенчо Славейков, Алеко Константинов, Кирил Христов. За 20 години Хаджи Боне успява да създаде образцово земеделско стопанство, от което получава богати реколти.

Х. Боне Петров има син Георги х. Бонев и внук - писателятписателя Бончо х. Бонев (20.IX.1889, София – 29.X.1954, София), който описва х. Боне по спомените на баща си - Георги и слугата на х. Боне – Дамян.