Хо Ши Мин: Разлика между версии

В различни периоди между 1913 и 1919 г., Тхан твърди, че живее в Уест Ийлинг, а по-късно в Крауч Енд, Хорнси (квартали на [[Лондон]]). Той работи или като готвач, или като мияч на чинии (според различни източници) в хотел Дрейтън Корт в Уест Ийлинг.<ref>{{cite web |url=https://www.ealing.gov.uk/info/201131/historic_buildings/70/other_notable_buildings/2|title=The Drayton Court Hotel|publisher=Ealing.gov.uk|accessdate=30 януари 2013}}</ref> Смята се, че се е обучавал за сладкар при [[Огюст Ескофие]] в хотел Карлтън в Хеймаркет, но няма твърди доказателства за това.<ref>{{cite book|last1=Forbes|first1=Andrew|last2=Henley|first2=David|title=Vietnam Past and Present: The North|date=2012|publisher=Cognoscenti Books|location=Chiang Mai, Thailand}}</ref> Въпреки това, стената на Новозеландската къща в Лондон, която днес се намира на мястото на хотел Карлтън, има паметна плоча, твърдяща, че Хо Ши Мин е работил там през 1913 г. Тхан работи като сладкар на борда на [[ферибот]] по линията Нюхевън-Диеп през 1913 г.<ref>{{cite web|last1=Harries|first1=David|title=Maritime Sussex|url=http://www.sussexexpress.co.uk/news/videos/vietnamese-ambassador-presents-newhaven-with-statue-of-ho-chi-minh-1-5114542|websitework=Sussex Express|accessdate=12 юни 2015}}</ref>

От 1919 до 1923 г., докато живее във Франция, Тхан започва да проявява интерес в политиката, бидейки повлиян от своят приятел и член на Френската социалистическа партия [[Марсел Кашен]]. Тхан твърди, че пристига в [[Париж]] от Лондон през 1917 г., но френската полиция има единствено документи за пристигането му през юни 1919 г.<ref name="Quinn-Judge" /> Той се присъединява към група виетнамски националисти в Париж, чиито лидери са [[Фан Тяу Чин]], Фан Ван Труонг и Нгуен Тхе Труйен. По това време те публикуват новинарски статии, застъпващи се за виетнамска независимост под псевдонима ''Нгуен Ай Куок'' (букв. „Нгуен Патриота“), преди Тхан да пристигне в Париж.<ref>{{cite web | url=https://web.archive.org/web/20150510160521/http://www.vietquoc.com/hcm-04.htm | title=Unmasking Ho Chi Minh | last1=Phong | first1=Huy | last2=Anh | first2=Yen | date=1989 | websitework="Viet Quoc"}}</ref>

След [[Първата световна война]], групата пуска петиция за признаване на [[Граждански права|гражданските права]] на [[виетнамци]]те във [[Френски Индокитай]] към Западните сили по време на [[Парижката мирна конференция]], но бива игнорирана. Цитирайки принципа на [[самоопределяне]], описан преди мирните преговори, те изискват от съюзените сили да сложат край на френското колониално господство във [[Виетнам]] и да осигурят образуването на независимо правителство. Преди конференцията групата изпраща писмото си до съюзническите водачи, сред които са [[Жорж Клемансо]] и [[Удроу Уилсън]]. Писмото не бива обсъждано във [[Версайски дворец|Версай]], но този епизод по-късно помага на Нгуен Ай Куок да се установи като [[Антиимпериализъм|антиколониално]] движение в роден Виетнам.<ref>Huynh, Kim Kháhn, ''Vietnamese Communism, 1925 – 1945''. Ithaca, NY: Cornell University Press, 1982; с. 60.</ref> Тъй като Нгуен Тат Тхан е публичното лице зад публикацията на документа (макар той да е написан от Фан Ван Труонг),<ref>{{cite web|last1=Tran Dan|first1=Tien|title=Ho Chi Minh, Life and Work|url=https://web.archive.org/web/20150617060828/http://dangcongsan.vn/cpv/Modules/News_English/News_Detail_E.aspx?CN_ID=150876&CO_ID=30034|websitework=Communist Party of Vietnam Online Newspaper|publisher=Gioi Publishers}}</ref> той скоро става известен под името Нгуен Ай Куок и за пръв път използва името през септември по време на интервю с китайски новинарски кореспондент.<ref name=Duiker />

Виетмин след това сътрудничи с френските колониални сили, за да избива поддръжниците на виетнамските национални движения.<ref>{{cite book | last=Turner | first=Robert F. | title=Vietnamese Communism: Its Origins and Development | publisher=Hoover Institution Press | year=1975 | pages=57 – 9, 67 – 9, 74}}</ref><ref>{{cite book | chapter=Myths of the Vietnam War | title=Southeast Asian Perspectives | date=September 1972 | pages=14 – 8}}</ref><ref>{{cite book | first=Arthur J. | last=Dommen | title=The Indochinese Experience of the French and the Americans | publisher=Indiana University Press | year=2001 | pages=153 – 4}}</ref> Накрая, комунистите подтискат всички некомунистически партии, но не успяват да си осигурят примирие с Франция. В последните дни на 1946 г., след година на дипломатически провали, Демократична република Виетнам решава, че войната е неизбежна. Бомбардирането на Хайфон от френските сили само потвърждава убеждението, че Франция няма намерение да допусне автономна и независима виетнамска държава. На 19 декември 1946 г. Хо, представящ правителството си, обявява война срещу Френския съюз, поставяйки началото на [[Индокитайска война|Индокитайската война]]. Виетмин, по това време основно въоръжен с [[мачете]] и [[мускет]]и, напада незабавно френските позиции, използвайки димки от слама с люти чушки, разрушавайки бронирани коли със самоубийствени [[противотанкова граната|противотанкови гранати]]<ref>{{Cite web|url=http://www.lonesentry.com/articles/jp_tankhunters/|title=Lone Sentry: New Weapons for Jap Tank Hunters (U.S. WWII Intelligence Bulletin, март 1945)|websitework=www.lonesentry.com}}</ref> и [[Коктейл Молотов|коктейли Молотов]] и задържайки контраатаките чрез пътни заграждения и [[противопехотни мини]] с чакъл. След два месеца сражения изтощените войски на Виетмин се оттеглят, систематично разрушавайки важната инфраструктура. Съобщава се за залавянето на Хо от група френски войници, предвождани от [[Жан-Етиен Валюи]], във [[Виет Бак]]. Въпросната личност, обаче, се оказва съветник на Виетмин, който по-късно е убит при опит за бягство.

Във Виетнам днес изображението на Хо е на лицевата страна на всички виетнамски банкноти. Неговият портрет и бюст се открояват на видно място в повечето обществени сгради на Виетнам, в класни стаи (както в държавни, така и в частни училища) и в олтари на някои семейства. Има поне един храм, посветен на него, построен във [[Вин Лонг]] малко след смъртта му през 1970 г. в зоните, контролирани от Виетконг.<ref>{{cite web|url=http://www.skydoor.net/place/Đền_Thờ_Bác_Hồ|title=Đền Thờ Bác Hồ|websitework=SkyDoor}}</ref> Неговият рожден ден (19 май) се отбелязва като официален държавен празник.<ref name="Trawicky2009">{{cite book|last=Trawicky|first=Bernard|title=Anniversaries and Holidays|url=https://books.google.com/books?id=dp2TAwAAQBAJ&pg=PA84|accessdate=18 май 2017|date=30 април 2009|publisher=American Library Association|isbn=9780838910047|page=84}}</ref>