Чагос: Разлика между версии

[[Файл:Diego garcian.jpg|мини|Местен жител на о. Диего Гарсия, 1969 г.]]

 

 

Цялата икономическа дейност е съсредоточена на най-големият остров, Диего Гарсия, където са разположени съвместни британско-американски военни съоръжения. Строителните проекти и различните услуги, нужни за поддържането на военните съоръжения, се осъществяват от военен персонал и служители на договор от Великобритания, Мавриций, [[Филипини]]те и САЩ. На островите нямат промишлена или селскостопанска дейност. Водата, храната и други продоволствия се внасят на островите. Независимост проучване за приложимост стига до извода, че повторното заселване би било „скъпо и несигурно“. Друго проучване за приложимост, упълномощено от организации, които подкрепят повторното заселването, установява, че повторното заселване е възможно на цената от 25 милиона паунда от британския данъкоплатец. Ако чагосците се завърнат, те планират да установят производство на [[копра]] и риболов и да започват комерсиалното развитие на островите за туризъм.

Португалските мореплаватели са първите европейци, които откриват архипелага. Откриването на островите често се приписва на [[Педро Маскарена]] през 1512 – 1513 г. Португалците наричат островната група ''Басас де Чагас'' ({{lang|pt|Bassas de Chagas}})<ref>Joseph Huddart et al. ''The oriental navigator, or, New directions for sailing to and from the East Indies'', ISBN 978-0-699-11218-5</ref> Те, също така, наименуват някои от атолите (Диего Гарсия, Перос Баньос).<ref>John Purdy, ''Memoir, descriptive explanatory, accompany new chart Ethiopic or southern Atlantic Ocean, western coasts South-America, Cape Horn Panama'', ISBN 1-141-62555-5</ref> Архипелагът е пренебрегван от португалците както икономически, така и политически, и никога не става част от [[Португалската империя]].<ref>C.R. Boxer, ''The Portuguese Seaborne Empire, 1415 – 1825'', Knopf 1969, ISBN 978-0-09-097940-0</ref> През 1556 г. Маноел Рангел, корабокрушенец от португалския кораб ''Консейсао'' попада на рифа Перос Баньос и прави описание на островите. По това време на тях все още не растат кокосови палми в изобилие.<ref>Bernardo Gomes de Brito. ''História trágico-marítima. Em que se escrevem chronologicamente os Naufragios que tiverao as Naos de Portugal, depois que se poz em exercicio a Navegaçao da India.'' Lisboa 1735</ref>

 

 

На 27 април 1786 г. Великобритания предявява териториални претенции за архипелага. Въпреки това, територията официално става част от Великобритания едва след падането на [[Наполеон]] през 1814 г. Чагос се управляват от Мавриций, който по това време също е британска колония.<ref>{{cite journal|author1=Christian Nauvel|title=A Return from Exile in Sight? The Chagossians and Their Struggle|journal=Northwestern Journal of International Human Rights|date=2007|volume=5|issue=1|page=6|url=http://www.law.northwestern.edu/journals/jihr/v5/n1/4/Nauvel.pdf}}</ref>

Островите Чагос образуват [[екорегион]] заедно с Малдивите и [[Лакшадвип]]. Архипелагът и околните му води представляват обширна защитена зона. Дълбоките океански води около островите имат изключително разнообразие от подводни геоложки образувания (дълбоки падини, средноокеански хребети и върхове). Тези райони най-вероятно са дом на много все още непознати и специално адаптирани видове. Макар дълбоководните хабитати около островите все още да не са детайлно изучени или картографирани, работата в други региони по света сочи, че голямото физическо разнообразие на океанското дъно е тясно свързано с голямото биоразнообразие.

 

 

Растителността на островите съществува откакто на тях има достатъчно почва – вероятно преди по-малко от 4000 години. Местната флора е представена от 41 вида цъфтящи растения, 4 вида папрати, както и широко разнообразие от мъхове, гъби и цианобактерии. В днешно време на островите са записани поне 280 вида цъфтящи растения, като това повишение отразява внасянето на чужди видове от хората, както нарочно, така и случайно.