Алакол: Разлика между версии

'''Алакол''' ({{lang|kk|Алакөл көліт}}, ''ярко, разноцветно''; {{lang|ru|Алаколь}}) е голямо безотточно и солено езеро в източната част на [[Казахстан]] ([[Алматинска област|Алматинска]] и [[Източноказахстанска област]]), разположено в източната полупустинна зона на [[Балхаш-Алаколска котловина|Балхаш-Алаколската котловина]], на 343 m н.м., непосредствено на северозапад от [[Джунгарски врати|Джунгарските врати]], легендарният планински проход свързващ [[Китай]] с [[Русия]].<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article009683.html «Большая Советская Энциклопедия» – Алаколь, 1, стр. 379-380]</ref>

Площта на езерото е около 2 200 km², като в зависимост от годишния сезон колебанията на нивото му е 1,2 m. Има овална, удължена от северозапад на югоизток форма с дължина 104 km и максимална ширина 52 km, дълбочина до 45 m, обем 58,56 km³. Бреговата му линия с дължина 348 km е слабо разчленена, като в югоизточната му част се е оформил голям залив, а в средата му, сравнително голям остров. От януари до април замръзва. Заедно с плитките езера [[Сасиккол]] и Кошкаркол (Уяли) на северозапад и Желанашкол на югоизток образува голяма езерна система с водосборна площ около 55 хил.km². В него се вливат няколко десетки реки, най-големи от които са: Урджар, Катинсу и [[Емел]]. Водите му се използват за промишлен риболов. По бреговете му са разположени няколко малки населени места: Жарбулак, Коктума, Баликши и др. Покрай югозападният му бряг, на протежение над 70 km преминава участък от трансевразийската жп линия от [[Атлантическия океан|Атлантическия]] до [[Тихия океан]]. В близост до езерото има редица резервати за защита на местните птици, включително рядката [[реликтна чайка]] и [[розово фламинго]]. В миналото районът е бил заселен от [[Андроновска култура|андроновската култура]] и съдържа редица археологически обекти.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article007540.html «Большая Советская Энциклопедия» – Алаколь, 1, стр. 379-380]</ref>