Луи XIV: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 60:
=== Война за съединенията ===
След своята победа над впечатляващата европейска коалиция Луи започва политиката на обединение на старите френски земи, които по различни начини са отпаднали от короната (т.нар. Война за съединенията или „Реюнион“). Луи твърди, че те му принадлежат, заедно с прилежащите им [[колонии]]. Френските юристи вадят стари договори, с които дават право на Луи да анексира обширни територии по северозападната си граница. Връхна точка в кампанията е превземането на [[Страсбург]] през 1681 г., с което и целият [[Елзас]]. Неговите противници не могат да отговорят, тъй като през 1683 г. започва настъплението на [[Османска империя|османците]] срещу [[Виена]]. Луи дори предлага помощ на император [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд I]], но така, че тя да не бъде приета. Възмутена от неговото поведение, Испания му обявява [[Франко-испанска война (1683—1684)|война]] и моментално е поставена на колене. През 1684 г. в [[Регенсбург]] Франция и нейните противници сключват споразумение, според което признават завоеванията на Реюниона, но принуждават Луи да прекрати настъплението си.
В началото на 80-те години на [[XVII век]] Франция на Луи XIV е най-голямата сила в [[Европа]], увеличават се и френските [[колонии]] извън Европа. Кралят продължава политиката на Ришельо и Мазарини за отслабване на аристокрацията, защото вярва, че безграничната власт на тази прослойка ще бъде ограничена, ако зависи от хора, които той всеки момент може да уволнява и унижава. Кралят постига пълен контрол над благородниците, като лукаво ги прислонява да живеят в двореца му във [[Версай]]. Там те се радват на бляскав живот, подаръци и балове, но са непрекъснато под зоркото око на краля. Така той принуждава аристократите да му служат като придворни във Версай, а на постовете на министри и губернатори назначава хора от [[буржоазия]]та.
| |||