Адриана Будевска: Разлика между версии

| общомедия =

}}

'''Адриана Будевска''' е [[България|българска]] [[актриса]], един от основоположниците на професионалния [[театър]] в България. Тя е смятана за една от най-големите български изпълнителки на [[трагедия|трагични]] роли.

 

== Биография ==

Адриана Будевска е родена на [[13 декември]] [[1878]] г. в [[Добрич]]. Завършва гимназия във [[Варна]]. През [[1895]] г., след конкурс, е изпратена като стипендиантка в Малий театър в [[Москва]], където неин учител е [[Александър Ленски]]. <ref>[http://lib.sudigital.org/record/18821/files/SUDGTL-BOOK-2011-088.pdf Бръзицов, Христо. ''Един час при...'', т. ІІ, София 1943, с. 40.]</ref>

 

 

През [[1926]] г. е уволнена и повече от 10 години, в разцвета на творчески сили, стои извън сцената, а през [[1937]] г. заминава за [[Аржентина]] при своя син, откъдето се завръща през [[1948]] година. На [[20 февруари]] [[1949]] г. българската общественост чества с подобаваща тържественост нейната 70-годишнина.

 

Адриана Будевска допринася българският театър да се приобщи към реалистичните традиции на руския театър и да се насочи към класическия репертоар. Авторка е на многобройни статии, портрети за артисти, спомени. Някои от ролите ѝ са: Нина Заречная, Мила, Цена, Соня, Варя, Офелия, лейди Макбет, Нора, Мона Вана, Маргарита Готие, Емилия Галоти... Голяма майсторка на гласа, на чувството, Будевска е сравнявана навремето със [[Сара Бернар]]. Тя изиграва с лекота световноизвестни роли.

 

Умира на [[9 декември]] [[1955]] г. в [[София]]. На нейно име е наречен [[Драматичен театър „Адриана Будевска“|драматичният театър]] в [[Бургас]].

 

== Бележки ==