Мими Николова: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Източници: добавям |
мРедакция без резюме |
||
Ред 23:
Мими Николова е откритие на композитора [[Петър Ступел]], който през [[1958]] г. пише за нея песента „Замълчи, замълчи“ към филма „[[Любимец 13]]“. Преди това тя пее в хор „Бодра смяна“ и хора на Софийските девойки. До края на [[1950]]-те години в [[Българско национално радио|Радио „София“]], днес [[БНР]], Мими Николова записва още две песни на [[Петър Ступел]] – „Моряко мой“ (1958) и „Малката креолка“ (1959), както и три песни, едната на [[Иван Маринов (композитор)|Иван Маринов]] – „Закъснялото писмо“ (1960) и другите две на [[Йосиф Цанков]] – „Недей ми казва тази вечер сбогом“ (1960) и „Когато луната изплува“ (1960).<ref name="ИНР">Рупчев, Й. Изборът на Рупи. И-П. ИГ "Селена. С. 1999. – стр. 199</ref>.
От началото на [[1960]]-те до средата на [[1970]]-те години певицата е в творческо сътрудничество с музиканта [[Иван Стайков]], който е автор на музиката, аранжиментите и на някои от текстовете на една значителна част от песенния ѝ репертоар. Сред най-известните са: „Синьо“ (1962), „Минути“ (1963), „Мостчето на влюбените“ (1963), „Вървим по улицата двама“ (1963), „Първата среща“(1963), „Самотно дърво“ (1966), „Всяко лято“ (1966), „Защо стана така“ (1968), „Завинаги“ (1969), „Горчиво откровение“ (1970) и
Певицата се представя успешно с песни на [[Иван Стайков]] на фестивалите в [[Сопот (Полша)|Сопот]], [[Полша]] (1967), [[Сплит]], [[Югославия]] (1969), [[Варадеро]] – [[Куба]], [[Токио]], [[Япония]] (1977).<ref name="ИНР"/>
С името на Мими Николова се свързва началото на фестивала „[[Златният Орфей]]“ от [[1965]] г., когато в нейно изпълнение песента „Калиакра“ на композитора [[Ангел Заберски]] и поетесите Слава Семирова и Емилия Захариева печели първа награда. На „Златният Орфей“ са отличени и изпълнените от нея песни: „Първата среща“ – трета награда през 1965 г., музика: Иван Стайков, текст: [[Захари Петров]]; „Спомен от лятото“ – втора награда пез 1966 г., музика: Иван Стайков, текст: Захари Петров.<ref name="ИНР"/>
Ред 31:
Мими Николова е една от първите български певици, която изпълнява [[джаз]]<ref>https://www.edna.bg/izvestni/zamylchi-zamylchi-estradnata-pevica-mimi-nikolova-na-80-4626933 Замълчи, замълчи: естрадната певица Мими Николова на 80! Edna.bg</ref>. Била е солистка на Биг бенда на БНР, оркестър [[Балкантон (оркестър)|„Балкантон“]] и на „Джаз фокус '65“. През [[1978]] г. се представя с рецитал на джаз-срещата в София, съпровождана от биг бенд „Габрово“ с диригент [[Манол Цоков]].<ref name="ИНР"/>
В репертоара си Мими Николова има над 300 песни от български и чужди композитори, записани в Българското национално радио и [[Балкантон]]. Записва и множество вокали и песни за много български филми, сред които „[[Любимец 13]]“, „[[Човекът в сянка]]“, „[[Бягство в Ропотамо]]“, „[[Здрачаване]]“, „[[Вятърът на пътешествията]]“ „[[Чудесната катастрофа]]“ и
През 2018 г. е обявена за почетен гражданин на София.<ref>[https://www.btv.bg/article/reklama/tv/bfeed/po-predlozhenie-na-radio-jazz-fm-mimi-nikolova-i-dimitar-simeonov-bjaha-udostoeni-sas-zvanieto-pocheten-grazhdanin-na-sofija.html?utm_source=insite&utm_medium=image&utm_campaign=endofpage По предложение на радио Jazz FM Мими Николова и Димитър Симеонов бяха удостоени със званието „Почетен гражданин на София“], btv.bg, 10 октомври 2018 г.</ref><ref name="sofia.bg">[https://council.sofia.bg/honorary-citizen-of-sofia Почетни граждани на София, удостоени през периода 1993 – 2018 г.], council.sofia.bg</ref>
| |||