Уикипедия

Бов: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м унифициране на раздел Вижте още към Вижте също
мРедакция без резюме
Ред 15:
== География ==
Село Бов се намира в [[планина|планински]] район, в дела [[Мургаш]] от Западна [[Стара планина]]. Намира се между върховете Гарван, Яворец и Колибища, в западното подножие на връх [[Издримец]] (1493 м). На север граничи със село [[Лакатник]], на юг със село [[Лесковдол]], на запад село [[гара Бов]] и село [[Габровница (Област София)|Габровница]].
 
В село Бов са известни общо 10 пещери и пропасти. Най-голяма е пещерата "Мечата„Мечата дупка"дупка“, с обща дължина на галериите от 564 м.
 
== История ==
Жителите на село Бов са сътворили легенда, служеща като туристическа атракция. Според нея селото носи името на френския рицар [[Сен дьо Бьоф]], който пленен от воините на цар [[Калоян]], станал негов васал. След смъртта на император [[Балдуин Фландърски]] през [[1206]] г., маркизът получил благоволението на българския владетел да се засели със свои сподвижници (около 1000) рицари- кръстоносци в землището на днешното село. Там те се смесили посредством бракове с местното население. По билото на връх Колибища има останки от стара крепост. Районът е бил известен в древността с рудниците си.
[[Файл:Flag_bov.jpg|мини|Знаме на Бов]]
 
Поетът [[Иван Вазов]] посещава района на Бов и поставя началото на историята, след като пише следното в пътеписа си “Разходка„Разходка по Искъра”Искъра“:
 
{{цитат|''Туй село с такова звучно и с романтическа прелест дишуще име, и по напред пленяваше въображението ми, а сега още повече гъделичкаше любопитството ми. На какви странни обстоятелства дължеше това име? Каква историческа личност наумяваше то? В ума ми неволно нахлуха поетическите сенки и възпоменания за средновековните рицари.''}}
 
Този цитат на Иван Вазов ясно показва кой е създателят на това "предание"„предание“.
 
Реалната история на селото започва през ранното средновековие. Според историческите проучвания, проведени през 80-те години на ХХ век от екип на Националния институт за паметниците на културата, в местността "Манастира"„Манастира“, на 1,5 км югоизточно от Гара Бов, са открити следи от старо заселище и ранносредновековна християнска църква. Манастирската църква "Св„Св. Архангел Михаил"Михаил“, многократно преправяна и обновявана във времето повтаря архитектурния план на първоначалния си оригинал. През [[14 век]] селото се споменава с името Бововци в [[Мрачка грамота|Мрачката грамота]] на цар [[Иван Александър]] ([[1 декември]] [[1347]]).
 
Преди прокарване на ЖП линията, къщите в Гара Бов били само три. Процесът на движение на населението от село Бов към Гара Бов е най-силен в периода 1956- – 1957 г., когато жителите на с. Бов от 1557 намаляват на 533, а в същото време жителите на Гара Бов се увеличават на 1777 души. По-късно общината се премества в Гара Бов и към нея се присъединяват и селата: Заселе, Зимевица, Заноге, Губислав, а за кратък период и село Лакатник.
 
<!-- == Религии == -->
Line 60 ⟶ 61:
* [http://bnt.bg/bg/productions/75/edition/4775/bnt_taksi_11_noemvri_2009 БНТ Такси – 11 ноември 2009, Бовчани разказват исторически легенди за селото]
 
{{Община Своге}}https://www.youtube.com/watch?v=XjxO16kEIfQ Празници на Бов
{{Мъниче селища в България}}
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Бов“.