Сретение Господне: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире
Редакция без резюме
Ред 2:
 
== История ==
[[Файл:Rogier van der Weyden 010.jpg|мини|180п|[[Рогир ван дер Вейден]], Сретение, 2 третина на XV в.]]
40 дни след раждането на Господ [[Иисус Христос]], света [[Дева Мария]] [[Богородица]] донесла Младенеца в йерусалимския храм, според Мойсеевия закон, който заповядвал всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно на Бога (Изх. 34:19 – 20, Чсл.18:15 – 16). Това било установено за спомен от избавянето на израелските първородни от смъртта, която поразила всички египетски първородни от човек до добитък (Изх.12:29).
 
Line 10 ⟶ 11:
По същото време живеел праведен старец на име Симеон. Той очаквал с вяра идването на Месията, защото му било обещано от Светия Дух, че няма да умре, докато не види Христа Господен.
 
[[Файл:Sretenie.jpg|мини|200п|ляво|Сретение Господне (новгородска икона от края на XV в.)]]
Преданието разказва, че Симеон бил един от 70-те преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки, които египетският цар [[Птолемей II|Птоломей II Филаделф]] (285 – 246 г. пр. Хр.) назначил с тази преводаческа задача. На Симеон се паднала задачата да преведе книгата на [[Исая|пророк Исаия]]. Когато стигнал до глава 7, стих 14, помислил, че има някаква грешка, защото там е казано: „Девица ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил.“ Симеон се опитал да поправи думата „Девица“, но Ангел Господен го спрял: „Писането е точно, затова нищо не поправяй! Ти няма да умреш докато не видиш с очите си изпълнението на тези думи!“
 
По внушение на Светия Дух Симеон влязъл в храма, когато донесли Иисус. Той го взел на ръце и в пророческо вдъхновение извикал: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата си с миром, защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля!“
Line 21 ⟶ 23:
 
== Източници ==
* „Жития на светиите“, Синодално издателство, С.1991, г.1991, стр. 85.
 
{{Дванадесетте велики празника}}