Луис Бунюел: Разлика между версии

През 1946 година Дениз Тюал, вдовицата на изпълнителя на главната роля в „Андалуското куче“ [[Пиер Бачев]],{{hrf|Pallister|1997|93}} предлага на Бунюел заедно да адаптират пиесата на Лорка „[[Домът на Бернарда Алба]]“, по която да заснемат филм във Франция.{{hrf|Camacho|2001|83}} Още преди двамата да заминат за Европа обаче се оказва, че ще бъде трудно да получат правата за пиесата от семейството на Лорка.{{hrf|Bazin|1982|21}} По това време теБунюел и Тюал се намират в [[Мексико (град)|Мексико]], където се обръщат към продуцента от руски произход [[Оскар Дансихерс]] за финансова помощ.{{hrf|Camacho|2001|83}} Дансихерс ръководи собствена продуцентска компания, която помага на американски филмови студиа при снимки в Мексико, но след войната губи контактите си с Холивуд, тъй като е включен в [[Маккартизъм#Черни списъци|черните списъци]] като комунист.{{hrf|Schreiber|2008|73}} Макар че не е ентусиазиран за филма по Лорка, той има желание да работи с Бунюел и го убеждава да направи един филм за него.{{hrf|Бунюел|2010|230}}

По времето, когато Луис Бунюел пристига в страната, [[мексиканско кино|мексиканското кино]] достига кулминацията на своя [[Златен век на мексиканското кино|Златен век]].{{hrf|Fein|1994|103 – 135}} През 1947 година киноиндустрията в Мексико е значим стопански сектор с 32 хиляди заети, 72 продуценти, четири активни студиа и около 1500 киносалона в страната, от които 200 в столицата.{{hrf|Huer|1964|48 – 69}} За своя първи проект Бунюел и Дансихерс избират „[[Голямото казино]]“ (''„Gran Casino“'', 1947), който изглежда сигурен успех – исторически [[мюзикъл]], в който действието се развива в [[Тампико]] по време на нефтения бум, с участието на две от големите латиноамерикански знаменитости – аржентинската актриса и певица [[Либертад Ламарке]] и мексиканския певец и звезда на ''[[чаро]]'' жанра [[Хорхе Негрете]].{{hrf|Mira Nouselles|2010|64}}

„Голямото казино“ няма особен търговски успех, като някоипонякога дори гое определятопределян като провал.{{hrf|Estève|1963|82}} Някои обясняват неуспеха на филма с отстъпките, които Бунюел е принуден да прави на лошия вкус на актьорите, най-вече на Негрете,{{hrf|Martínez Herranz|2002|525}} докато други го отдават на загубените технически умения на режисьора{{hrf|Fuentes|2004|92}}{{hrf|García Riera|1969|90}} и неговата неувереност след толкова години, в които не е режисирал.{{hrf|Charity|2007|105}} Трети смятат, че по това време целияцелият жанр чаро с неговите евтини и набързо направени филми започва да омръзва на мексиканската публика.{{hrf|Acevedo-Muñoz|2003|48}}{{hrf|Mraz|1984|23}}

Неуспехът на „Голямото казино“ отново спира кариерата на Бунюел и той получава възможност да режисира нов филм едва след две години.{{hrf|Paranaguá|1995|202}} През този период той се издържа с пари от майка си, а същевременно съвместно с Жанет и [[Луис Алкориса]] пише сценария на филма ''„Si usted no puede, yo sí“'', заснет от [[Хулиан Солер]] през 1950 година.{{hrf|Baxter|1994|203}} Той продължава да работи и по идеята за сюрреалистичен филм, наречен ''„Ilegible, hijo de flauta“'', заедно с поета [[Хуан Лареа]].{{hrf|Gurney|2004|49}} Когато Дансихерс отбелязва, че се е появила мода за филми за улични хулигани, Бунюел започва да обикаля крайните квартали на Мексико в търсене на материал, разговаряйки със социални работници за сблъсъци между улични банди и убити деца.{{hrf|Baxter|1994|203 – 204}}

По това време Дансихерс е заетангажиран с продуцирането на филми зана известния актьораактьор и режисьор [[Фернандо Солер]], една от най-дълголетните фигури в историята на мексиканското кино.{{hrf|Stock|1997|213}} Макар че Солер обикновено предпочита сам да режисира филмите си, той решава, че съчетаването на двете дейности ще е твърде трудно за базирания на пиеса на Адолфо Торадо „[[Празноглавецът]]“ (''„El Gran Calavera“''), затова се обръща към Дансихерс да намери човек, който да поеме техническата страна на режисьорската работа.{{hrf|Cine Club – Cine Mexicano|2012a}} Бунюел се възползва от тази възможност и обяснява: „Забавлявах се с монтажа, конструкциите, ъглите... Всичко това ме интересуваше, защото все още бях чирак в така нареченото 'нормално' кино.“{{hrf|Cine Club – Cine Mexicano|2012a}} В резултат на работата му по този филм той разработва техника за евтино и бързо създаване на филми, ограничавайки се до 125 дубъла.{{hrf|Schreiber|2008|73}} „Празноглавецът“ е завършен за 16 дни на стойност 400 хиляди [[Мексиканско песо|песо]] (около 46 хиляди тогавашни долара).{{hrf|Acevedo-Muñoz|2003|52}} Филмът е описван като „весела пародия на мексиканския новобогаташ... дива суматоха с объркана самоличност, фалшиви сватби и неуспешни самоубийства“{{hrf|Harvard Film Archive|2012}} и се превръща в голям търговски успех в Мексико.{{hrf|Dent|2002|28}} През 1949 година Бунюел се отказва от испанското си гражданство и става гражданин на Мексико.{{hrf|Pulver|2011}}

Търговският успехУспехът на „Празноглавецът“ дава възможност на Бунюел да поиска от Дансихерс да спази обещанието си при успешен филм да му гарантира свобода на действие за следващия филмов проект.{{hrf|Doniol-Valcroze|1954|44 – 48}} Осъзнавайки, че ДансихерДансихерс не е склонен към експерименти, особено към финансови рискове, Бунюел му предлага комерсиален проект, озаглавен ''„¡Mi huerfanito jefe!“'' за малолетен уличен продавач, който не успява да продаде последния си лотариен билет, но той пък се оказва печеливш и го прави богат.{{hrf|Cine Club – Cine Mexicano|2012b}} Дансихерс е отворен към тази идея, но сам предлага да направят „нещо по-сериозно“.{{hrf|Ibañez|2003|60}} По време на своите проучвания в предградията на Мексико Бунюел е прочел дописка във вестник за тялото на дванадесетгодишно момче, открито на сметище, и тя става вдъхновение и източник за финалната сцена зана филма, наречен „[[Забравените (филм, 1950)|Забравените]]“ (''„Los Olvidados“'', 1950).{{hrf|De La Colina|1994|53 – 54}}

Филмът разказва за улична детска банда, която тероризира своя бедняшки квартал, като в един случай се гавригаврят със слепец,{{hrf|Villarreal|2008|31}} а в друг нападанападат човек без крака, придвижващ се с количка, която те блъскат надолу по улицата.{{hrf|Gonzalez|2012}} Филмовият историк Карл Мора казва за „Забравените“, че режисьорът „изобразява бедността по коренно различен начин от традиционните форми на мексиканската мелодрама. Бунюеловите деца от улицата не са „облагородени“ от своята отчаяна борба за оцеляване; те са всъщност безмилостни хищници, които с нищо не са по-добри от своите също толкова деромантизирани жертви.“{{hrf|Mora|1982|91}} Филмът е създаден бързо (18 дни) и евтино (450 хиляди песо), като хонорарът на Бунюел е еквивалентен на 2 хиляди долара.{{hrf|Baxter|1994|210 – 211}} Още по време на самата продукция някои от членовете на екипа се противопоставят на проекта по различни начини – техник пита Бунюел защо не направи „истински“ мексикански филм, „вместо това мизерно нещо“,{{hrf|Бунюел|2010|244}} фризьорката напуска при сцената, в която майката на един от героите отказва да му даде храна,{{hrf|Mraz|2003|99}} друг сътрудник убеждава Бунюел да спре да снима в „това сметище“, отбелязвайки че има много „хубави жилищни квартали, като [[Ломас де Чапултепек|Ломас]]“,{{hrf|Mraz|2003|99}} а Педро де Урдималас, който работи по сценария, отказва да включат името му във финалните надписи.{{hrf|Sociedad de Autores y Compositores de México|2012}}

Враждебността към филма се усеща и при премиерата му в Мексико на 9 ноември 1950 година, когато мнозина го приемат за обида към нацията.{{hrf|Acevedo-Muñoz|2003|67}} Шок сред публиката предизвиква сцената, в която един от героите поглежда право в камерата и хвърля по нея развалено яйце.{{hrf|Faber|2012|56 – 76}} В своите спомени Бунюел твърди, че след първата прожекция съпругата на художника [[Диего Ривера]] отказва да говори с него, а тази на поета [[Леон Фелипе]] се налага да бъде удържана да не го нападне физически.{{hrf|Бунюел|2010|244 – 245}} Появяват се дори призиви за отнемане на мексиканското му гражданство.{{hrf|De La Colina|1994|61}} Дансихерс, опасявайки се от пълен провал на филма, бързо поръчва нов [[хепи енд]],{{hrf|UNESCO|2012}} както и пролог със сцени от [[Ню Йорк]], [[Лондон]] и [[Париж]] и разсъждения зад кадър за скрития свят на бедност зад блясъка на големите градове и за това, че Мексико, „този голям модерен град, не е изключение“.{{hrf|Ross|2009|203}} Въпреки това посещаемостта е толкова слаба, че той филмът е изтеглен от кината само три дни след премиерата.{{hrf|Berg|2012}}

Само с упоритите усилия на писателя и бъдещ нобелов лауреат [[Октавио Пас]], който по това време е на дипломатическа служба, „Забравените“ е избран да представлява Мексико на [[Кан (кинофестивал)|Кинофестивала в Кан]] през 1951 година, където Пас лично го рекламира като публикува специален манифест{{hrf|Paz|1983}} и разнася плакат пред киносалона по време на представянето му.{{hrf|Wilson|1979|25}} Отзивите за филма в Кан са положителни,. а сюрреалистиСюрреалисти, като Андре Бретон и [[Жак Превер]], и други изявени интелектуалци, като [[Марк Шагал]] и [[Жан Кокто]], реагират с голям ентусиазъм, но комунистите го критикуват заради сцената, в която полицай предотвратява сексуално насилие над дете.{{hrf|Garmendia|2010}} На феставала Бунюел печели наградата за режисура и наградата на [[ФИПРЕСИ]].{{hrf|Steffen|2016}} След този успех филмът отново е пуснат за прожекции в Мексико, които продължават два месеца с много по-голям успех.{{hrf|Faber|2002|xiv}}

Макар че Бунюел работи активно през този период, остават и много филмови проекти, които той е принуден да изостави, заради липса на финансиране или подкрепа от филмовата индустрия. Сред тях е планът да филмира „[[Педро Парамо]]“ на мексиканския романист [[Хуан Рулфо]], който особено харесва, заради „кръстосването на мистериозно и реално, почти без преход“, по думите му: „Аз много харесвам смесицата от реалност и фантазия, но не знам как да я пренеса на екрана“.{{hrf|Poniatowska|1961|191}} Други нереализирани проекти са адаптациите на „[[Подземията на Ватикана]]“ на [[Андре Жид]], „[[Фортуната и Хасинта]]“, „[[Доня Перфекта]]“ и „Анхел Гуера“ на [[Бенито Перес Галдос]], ''„The Loved One“'' на [[Ивлин Уо]], „[[Повелителят на мухите]]“ на [[Уилям Голдинг]], „[[Джони грабна пушката]]“ на [[Долтън Тръмбо]], „[[Бездната]]“ на [[Жорис-Карл Юисманс]], „[[Монахът]]“ на [[Матю Грегъри Луис]], „[[Място без граници]]“ на [[Хосе Доносо]], „Аура“ на [[Карлос Фуентес]] и „Край на играта“ на [[Хулио Кортасар]].{{hrf|Fuentes|2004|96}}

Макар че има постоянни ангажименти в Мексико, след успеха на „Забравените“ Бунюел се възползва от възможността отново да излезе на международната филмова сцена и да участва в проекти, които не се фокусират върху мексиканската тематика.{{hrf|Acevedo-Muñoz|2003|144}} Първият му опит в тази насока е от 1954 година, когато Дансихерс в партньорство с Хенри Ерлих от американското студио „[[Юнайтед Артистс]]“ копродуцира киноверсия на „[[Робинзон Крузо (книга)|Робинзон Крузо]]“ на [[Даниел Дефо]], използвайки сценарий на канадеца [[Хюго Бътлър]], друг бежанец от антикомунистическите чистки в Холивуд.{{hrf|Schreiber|2008|75}} Резултатът от това сътрудничество – „[[Робинзон Крузо (филм, 1954)|Робинзон Крузо]]“ (''„Robinson Crusoe“''), е първият цветен филм на Бунюел.{{hrf|Gonzalez|2014a}} Той получава три месеца, повече от обичайното за него, за снимките, изпълнени в Мансанильо на тихоокеанския бряг, като филмът е заснет едновременно на английски и испански.{{hrf|Axmaker|2014}} При излизането на филма в Съединените щати изпълнителят на главната роля [[Дан О'Херлихи]] кани на прожекциите за своя сметка членовете на американската [[Гилдия на киноактьорите]], която от своя страна го номинира за награда [[Оскар за най-добра мъжка роля|„Оскар“ за най-добра мъжка роля]].{{hrf|Axmaker|2014}}

В средата на 50-те години Бунюел получава възможност отново да работи във Франция в международни копродукции. Резултатът е наречен от британския критик [[Реймон Дюрна]] „революционен триптих“, всеки от трите филма в който „открито или завоалирано изследва морала и тактиката на въоръжената революция срещу дясната диктатура“.{{hrf|Durgnat|1968|100}} За първия от тях, „[[Това се нарича зора]]“ (''„Cela s’appelle l’aurore“'', 1956), се налага Бунюел и писателят [[патафизика|патафизик]] [[Жан Фери]] да адаптират романа на [[Еманюел Роблес]], след като [[Жан Жьоне]] получава хонорар за това, но така и не написва сценария.{{hrf|Aranda|1976|100}} Вторият филм, „[[Смъртта в тази градина]]“ (''„La Mort en ce jardin“'', 1956), е адаптиран от Бунюел и редовния му сътрудник Луис Алкориса от роман на белгийския писател [[Жозе-Андре Лакур]]. Последната част „[[Треска в Ел Пао]]“ (''„La Fièvre Monte à El Pao“'', 1959) става последният филм на френската звезда [[Жерар Филип]], който умира от [[рак (болест)|рак]] в последните етапи от завършването на филма.{{hrf|Canby|1988}} По-късно Бунюел пояснява, че по това време е толкова притеснен финансово, че „приема всичко, което му се предлага, стига да не е унизително“.{{hrf|Hagopian|2014}}

През 1960 година, отново със сценариста Хюго Бътлър, Бунюел прави втория си англоезичен филм, американско-мексиканска копродукция, озаглавена „[[Момичето]]“ (''„The Young One“'') и базирана на разказ от писателя и бивш агент на ЦРУ [[Питър Матисън]]. Филмът е определян като „изненадващо безкомпромисно изследване на расизма и сексуалното желание, развито на отдалечен остров в Дълбокия юг“{{hrf|Harvard Film Archive|2012}} и е описван от критика Ед Гонсалес като „достатъчно мръсен, за да накара да се изчервят „[[Бейби Дол]]“ на [[Елия Казан]] и „[[Хубавицата]]“ на [[Луи Мал]]“.{{hrf|Gonzalez|2014b}} Въпреки че филмът получава специална награда на ФестивалаКинофестивала в Кан за погледа си към расовата дискриминация,{{hrf|Bentley|2008|151}} американската критика е толкова враждебна, че Бунюел по-късно твърди: „един вестник от Харлем дори писа, че трябва да бъда обесен с главата надолу на уличен стълб на Пето авеню... Създадох този филм с любов, но той нямаше шанс.“{{hrf|Rosenbaum|2014}}

По време на кинофестивалаКинофестивала в Кан през 1960 година с Бунюел се свързва испанският режисьор [[Карлос Саура]], който малко по-рано е основал, заедно с [[Хуан Антонио Бардем]] и [[Луис Гарсия Берланга]], филмовата компания ''UNINCI„UNINCI“'', и се опитва да го убеди Бунюел да заснеме филм в Испания.{{hrf|Whittaker|2008|225}}{{hrf|Aranda|1976|190 – 191}} В същото време мексиканската актриса [[Силвия Пинал]] убеждава своя съпруг, продуцента [[Густаво Алатристе]], да предостави допълнително финансиране, предоставяйкидавайки на режисьора пълна творческа свобода.{{hrf|De Gracia|2013}} Бунюел се съгласява да работи отново в Испания, след като в проекта се включва и компанията на продуцента [[Пере Портабела]].{{hrf|Museum of Modern Art|2014}}

Така Бунюел и сценаристасценаристът [[Хулио Алехандро]] съставят първа чернова за сценария на „[[Виридиана]]“ (''„Viridiana“'', 1961), засягащ теми като изнасилване, кръвосмешение, намеци за некрофилия, жестокост към животните и светотатство, и го представят пред испанската [[цензура]], която, за обща изненада, го одобрява с известни забележки.{{hrf|D'Lugo|1991|42 – 43}} Бунюел се съобразява съсс изискванията на цензурата, но заменя финалната сцена с още по-провокативен вариант.{{hrf|Ebert|2014}} Разполагайки с достатъчни ресурси, отличен технически и художествен екип и опитни актьори, Бунюел заснема „Виридиана“ бързо и безпроблемно.{{hrf|Pavlović|2009|98}}