Уикипедия

Фашизъм: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
nice e
Етикети: Заместване blanking Визуален редактор
Ред 1:
{{национализъм}}
 
'''Фашизмът''' ({{lang|it|на=от|fascismo}}) е [[Политически радикализъм|радикална]], [[Авторитаризъм|авторитарна]] и [[Национализъм|националистическа]] [[политическа идеология]].{{hrf|Girvin|1994|83}}{{hrf|Turner|1975|162}}{{hrf|Payne|1999|43}}{{hrf|Larsen|1980|424}}
Фашизъм - Начин да покажеш любовта си към Хитлер.Локо София.
 
Повлиян от [[Националсиндикализъм|националсиндикализма]], фашизмът възниква в [[Италия]] по време на [[Първа световна война|Първата световна война]] като алтернатива на [[Либерализъм|либерализма]], [[Марксизъм|марксизма]], [[Анархизъм|анархизма]] и [[традиционен консерватизъм|традиционния консерватизъм]]. В традиционния [[политически спектър]] фашизмът най-често е причисляван към [[Крайнодясна политика|крайната десница]], но някои изследователи оспорват коректността на тази класификация.{{hrf|Griffin|1995|8, 307}}{{hrf|Kallis|2003|71}}
*
 
Фашистите определят Първата световна война като [[революция]], довела до коренни промени в същността на войната, обществото, държавата и техниката – [[тотална война|тоталната война]] и масовата мобилизация на цялото общество разрушават границата между цивилни и военни, в резултат на което се появява „военно гражданство“, чрез което всички граждани са въвлечени във военните усилия.{{hrf|Blamires|2006|140 – 141, 670}}{{hrf|Mann|2004|65}} Войната довежда до създаването на силна държава, способна да мобилизира милиони на фронтовата линия и във военната икономика и придобила безпрецедентни възможности за намеса в живота на гражданите.{{hrf|Blamires|2006|140 – 141, 670}}{{hrf|Mann|2004|65}} Според фашистите това е направило [[либерална демокрация|либералната демокрация]] излишна – те смятат тоталната мобилизация на обществото в [[Тоталитаризъм|тоталитарна]] [[Еднопартийна система|еднопартийна]] държава за задължителна в подготовката за въоръжен конфликт. За да изпълнява ефективно функциите си такава тоталитарна държава трябва да бъде ръководена от силен лидер и военизирано правителство.{{hrf|Horne|2002|237 – 239}} Фашизмът не приема, че насилието само по себе си е нежелателно и гледа на политическото насилие, войната и империализма като на средства за постигане на национално обновление.{{hrf|Grčić|2000|120}}{{hrf|Griffin|2004|185}}{{hrf|Spielvogel|2012|935}}
 
Фашистите се застъпват за [[смесена икономика]], чиято основна цел е постигането на [[автаркия]] чрез [[Протекционизъм|протекционистична]] и интервенционистична икономическа политика.{{hrf|Blamires|2006|188 – 189}} След [[Втора световна война|Втората световна война]] малко организации открито се определят като фашистки и наименованието често се използва пейоративно за политически опоненти. Крайнодесните партии с идеологическа близост или исторически корени във фашистките движения от XX век обикновено се описват като [[Неофашизъм|неофашистки]].{{hrf|Enciclopedia Italiana|2014}}
 
== Наименование ==
{{основна|Фасции}}
 
[[Файл:National Fascist Party logo.svg|мини|Фасции в емблемата на [[Национална фашистка партия|Националната фашистка партия]] в Италия]]
 
Италианската дума ''fascismo'' е производна на „фашо“ (''fascio''), сноп слама, която от своя страна произлиза от латинското ''fasces'' („[[фасции]]“).{{hrf|Туртуриков|2003|240 – 241}}{{hrf|Merriam-Webster|2013}}{{hrf|Falasca-Zamponi|2000|95}} Фасциите представляват сноп пръчки около [[брадва]], [[Древен Рим|древноримски]] символ на властта на гражданските магистрати.{{hrf|Туртуриков|2003|240 – 241}}{{hrf|Johnston|2013}}{{hrf|Watkins|2013}}
 
Името „фашо“ се използва от края на XIX век от различни политически организации в Италия, подобни на [[гилдия|гилдии]] или [[синдикат]]и и имащи различна идеология, най-често лява. Една от тези организации, основана през 1919 година от Бенито Мусолини, става основа на [[Национална фашистка партия|Националната фашистка партия]]. Фасциите символизират сила чрез единство – отделната пръчка се чупи лесно, докато снопът е труден за чупене.{{hrf|Doordan|1995|}}
 
== Основни принципи ==
[[Файл:Benito Mussolini and Adolf Hitler.jpg|мини|220px|[[Бенито Мусолини]] и [[Адолф Хитлер]]]]
 
Фашистите изповядват идеята за [[еднопартийна държава]]{{hrf|De Grand|2004|28}} и вярват, че нациите и расите са в постоянен конфликт, поради което само силните от тях могат да оцелеят, бидейки здрави, [[Витализъм|витални]] и чрез отстояване на себе си в борбата срещу слабите.{{hrf|Hawkins|1997|285}} Фашистките правителства забраняват и потискат критиката и опозицията към себе си и към фашисткото движение.{{hrf|Kent|1998|69}} Те са противници на [[класов конфликт|класовия конфликт]] и обвиняват [[капитализъм|капиталистическите]] [[либерална демокрация|либерални демокрации]] в създаването на такива конфликти, а [[комунизъм|комунистите]] – в експлоатирането им.{{hrf|Welch|1999|57}} Фашистите отхвърлят [[индивидуализъм|индивидуализма]] и личния интерес в ненамесата в частни инициативи от страна на капиталистическите правителства.{{hrf|Grant|2003|63}} Много фашистки лидери са твърдели, че подкрепят „трети път“ в икономическата политика, който, вярвали те, е по-добър както от буйния индивидуализъм на неограничения капитализъм, така и от суровия контрол на държавния социализъм.{{hrf|Davies|2002|146}}{{hrf|Heywood|2000|78}} Това можело да се постигне с форма на правителствен контрол над браншовете и работническата класа (наричана „корпоративна държава“ от [[Бенито Мусолини|Мусолини]]).{{hrf|Rao|2006|215}} Някои наричат това [[корпоратизъм]]<ref>Така напр. петте основни теми на фашизма, посочени от Ноел О'Съливан, са: корпоратизмът, революцията, лидерският принцип, месианската вяра и автаркията. В ''The Fascism Reader'' от Аристотел А. Калис (Aristotle A. Kallis): „1. Корпоратизъм. Най-важното твърдение на фашизма е, че той сам може да предложи съзидателната перспектива на „третия път“ между капитализма и социализма. В „Моята борба“ Хитлер говори ентусиазирано за 'корпоративната идея на национал-социализма' като за това, което евентуално „ще заеме мястото на пагубните класови борби“; в същото време в типично екстравагантен стил Мусолини декларира, че „корпоративната система е предопределена да стане цивилизацията на двадесетия век.“</ref>, докато други не използват този термин за описание на фашистката икономическа система.{{hrf|Wiarda|1996|7}}
 
След победата над [[Страни от Оста|Страните от Оста]] през [[Втора световна война|Втората световна война]] и публичността около зверствата, извършени през време управлението на фашистките правителства, терминът ''[[Фашист (епитет)|фашист]]'' започва да се използва като [[пейоратив]]на дума.{{hrf|Gregor|2005|4}}
 
== Определение, разпространение, поддръжници ==
Фашизъм означава държавно управление, наподобяващо това на Мусолини, което
 
* въздига нацията и понякога [[раса]]та над индивида
* прилага [[насилие]] и съвременни [[пропаганда]]торски и [[цензура|цензурски]] техники, за да потисне опозицията насилствено
* налага строг икономически и социален контрол
* установява еднопартийна система
* прокарва национализъм
 
В една статия от ''Енциклопедия Италиана'' (1932), написана от Джовани Джентиле и приписвана на Бенито Мусолини, фашизмът е характеризиран като система, в която „''Държавата е не само властта, която управлява и формира човешката воля със закони и ценности от духовния живот, но и властта, която предава своя завет надлъж и нашир... За фашиста всичко е в Държавата и... нито хората, нито групите са извън Държавата... За фашизма Държавата е абсолютна величина, пред която хората и групите са относителни. ''“
 
По време на реч, изнесена на [[28 октомври]] [[1925]] г. в [[Болоня]], Мусолини изказва следната [[максима]], която резюмира фашистката философия: ''„Tutto nello Stato, niente al di fuori dello Stato, nulla contro lo Stato“'', което в превод означава „Всичко в Държавата, нищо извън Държавата, нищо срещу Държавата“.
 
Фашизмът е водеща обществено-политическа и икономическа идеология в продължение на двайсет години след края на [[Първа световна война|Първата световна война]]. Италия се нарежда сред страните победителки във войната, но остава недоволна от [[Версайска система от договори|Версайската система от договори]], включително и заради [[спор за Далмация|спора за Далмация]]. Това, както и предходното ѝ членство в [[Троен съюз|Тройния съюз]], в съчетание със стремежа на редица сили и движения в италианското общество ратуващи за по-значима роля на [[страна]]та в [[геополитика]]та, я прави основен противник на установеното [[статукво]] след световната война. Допълнително международното положение и ситуация са натегнати от извършената в [[Русия]] [[болшевизъм|болшевишка]] [[революция]], което обстоятелство в съчетание с неуспеха на силите на [[Антанта]]та в [[гражданска война в Русия|гражданската война в Русия]], е експлоатирано максимално от поддръжниците на Мусолини. Благодарение на тези нагласи в италианското общество в началото на 20-те години на [[20 век]] и по пътя на противопоставянето на идеологията на [[комунизъм|комунизма]] се стига до [[похода към Рим]] и безкръвното завземане на „върховната власт“ от [[черноризци]]те.
 
В продължение на двайсетина години през 20. век, т.е. до края на [[Втора световна война|Втората световна война]], фашизмът се налага като водеща световна обществено-политическа и икономическа идеология. Сред поддръжниците му се нареждат видни световни политици като [[Уинстън Чърчил]], койти никога не е крил този [[факт]], но по ред причини от геополитическо естество, и най-вече поради съюза на Мусолини с Хитлер, се нарежда [[постфактум]] сред върлите му противници. Чърчил на обща [[пресконференция]] с Мусолини през [[1927]] година определя със следните думи фашисткото движение: {{цитат|Вашата триумфална борба срещу зверските страсти и апетити на ленинизма|}}, както и {{цитат|средство против руската отрова и движение оказало услуга на целия свят|}}.{{hrf|Гунев|2007|131 – 132}}
 
Сред водещите [[аргумент]]и обосноваващи възникването, налагането и експлоатирането на фашистката идеология е [[концепция]]та за [[Третия Рим]], т.к. след [[болшевишката революция]] новата [[съветска власт]] не претендира в [[Москва]] вече да е [[щафета]]та на световното водачество, въпреки че комунистическата идеология също се бори за световно господство чрез [[световна социалистическа революция]], но по други /неримски/ пътища (революционни), средства (на [[тероризъм|терора]]) и [[мотив]]и (определяни от повечето изследователи на комунизма като [[Анти-хуманизъм|антихуманни]]).
 
[[Роджър Грифин]] описва фашизма като „род политическа идеология, чието митично ядро ​​в различните му вариации е [[палингенезис|палингинетика]] на ултранационализма“.<ref>Griffin, Roger, ''The Nature of Fascism'' (New York: St. Martin's Press, 1991), p. 27.</ref> Грифин описва идеологията като имаща три основни компонента: „(i) мита за прераждането, (ii) популисткия ултранационализъм и (iii) мита за упадък.“.<ref>Griffin, Roger, ''The Nature of Fascism'' (New York: St. Martin's Press, 1991), p. 201.</ref> Фашизмът е „истинска революционна, транскласова форма на антилиберален и в крайна сметка антиконсервативен национализъм“, изградена върху сложна гама от теоретични и културни влияния. Той отличава междувоенния период, в който фашизмът се манифестира в популистката политика на „въоръжена партия“, която се противопоставя на социализма и либерализма и обещава радикална политика, за да спаси нацията от упадък.<ref name="ah.brookes.ac.uk">Griffin, Roger: „The Palingenetic Core of Fascism“, ''Che cos'è il fascismo? Interpretazioni e prospettive di ricerche'', Ideazione editrice, Rome, 2003 [http://ah.brookes.ac.uk/resources/griffin/coreoffascism.pdf AH.Brookes.ac.uk]</ref>
 
[[Робърт Пакстън]] твърди, че фашизмът е „форма на политическо поведение, характеризиращо се с обсесивна загриженост към обществения упадък, унижение или жертва и с компенсращи култове на единство, енергия и чистота, в които масовата партия на ангажираните военни националисти, работещи в нелесно, но ефективно сътрудничество с традиционните елити, изоставят демократичните свободи и преследват, с насилие и без етични или правни ограничения, цели на вътрешно прочистване и външно разширяване.“.<ref name="anatomnyfascismo">{{cite book |last=Paxton |first=Robert |title=The Anatomy of Fascism |publisher=Vintage Books |isbn=1-4000-4094-9}}</ref>
 
Съгласно българската енциклопедия основните характеристики на фашизма са – антидемократизъм, антисоциализъм, антипарламентаризъм, антикомунизъм, национализъм, култ към водача, държавен монопол и регулиране на икономиката, социална демагогия, репресивни форми за контрол и насилие над обществото, външна политика насочена към нарушаване на международното право и военна агресия в други държави.{{hrf|Головински|2003|}}
 
== Италиански фашизъм ==
Бенито Мусолини създава фашисткото движение на [[23 март]] [[1919]] г. на заседание в [[Милано|миланската]] Пиаца Сан Сеполкро. Сред учредителите му са революционните синдикални водачи [[Агостино Ланцило]] и [[Микеле Бианки]] прераснало в [[Национална Фашистка Партия]].
 
През [[1921]] г. фашистите съставят програма, която призовава за:
 
* демократична [[република]]
* разделение на църквата от държавата
* национална армия
* нарастващо облагане с данъци за унаследено богатство
* създаване на корпорации
 
С развитието на движението някои от тези идеи са изоставени и отхвърлени.
 
Италианският фашизъм е бил както движение, така и исторически феномен. В много отношения той е враждебна реакция към провала на икономиката от вида ''[[laissez-faire]]'' и проява на страх от левицата. Тенденциите в интелектуалната история – като рухването на [[позитивизъм|позитивизма]] и всеобщия фатализъм на следвоенна Европа, също играят роля.
 
Фашизмът е, в известна степен, резултат от всеобщото чувство на безпокойство и страх, обхванало средната класа в следвоенна Италия. Този страх идва вследствие на свързаните помежду си икономическо, политическо и културно напрежение. Под флага на тази авторитарна и националистическа идеология Мусолини има възможност да използва страховете относно оцеляването на капитализма в епоха, когато следвоенната депресия, надигането на войнствената левица и чувството за национален позор и унижение след „осакатената победа“ на Италия в ръцете на мирните договори след [[Първа световна война|Първата световна война]] се наслагват. Тези неосъществени националистически стремежи развалят репутацията на [[либерализъм|либерализма]] и [[конституционализъм|конституционализма]] сред много групи от италианското население. Освен това не е имало достатъчно време за развитие на демократични традиции, които да се вкоренят в младата [[национална държава]].
 
Същата следвоенна депресия засилва привличането на [[марксизъм|марксизма]] сред градския пролетариат, които са още повече лишени от граждански права в сравнение със същия пролетариат, но в други части на Европа. Но страхът от растящата сила на [[трейдюнион]]изма, [[комунизъм|комунизма]] и [[социализъм|социализма]] се прокарва сред [[елит]]а и [[средна класа|средната класа]]. В известно отношение [[Бенито Мусолини]] запълва политическия вакуум. Фашизмът е „трети начин“ за Италия като последна надежда да се избегне надвисналия колапс на слабия италиански либерализъм, както и да се предотврати комунистическата революция.
 
Проваляйки се в опитите си да очертае последователна програма, фашизмът се превръща в нова политическа и икономическа система, която съчетава [[корпоратизъм]], [[тоталитаризъм]], [[национализъм]] и [[антикомунизъм]] в една държава, замислена да върже всички класи заедно в една капиталистическа система. Това обаче била нова капиталистическа система – система, в която държавата упражнява контрол върху организацията на жизненоважните индустрии.
 
Привлекателността на това движение и перспективите за един по-спокоен и систематичен капитализъм по време на период на междувоенна депресия обаче важали не само за Италия, и не само дори за Европа. Например, след около десетилетие [[Голямата депресия]] довежда до рязко икономическо понижение на икономиката на [[Бразилия]]. Създаден е вид квазифашизъм като реакция към бразилските социално-икономически проблеми и националистическото съзнание за пеиферното ѝ положение в световната икономика. Режимът на [[Гетулио Варгас]] в много голяма част се поддава на фашисткото влияние и влиза в съюз с [[интегрализъм|интегрализма]] (местното бразилско фашистко движение).
 
Създадено в [[Милано]] на [[23 март]] [[1919]] г. като националистическа асоциация (''фашо ди комбатименто'') на ветераните от [[Първа световна война|Първата световна война]], фашисткото движение на Мусолини се превръща в национална партия (''Партито национале фашиста'') след като печели 35 места на парламентарните избори през май [[1921]] г. Първоначално били съчетавани левичарски и десничарски идеи, но после се присъединява към [[консерватизъм|консерватистите]] като се противопоставя на заводските окупации от септември [[1920]] г.
 
Въпреки въпросите за социални и икономически реформи в първоначалния [[фашистки манифест]] от юни [[1919]] г., движението започва да бъде подкрепяно от онази част от средната класа, която се страхува от социализма и комунизма. Индустриалците и земевладелците подкрепили движението като защита срещу трудовата войнственост. Под угрозата от [[поход към Рим]], през октомври 1922 г. Мусолини встъпва в длъжност на министър-председател, начело на дясно коалиционно правителство, което първоначално включвало членове на про-църковната Народна партия (Партито пополаре).
 
Преходът към категоричната диктатура е постепенен процес, за разлика от Германия (10 години по-късно). Но през юли [[1923]] г. новият избирателен закон осигурява фашисткото парламентарно мнозинство. Убийството на социалистическия [[депутат]] [[Джакомо Матеоти]] 11 месеца по-късно показва колко ограничена е опозицията. През [[1926]] г. опозиционните движения са забранени със закон, а през [[1928]] г. избирането в парламента е ограничено до кандидати, които предварително са одобрени от фашистите.
 
Най-значимото политическо достижение на режима може би е [[латерански договор|Латеранският договор]] от февруари [[1929]] г., сключен между Италия и [[папа]]та. Според този договор, папството получава суверенитет над [[Ватикан]]а и му се гарантира свободното упражняване на [[католицизъм|католицизма]] като единствената религия в Италия. В замяна на това папата признава италианския суверенитет над бившите папски доминиони.
 
Трейдюнионите и асоциациите на работодателите са преорганизирани през [[1934]] г. на 22 фашистки корпорации на работниците и работодателите по икономически отрасъл, чиито представители през [[1938]] г. заменят парламента с „Палатата на корпорациите“. Властта продължава да се концентрира в Големия фашистки съвет, управляващата организация на движението.
 
През [[1930-те|30-те]] Италия се възстановява от [[Голямата депресия]] и постига икономически растеж отчасти поради производството на домашни стоки вместо да внася (''[[автаркия]]''). Пресушаването на изобилстващите с [[малария]] Понтински тресавища е едно от забележителните постижения на режима. Но растежът е подкопан от международните санкции, последвали инвазията на [[Италия]] в [[Етиопия]] през октомври [[1935]] г. ([[Криза в Абисиния|Кризата в Абисиния]]), както и от оказаната скъпо струваща военна помощ на националистите на [[Франсиско Франко]] в [[Испания]].
 
Международната изолация и общата им замесеност с Испания води до подсилване на дипломатическото сътрудничество между Италия и нацистка [[Германия]]. Това личи и от вътрешната политика на фашисткия режим чрез [[анти-семитизъм|анти-семитските]] закони от [[1938]] г.
 
Интервенцията на Италия ([[10 юни]] [[1940]]) като съюзник на Германия във [[Втора световна война|Втората световна война]] води до военна катастрофа и резултира в загубата на северните и източните ѝ африкански колонии, както и в [[Съединени американски щати|американо]]-[[UK|британско]]-[[Канада|канадската]] инвазия в [[Сицилия]] през юли [[1943]] г. и в Южна Италия през септември [[1943]] г.
 
Мусолини е освободен от длъжността министър-председател от крал [[Виктор Емануел III]] на [[25 юли]] [[1943]] г., а след това е арестуван. През септември е освободен от немски паравойници и е въведен като глава на марионетната „[[Италианска социална република]]“ в [[Сало]] в окупираната от Германия Северна Италия. Неговата близост с немския окупационен режим му отнема малката подкрепа, която има. Безцеремонната му екзекуция на [[28 април]] [[1945]] г. по време на бурните заключителни фази от [[Италианско съпротивително движение|северните партизани]] се възприема от мнозина като подходящ край на режима му.
 
След войната, остатъците от италианския фашизъм са прегрупирани под знамето на [[нео-фашизъм|нео-фашисткото]] „[[италианско социално движение]]“ (МСИ). През [[1994]] г. МСИ се слива с консервативните бивши [[Демокрация кристияна|християн-демократи]], образувайки „[[Алеанца национале|Националния съюз]]“ (АН), който се обявява за верен на [[конституционализъм|конституционализма]], [[парламентаризъм|парламентаризма]] и политическия [[плурализъм]].
 
== Фашистки лозунги ==
„Всичко в държавата, нищо извън държавата, нищо срещу държавата.“
 
== България и фашизмът ==
[[Файл:Memorial-plate-of-June-uprising.jpg|мини|250px|Мемориална плоча от с. [[Очуша]]]]
Досега българската историография не е отговорила категорично на въпроса – имало ли е фашизъм в България. [[Българска марксическа историография|Българската марксическа историография]] в пропагандан стил определя [[Юнското въстание]] от 1923 г., като противопоставяне на фашизма, а [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] от 1923 г. като първото в света антифашистко въстание.{{hrf|Фол|1981|339}} Като цяло организаторите на превратите от 1923 и 1934 година, както и последвалия режим на Борис III, остават с ограничена обществена подкрепа, и със силни политически противници. Така те си остават по-скоро режими с характеристики на тоталитаризъм и авторитаризъм, които използват елементи от фашистката идеология.
 
== Бележки ==
<references/>
 
; Цитирани източници
* {{cite book | last = Головински | first = Евгени (ред.) | year = 2003 | title = Българска енциклопедия „А-Я“ | publisher = Книгоиздателска къща „Труд“ | location = София | isbn = 954-528-313-0 | lang = bg }}
* {{cite book | last = Гунев | first = Георги | coauthors = Иван Илчев | year = 2007 | title = Уинстън Чърчил и Балканите | publisher = Рива | location = София | isbn = 978-954-320-105-1 | lang = bg }}
* {{cite book | last = Туртуриков | first = Георги | authorlink = Георги Туртуриков | title = Кратък терминологичен речник по история | year = 2003 | location = Стара Загора | isbn = 954-91341-1-3 | lang = bg }}
* {{cite book | last = Фол | first = Александър | coauthors = и др. | year = 1981 | title = Кратка история на България | publisher = Наука и изкуство | location = София | lang = bg }}
* {{cite book | last = Blamires | first = Cyprian | year = 2006 | title = World Fascism: a Historical Encyclopedia, Volume 1 | publisher = ABC-CLIO | location = Santa Barbara | lang = en }}
* {{cite book | last = Davies | first = Peter | coauthors = Derek Lynch | year = 2002 | title = The Routledge Companion to Fascism and the Far Right | publisher = Routledge | lang = en }}
* {{cite book | last = De Grand | first = Alexander | year = 2004 | title = Fascist Italy and Nazi Germany: the „fascist“ style of rule | publisher = Routledge | lang = en }}
* {{cite book | last = Doordan | first = Dennis P | year = 1995 | title = In the Shadow of the Fasces: Political Design in Fascist Italy | publisher = The MIT Press | isbn = 0-299-14874-2 | lang = en }}
* {{cite web | publisher = Enciclopedia Italiana | year = 2014 | url = http://www.treccani.it/enciclopedia/neofascismo/ | title = Neofascismo | date = 31 октомври 2014 | lang = it }}
* {{cite book | last = Falasca-Zamponi | first = Simonetta | year = 2000 | title = Fascist Spectacle: The Aesthetics of Power in Mussolini's Italy | publisher = University of California Press | lang = en }}
* {{cite book | last = Girvin | first = Brian | year = 1994 | title = The Right in the Twentieth Century | publisher = Pinter | lang = en }}
* {{cite book | last = Grant | first = Moyra | year = 2003 | title = Key Ideas in Politics | publisher = Nelson Thomas | lang = en }}
* {{cite book | last = Gregor | year = 2005 | title = Mussolini's Intellectuals: Fascist Social and Political Thought | publisher = Princeton University Press | isbn = 0691120099 | lang = en }}
* {{cite book | last = Griffin | first = Roger | year = 1995 | title = Fascism | publisher = Oxford University Press | location = Oxford | lang = en }}
* {{cite book | last = Griffin | first = Roger | coauthors = Matthew Feldman (eds.) | year = 2004 | title = Fascism: Fascism and Culture | publisher = Routledge | location = London and New York | lang = en }}
* {{cite book | last = Hawkins | first = Mike | year = 1997 | title = Social Darwinism in European and American Thought, 1860 – 1945: Nature as Model and Nature as Threat | publisher = Cambridge University Press | location = Cambridge | lang = en }}
* {{cite book | last = Heywood | first = Andrew | year = 2000 | title = Key Concepts in Politics | publisher = Palgrave Macmillan | lang = en }}
* {{cite book | last = Horne | first = John | year = 2002 | title = State, Society and Mobilization in Europe During the First World War | publisher = Cambridge University Press | isbn = 9780521522663 | lang = en }}
* ̇{{cite web | last = Johnston | first = Peter | year = 2013 | url = http://www.okwu.edu/keating-center/2013/04/the-rule-of-law-symbols-of-power/ | title = The Rule of Law: Symbols of Power | work = The Keating Center | publisher = Oklahoma Wesleyan University | date = 12 април 2013 | lang = en }}
* {{cite book | last = Kallis | first = Aristotle A | year = 2003 | title = The fascism reader | publisher = Routledge | location = New York | lang = en }}
* {{cite book | last = Grčić | first = Joseph | year = 2000 | title = Ethics and Political Theory | publisher = University of America | location = Lanham, Maryland | lang = en }}
* {{cite book | last = Kent | first = Allen | coauthors = Harold Lancour, William Z. Nasri | year = 1998 | title = Encyclopedia of Library and Information Science: Volume 62 – Supplement 25 – Automated Discourse Generation to the User-Centered Revolution: 1970 – 1995 | publisher = CRC Press | isbn = 9780824720629 | lang = en }}
* {{cite book | last = Larsen | first = Stein Ugelvik | coauthors = Bernt Hagtvet, Jan Petter Myklebust | year = 1980 | title = Who were the Fascists: social roots of European Fascism | publisher = Universitetsforlaget | isbn = 978-8200053316 | lang = en }}
* {{cite book | last = Mann | first = Michael | year = 2004 | title = Fascists | publisher = Cambridge University Press | lang = en }}
* {{cite web | publisher = Merriam-Webster | year = 2013 | url = http://www.merriam-webster.com/dictionary/fascism | title = Definition of FASCISM | date = 27 април 2013 | lang = en }}
* {{cite book | last = Payne | first = Stanley | year = 1999 | title = Fascism in Spain | publisher = University of Wisconsin Press | lang = en }}
* {{cite book | last = Rao | first = B. V | year = 2006 | title = History of Modern Europe Ad 1789 – 2002 | publisher = Sterling Publishers Pvt. Ltd | lang = en }}
* {{cite book | last = Spielvogel | first = Jackson J | year = 2012 | title = Western Civilization | publisher = Cengage Learning | location = Wadsworth | lang = en }}
* {{cite book | last = Turner | first = Henry Ashby | year = 1975 | title = Reappraisals of Fascism | publisher = New Viewpoints | lang = en }}
* {{cite web | last = Watkins | first = Tom | year = 2013 | url = http://intraweb.stockton.edu/eyos/page.cfm?siteID=78&pageID=35 | title = Policing Rome: Maintaining Order in Fact and Fiction | work = Fictional Rome | publisher = Richard Stockton College of New Jersey | lang = en }}
* {{cite book | last = Welch | first = David | year = 1999 | title = Modern European History, 1871 – 2000 | publisher = Routledge | isbn = 9780415215824 | url = https://books.google.bg/books?id=-Dyb7RFhnVAC&pg=PA57&dq=fascism+opposes+democracy&lr=&hl=bg | lang = en }}
* {{cite book | last = Wiarda | first = Howard J | year = 1996 | title = Corporatism and comparative politics | publisher = M.E. Sharpe | url = http://books.google.com/books?hl=en&lr=&id=IKn2y2yS014C&oi=fnd&pg=PR7&dq=corporatism+fascism&ots=6D7mtY4n2r&sig=qYEFO4vn5ojaN1-fv8zhbnITnU8#PPA7,M1 | isbn = 9780765633675 | lang = en }}
 
== Вижте също ==
* [[Антифашизъм]]
* [[Националсоциализъм]]
* [[Неофашизъм]]
 
== Външни препратки ==
* [http://chitanka.info/text/13189 Вечният фашизъм: Четиринадесет начина да погледнем към черноризците] есе – списък на [[Умберто Еко]] с 14 характеристики на фашизма, първоначално публикуван през 1995; превод на [[български език|български]] на сайта ''chitanka.info''
* [http://www.bghelsinki.org/bg/publikacii/obektiv/umberto-eko/2005-09/vechniyat-fashizm/ Вечният фашизъм – Български хелзинкски комитет, PDF формат]
* [http://www.themodernword.com/eco/eco_blackshirt.html Eternal Fascism: Fourteen Ways of Looking at a Blackshirt] By Umberto Eco
 
[[Категория:Фашизъм| ]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Фашизъм“.