Александър Белев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 42:
През февруари-март 1943 г. Белев организира депортацията на 11 363 евреи. В рамките на своята компетентност, Белев има неограничени пълномощия, което му спечелва [[прякор]]а „еврейския цар“.
 
Белев в крайна сметка е принуден да се откаже от плановете си след публични протести на [[БългарскатаБългарска православна църква|БългарскаБългарската православна църква]], различни граждани на България, [[цар Борис III]], [[Димитър Пешев]], и др. срещу депортирането на българските евреи и след телефонен разговор с цар Борис III. В опит да се справи с българските евреи, той насилствено премества 19 000 софийски евреи в по-малките градове и села из цялата страна през май 1943 г. Така евреите от "старите предели" на Царство България преживяват войната. На 25 октомври 1943 година Белев е освободен от заеманата длъжност, която е заета от [[Христо Стоманяков]].<ref name="шарланов">{{cite book | last = Шарланов | first = Диню | year = 2009 | title = История на комунизма в България. Том I. Комунизирането на България | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0543-4 | pages = 144}}</ref>
 
Александър Белев се укрива от новата [[Отечествен фронт|отечественофронтовска]] власт, тъй като е обвинен от седми състав, „антисемити“ на т.нар. [[Народен съд]] (Борис Бъров, Славчо Стоилов, Манчо Рахамимов и Ели Барух) като главен обвиняем за {{цитат|изработване на закона за защита на нацията и правилника към него, на наредбата от 26 август 1942 г. и на много други наредби, които превел на дело: сключил споразумение с представителя на германското правителство капитан Денекер, за изселване на 20 000 евреи от България за германските източни области и осъществил това изселване на македонските, беломорски и пиротски евреи по крайно жесток начин; осъществил изселването на евреите от София в провинцията; създал и организирал еврейския концентрационен лагер, за да набави имотна облага на разни лица и организации, а освен това дейно е допринесъл за гоненията на евреите чрез редица статии в печата. С това той е извършил престъпните деяния, предвидени и наказуеми по чл. 2, п. 4 и 10 от Наказателния закон за съдене от Народен съд (с обратна сила)|}}