Константин Петкович: Разлика между версии

▲[[Файл:Konstantin Petkovich baptism certificate.jpg|мини|ляво|Кръщелното свидетелство на Петкович]]

▲[[Файл:Konstantin Petkovich university diploma.jpg|мини|ляво|Дипломата от Санктпетербургския университет]]

▲Петкович е роден на 28 август 1824 година в българското македонско село [[Башино село]], тогава в Османската империя. Брат е на [[Андрей Петкович]] и [[Димитър Петкович]]. Учи в [[Ришельовски лицей|Ришельовския лицей]] (1842 – 1846) и в [[Одеска духовна семинария|семинарията]] в [[Одеса]], от 1848 до 1852 г. – славянска филология в [[Санктпетербургски държавен университет|Санктпетербургския университет]].

▲Приемането му в университета е уредено от [[Захарий Княжески]], който го запознава с [[Измаил Срезневски]], [[Пьотър Плетньов]], [[Арист Куник]] и други санктпетербургски учени. Срезневски насочва Петкович към народописни занимания, тъй като самият той се интересува от непознатата българска култура. В резултат на проучванията си Петкович оставя ръкописа „[[Сватбените обичаи на македонските българи|Свадебные обычаи македонских болгар]]“. През 1852 година превежда на български и публикува редактираните от Стрезневски „Памятники и образцы народного языка и словесности“. Превел е на български език „[[Зеленохорски ръкопис]]“ – литературна мистификация на Вацлав Ханка, известен и като „Либушин /Любушин съд“. Н. И Толстой погрешно смята този текст за част от [[Краледворски ръкопис|Краледворския ръкопис]] на [[Вацлав Ханка]] макар той да носи заглавието „Съдът на Любуша“. Петкович според някои данни събира български битови названия за [[Виктор Григорович]].<ref name="Тодоров 93">{{cite book |title= Българската етнография през Възраждането |last= Тодоров |first= Делчо |year= 1989 |publisher= Издателство на Българската академия на науките |location=София |pages= 93 }}</ref>

▲Петкович е един от първите патриоти, които се обявяват за възстановяването автокефалността на [[Българска екзархия|Българската църква]]. През 1852 г. предприема заедно с близкия си приятел [[Натанаил Зографски]] пътувания с научна цел: [[Цариград]], [[Атон|светогорските]] манастири, [[Македония (област)|Македония]], [[Сърбия]], [[Хърватско]], [[Словения]], [[Австрия]], [[Чехия]] и [[Полша]].<ref name="Тодоров 93"/> В 1851 година двамата подават в Азиатския департамент и на руския министър на просвещението записка за тежкото положение на македонските българи и за нуждата от парична помощ за българските училища в Македония.<ref>{{cite book |title= Българското население в Македония в борбата за създаване на Екзархията |last=Кирил патриарх Български |first= |authorlink= Кирил Български |coauthors= |year=1971 |publisher= Синодално издателство |location=София |isbn= |pages=14 – 15 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> На следната 1852 година двамата правят проект за създаване на [[Българска матица]], като към идеята им се присъединява и [[Партений Зографски]]. Идеята не се осъществява, но скоро в Браила се създава [[Българско книжовно дружество|Българското книжовно дружество]].<ref name="БН 15">{{cite book |title= Българското население в Македония в борбата за създаване на Екзархията |last=Кирил патриарх Български |first= |authorlink= Кирил Български |coauthors= |year=1971 |publisher= Синодално издателство |location=София |isbn= |pages=15 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> Петкович успява да издейства 1768 екземпляра учебници за българските училища. В Чехия се запознава с Вацлав Ханка, [[Павел Шафарик]] и други слависти. В 1853 г. по настояване на цариградските българи съставя записка до руското Министерство на вътрешните работи за независимостта на [[България]]. По време на [[Кримска война|Кримската война]] (1853 – 1856) е извикан в Русия. Оттогава до към 1884 г. е руски дипломат във [[Видин]], руски консул в [[Дубровник]] (1857 – 1869), [[Палестина]] и [[Бейрут]] (70-те години).<ref name="Тодоров 93"/>)

▲{{цитат|...Вашата сбирка от български песни има голямо значение в днешно време, когато окончателно още не е установен нашият книжовен език, и който всеки писател обръща и поправя, както си желае. Аз поддържам, че може да се намери в Македония български песни и разкади, в които езикът би бил още по-чист, и то около [[Битоля]], [[Охрид]] и [[Велес]]. Няма съмнение, че живеещите сега в Македония българи са истински потомци на онези славяни, за които Св.Кирил и Методий са превели свещеното писмо...<ref>Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 538 – 172 – 174.</ref>}}

▲Повечето от трудовете на Константин Петкович са написани на руски език. Пример за визията му за българския литературен език, стил и правопис е следващият цитат:

▲[[Файл:Konstantin Petkovich Old.jpg|мини|250п|Петкович на стари години]]

▲[[Категория:Български журналисти от Македония]]