Карл Егон II (Фюрстенберг): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 15:
| потомство = Мария Елизабет Луиза Каролина, [[Карл Егон III фон Фюрстенберг|Карл Егон III]], Мария Амалия София Вилхелмина, [[Максимилиан Егон I]], Мария Хенриета Елеонора София, Емил Егон Максимилиан Фридрих Карл Леополд Вилхелм Франц, Паулина Вилхелмина Каролина Амалия
| наследник =
| съпруга на = [[Амалия фон Баден]]
| втори брак =
| трети брак =
Ред 35:
През 1804 г. майка му поема за седемгодишния Карл Егон опекунското управление заедно с далечния чичо от моравската линия, ландграф [[Йоахим Егон фон Фюрстенберг-Вайтра|Йоахим Егон фон Фюрстенберг]]. Фактическият регент е княжеският оберфорстмайстер [[Йозеф фон Лазберг]], който извънбрачно е лииран с княжеската вдовица.<ref>Volker Schupp: ''Joseph von Laßberg, die Fürstlich-Fürstenbergische Handschriftensammlung und Johann Leonhard Hug, Professor an der Universität Freiburg'', in: Freiburger Universitätsblätter 131 (1996), S. 97.</ref>
През 1806 г. княжеството Фюрстенберг е разтурено и Карл Егон не става като пълнолетен през 1817 г. княз на територия, а господар на огромни имоти и племенен господар на [[Велико херцогство Баден|Великото херцогство Баден]], на [[Кралство Вюртемберг]] и на княжеството [[Хоенцолерн-Зигмаринген]], държавите в които княжеството му е разделено. Княгиня Елизабет и Лазберг правят напразни
На 18 януари 1851 г. Карл Егон фон Фюрстенберг става [[рицар]] на [[Орден Черен орел|ордена „Черен орел“]] на [[Прусия]], и 1836 г. рицар на ''ордена на златното руно'' на австрийския клон.<ref>Hermann Hengst: ''Die Ritter des Schwarzen Adlerordens.'' Verlag Alexander Duncker, Berlin 1901, S. 123.</ref> От 1819 г. той е член на първата камера на [[Вюртемберг]]ските племена и от 1850 г. на Пруския Херенхауз.
Ред 44:
[[Файл:Amalie von Baden (1795-1869).jpg|мини|120px|Княгиня Амалия фон Фюрстенберг,<br /> род. принсеца фон Баден, 1819]]
[[Файл:Adel im Wandel339.jpg|мини|Карл Егон II фон Фюрстенберг и съпругата му Амалия фон Баден със свитата (1831)]]
Карл Егон II фон Фюрстенберг се жени на 19 април 1818 г. за принцеса [[Амалия фон Баден]] (* 26 януари 1795, † 14 септември 1869), дъщеря на [[велик херцог]] [[Карл Фридрих фон Баден]] (1728 – 1811) и втората му съпруга ([[морганатичен брак]]) графиня Луиза Каролина фон Хохберг-Гайерсберг (1768 – 1820). Те имат децата:<ref>[http://genealogy.euweb.cz/furstbg/furstenbg4.html ''Fürstenberg 4''], genealogy.euweb.cz</ref><ref>[http://thepeerage.com/p11255.htm#i112549 ''Karl Egon Fürst von Fürstenberg''], thepeerage.com</ref><ref>[http://our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com/p4132.htm#i124086 ''Karl Egon II, 5th Prince of Fürstenberg''], our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com</ref><ref>[http://ww-person.com/cgi-bin/l1/LANG=germ/INDEX=I382743 ''Karl Egon II. Fürst zu Fürstenberg Landgraf in der Baar u. zu Stühlingen Graf zu Heiligenberg u. Werdenberg''], ww-person.com</ref>
* Мария Елизабет Луиза Каролина (* 15 март 1819; † 9 април 1897)
Line 58 ⟶ 57:
* Uwe Harten: [http://www.musiklexikon.ac.at/ml/musik_F/Fuerstenberg_Karl.xml ''Fürstenberg, Karl Egon Fürst von'']. In: Oesterreichisches Musiklexikon. Online-Ausgabe, Wien 2002 ff., ISBN 3-7001-3077-5; Druckausgabe: Band 1, Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, Wien 2002, ISBN 3-7001-3043-0.
* Frank Raberg: ''Biographisches Handbuch der württembergischen Landtagsabgeordneten 1815 – 1933''. Im Auftrag der Kommission für geschichtliche Landeskunde in Baden-Württemberg. Kohlhammer, Stuttgart 2001, ISBN 3-17-016604-2, S. 229 f.
* Friedrich von Weech: ''Karl Egon Fürst zu Fürstenberg'', in: Friedrich von Weech
* Friedrich von Weech: [https://de.wikisource.org/wiki/ADB:Fürstenberg,_Karl_Egon_II._Fürst_zu ''Fürstenberg, Karl Egon Fürst zu'']. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 8, Duncker & Humblot, Leipzig 1878, S. 227 f.
* Constantin von Wurzbach: [https://de.wikisource.org/wiki/BLKÖ:Fürstenberg,_Karl_Egon_Fürst_(Staatsmann) ''Fürstenberg, Karl Egon Fürst zu'']. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 5. Theil. Verlag der typogr.-literar.-artist. Anstalt (L. C. Zamarski & C. Dittmarsch.), Wien 1859, S. 22
| |||