Уикипедия

Турция: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Bot: Automated text replacement (-language=Turkish +lang=tr)
премахнати редакции на помаци
Етикет: добавен етикет nowiki в статията
Ред 1:
Произходът на прабългарите и тяхната родина все още са обект на научни изследвания като темата генерира многожество хипотези и бурни спорове. Прабългарите(наричани още протобългари или просто българи както те самите наричали себе си) са един от трите етнически компоненти участвали във формирането на съвременните [[българи]] (другите два са [[траки]] и [[славяни]]). Споменати са писмено за пръв път през 354 AD от [[Анонимен римски хронограф]] като хора живеещи на север от планината [[Кавказ]] и на запад от река [[Волга]]. Те нахлуват в Европа заедно с [[хуни]]те около 370 AD, и отстъпвайки с хуните около 460 AD те се връщат обратно в района на север и на изток от [[Азовско море]].<ref>ENCYCLOPÆDIA BRITANNICA, Bulgar People, http://www.britannica.com/topic/Bulgar</ref><ref>Embassy of Republic Bulgaria in the USA, http://www.bulgaria-embassy.org/history_of_bulgaria.htm#THE BULGARIANS</ref><ref>The History Files, Huns, http://www.historyfiles.co.uk/KingListsEurope/BarbarianHuns.htm</ref>
{{Държава
| кратко-име = Турция
| официално-име = {{lang|tr|Türkiye Cumhuriyeti}}
| официално-име-бг = Република Турция
| карта = Turkey (orthographic projection).svg
| карта-описание = Местоположение на Турция
| химн = [[Химн на Турция|İstiklâl Marşı]]
| химн-файл = Istiklâl Marsi instrumetal.ogg
| демоним = [[турци|турчин]]
| столица = [[Анкара]]
| столица-координати = {{Coord|39|55|N|32|50|E}}
| най-голям-град = [[Истанбул]]
| официален-език = [[Турски език|Турски]]
| управление = [[Президентска република]]
| лидер1 = [[Президент на Турция|Президент]]
| настоящ-лидер1 = [[Реджеп Ердоган]]
| лидер2 = [[Вицепрезидент]]
| настоящ-лидер2 = [[Фуат Октай]]
| събитие1 = Независимост<br>от [[Османската империя]]
| събитие-дата1 = [[29 октомври]] [[1923]]
| площ = 783,356
| площ-място = 36-то
| води% = 1,3
| население-година = [[2019]]
| население = {{повишение}} 82 003 882
| население-източник = <ref>[http://www.turkstat.gov.tr/HbGetirHTML.do?id=27587 Турски статистически институт]</ref>
| население-място = 16-то
| БВП-година = [[2018]]
| БВП = {{повишение}} $2,314 трилиона<ref name="IMFWEOTR">{{cite web |url=https://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2018/02/weodata/weorept.aspx?pr.x=73&pr.y=12&sy=2017&ey=2019&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=186&s=NGDPD%2CPPPGDP%2CNGDPDPC%2CPPPPC&grp=0&a= |title=World Economic Outlook Database, October 2018 |publisher=[[Международен Валутен Фонд]] |accessdate=3 февруари 2019}}</ref>
| БВП-място = 13-то
| БВП-на-човек = {{повишение}} $28,270 (2018)<ref name="IMFWEOTR"/>
| БВП-на-човек-място = 45-то
| БВП-ном-година = 2018
| БВП-ном-общо = {{понижение}} $713.513 млрд.<ref name="IMFWEOTR"/>
| БВП-ном-на-човек = {{понижение}} $8,715 (2018)<ref name="IMFWEOTR"/>
| Джини-година = [[2016]]
| Джини = 41.9<ref>{{cite web |url=https://databank.worldbank.org/data/reports.aspx?source=2&series=SI.POV.GINI |title=GINI Index (World Bank estimate) |publisher=[[Световна банка]] |accessdate=3 февруари 2019}}</ref>
| Джини-категория = <span style="color:orange;">среден</span>
| валута = [[Турска лира]]
| валута-код = TRY
| часова-зона = [[UTC+3]]
| климат =
| организации =
| код-ISO = TR
| TLD = [[.tr]]
| телефонен-код = +90
| забележки =
}}
'''Ту̀рция''', официално '''Репу̀блика Ту̀рция''' ({{lang|tr|Türkiye Cumhuriyeti}}), е [[държава]], чиято територия е почти изцяло разположена в Азия (97%), а останалите 3% – на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] в [[Югоизточна Европа]], но повече от 20% от населението ѝ живее на Балканския полуостров. Граничи на изток с [[Грузия]], [[Армения]], [[Азербайджан]] и [[Иран]]; на юг – с [[Ирак]] и [[Сирия]]; на запад – с [[Егейско море]] и островите в него, [[Гърция]] и [[България]]. До [[1922]] г. територията на днешната държава е в центъра на [[Османска империя|Османската империя]]. Площта ѝ е 783 562 km², от които 769 632 km² суша и 13 930 km² водна площ. Разположението на Турция между Европа и Азия я прави страна от особено геостратегическо значение.
 
==Кои са Утигурите?==
Сунитският [[ислям]] се изповядва от 90% от населението на страната, а останалата част изповядва най-вече [[Алевии|алевитство]], [[юдейство]] и православно [[християнство]]. Официален език е турският, а официална религия няма. Турция членува в организации като [[НАТО]], [[ОИСР]], [[Съвет на Европа]], [[ОССЕ]] и [[Г-20]]. Турция започва преговори за пълноправно членство в [[ЕС|Европейския съюз]] през 2005 година. Турция също така засилва връзките си и със страните от [[Централна Азия]], [[Африка]], [[Близкия изток]] чрез членството си в организации като [[Организация Ислямска конференция|Организация „Ислямска конференция“]] и Организация за икономическо сътрудничество.
[[File:Old_Great_Bulgaria_map..gif|thumbnail|right|Стара Велика България или Патрия Оногурия]]
 
'''Утигури''' или Булгар Вунд (vh'ndur, Vanand) е името, използвано през 6 век от историци и географи като [[Мовсес Хоренаци]], [[Прокопий Кесарийски]] и неговите последователи [[Агатий]], [[Менандър]] и [[Теофилакт Симоката]] за да се позовават на източния клон на българите, които наследяват империята на [[хуни]]те по бреговете на [[Черно море]] и на север от него, също наричана и Патрия [[Оногурия]].<ref>"The Huns, Rome and the Birth of Europe", 2013, Hyun Jin Kim, page 57: "After a period of chaos following Attila's death, dualism again reasserted itself in the succession of Dengitzik and Ernak (west and east respectively). The successor to the Hunnic Empire in the east, or rather probably the coninuation, also featured two wings, the Kutrigurs(west) and the Utigurs(east), ruled presumably by Ernak's descendants.", https://books.google.hr/books?id=jCpncXFzoFgC&q=utigurs#v=snippet&q=utigurs&f=false</ref><ref>Byzantium: The Imperial Centuries, Romilly James, page 45 : " The Bulgarians seem to have been in origin Huns, who may well have formed part, and survived as a rump, of the hordes of Attila in the fifth century. ... the so called Onogur Bulgarians are found in large numbers somewhere between the Kuban and the Volga rivers..." https://books.google.hr/books?id=O5JqH_NXQBsC&pg=PA45&dq=onogur&hl=en&sa=X&ved=0CDAQ6AEwBDgoahUKEwistou42ZPJAhWGWiwKHUbUDxI#v=onepage&q=onogur&f=false</ref><ref>"The Empire of the Steppes", René Grousset, page 79: " Other Hun clans survived north of the Black Sea in two hordes : the Kutrigur Huns, who led a nomadic life northwest of the of Azov and the Utigur or Utrigur Huns, whose haunts were by the mouth of the Don."</ref><ref>The Cambridge Medieval History, volumes 1-5, " ... Kotrigur and Utigur Huns...", https://books.google.bg/books?id=9lHeh36S8ooC&pg=PT582&dq=utigur&hl=en&sa=X&ved=0CBwQ6AEwADgeahUKEwid_pDUkpbJAhUBCBoKHQ0XB1M#v=onepage&q=utigur&f=false </ref><ref>Justinian and the Later Roman Empire, John W. Barker, (1966, University of Wisconsin press) page 199: " ...Utigur Huns...",
След [[Опит за държавен преврат в Турция от юли 2016 г.|опита за държавен преврат в Турция от юли 2016 г.]] в страната е въведено извънредно положение.<ref>[http://www.dnevnik.bg/sviat/2017/02/10/2915649_chistkata_v_turciia_uvolniavat_sushtite_ucheni_koito_i/ Чистката в Турция: „Уволняват същите учени, които и превратаджиите щяха да уволнят“], dnevnik.bg, 10 февруари 2017 г.</ref>
https://books.google.bg/books?id=LiJljEXvwAoC&pg=PA199&dq=utigur&hl=en&sa=X&ved=0CEQQ6AEwBzgeahUKEwid_pDUkpbJAhUBCBoKHQ0XB1M#v=onepage&q=utigur&f=false</ref> Късноантичните историци използват имената на хуни, българи, кутригури и утигури като взаимозаменяеми термини,<ref>"The Huns, Rome and the Birth of Europe", Hyun Jin Kim, page 256: " Thus in our sources the names Kutrigur, Bulgar and Hun are used interchangeably and refer in all probability not to separate groups but one group.", https://books.google.hr/books?id=jCpncXFzoFgC&q=utigurs#v=snippet&q=utigurs&f=false</ref><ref>Cafer Saatchi , Early Mediaeval identity of the Bulgarians, page 3 : " The early Byzantine texts use the names of Huns, Bulgarians, Kutrigurs and Utrigurs as interchangeable terms. There the Bulgarians are represented as identical, they are a part of Huns or at least have something common with them. The khans Avtiochol and Irnik, listed in the Nominalia of the Bulgarian khans today are identified with Attila and Ernach.", http://www.academia.edu/10894065/Early_Mediaeval_identity_of_the_Bulgarians</ref><ref>Classification of the Hunno-Bulgarian Loan-Words in Slavic, Antoaneta Granberg, Introduction : " (2) the data are insufficient to clearly distinguish Huns, Avars and Bulgars one from another;" https://www.academia.edu/683028/Classification_of_the_Hunno-Bulgarian_Loan-Words_in_Slavonic</ref><ref>"SOME REMARKS ON THE CHINESE "BULGAR"", 2004, SANPING CHEN: " In fact contemporary European sources kept equating the Bulgars with the Huns. At the very least, the Hun-Bulgar connection was much more tangible than the Hun-Xiongnu identification. " http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Sanping_Chen_SOME_REMARKS_ON_THE_CHINESE_BULGARIAN.pdf</ref><ref>"History of the Later Roman Empire", J.B. Bury: " '''<nowiki>The Kotrigurs, who were a branch of the Hunnic race, occupied the steppes of South Russia, from the Don to the Dniester, and were probably closely allied to the Bulgarians or Onogundurs — the descendants of Attila's Huns — who had their homes in Bessarabia and Walachia. They were a formidable people and Justinian had long ago taken precautions to keep them in check, in case they should threaten to attack the Empire, though it was probably for the Roman cities of the Crimea, Cherson and Bosporus, that he feared, rather than for the Danubian provinces. As his policy on the Danube was to use the Lombards as a check on the Gepids, so his policy in Scythia was to use another Hunnic people, the Utigurs, as a check on the Kotrigurs. The Utigurs lived beyond the Don, on the east of the Sea of Azov, and Justinian cultivated their friendship by yearly gifts. ", http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/secondary/BURLAT/20*.html#ref39 </nowiki>'''</ref><ref>Encyclopedia of the Byzantine Empire, Jennifer Lawler, " Utigurs - Hunnic tribe that lived on the east steppes of Don, related to the Bulgars", стр. 296 https://books.google.hr/books?id=sEWeCQAAQBAJ&pg=PA296&dq=utigurs&hl=en&sa=X&ved=0CCcQ6AEwAjgUahUKEwi427LD25zHAhVEECwKHc3wDFQ#v=onepag e&q=utigurs&f=false</ref><ref>"Great Walls and Linear Barriers", Peter Spring, " In 460 the Huns split into the Onogurs, Utigurs and Kotrigurs.", стр. 199 https://books.google.hr/books?id=OfmxBgAAQBAJ&pg=PA199&dq=utigurs&hl=en&sa=X&ved=0CCEQ6AEwATgoahUKEwia2MPL75zHAhVEhywKHcRYDHg#v=onepage&q=utigurs&f=false</ref><ref>"A history of the First Bulgarian Empire", "Book I THE CHILDREN OF THE HUNS " ''Steven Runciman''''',''' ''стр. 5, "'' On Attila’s death, his empire crumbled. His people, who had probably been only a conglomeration of kindred tribes that he had welded together, divided again into these tribes; and each went its own way. One of these tribes was soon to be known as the Bulgars.'''"''' http://www.promacedonia.org/en/sr/sr_1_1.htm</ref><ref>The Huns of Justinian: Byzantium, Utigur and Kutrigur, Joseph Ricci (2013) http://connection.ebscohost.com/c/articles/94441061/huns-justinian-byzantium-utigur-kutrigur</ref> което е причината много съвременни историци да използват термина хуно-българи.<ref>Pritsak, 1982: pages: 435, 448-449</ref><ref>История на българската държава през средните векове, Том I. История на Първото българско царство. Част I. Епоха на хуно-българското надмощие, Васил Н. Златарски </ref> Според Прокопий, Агатий и Менандър утигурите и техните роднини кутригури са хуни, облечени са по същият начин и е имат същия език.<ref> O. Maenchen-Helfen, The World of the Huns, page 378 : " In one instance we are explicitly told that the Kutrigur and Utigur, called Huns by Procopius, Agathias, and Menander, were of the same stock, dressed in the same way, and had the same language. ", http://www.kroraina.com/huns/mh/mh_1.html</ref><ref>Danish Society for Central Asia’s Electronic Yearbookр 2008, The Hunno-Bulgarian Language, Antoaneta Granberg, pp. 6-11.Хуно-българския език е формиран на северните и западните граници на Китай през 3-5-ти век преди новата ера. Анализът на чуждиците в славянският език показва наличието на директни влияния от различни езикови семейства: тюркски, монголски, китайски и ирански. Хуните и прабългарите са говорили на един и същ език, различен от всички други „варварски“ езици. Когато тюркските племена се появяват по границите на китайската империя през 6 в., хуните и прабългарите вече не са там. Важно е да се отбележи, че тюркският език съдържа хуно-български заеми, но, че те са били получени чрез китайският език, напр. хунското ch'eng-ли ( „Небе“) е заимствано от китайския като Тангри в тюркски. Хуно-българският език проявява не-тюркски и не-алтайски белези. Алтайските езици нямат начални съгласни клъстери, докато хуно-българският има. За разлика от тюркският и монголският език, хуно-българският език още няма начални устни или гърлени издължени съгласни. За разлика от тюркския, той има начално Б с ударение : Багатур (заглавие), boyla (заглавие). За разлика от тюркски, хуно-българският има първоначално Н, което също се среща и в монголския: Negun, Nebul (собствени имена). В обобщение, Антоанета Гранберг заключава, че Хуно-български език няма последователен набор от белези, които да го обединяват с тюркският или монголският език. Нито може да бъде свързан с китайско-Тибетските езици, защото той очевидно не разполага със структура от едносрични думи. „Хуно-българския език“, Антоанета Гранберг The Hunno-Bulgarian language was formed on the Northern and Western borders of China in the 3rd-5th c. BC. The analysis of the loan-words in Slavonic language shows the presence of direct influences of various language-families: Turkic, Mongolian, Chinese and Iranian. The Huns and Proto-Bulgarians spoke the same language, different from all other „barbarian“ languages. When Turkic tribes appeared at the borders of the Chinese empire in the 6th c., the Huns and Proto-Bulgarians were no longer there. It is important to note that Turkic does contain Hunno-Bulgarian loans, but that these were received through Chinese intermediary, e.g. Hunnic ch’eng-li ‘sky, heaven’ was borrowed from Chinese as tängri in Turkic. The Hunno-Bulgarian language exhibits non-Turkic and non-Altaic features. Altaic has no initial consonant clusters, while Hunno-Bulgarian does. Unlike Turkic and Mongolian, Hunno-Bulgarian language has no initial dental or velar spirants. Unlike Turkic, it has initial voiced b-: bagatur (a title), boyla (a title). Unlike Turkic, Hunno-Bulgarian has initial n-, which is also encountered in Mongolian: Negun, Nebul (proper names). In sum, Antoaneta Granberg concludes that Hunno-Bulgarian language has no consistent set of features that unite it with either Turkic or Mongolian. Neither can it be related to Sino-Tibetian languages, because it obviously has no monosyllabic word structure. „The Hunno-Bulgarian Language“, Antoaneta Granberg</ref> [[Утигури]], [[кутригури]] и [[оногури]] са по всяка вероятност идентични с българите.<ref>The Huns, Rome and the Birth of Europe, Hyun Jin Kim, (2013, Cambridge University Press) page 141: "Utigurs, Kutrigurs and Onogurs were in all likelihood identical with the Bulgars", https://books.google.hr/books?id=jCpncXFzoFgC&q=utigurs#v=snippet&q=utigurs&f=false​</ref><ref>The Age of Justinian, J. A. S. Evans, (1996) page 91: "... Utigur or Onogur Bulgars", https://books.google.hr/books?id=jjSDAgAAQBAJ&pg=PA91&dq=onogur+utigur&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwi2uvnJvvbKAhUBWhQKHWHOB-MQ6AEITjAJ#v=onepage&q=onogur%20utigur&f=false</ref><ref>Justinian, John Moorhead, 1994, Taylor&Francis, https://books.google.hr/books?id=aacuAgAAQBAJ&pg=PT180&dq=utigur&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwj2tIS7yvbKAhWKPxQKHf-bD7M4ChDoAQhPMAk#v=onepage&q=utigur&f=false</ref><ref>Byzantium in the Seventh Century, J. F. Haldon, page 47 : "...the Onogur Huns or Bulgars...", https://books.google.co.il/books?id=pSHmT1G_5T0C&pg=PA47&dq=onogur&hl=en&sa=X&redir_esc=y#v=onepage&q=hun&f=false</ref><ref>Early Medieval Europe, Roger Collins, (1991) page 206: "...Utigur and Kutrigur Bulgars... ", https://books.google.bg/books?id=ZukcBQAAQBAJ&pg=PA206&dq=utigur&hl=en&sa=X&ved=0CEYQ6AEwCDgUahUKEwjDt-3RkZbJAhUBVxoKHW-tBaQ#v=onepage&q=utigur&f=false</ref><ref>The Cambridge History of Greek and Roman Warfare, Volume 2, Philip Sabin, Hans van Wees, Michael Whitby, pages 240,248: " Utigur Bulgars", https://books.google.bg/books?id=4aX-W6AVNv8C&pg=PA606&dq=utigur&hl=en&sa=X&ved=0CFAQ6AEwCTgeahUKEwid_pDUkpbJAhUBCBoKHQ0XB1M#v=onepage&q=utigur&f=false</ref><ref>Armies of the Dark Ages, Ian Heath, ( 1979), page 53: " The Onogurs appeared after the disintegration of the Hunnic empire,...The Onogur tribes toghether with the Kutrigur and Utigur Huns, ....Once independent they adopted the name Bulgar...", https://books.google.bg/books?id=qKdkCgAAQBAJ&pg=PA53&dq=utigur&hl=en&sa=X&ved=0CC8Q6AEwBDhuahUKEwj7-an4lZbJAhUBgBoKHT4fD4M#v=onepage&q=utigur&f=false</ref> Много историци считат утигурите и кутригурите за наследници на империята на [[хуни]]те на изток, на територията на днешна [[Украйна]], където хуните се отдръпват след смъртта на [[Атила]].<ref>"The Huns, Rome and the Birth of Europe", 2013, Hyun Jin Kim, https://books.google.bg/books?id=fX8YAAAAQBAJ&pg=PA9&source=gbs_toc_r&redir_esc=y#v=onepage&q=utigurs&f=false, page 57, page 138, page 140-141, page 254 : " That the Utigurs and Kutrigurs formed the two main wings of the same steppe confederacy is proved by the foundation legend told by Procopius regarding the ethnogenesis of the two tribal groupings. He states that before the formation of both entities power in the steppe was concentrated in the hands of a single ruler ( presumably he is referring here to Ernak, son of Attila ), who then divided the power/empire between his two sons called Utigur and Kutrigur "</ref><ref> The History of the Decline and Fall of the Roman Empire, Volume 4, Edward Gibbon, page 537: " And both Procopius and Agathias represent Kotrigurs and Utigurs as tribes of Huns. There can be no doubt Kutrigurs, Utigurs and Bulgars belong to the same race as the Huns of Attila and spoke tongues closely related, - were in fact Huns. They had all been under Attila's dominion", https://books.google.bg/books?id=j83oF6YQI68C&dq=utigurs&q=utigurs#v=snippet&q=utigurs&f=false</ref><ref>Justinian and Theodora, Robert Browning, page 160 : "The Huns of Attila, and their descendants the Bulgars, the Kutrigurs and the Utigurs, were pastoral peoples of the steppe and semi-desert lands of central Asia, who had been driven westwards in search of new pastures by a combination of factors. The progressive desiccation of their ancient home, and in particular of the Tarim Basin, reduced the grazing land available. ", https://books.google.bg/books?id=gOIMSWMtow0C&pg=PA158&dq=utigurs&hl=en&sa=X&ved=0CCwQ6AEwAzgKahUKEwiRrunKvo7HAhWrF9sKHSH-A6o#v=onepage&q=utigurs&f=false</ref> Менандър Protector споменава през 6-ти век, утигурски лидер наречен [[Сандилх]].<ref>Menandri Fragmenta. Excerpta de legationibus. - Ed. C. de Boor. Berolini, 1903, p. 170</ref> По-късно тези българи от степите северно от [[Черно море]] попадат под контрола на западният [[тюркски хаганат]]. Те биват наричани и с името [[Уногондури]].<ref>Royal Anthropological Institute of Great Britain and Ireland, 1971, Volume 3, page 459 : "... Utigur and Unnugari are used as common synonyms for the same tribe. Again, the Unnugari are also called Unugunduri and Unungunduri.", https://books.google.bg/books?id=m_6zAAAAIAAJ&q=utigurs&dq=utigurs&hl=en&sa=X&redir_esc=y</ref> В началото на 7 век, хан [[Кубрат]] от клана [[Дуло]] е "владетел на Уногундурите" и основател на [[Стара Велика България]].<ref>Nisephorus Patriarcha. Breviarium. Ed. C. de Boor, p. 24</ref><ref>The Early Medieval Balkans, John Van Antwerp Fine, The University of Michigan Press (2000), page 66: " Meanwhile in the Steppes and the region around the sea of Azov dwelled the Onogur Bulgars. They were seminomadic,ethnically mixed people under a Bulgar chief. According to their traditions their ruling family, known as the house of Dulo, was descended from Attila the Hun. Though the scholars have advanced many theories, the origin and meaning of the name Dulo remain obscure. In 635 the Onogur chief Kovrat led a revolt against the Avars which succeeded in driving them from his land and putting an end to Avar suzerainty over the Onogurs", https://books.google.hr/books?id=Y0NBxG9Id58C&pg=PA66&dq=onogur&hl=en&sa=X&ved=0CB8Q6AEwATgoahUKEwistou42ZPJAhWGWiwKHUbUDxI#v=onepage&q=onogur&f=false</ref><ref>Bulgarian Centuries, Volume 1, https://books.google.com/books?id=NeIVAQAAMAAJ&q=kubrat+dulo&dq=kubrat+dulo&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwjGnJab6fnKAhUH6Q4KHfNIBeg4FBDoAQgcMAA</ref> Според много историци българите утигури представят понтийско-Кубанската част на хунската империя и са били управлявани от потомците на [[Атила]] чрез третият му син [[Ернах]], наричан [[Ирник]] в [[Именник на българските ханове]].<ref>Otto Maenchen-Helfen, The World of the Huns, стр. 415 : "Ernak has often been identified with Ирникь in the Bulgarian Princes' List." https://books.google.bg/books?id=CrUdgzSICxcC&pg=PA415&dq=Ernak&hl=en&sa=X&redir_esc=y#v=onepage&q=Ernak&f=false</ref><ref> Runciman (Book I THE CHILDREN OF THE HUNS) 1930, p. 4: "Attila was proudly called cousin, if not grandfather, by them all. Of all these claims, it seems that the Bulgars’ is the best justified; the blood of the Scourge of God flows now in the valleys of the Balkans, diluted by time and the pastoral Slavs." http://www.promacedonia.org/en/sr/</ref><ref>"The Huns, Rome and the Birth of Europe", 2013, Hyun Jin Kim, page 140 :" The same is likely to have been the case among the Utigurs and Kutrigurs who under Attilid rule had even more justification for claiming the imperial mantle of the Huns of Europe.", https://books.google.hr/books?id=jCpncXFzoFgC&q=utigurs#v=snippet&q=utigurs&f=false</ref>
 
==Кои са хуните?==
== География ==
Римските историци [[Темистий]](317-390), [[Клавдий]](370-404), а по-късно [[Прокопий]](500-560) наричат [[хуни]]те [[масагети]].<ref>"The World of the Huns", Otto Maenchen-Helfen, (1973, University of California Press, Berkeley page 4: "But considering that Themistius, Claudian, and later Procopius called the Huns Massagetae,...", https://books.google.bg/books?id=CrUdgzSICxcC&q=hun#v=onepage&q=Massagetae&f=false</ref> [[Хуни]]те са наричани [[масагети]] също от [[Амвросий Медиолански]](340-397), [[Децим Магн Авзоний]](310- 394), [[Синезий]](373-414), [[Захарий Митиленски]](465-535), [[Велизарий]](500-565), [[Евагрий Схоластик]](6 век) и други. [[Александър Кънингам]], Дахия(1980, 23) и [[Едгар Кноблох]](2001, 15) идентифицират [[масагети]]те с големите [[юеджи]]: '''Da Yuezhi > Ta-Yue-ti''' (Големи Лунни Хора) '''> Ta-Gweti> Massa-Getae > Маса-гети'''. Дахия пише за [[масагети]]те и тисагетите(Thyssagetae): "Тези гути хора се делят на две части, на Ta-Yue-Che и Сиао-Yue-Che, съвсем точно съответстващи на [[Масагети]]те и тисагетите(Thyssagetae) на [[Херодот]] ..." (Dahiya 1980, 23). Тисагетите(Thyssagetae) които са известни като малки гети, съвпадат с хиao юеджи, което означава, малки юеджи.<ref>SINO-PLATONIC PAPERS, Number 127 October, 2003, page 22-24, http://www.sino-platonic.org/complete/spp127_getes.pdf</ref> [[Джеймс Малори]] и [[Виктор Мейър]] също подкрепят тази идентификация и пишат в своята книга: " Големите [[юеджи]] или в по-ранно произношение d'ad-ngiwat-tieg изглежда са едни и същи с [[масагети]]те които обитават оазисите и степите на Западна [[Централна Азия]] от времето на [[Херодот]]; тук Маса е в значението на иранската дума за "голям", оттам " Големи гети."..."<ref>Mallory, J. P.; Mair, Victor H. (2000), The Tarim Mummies: Ancient China and the Mystery of the Earliest Peoples from the West, London: Thames & Hudson. pages 98-99 </ref>
{{основна|География на Турция}}
 
==Утигури - етимология и произход==
=== Разположение ===
[[File:ConeheadSkullHun2.jpg|thumb|right|Изкуствено деформиран череп-кръгов тип деформация]]
Турция оформя мост между [[Югоизточна Европа]] и [[Близък изток|Близкия изток]], като азиатската и европейската част на страната са разделени от [[Мраморно море]] и проливите [[Босфор]] и [[Дарданели]]. В Европейска Турция, включваща [[Източна Тракия]] с по-голямата част от град [[Истанбул]] и няколко острова в Мраморно и [[Егейско море]] ([[Мармара]], [[Авша]], [[Пашалиман]], [[Имврос]] и други), влизат 3% от територията на страната.
[[File:The Huns transmitted the custom of intentianal head shaping through Europe in 6 stages.jpg|thumb|Разпространението на обичая на изкуствена черепна деформация съвпада с движението на хуните]]
[[Едвин Пулейбланк]] идентифицира [[утигури]]те като едно от племената на [[Юеджи]]те.<ref>Pulleyblank, 1966, p. 18</ref> Идентификацията е подкрепяна от [[Юрий Зуев]] и някои български историци и изследователи. Според Пулейбланк и Зуев [[утигури]]те на [[Менандер]] са Ути, и думата Ути е била истинският прототип на транскрипцията на името [[Юеджи]]: '''Uechji < ngiwat-tie < uti'''.<ref>Yu. A. Zuev, EARLY TURKS: ESSAYS on HISTORY and IDEOLOGY, p.38 and p.62 : " The Utigurs of Menandr are Uti, associated with Aorses of the Pliny "Natural history" (VI, 39). The word Uti was a real proto-type of a transcription Uechji < ngiwat-tie < uti (Pulleyblank, 1966, p. 18) "http://s155239215.onlinehome.us/turkic/29Huns/Zuev/ZuevEarly1En.htm</ref><ref>"Тарим и Бактрия-в търсене на Българската прародина", Петър Голийски, http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/P_Golijski_Tarim_i_Baktria.pdf</ref>
 
Изкуствената черепна деформация е умишлено постоянно изменение на формата на главата през периода на детството. Тя е уникална между другите модификации на тялото с това, че е необратим акт извършван от възрастни върху деца. Формата на главата не може да се промени в зряла възраст, тъй като черепните кости на възрастните са слети заедно и вече не са податливи на промяна. Изкуствената черепна деформация е ценен културен артефакт за проследяване на [[хуни]]те и прабългарите обратно във времето. Според [[Ото Менхен-Хелфен]] изкуствено деформираните черепи в прабългарските гробове не могат да бъдат различени от тези в гробовете на сарматизирани [[тюрки]] или тюркизирани [[сармати]] в след-Атиловите гробове в южно-руските степи.<ref>The World of the Huns, Otto Maenchen-Helfen, https://books.google.hr/books?id=CrUdgzSICxcC&printsec=frontcover&dq=The+World+of+the+Huns:+Studies+in+Their+History+and+Culture&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwjhkKHtgqXMAhUGfywKHYB5AD8Q6AEIGzAA#v=onepage&q=artificially%20deformed%20skulls&f=false</ref> [[Хуни]]те и прабългарите са практикували изкуствена черепна деформация от кръгов тип в изключително висока степен<ref>Paleoneurosurgical aspects of Proto-Bulgarian artificial skull deformations, Journal of Neurosurgery, http://thejns.org/doi/abs/10.3171/2010.9.FOCUS10193</ref> и този тип деформация е използван за да се проследи пътя на миграция на [[хуни]]те от северен [[Китай]] през централно-азиатските степи и впоследствие до степите на южна [[Русия]]. Според Яблонски кръговата модификация на изкуствената черепна деформация се появява за първи път в цетрална [[Азия]] в края на първи век BC и е етнически атрибут на ранните [[хуни]]. Разпределението на кръгово деформираните черепи съвпада с движението на [[хуни]]те.<ref>" Cranial vault modification as a cultural artifact", C. Torres-Rouff and L.T. Yablonsky, HOMO - Journal of Comparative Human Biology, Volume 56, Issue 1, 2 May 2005, Pages 1–16 http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0018442X04000460; извадки от статията за свободно четене : http://s155239215.onlinehome.us/turkic/65_Craniology/YablonskyTracingHunsEn.htm</ref> Изследванията на кръгово-деформирани черепи извършени и от други автори също подкрепят това заключение.<ref>Khodjaiov 1966; Ginzburg & Trofimova 1972; Tur 1996р http://s155239215.onlinehome.us/turkic/65_Craniology/YablonskyTracingHunsEn.htm</ref> Хората които са практикували изкуствена черепна деформация от кръгов тип в [[централна Азия]] са [[Юеджи]]те и техните наследници [[Кушани]]те.<ref> http://www.dandebat.dk/eng-dan11.htm</ref><ref>Hyun Jin Kim (2013). The Huns, Rome and the Birth of Europe. Cambridge University Press. ISBN 9781107009066, страница 33</ref><ref>"The Kushan civilization", Buddha Rashmi Mani, page 5: "A particular intra-cranial investigation relates to an annular artificial head deformation (macrocephalic), evident on the skulls of diverse racial groups being a characteristic feature traceable on several figures of Kushan kings on coins.", https://books.google.bg/books?id=J_YtAAAAMAAJ&q=kushan+deformation&dq=kushan+deformation&hl=en&sa=X&redir_esc=y</ref> Миграцията на [[юеджи]]те от северен [[Китай]] е исторически добре документирана<ref>http://www.transoxiana.org/Eran/Articles/benjamin.html</ref> и съвпада с разпределението на кръгово деформираните черепи. Според [[Ото Менхен-Хелфен]] групи племена на [[юеджи]]те достигат степите северно от [[Кавказ]] и бреговете на [[Черно море]] още през 1 век BC.<ref>The Yüeh-Chih Problem Re-Examined, Otto Maenchen-Helfen, Journal of the American Oriental Society Vol. 65, No. 2 page 81 http://www.jstor.org/stable/593930?seq=11#page_scan_tab_contents</ref>
Конфигурацията на територията на Турция наподобява изтеглен от запад на изток правоъгълник, разположен между 36° и 42° северна ширина и между 26° и 45° източна дължина. Разстоянието от запад на изток между най-западната (нос [[Авлака]] на остров Имврос) и най-източната точка (край град [[Аралък]]) превишава 1600&nbsp;km, а най-голямата ширина (между остров [[Тавшан]] на север и нос [[Анамур]] на юг) достига 650&nbsp;km. Най-западната точка в континенталната част на страната е нос [[Баба]], който е също и най-западната точка на континента [[Азия]]. Общата дължина на границите е 2667&nbsp;km, като Турция граничи с 8 държави – [[България]] и [[Гърция]] на северозапад, [[Сирия]] и [[Ирак]] на югоизток и [[Иран]], [[Азербайджан]], [[Армения]] и [[Грузия]] на изток.
 
Обичаят на изкуствена черепна деформация в Европа през миграционният период е разпространен на 6 етапа като разпределението на изкуствено деформираните черепи съвпада с миграцията на хуните. Новите таксономични анализи на изкуствено деформирани черепи от 5-6 век AD (Хуно-германски период) намерени в североизточна [[Унгария]] показват, че нито един от тях няма монголоидни черти и всички черепи принадлежат на голямата европеидна раса, но по-нататъшна идентификация е невъзможна.<ref>Artificially Deformed Crania From the Hun-Germanic Period (5th–6th Century AD) in Northeastern Hungary, Mónika Molnár, M.S.; István János, Ph.D.; László Szűcs, M.S.; László Szathmáry, C.Sc., http://www.medscape.com/viewarticle/823134_4</ref> [[Хуни]]те, прото-българите и част от [[юеджи]]те споделят общи погребални практики като плитки погребални ями, ями с ниши и северна ориентация на гробовете.<ref>"Khazaria in the Ninth and Tenth Centuries", Boris Zhivkov , page 30, https://books.google.bg/books?id=7Du2CAAAQBAJ&pg=PA30&dq=yuezhi+deformation&hl=en&sa=X&ved=0CDAQ6AEwA2oVChMI1qLS7L71xwIVBLgaCh0FjwTZ#v=onepage&q=yuezhi%20deformation&f=false</ref>
Изцяло в турската територия са протоците Босфор (свързващ Мраморно и [[Черно море]]) и Дарданели (свързващ Мраморно и Егейско море), през които преминават водните пътища от Черно море до [[Средиземно море]]. Докато северната и южната брегова линия към Черно и Средиземно море са слабо разчленени, брегът на Егейско море е с множество дълбоко навлизащи в сушата заливи и разположени между тях полуострови.
 
[[Композитният лък]], оръжието с което [[хуни]]те вземат военен превес над [[Рим]]ската [[империя]], е пренесено в [[Бактрия]] от [[юеджи]]те (Yuezhi но също така Yüeh-Chih, или Uechji при някои автори) около 130 BC.<ref>Senior, R. Indo-Scythian Coins and History,London, 2001, p.xxvii </ref>
<gallery align="center" perrow="4" widths="180px">
Image: Istanbul and Bosporus big.jpg|Спътникова снимка на Босфора, направена от [[Международната космическа станция]] през април 2004 г.
Image: Pontic Panorama.jpg|Панорама от Понтийските планини
Image:Demirkazik Crest of Aladag Mountains in Nigde Turkey.jpg|Връх Демирказик
</gallery>
 
==Генетични тестове==
=== Релеф ===
Въпреки, че много учени допускат, че прабългарите са тюркски племена от Централна Азия, съвременните генетични тестове показват принадлежност към европейското и западното-евроазиатско население.<ref>ENCYCLOPÆDIA BRITANNICA, Bulgar People, http://www.britannica.com/topic/Bulgar</ref> Филогенетичният анализ на древни ДНК проби показват, че митохондриалните ДНК хаплогрупи се класифицират като европейски и западно-евразийски и предлогат западно-евразийски майчин произход на прабългарите, както и генетично сходство между прабългарите и съвременни българи.<ref>"Mitochondrial DNA Suggests a Western Eurasian origin for Ancient (Proto-) Bulgarians", D. V. Nesheva, S. Karachanak-Yankova, M. Lari, Y. Yordanov, A. Galabov, D. Caramelli, D. Toncheva, http://digitalcommons.wayne.edu/cgi/viewcontent.cgi?</ref> Y-хромозомните генетични тестове показват, че общ бащин произход на прабългарите и алтайското и централно-азиатското тюркоезично население или не съществува или е пренебрежим.<ref>"Y-Chromosome Diversity in Modern Bulgarians: New Clues about Their Ancestry", Sena Karachanak et.al., http://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0056779</ref>
{{раздел-мъниче}}
По-голям дял от азиатската част е планинска. На север са разположени [[Понтийски планини|Понтийските планини]], на юг – [[Тавър|Тороските планини]], а между тях е разположено [[Анадолско плато|Анадолското плато]], още известно като Малоазиатското плато. Най-висока точка в страната е затихналият [[вулкан]] [[Арарат (връх)|Арарат]], който е 5&nbsp;165 m.
 
==Генетични тестове: Таримска котловина - България==
=== Климат ===
[[File:HgE1b1b1a2.png|thumbnail|right|Хаплогрупата Е-M35 е местна за Балканският полуостров]]
Средиземноморското крайбрежие, Източна Тракия и западната част на Мала Азия имат [[средиземноморски климат]] с горещо и сухо лято и мека влажна зима (''Csa'' [[Климатична класификация на Кьопен|по Кьопен]]). По черноморското крайбрежие климатът е [[океански климат|океански]] (''Cfb'' по Кьопен) с по-студена зима и по-влажно лято. Този район е най-влажната част на страната, като в източните области годишните валежи достигат 2500&nbsp;mm. По черноморското крайбрежие [[сняг]] вали почти всяка година, макар че не се задържа за повече от няколко дни, докато в областите със средиземноморски климат снеговалежите са рядкост.
[[File:Haplogroup_I_(Y-DNA).PNG|thumbnail|right|Хаплогрупата I-M170 е местна за Балканският полуостров]]
Произходът на [[тохари]]те и свързаните с тях [[юеджи]] е спорна тема. Въпреки това, някои обстоятелства могат да бъдат изяснени. Съвременните учени обикновено предполагат, че те са говорили [[тохарски езици]], но тохарският език е засвидетелстван през 8 век AD, или около 3000 години след най-ранната поява на европеиди в района на [[Тарим]]ската [[котловина]] и [[Синдзян]], Северен [[Китай]]. Допускането за лингвистична приемственост не е подходяща позиция по подразбиране, особено когато липсват прeки доказателства. Има данни, че европеидното население в [[Тарим]]ският басейн e било смесено с монголоидно население още през ранната [[бронзова епоха]] (поне в тяхната митохондриална ДНК).<ref>Evidence that a West-East admixed population lived in the Tarim Basin as early as the early Bronze Age, Chunxiang Li et al. (incl. Victor H Mair([[Виктор Мейър]]) ) http://bmcbiol.biomedcentral.com/articles/10.1186/1741-7007-8-15 </ref> Това намалява нашата увереност, че те са говорели индо-европейски език. Опит да се открие произхода на тохарите е направен чрез внимателно сортиране на Y-хромозомната линия на днешното уйгурско населението на [[Синдзян]] за което се предполага, че е абсорбирало предтюркските жители на региона. С премахването на евроазиатските линии които е вероятно да бъдат свързани с [[хунну]], [[монголи]]те, [[уйгури]]те, и не-тохарски източници (като ирански и други нетипични за района), филогеографският анализ оставя три кандидат-хаплогрупи: J2-M172, R1a1a-M17 , R1b-M343 (и нейната основна R-M269 подгрупа).<ref>On Tocharian origins, http://dienekes.blogspot.bg/2011/05/on-tocharian-origins.html</ref> Около 80% от общата генетична вариация на съвременните българи попада в хаплогрупите J-M172, R-M17, R-M269, и E-M35, I-M170 .<ref>Y-Chromosome genetic variation of modern Bulgarians, European Human Genetics Conference 2011, Amsterdam, http://www.abstractsonline.com/Plan/ViewAbstract.aspx?sKey=006d5e3a-ea14-49ff-9b39-f0a042d39185&cKey=bfc88c56-5e93-4ee2-89e6-c3ab1bd25f5c&mKey=%7BDFC2C4B1-FBCD-433D-86DD-B15521A77070%7D</ref> Тъй като хаплогрупите E-M35 и I-M170 са местни за Балканският полуостров преди идването на прабългарите, това води до извода, че е налице изоморфно съответствие между хаплогрупите които могат да бъдат свързани с тохарите [[юеджи]] и хаплогрупите които могат да бъдат асоциирани с прабългарите. Изводът корелира с историческите данни, че съвременните [[българи]] имат три етнически предци - [[прабългари]], [[славяни]] и [[траки]].
 
Според изследване на Хемфил и [[Джеймс Малори]] в Таримската котловина са били представени два антропологични вида индоевропейци, като единият е много близък до източно-средиземноморското население. Същият този тип е засвидетелстван и в Бактрия.<ref> Hemphill, Brian E.; Mallory, J.P. (2004), "Horse-mounted invaders from the Russo-Kazakh steppe or agricultural colonists from Western Central Asia? A craniometric investigation of the Bronze Age settlement of Xinjiang", American Journal of Physical Anthropology 125, pp. 199ff. "This study confirms the assertion of Han [1998] that the occupants of Alwighul and Krorän are not derived from proto-European steppe populations, but share closest affinities with Eastern Mediterranean populations. Further, the results demonstrate that such Eastern Mediterraneans may also be found at the urban centers of the Oxus civilization located in the north Bactrian oasis to the west. Affinities are especially close between Krorän, the latest of the Xinjiang samples, and Sapalli, the earliest of the Bactrian samples, while Alwighul and later samples from Bactria exhibit more distant phenetic affinities. This pattern may reflect a possible major shift in interregional contacts in Central Asia in the early centuries of the second millennium BCE."</ref>
Климатът във вътрешността на Турция е значително по-суров, тъй като крайбрежните планински вериги ограничават средиземноморското влияние. В Централен Анадол климатът е [[полупустинен климат|полупустинен]] (''Bsk'' по Кьопен), със зимни температури под 1&nbsp;°C и сухо и горещо лято с температури над 30&nbsp;°C. Годишното количество на валежите е около 400&nbsp;mm с известни разлики, в зависимост от надморската височина. Най-сухи са областите около [[Кония]] и [[Малатия]], където годишните валежи често са под 300&nbsp;mm.
 
==Кои са юеджите?==
В източната част на Анадолското плато климатът е средиземноморски континентален (''Dsa'' и ''Dsb'' по Кьопен) и [[континентален климат|континентален]] (''Dfb'' по Кьопен) с добре обособени сезони. Зимите могат да бъдат много тежки, като в източните райони температурите достигат до −40&nbsp;°C, а снегът през някои години се задържа в продължение на 120 дни.
[[File:Yuezhi in China, 2nd century BC.jpg|thumb|[[Юеджи]]те(Yuezhi) в северен Китай/[[Таримска котловина]] преди миграцията]]
[[File:Yuezhi 1-2nd centuries.jpg|thumb|[[Юеджи]]те(Yue-Chi) през 1-2 век след заселването им в [[Бактрия]]]]
[[File:Bulgars' tribes 2-5th centuries.jpg|thumb|[[Прабългарите]] през 3-5ти век (жълтите области)]]
[[File:Юеджи върху бактрийска бродерия открита в Монголия.jpg|thumb|[[Юеджи]] върху бактрийска бродерия открита в Монголия ]]
 
{{Климатограма
| [[Измир]]<br/><small>(средиземноморски климат)</small>
| 5.6 | 12.2 | 131.2
| 5.9 | 13.4 | 98.8
| 7.2 | 15.8 | 76.7
| 10.9 | 20.7 | 44.1
| 15.1 | 25.9 | 31.8
| 19.4 | 30.6 | 7.9
| 22.0 | 33.0 | 2.1
| 21.8 | 32.7 | 2.2
| 18.3 | 29.0 | 10.7
| 14.3 | 23.8 | 37.9
| 10.6 | 18.4 | 92.1
| 7.5 | 14.0 | 150.8
|float=left
|clear=none
|source=[http://worldweather.wmo.int/014/c00049.htm WMO]
}}
{{Климатограма
| [[Кония]]<br/><small>(полупустинен климат)</small>
| -4.3 | 4.6 | 34.9
| -3.5 | 6.8 | 28.2
| -0.5 | 11.5 | 27.0
| 4.2 | 17.4 | 32.6
| 8.5 | 22.2 | 42.2
| 12.4 | 26.5 | 23.4
| 15.5 | 30.0 | 6.6
| 15.2 | 30.0 | 4.8
| 10.6 | 25.8 | 11.0
| 5.7 | 20.0 | 28.2
| 0.7 | 13.0 | 31.2
| -2.5 | 6.5 | 40.4
|float=left
|clear=none
|source=[http://worldweather.wmo.int/014/c01365.htm WMO]
}}
{{Климатограма
| [[Ерзурум]]<br/><small>(континентален климат)</small>
|-13.4 | -3.9 | 23.1
|-12.3 | -2.5 | 27.5
| -7.4 | 1.9 | 35.8
| 0.2 | 10.6 | 52.2
| 4.6 | 16.6 | 72.5
| 7.6 | 21.4 | 49.9
| 11.4 | 26.1 | 28.2
| 11.4 | 26.8 | 17.9
| 6.9 | 22.3 | 25.4
| 2.1 | 14.8 | 45.8
| -3.3 | 6.6 | 35.1
| -9.7 | -1.0 | 23.0
|float=left
|clear=none
|source=[http://worldweather.wmo.int/014/c00053.htm WMO]
}}
<div style="clear:both"></div>
 
[[Юеджи]]те са записани в [[китайски]]те хроники през периода на воюващите държави (495-221 В. С.) като номадни племена живеещи в земите на западният регион, по-специално около [[Дунхуан]] и Гуачжоу. [[Юеджи]]те завземат областа [[Дунхуан]] и постепенно стават много силна нация в северозападната част на [[Китай]]. В записките Ханшу е отбелязано: " Големите Юеджи са номадска орда. Те се движат наоколо със добитъка си и имат същите обичаи като тези на [[Хунну]]. Тъй като техните войници са повече от сто хиляди, те са силни и презират [[Хунну]] В... миналото, те са живели в района между [[Дунхуан]] и Килиян [планина] (южно от коридора [[Хъси]])" [[Юеджи]]те са толкова силни, че [[хунну]] монарха [[Тоуман]] дори изпраща големия си син [[Моду]] като заложник на [[Юеджи]]те. [[Юеджи]]те често атакуват съседните им [[усуни]] заради роби и пасища. [[Усуни]]те първоначално са живели заедно с [[юеджи]]те в района между [[Дунхуан]] и Килиян(планина). [[Юеджи]]те атакуват [[усуни]]те, убиват техният монарх Нандуми и завземат неговата територия. Синът на Нандуми, Кунмо избягва при [[хунну]] и е отгледан от техният монарх.
=== Флора и фауна ===
Постепенно [[хунну]] стават все по-силни и избухва война между тях и Юечжите. Имало е най-малко четири войни между [[юеджи]]те и [[хунну]] според [[китайски]]те хроники. Първата война избухва по време на царуването на [[хунну]] монарха [[Тоуман]] на (който умира през 209 B.C), който внезапно напада [[юеджи]]те. [[Юеджи]]те искали да убият [[Моду]], сина на [[Тоуман]] когото държат като заложник при тях, но [[Моду]] откраднал добър кон от тях и успял да избяга в страната си. Както изглежда, [[хунну]] не побеждават [[юеджи]]те в тази първа война.
Открито е голямо разнообразие от растителни видове – от субтропични до умерени и от пустинни до алпийски. В планините в южна, югозападна и Северна Турция има обширни иглолистни насаждения с търговско значение, а също и широколистни гори. В югозападните части от страната виреят женско биле, дъб, дива маслина. Сред животинските видове преобладават елен лопатар, червен елен, сърна, източен муфлон, диво прасе, заек, турски леопард, кафява мечка, червена лисица, газела, белка, златка, дива котка, рис, видра, язовец. Голямо е и разнообразието от птици, включващо снежна яребица, пъдпъдък, голяма дропла, [[малка дропла]], фиш, бекас, също и различни видове гъски, патици, дърдавци. Срещат се около 30 вида змии. С търговска цел се отглеждат пчели и копринени буби.
Втората война е била през 7-та година от царуването на [[Моду]](203 г. пр). При тази война голяма част от територията която първоначално принадлежала на [[юеджи]]те е завладяна от [[хунну]] и хегемонията на [[юеджи]]те започна да се разклаща. Третата войната вероятно е през 176 г. пр.н.е. (или малко преди това) и [[юеджи]]те понасят тежка загуба.Четвъртата война вероятно е по времето на царуване на [[хунну]] монарха [[Лаошан]] (174 пр.н.е.-166 пр.н.е.) и e катастрофална за [[юеджи]]те, царят им е убит и от черепа му е направена питейна чаша. Вероятно около 165 BC голяма част от [[юеджи]]те мигрират от [[Тарим]]ския басейн на запад към [[Фергана]], като най-накрая се установяват в [[Трансоксиана]] и [[Бактрия]].<ref>The Yuezhi and Dunhuang, http://www.eurasianhistory.com/data/articles/l01/2024.html#_ednref5</ref><ref>Selections from the Han Narrative Histories, Ta Yue-she (Massagetae), https://depts.washington.edu/silkroad/texts/hantxt1.html#contents</ref>
 
Трудно е да се каже дали [[юеджи]]те следва да бъде включени в категорията на урало-алтайските племена като [[тюрки]] или [[хуни]]. Нищо не е известно за техният език. Съдейки по физическия тип представен на Кушански монети, външният им вид е по-скоро тюркски, отколкото монголски или угро-фински. Някои авторитети считат, че името Турушка или Турукха, с което са ги наричали индийските автори, е още едно доказателство за връзката им с [[тюрки]]те. Но името [[тюрки]] и тяхната национална идентичност изглежда се отнася към средата на 5-ти век, така че вероятно е анахронизъм да се причисляват [[юеджи]]те към тюркските племена. Възможно е обаче [[юеджи]]те и [[тюрки]]те да са паралелно развили се подобни или дори първоначално идентични племена. Някои автори считат, че юеджите са гети и че първоначалната форма на името е Утит или Гет, като вероятно се появява и в индийските Джати.<ref>http://www.theodora.com/encyclopedia/y/yuechi.html</ref> Хенинг счита думата тохарски употребена относно езика на тези хора като погрешно наименование(misnomer)<ref>W.B. Henning The name of “Tokharian” language</ref> и идентифицира прото-тохарите Юеджи с две групи племена със сроден произход: гути и тукри.<ref>W.B. Henning, The First Indo-Europeans in History, Guties, http://s155239215.onlinehome.us/turkic/21Tochars/HenningGutiesEn.htm </ref> Следвайки Петър Голдън който цитирайки [[Херодот]] и [[Плиний]] поставя за най-близки съседи на Тисагетите хора с името туркае<ref>Peter Golden, Studies on the Peoples and Cultures of the Eurasian Steppes, page 23:"The near neighbors of the Turcae are the Thyssagetae, according to Herodotus (III, 21). This information is repeated by Pliny." </ref> следва, че тукри, туркае и големи юеджи(gwat-t'i или gut-t'i или Tukri,Tuγri, Tuxar)<ref>W.B. Henning, THE FIRST INDO-EUROPEANS IN HISTORY, стр 220 :"we find the Guti here associated with the Tukriş", http://s155239215.onlinehome.us/turkic/21Tochars/HenningGutiesEn.htm</ref> са три различни имена на едни и същи хора.
== История ==
{{основна|История на Турция}}
Преди да стане център на Османската империя, този регион в далечното минало е бил значителна част от древните държави [[История на Грузия|Грузия]] ([[Колхида]] и [[Иверия]]), [[Ахеменидско царство|Персия]], [[История на Армения|Армения]], [[Древен Рим|Рим]] и [[Византийска империя|Византия]].
 
Според Хиун Ким(Hyun Jin Kim) номадните [[юеджи]] притежават политически институции, които поразително много приличат на [[хунну]] и по-късните [[хуни]]. Китайците споменават пет сихоу или лордове на [[юеджи]]те, които управляват петте племена на имперската им конфедерация. Според [[Едвин Пулейбланк]] [[юеджи]]те са индо-европейци и са говорели форма на [[тохарски езици]].<ref>THE PEOPLES OF THE STEPPE FRONTIER IN EARLY CHINESE SOURCES, Edwin G. Pulleyblank, University of British Columbia, (1999), Summary, page 35 </ref> Титлата сихоу съответства в произношението на това, което по-късно ще се превърне в тюркската титла иабгу. Тази изначално [[юеджи]] царска титла се появява на монетите на техните царе като иапгу (IAPGU)<ref>"The Huns, Rome and the Birth of Europe", (2013, Cambridge University Press), Hyun Jin Kim,</ref> и е заимствана при [[хунну]] от [[юеджи]]те.<ref>Turks and Iranians: Aspects of Turk and Khazaro-IranianInteraction, Peter B. Golden, page 17, footnote 89, http://www.academia.edu/12349727/Turks_and_Iranians_An_historical_Sketch_in_Turkic-Iranian_Contact_Areas._Historical_and_Linguistic_Aspects_edited_by_Lars_Johanson_and_Christiane_Bulut_Wiesbaden_Harrassowitz_2006_17-38</ref> Сред [[тюрки]]те, титлата иабгу (yabgu) придобива нов живот. В [[тюркски]]те надписи от [[Монголия]], тя се появява като благородническа титла веднага след титлата каган (qagan).<ref>http://www.iranicaonline.org/articles/jabguya</ref> Куйан/Каган (Kuyan/gayan) е [[юеджи]] символ за земното въплъщение на Луната и Млечния път.<ref>Yu. A. Zuev, EARLY TURKS: ESSAYS on HISTORY and IDEOLOGY, page 39, http://s155239215.onlinehome.us/turkic/29Huns/Zuev/ZuevEarly1En.htm</ref>
=== Древна история ===
[[Файл:Walls of Troy (1).jpg|мини|250п|Част от стените на древния град Троя]]
 
Описание на облеклото на [[Юеджи]]те е направено по техни изображения върху техстил от [[Бактрия]] намерен в северна [[Монголия]]<ref>Yuezhi on Bactrian Embroidery from Textiles Found at Noyon uul, Mongolia – 2012 година Sergey A. Yatsenko Russian State University for the Humanities, Moscow http://www.silkroadfoundation.org/newsletter/vol10/srjournal_v10.pdf - страница 41, параграф 2 : "Основният цвят гама на изображенията е комбинация от червено / розово и бяло, което е характерно за бактрийски Юечжи. Освен това, съществува определена симетрия на тези два основни цветове. По този начин, ако дадено лице има червен кафтан, а след това обувките му също са червени, но той има бели панталони и бял колан, и, от друга страна, ако той е с бял кафтан и обувки, панталона и колана са червени. Индивидите в „цивилен“ костюм (т.е. не е броня) се редуват с цвета на основния горната част на тялото дрехи в строг ритъм (първият бял, после червено)."; "The basic color gamma of the depictions is a combination of red/rose and white, which is characteristic for the Bactrian Yuezhi. Furthermore, there is a definite symmetry of these two basic colors. Thus, if an individual has a red caftan, then his shoes are also red but he has white trousers and a white belt, and, on the other hand, if he has a white caftan and shoes, the trousers and belt are red. Individuals in a „civilian“ costume (that is, not armor) alternate the color of the basic upper body clothing in a strict rhythm (first white, then red)."</ref> и то е почти идентично с традиционното българско облекло.<ref>http://www.shevitsa.com/</ref>
Полуостров [[Мала Азия]] (Анатолия), включващ по-голямата част от днешна Турция, е една от най-отдавна заселените части на света. [[Неолит]]ните селища, като [[Чаталхьоюк]], [[Чайоню]], [[Невалъ Чори]], [[Хаджълар]], [[Гьобекли тепе]] и [[Мерсин]], са едни от най-старите известни в целия свят.<ref name="AnatoliaNeolithic">{{Cite web | url = http://www.canew.org/files/Thissen%20lecture.pdf | title = Time trajectories for the Neolithic of Central Anatolia | last = Thissen | first = Laurens | publisher = CANeW – Central Anatolian Neolithic e-Workshop | format = PDF | accessdate = 21 декември 2006 | date = 23 ноември 2001 | archiveurl = http://web.archive.org/web/20070605005726/http://www.canew.org/files/Thissen%20lecture.pdf | archivedate =5 юни 2007 | deadurl=yes | lang = en }}</ref> Селището [[Троя]] възниква през неолита и се използва без прекъсване до [[Желязна епоха|желязната епоха]].
 
== Език ==
[[Файл:Celsus-Bibliothek2.jpg|мини|Библиотеката в [[Ефес]], датираща от 135 г. пр. Хр.]]
[[Омелян Прицак]] в своето известно изследване "Хунският език на клана на Атила"(1982)<ref>The Hunnic Language of the Attila Clan, OMELJAN PRITSAK, Harvard Ukrainian Studies 1(982)
http://projects.iq.harvard.edu/files/huri/files/vvi_n4_dec1982.pdf </ref> анализира 33-те оцелели хунски имена и заключва, че езика на прабългарите е бил хунски език:
1) езикът на дунавските българи е бил хунски език (стр. 444)
2) езикът на дунавските българи е имал суфикс /mA/ със същото значение като средновековният тюркски суфикс /mAt/
(най-големият измежду)(стр. 433)
3) в хуно-българският език /r/ в съгласните срички изчезва (стр. 435)
4) в хуно-българският език има тенденция за развитие на di > ti > ći ( стр. 436)
5) в хуно-българският език е имало гласна метатеза bli- < *bil (стр. 443)
6) в хуно-българският език е имало начално g (стр. 449)
7) една от типичните черти на хуно-българската лингвистична група е наличието на струпване в началната позиция на
думата(стр. 460)
8) хунският език споделя [[ротацизъм]] с [[монголски]]ят, [[старобългарски]]ят и [[чувашки]]ят езици. (стр. 470)
Според [[Омелян Прицак]] езикът е бил между [[тюркски]] и [[монголски]], вероятно по близко до [[тюркски]] език.
 
Според [[Антоанета Гранберг]] хуно-българският език е формиран на северозападните граници на Китай през 3-5-ти век преди новата ера.<ref>The Hunno-Bulgarian Language, Antoaneta Granberg, Danish Society for Central Asia’s Electronic Yearbook, http://www.centralasien.dk/joomla/images/journal/DSCA2008.pdf</ref> Анализът на чуждиците в [[славянски]]те езици показва наличието на директни влияния от различни езикови семейства:<ref>Classification of the Hunno-Bulgarian Loan-Words in Slavonic, Antoaneta Granberg, https://www.academia.edu/683028/Classification_of_the_Hunno-Bulgarian_Loan-Words_in_Slavonic </ref> [[тюркски]], [[монголски]], [[китайски]] и [[ирански]]. Хуните и прабългарите са говорили на един и същ език, различен от всички други „варварски“ езици. Когато [[тюркски]]те племена се появяват по границите на китайската империя през 6-ти век, [[хуни]]те и [[прабългари]]те вече не са там.<ref>Pulleyblank 1963: 239-265 </ref> Важно е да се отбележи, че [[тюркски]]ят език съдържа хуно-български заеми, но, че те са били получени чрез [[китайски]]ят език, напр. хунското ch'eng-ли ( „Небе“) е заимствано от китайския като Тангри в тюркският език.<ref>Pulleyblank 1963:240</ref> Хуно-българският език проявява не-тюркски и не-алтайски белези. Алтайските езици нямат начални съгласни клъстери, докато хуно-българският има. За разлика от тюркският и монголският език, хуно-българският език още няма начални устни или гърлени издължени съгласни. За разлика от тюркския, той има начално Б с ударение : багатур (титла), бойла (титла). За разлика от тюркският, хуно-българският има начално н, което също се среща и в монголския: Negun, Nebul (собствени имена). В обобщение, [[Антоанета Гранберг]] заключава, че хуно-българският език няма последователен набор от белези, които да го обединяват с тюркският или монголският език. Нито може да бъде свързан с китайско-тибетските езици, защото те очевидно не разполага със структура от едносрични думи.
В Древността жителите на Анатолия говорят [[Индоевропейски езици|индоевропейски]], [[Семитски езици|семитски]] и [[картвелски езици]], както и множество езици с неизяснена класификация. Основавайки се на древността на индоевропейските [[Хетски език|хетски]] и [[лувийски език]], някои учени смятат, че именно Анатолия е хипотетичният център, от който започва разпространението на индоевропейските езици.<ref name="AnatoliaIndoEuropean">{{Cite journal | last = Balter | first = Michael | title = Search for the Indo-Europeans: Were Kurgan horsemen or Anatolian farmers responsible for creating and spreading the world's most far-flung language family? | journal = Science | volume = 303 | issue = 5662 | page = 1323 | date = 27 февруари 2004 | doi = 10.1126/science.303.5662.1323 | pmid = 14988549 | lang = en }}</ref>
 
Приемайки, че връзката [[юеджи]]-> [[прабългари]] е обоснована достатъчно може да се опитаме да търсим обяснения в запазените данни за езика на [[юеджи]]те/[[кушани]]те и да видим дали може да се открият съответствия. Някои учени обяснянат думите отнасящи се до [[юеджи]](月氏) или [[кушани]]те като идващи от '''тюркските езици''', като по този начин се заключват, че езика на кушаните е бил клон на [[тюркски]]те езици. Тази теория е неадекватна. В Зоушу(Zhoushu 周書), гл. 50 е ​​записано, че: "Предшествениците на тюрките идват от държавата на Суо 索". Предполага се, че "Суо (索)" е транскрипция на [[Саки]](Sakae) или с други думи, вероятно предците на тюрките първоначално са били клон на [[саки]]те(Sacae). Ако това е вярно, не e трудно да се разбере защо някои думи и титли, свързани с [[юеджи]]те или [[кушани]]те могат да бъдат обаснени чрез [[тюркски]] езиците. В книгата "Реката на царете" (Rājataraṅgiṇī, I, 170) е отбелязано, че [[тюркски]]ят владетел на [[Гандхара]] твърди че негов прародител е Канишка, великият кушански император и основател на династията на [[кушани]]те, и може би това не е било просто хвалба. Други учени считат, че езикът на кушаните е бил '''ирански език'''. Тази теория е също така неадекватна, поради следните причини. Първо, те са били клон на саките, племенен съюз съставен от най-малко четири племена, Аси, Гасиани, Тохари и Сакараули. От тях някои племена са говорили на ирански език, но също така някои са говорили индоевропейски езици, различни от иранския език, например, Тохарите. На следващо място, племената които са говорили тохарски са били в близък контакт с племената които са говорели ирански език, така че думите, които могат да бъдат обяснени чрез иранския език вероятно първоначално са били тохарски.<ref>SINO-PLATONIC PAPERS, Number 212, 2011, Department of East Asian Languages and Civilizations, University of Pennsylvania , (Victor H. Mair, Editor) The Origin of the Kushans, YU Taishan, page 15, http://sino-platonic.org/complete/spp212_kushan_guishuang.pdf</ref>
[[Хати]]те са древен народ, обитавал югоизточните части на Анатолия поне от 23 век пр.н.е., който е постепенно погълнат от индоевропейците [[хети]], заселили се в този регион през 20 – 18 век пр.н.е. Хетите създават и първата силна държава по тези земи, просъществувала до 13 век пр.н.е. [[Асирия|Асирийците]] завладяват най-югоизточните области на днешна Турция още в средата на 20 век пр.н.е. и те остават под техен контрол до 612 година пр.н.е., когато самата Асирия е подчинена от [[Вавилония]].<ref>{{cite web | url = http://www3.uakron.edu/ziyaret/timeline_3period.html | title = Ziyaret Tepe – Turkey Archaeological Dig Site | publisher= uakron.edu | accessdate = 4 септември 2010 | lang = en }}</ref><ref>{{cite web | url = http://www.aina.org/articles/assyrianidentity.pdf | title = Assyrian Identity In Ancient Times And Today' | format = PDF | accessdate = 4 септември 2010 | lang = en }}</ref>
 
[[Юрий Зуев]] включва [[юеджи]]те (Uechji) сред племената на ранните [[тюрки]]. Той пише, че "в Северен Кавказ те са говорили на '''източно-ирански език''', а в [[Кандзю]] са говорили '''тюркски език'''".<ref>EARLY TÜRKS: ESSAYS on HISTORY and IDEOLOGY, Yu. A. Zuev, page 153, http://s155239215.onlinehome.us/turkic/29Huns/Zuev/ZuevEarly6En.htm </ref> Неговите есета за ранните тюркски племена и държавен тип конфедерации показват, че "идеологическите възгледи съвпадат в много отношения и имат обща основа водеща до последните векове преди новата ера. Такава основа е пантеона на древните конфедерации на [[юеджи]]те и [[кангли]]те, които са оставили следи в идеологическите комплекси на аштак-тюрките, [[огузи]]те, [[кумани]]те, кимеците и т.н. Много аспекти са все още във фолклора на съвременните [[тюркски]] народи. Традицията на идеологическа приемственост прониква историята на тези народи от дълбока древност до съвремието."<ref>EARLY TÜRKS: ESSAYS on HISTORY and IDEOLOGY, Yu. A. Zuev, page 178, http://s155239215.onlinehome.us/turkic/29Huns/Zuev/ZuevEarly6En.htm </ref> Вероятно един от най-забележителните е обичаят на населението напълно да бръснат главите си. Седемте племена [[юеджи]]- [[тохари]] са били белоглави т.е. с напълно '''бръснати глави'''. Ритуалното '''гологлавие''' е било еквивалентно на '''Луно-главие'''.<ref> EARLY TÜRKS: ESSAYS on HISTORY and IDEOLOGY, Yu. A. Zuev, page 71, http://s155239215.onlinehome.us/turkic/29Huns/Zuev/ZuevEarly2En.htm </ref> Спомняйки се, че думата [[юеджи]] е [[китайски]] [[екзоним]] образуван от две думи yuè(月) "Луна" and shì(氏)"клан" - следва, че те бръснели главите си за да приличат на Луната. Не е изненадващо да открием същият обичай сред владетелите на българският клан [[Дуло]]: "Тези петима царе управляваха царството от другата страна на Дунава 515 години с '''бръснати глави''' и след това дойдоха от тази страна на Дунав княз Аспарух и до сега (управлява). "<ref>http://www.kroraina.com/pb_lang/nominalia.html</ref>
След разпадането на държавата на хетите, хегемония в Мала Азия установяват [[фригийци]]те, също индоевропейски народ. Тяхната държава от своя страна е унищожена през 7 век пр.н.е. от нашествията на [[кимерийци]]те.<ref name="TroyHittiteEmpirePhrygians">{{cite web | url = http://www.metmuseum.org/toah/ht/03/waa/ht03waa.htm | title = Anatolia and the Caucasus, 2000 – 1000 B.C. | work = Timeline of Art History | publisher = The Metropolitan Museum of Art, New York | accessdate = 21 декември 2006 | month = October | year = 2000 | lang = en }}</ref> След падането на [[Фригия]] в Мала Азия се установяват няколко по-малки държави, най-влиятелни сред които са [[Лидия]], [[Кария]] и [[Ликия]].
 
==Династичният род Дуло==
От 12 век пр.н.е. по западното крайбрежие на Мала Азия започват да се заселват еолийски и йонийски [[гърци]]. Те основават там множество колонии, сред които [[Милет]], [[Ефес]], Смирна (днес [[Измир]]) и Византион (днес [[Истанбул]]). През 6 век пр.н.е. в източната част на днешна Турция възниква и първата от поредица държави, носеща името [[Армения]]. Малко по-късно Мала Азия е завладяна от персийското [[Ахемениди|Ахеменидско царство]], а през 334 година пр.н.е. е присъединена към империята на [[Александър Македонски]].<ref name="PersiansInAsiaMinor">{{cite web | url = http://www.wsu.edu/~dee/GREECE/PERSIAN.HTM | title = Ancient Greece: The Persian Wars | last = Hooker | first = Richard | publisher = Washington State University, WA, United States | accessdate = 22 декември 2006 | date = 6 юни 1999 | lang = en }}</ref> След неговата смърт там се установяват няколко по-малки елинистични държави ([[Витиния]], [[Кападокия]], [[Пергамско царство|Пергам]], [[Понтийско царство|Понт]]), които просъществуват до средата на 1 век пр.н.е., когато са завладени от [[Римска република|Римската република]].<ref name="AlexanderToRome">{{cite web | url = http://www.metmuseum.org/toah/ht/04/waa/ht04waa.htm | title = Anatolia and the Caucasus (Asia Minor), 1000 B.C. – 1 A.D. in ''Timeline of Art History.'' | publisher = New York: The Metropolitan Museum of Art | accessdate = 21 декември 2006 | month = October | year = 2000 | lang = en }}</ref>
Родът [[Дуло]](наричан още и Дуло клан) е династията от която произлизат ранните владетели на прабългарите. Въпреки, че са предложeни множеството теории, значението и произходът на името Дуло и на рода остават неясни.<ref>The Early Medieval Balkans: A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century, John Van Antwerp Fine, University of Michigan Press(2000), стр. 66: "According to their traditions their ruling family, known as the house of Dulo, was descended from Attila the Hun. Though the scholars have advanced many theories, the origin and meaning of the name Dulo remain obscure." </ref> Много учени приемат, че династията има хунски произход, като първите две имена в списъса на българските ханове са всъщност [[Атила]] и неговият трети син [[Ернак]].<ref>Early Mediaeval identity of the Bulgarians, Cafer Saatchi, page 3: "The khans Avtiochol and Irnik, listed in the Nominalia of the Bulgarian khans today are identified with Attila and Ernach.", http://www.academia.edu/10894065/Early_Mediaeval_identity_of_the_Bulgarians</ref><ref>The World of the Huns, Otto Maenchen-Helfen, стр 415: "Ernak has often been identified with Ирникь in the Bulgarian Princes' List.", https://books.google.bg/books?id=CrUdgzSICxcC&printsec=frontcover&dq=The+World+of+the+Huns%22,+Otto+Maenchen-Helfen&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwiI_LSi06LMAhUoS5oKHQn1A0sQ6AEIGzAA#v=snippet&q=bulgarian&f=false</ref><ref>The Bulgarians: from pagan times to the Ottoman conquest, David Marshall Lang,стр. 49: "... and was the last of the great house of Dulo to occupy the throne, with him died out the lineage of Attila the Hun"</ref><ref>The Tale of the Prophet Isaiah: The Destiny and Meanings of an Apocryphal Text, Ivan Biliarsky, стр. 255: "Among historians, there is almost unanimity they were Attila, the ruler of the Huns, and his son Ernach.", https://books.google.hr/books?id=mbevAAAAQBAJ&q=dulo#v=snippet&q=dulo&f=false</ref> Според [[Стивън Рънсиман]], предвид на всички исторически обстоятелства и поразителната прилика на имената Ирник и Ернак, би било ненужно хиперкритично да не се проследи българската владетелска династия до самият [[Атила]].<ref>A history of the First Bulgarian Empire, Steven Runciman, Appendix III, стр. 280: "Under these circumstances, especially considering the remarkable similarity of the names, it is surely unnecessarily hypercritical to refuse to identify Irnik with Ernach, and not to trace the Bulgar royal line from Attila.", http://www.promacedonia.org/en/sr/sr_app3.htm </ref> Според една от хипотезите името Дуло е изопачена форма на името на Атила.<ref>Journal of the Royal Anthropological Institute of Great Britain and Ireland, Volume 11, стр. 228, https://books.google.bg/books?id=SO2zAAAAIAAJ&q=dulo+attila&dq=dulo+attila&hl=en&sa=X&redir_esc=y</ref> [[Омелян Прицак]] свързва името [[Дуло]] с името на управляващата [[хунну]] династия Tu-ko (EMC d'uo'klo) като предполага, че името Вихтун от [[именникът на българските ханове]] e самият [[хунну]] император [[Маодун]].<ref>The Huns, Rome and the Birth of Europe, Hyun Jin Kim, стр. 59, https://books.google.bg/books?id=fX8YAAAAQBAJ&printsec=frontcover&dq=The+Huns,+Rome+and+the+birth+of+Europe,+Hyun+Jin+Kim#v=onepage&q=dulo&f=false</ref>
 
==Кутригурите==
=== Римска и Византийска епоха ===
Кутригурите от византийските източници се идентифицират с Кучи/Чдар/Кидар българите от арменските източници,<ref>http://promacedonia.org/vz1a/vz1a_a_5.html</ref> които от своя страна
* През 44 – 57 г. пътешествия на [[Апостол Павел]] през градовете на Анатолия.
[[Дейвид Ланг]] идентифицира с кидаритите.<ref>The Bulgarians: from pagan times to the Ottoman conquest(1976), David Marshall Lang, https://books.google.bg/books/about/The_Bulgarians.html?id=8EppAAAAMAAJ&redir_esc=y</ref> Кидаритите които се появяват в Казахстан/ Бактрия през 4ти век са наричани още хуни-кидарити и по произход са клон на малките [[юеджи]].<ref>A NOTE ON KIDARA AND THE KIDARITES, WILLIAM SAMOLIN, Central Asiatic Journal
* През [[326]] г. [[Константин Велики]] пренася столицата на [[Римската империя]] във [[Византион]], през 330 г. го преименува в [[Константинопол]].
Vol. 2, No. 4 (1956), pp. 295-297, "The Yueh-chih origin of Kidara is clearly established...", https://www.jstor.org/stable/41926398?seq=1#page_scan_tab_contents</ref><ref>COINS OF THE TOCHARI, KUSHÂNS, OR YUE-TI, A. Cunningham, стр. 279, http://www.jstor.org/stable/42680025?seq=12#page_scan_tab_contents</ref><ref>THE KIDARITE KINGDOM IN CENTRAL ASIA, E. V. Zeimal, стр. 132: "The Pei-shih (Chapters 7, 13) mentions that the Kidarites, whom it refers to as the Ta Yüeh-chih (Lesser Yüeh-chih), have money made of gold and silver. This information
* През [[395]] г. e в състава на [[Византийската империя]];
is confirmed by the evidence of their coins. The first comprehensive attempt to categorize
and interpret Kidarite coins was undertaken by Cunningham.", http://en.unesco.org/silkroad/sites/silkroad/files/knowledge-bank-article/vol_III%20silk%20road_the%20kidarite%20kingdom%20in%20central%20asia.pdf</ref><ref>https://books.google.bg/books?id=qDNXAAAAMAAJ&dq=kidarites+attila&focus=searchwithinvolume&q=kidarites+</ref><ref>http://www.iranicaonline.org/articles/kidarites</ref><ref>A study on the Kidarites: based primarily on documentary sources , Xiang Wan, "Consequently, the candidate for the Yuezhi king eventually fell to Kidāra, the king of the “enigmatic Kidarites”16 recounted in the Wei Shu, and the main character in the articles of Enoki: The Ta-yüeh-chih [Da Yuezhi] Country, of which the capital had been situated at Lu-chien-shih [Lujianshi] city 盧監氏城 (according to the Pei-shih 北史, lu is written shêng 賸), lies to the west of Fu-ti-sha[Fudisha] 弗敵沙 (Badakhshan), 14,500 li away from Tai 代 (Dai, the capital of the Wei). In the north it touched the Juan-juan [Ruanruan] 蠕蠕, which invaded (the Ta-yüeh-chih) so many times that the Yüeh-chih had at last to move the capital westwards as far as Po-lo [Boluo] city 薄羅城, 2,100 li away from Fu-ti-sha 弗敵沙 (Badakhshan). The King Chi-to-lo 寄多羅 (Kidāra), who was a brave warrior, at last organized troops and marched to the south to invade Northern India, crossing the Great Mountains [Hindūkush], and completely subjugated five countries to the north of Ch‘ien-t‘o-lo [Qiantuoluo] 乾陁羅 (Gandhāra). … (Enoki 1998: 60, slightly emended). The Hsiao-yüeh-chih [Xiao Yuezhi] have their capital at Fu-lou-sha 富樓沙 (Puruṣapura, Peshawar). The King was originally the son of Chi-to-lo 寄多羅, king of the Ta-yüeh-chih. Chi-to-lo was forced to move westwards by the attack of the Hsiung-nu [Xiongnu] 匈奴 and later made his son guard this city. For this reason, the kingdom was named the Hsiao-yüeh-chih. … (ibid., 67). The paragraphs above display a simple fact in spite of the chronically debated problems whether and how Kidāra and his tribe were driven by their foes, whose ethnonym Ruanruan or Xiongnu is still under discussion, especially in the case of Lesser Yuezhi:17 This is that the Great Yuezhi king Kidāra led his troops southward across the Hindūkush,18 subdued Gandhāra and the regions to the north of it. After the conquest of these areas, Kidāra appointed his son to assume the defense of Puruṣapura, named Lesser Yuezhi.", http://docslide.us/documents/a-study-on-the-kidarites.html</ref>
 
Малките юеджи остават в северен Китай и са включени в състава на конфедерацията [[хунну]] под името [[дзие]](Chieh, АУ:Jie people). Китайските хроники ги посочват като едно от 19-те племена на [[хунну]].<ref>The World of the Huns, Otto Maenchen-Helfen, стр. 372-375, https://books.google.bg/books?id=CrUdgzSICxcC&pg=PA367&lpg=PA367&dq=Kenkol+River&source=bl&ots=KIZSHZyaJZ&sig=NixP5N00kD3QfzxQgebZCE-HF9w&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwjc6JSIibrMAhXJaxQKHXDgBEMQ6AEIQjAI#v=onepage&q=Kenkol%20River&f=false</ref> Техният брой съвсем не е малък, както обикновено се счита, за което съдим от факта, че в периода между 184 AD до 221 AD, почти 40 години е имало бунт на малките юеджи в [[Гансу]], северен Китай, който китайците не успяват да погасят 40 години.<ref>The Cambridge History of Early Inner Asia, Volume 1,
=== Възход на Османската империя ===
Denis Sinor, стр. 170, https://books.google.bg/books?id=ST6TRNuWmHsC&printsec=frontcover&dq=cranial+deformation+Yueh-Chih&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwjApt2UmLrMAhWM8RQKHdvQBr04ChDoAQg9MAc#v=onepage&q=Yueh%20Chih&f=false</ref> В началото на четвърти век се установява [[Жоужан]] хаганата на територията на днешна Монголия и под неговия натиск малките юеджи започват миграция към Казахстан и Бактрия под името хвар-хуни. През 349 AD е имало масово клане на [[дзие]] (Chieh) в северен Китай, [[Ото Менхен-Хелфен]] посочва, че 200 000 от тях са били изклани. Вероятно това е крайната дата която може да приемем за миграцията на малките Юеджи от северен Китай/Тарим към Казахстан.
[[Файл:OttomanEmpireIn1683.png|мини|250п|Османската империя през XIV–XVII в.]]
 
Част от малките юеджи наследяват кушанската империя и са наричани малки кушани. Предвид на историческото минало на малките юеджи и идентифицирането на хуните-кидарити като техен клон следва, че Кутригурите са принадлежали към хунската група с която прабългарите навлизат в Европа. В този смисъл не е невъзможна идентификацията която прави [[Омелян Прицак]] който свързва името [[Дуло]] с името на управляващата [[хунну]] династия Tu-ko (EMC d'uo'klo).<ref>The Huns, Rome and the Birth of Europe, Hyun Jin Kim, стр. 59, https://books.google.bg/books?id=fX8YAAAAQBAJ&printsec=frontcover&dq=The+Huns,+Rome+and+the+birth+of+Europe,+Hyun+Jin+Kim#v=onepage&q=dulo&f=false</ref> Китайското наименование на хуните-кидарити е жидуло(Jiduolo)<ref> стр. 17 https://archive.org/stream/SasanianPersia/tourajsasanianPersia#page/n39/mode/2up</ref>
* През [[1037]] – [[1109]] г. съществува държавата на ''Велики Селджук'' с център [[Иран]].
* През [[1288]] – [[1320]] г. започва създаването на Османската държава.
* През [[1326]] г. османците завладяват [[Бурса|Пруса]];
* През [[1371]] г. e [[Черноменска битка|битката при Черномен]] – християнските сили не успяват да се противопоставят на османците;
* През [[1387]] г. e [[Битка при Плочник|битката при Плочник]] – православните държави на Балканския полуостров, чиито войски са предвождани от княз Лазар, разгромяват турската армия;
* През [[1389]] г. e [[битка при Косово поле|битката при Косово поле]], поражение за православните страни, убити са [[княз Лазар]] и султан [[Мурад I]];
* През [[1393]] г. турците завладяват Велико Търново, столицата на [[Търновското царство]]. Царството на [[цар Иван Шишман]] става васално на Османлиите. През [[1395]] г., след битката край Ровиние, цар Йоан Шишман е обезглавен и васалитета на царството е премахнат. Търновското царство престава да съществува – гр. Никопол, последната столица, е превърната от турците в областен град (санджак).
* През [[1396]] г. Кръстоносната войска на [[Сигизмунд]] е разбита от [[Баязид I|Баязид]] край Никопол. Преследвайки разгромената войска покрай р. Дунав, той достига до гр. Видин (столицата на [[Видинско царство]]). След кратка обсада на града, Йоан Срацимир е принуден да детронира (тронът се заема от сина му цар Константин II), а царството става васално на Османлиите.
* През [[1402]] г. [[Баязид I|Баязид]] е разгромен от [[Тамерлан]] край [[Анкара]], наследниците му започват ожесточена борба за престола. Цар Константин II отхвърля васалитета и заедно с Фружин (синът на Шишман) вдигат [[Въстание на Константин и Фружин|въстание]] за отвоюването на България.
* През [[1422]] г. Османлиите окончателно завладяват Видинското царство, цар Константин II е принуден да се установи в Белград, където не след дълго умира.
* През [[1453]] г. e превзет [[Константинопол]], с което [[Византия]] престава да съществува;
* През [[15 век|15]]-[[16 век]] са покорени [[Гърция]], [[Босна (област)|Босна]], [[Трапезунд]], [[Влашко]], части от Унгария, [[Крим]], [[Армения]], [[Сирия]], [[Египет]], [[Хеджаз]], Северна Африка, [[Кипър]];
* 1514 – 1517 г. султан [[Селим I]] Явуз (Свирепия) разгромява персийската армия, разширява границите на империята до [[Етиопия]], Централна Африка и Индийския океан. С превземането на Египет той отнема властта на тамошните халифи и става най-силният суверен в ислямския свят, едновременно султан и [[халиф]].
* Периодът [[1520]] – [[1566]] г. е под управлението на султан [[Сюлейман I]] Кануни, наречен в Европа ''Великолепни'', а в Турция – Законодателя. Най-голям разцвет на империята.
 
==Хуните - втори поглед==
=== Упадък и опити за модернизация ===
[[Ото Менхен-Хелфен]] в известната си монография "Светът на хуните"<ref>The World of the Huns: Studies in Their History and Culture, Otto Maenchen-Helfen, University of California Press, 1973, https://books.google.lt/books/about/The_World_of_the_Huns.html?id=CrUdgzSICxcC&redir_esc=yn</ref> пише, че всъщност ние не знаем нищо за индоевропейските езици, говорени северозападните граници на [[Китай]]. Всичко което знаем за езика на [[хуни]]те са лични имена и три индо-европейски думи, които са били изучавани повече от век и половина. Племенните имена изглеждат от [[тюркски]] произход. Личните имена попадат в 3 основни категории:
[[Файл:Young Turks 1909 2.jpg|мини|250п|Младотурците влизат победоносно в Истанбул, 1909 г.]]
[[Файл:TreatyOfSevres (corrected).PNG|мини|250п|Териториални загуби на Османската империя и зони на влияние според Севърския договор]]
 
1) '''тюркски'''
* През [[1683]] г. е първо поражение на османците при [[Виена]] от обединената армия на австрийци и [[поляци]] – начало на териториални загуби и упадък на [[Османската империя]];
* През [[1783]] г. империята губи [[Крим]]; [[1800]] г. – [[Египет]]; [[1829]] г. – [[Сърбия]] и [[Влашко]]; [[1876]] – [[1909]] г. – управлението на султан [[Абдул Хамид II]], последния султан имащ все още някакво могъщество. Той прави опит да запази владенията на империята в поредица войни: [[1878]] г. – [[България]]; [[1882]] г. – Северна Африка; [[1912]] г. – [[Либия]]; [[1913]] г. – европейските си владения, в Балканската война;
* През [[1914]] – [[1918]] г. Османската империя търпи поражение в [[Първата световна война]] – ликвидация на Османската империя;
* Твърди се, че през [[1915]] – [[1916]] са извършени три геноцида: [[Арменски геноцид|арменският геноцид]] (Турция отхвърля термина ''геноцид'' като твърди, че убийствата били междуетнически), [[Понтийски гръцки геноцид|Геноцидът над Понтийските гърци]], и [[Геноцид на Сурйойо|Геноцидът над асирийския народ]] (който за разлика от другите два народа е бил на стотици километри от фронтовите линии).
 
2) '''ирански'''
=== Република Турция ===
* През [[1920]] г. от Османската империя, победена в Първата световна война, се иска да подпише [[Севърски договор|Севърския мирен договор]] и властта в Истанбул е готова да го направи, но [[Кемал Ататюрк]], който е освободил Централна Мала Азия от окупаторите, отказва да подпише договора. Територията ѝ е разделена на части с различен юридически статут.
* През 1921/22 г. [[Ататюрк]] отблъсква гръцки опит за настъпление с посока [[Анатолия|Централна Анатолия]]. Жертва на последвалата контраофанзива става цивилното население на [[Измир|Измир (Смирна)]]. Традиционно гръцкият град е подложен на тежки разрушения (14 септември 1922 г.) Част от гърците, цивилни и военни, успяват да се евакуират на съседните острови. (вж. [[Гръцко-турска война (1919-1922)]])
* На [[24 юли]] [[1923]] г. е подписан [[Лозански договор|Лозанския мирен договор]]. Турция е единствената победена в Първата световна война страна, която успешно съумява да се противопостави на [[Версайска система от договори|Версайските решения]] от 1919&nbsp;– 1920 г. Като последствие от този договор 1,3 млн гърци са принудени да напуснат [[Мала Азия]], а 400 хил. турци и помаци&nbsp;– [[Западна Тракия]] и [[Егейска Македония]].
* В резутат на национално-освободително движение на [[29 октомври]] [[1923]] г. Турция е провъзгласена за република&nbsp;– първа в [[Близкия Изток|Близкия]] и [[Средния Изток]], столицата е преместена в [[Анкара]] и е приета [[Конституция]].
* [[1923]]&nbsp;– [[1938]] г. [[Мустафа Кемал Ататюрк]] провежда [[Реформи на Ататюрк|коренни промени]] в турското общество. Забранено е многоженството, носенето на [[фесове]]. Въведени са правна система от европейски тип, задължително сключване на граждански брак, григорианския календар, неделята е обявена за почивен ден. Много от градовете са преименувани с турски имена. Ислямът е отделен от държавата, въвежда се латинската азбука вместо арабската. Жените имат право на глас. Всички жители на страната са задължени да приемат фамилно име (преди това [[мюсюлманите]] са имали право на избор), а на самия Мустафа Кемал парламентът присъжда титлата ''Гази'' (Победоносец). По-късно по свое желание той приема името Ататюрк (Баща на турците).
* Ататюрк умира на [[10 ноември]] [[1938]] г. и властта преминава в ръцете на неговия съратник [[Исмет Иньоню]], външната политика на Турция става прогерманска, а след края на Втората световна война&nbsp;– прозападна. Турция запазва неутралитет през [[Втората световна война]].
* Член на [[ООН]] от [[1945]] г.
* [[1946]]&nbsp;– [[1950]] г.: създаване и укрепване на демократичните институции. На изборите побеждава Демократическата партия.
* През [[1948]] г. страната получава икономическа помощ по [[план Маршал|плана Маршал]].
* През [[1952]] г. Турция става член на [[НАТО]]
* През [[септември]] [[1980]] г. висшето армейско ръководство извършва военен преврат. Съветът за национална сигурност, въглавяван от генерал [[Кенан Еврен]], продължава икономическите реформи.
* През 2013 г. избухват [[антиправителствени протести в Турция (2013)|антиправителствени протести]], а в края на годината и [[Корупционен скандал в Турция 2013|корупционен скандал]].
* Между [[15 юли|15]] и [[16 юли]] [[2016]], в Турция се извършва [[Опит за държавен преврат в Турция от юли 2016|опит за военен преврат]].
 
3) с неизвестен произход (тук не броим очевидно германските имена, чийто произход е очевиден)
== Население ==
{{основна|Население на Турция}}
{{bar box
| title=Етноси в Турция<ref name="Milliyet"/><ref name=konda/>
| titlebar=#ddd
| left1=етноси
| right1=процент
| float=right
| bars=
{{bar percent|[[Турци]]|Orange|76.03}}
{{bar percent|[[Кюрди]]|pink|15.07}}
{{bar percent|Други|purple|9.10}}
}}
 
Примери за такива имена (отнасящи се до българският клон на хуните) са:
Столицата на Турция и вторият най-голям град е [[Анкара]], най-големият е [[Истанбул]]. Някои от другите по-големи градове са [[Измир]], [[Бурса]], [[Адана]], [[Газиантеп]], [[Кония]], [[Анталия]], [[Диярбакър]], [[Мерсин]], [[Кайсери]], [[Самсун]].
 
[[Заберган]] - хуни [[кутригури]] - Ζαβεργάν; '''персийско'''
Населението на Турция е 75 627 384 (декември [[2012]]) и е над 98% мюсюлманско (включвайки нерелигиозните мюсюлмани). 75 – 76% [[турци|турско]], 14 – 15% от населението са [[кюрди]], а 7 – 10% други етнически малцинства.<ref name="Milliyet">{{cite web|url=http://www.milliyet.com.tr/2007/03/22/guncel/agun.html|lang=tr |title=55 milyon kişi 'etnik olarak' Türk / Güncel / Milliyet Gazete |publisher=Milliyet.com.tr }}</ref><ref name=konda>{{Citar web|url=http://www.konda.com.tr/html/dosyalar/ttya_en.pdf|titulo= Social structure survey 2006|ano=2007|obra=www.konda.com.tr|publicado=Konda, Research and Consultancy|lingua3=en|arquivourl=http://www.webcitation.org/5sstAzJsW|paginas=5;19|formato=pdf}}</ref>
 
[[Сандилх]] - хуни [[утигури]] - Σάνδιλ; '''тюркско'''
{| class="navbox" width="97%"
!colspan="12" style="padding:0.3em 0; line-height:1.2em; <!--(for sake of wrapped line plus footnote ref)--> font-size:120%;"| [[Списък на градовете в Турция|Най-големи градове в Турция]]<br/>{{nobold|<small>(по данни на TurkStat. към декември 2011 г.)<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.citypopulation.de/Turkey-RBC20.html| заглавие = Население в областните градове към 01.03.2001 и към 01.02.2011 година | достъп_дата = [[5 април]] [[2011]] | издател = Национален статистически институт (НСИ)}}</ref></small>}}
|-
! [[Списък на градовете в Турция|Място]] !! [[Списък на градовете в Турция|Град]] !! [[Административно деление на Турция|Област]] !! [[Списък на градовете в Турция|Население]] !! [[Списък на градовете в Турция|Място]] !! [[Списък на градовете в Турция|Град]] !! [[Административно деление на Турция|Област]] !! [[Списък на градовете в Турция|Население]] !! rowspan=11 | {{navbar|20-те най-големи градове в Турция|plain=1}}
[[Файл:Resim 101.jpg|150 px|]]<br>
[[Истанбул]]<br>
[[Файл:Ankara Kizilay square.JPG|150 px|]]<br>
[[Анкара]]<br>
[[Файл:Izmir coast.jpg|150 px|]]<br>
[[Измир]]
|-
| align=center style="background:#f0f0f0;" | 1 ||align=left | '''[[Истанбул]]''' ||align=left | [[Вилает Истанбул|Истанбул]] ||13 522 528 || align=center style="background:#f0f0f0;" | 11 ||align=left | '''[[Кайсери]]''' ||align=left | [[Кайсери (вилает)|Кайсери]] || 844&nbsp;656
|-
| align=center style="background:#f0f0f0;" | 2 ||align=left | '''[[Анкара]]''' ||align=left | [[Анкара (вилает)|Анкара]] || 4 417 522|| align=center style="background:#f0f0f0;" | 12 || align=left | '''[[Ескишехир]]''' ||align=left | [[Ескишехир (вилает)|Ескишехир]] || 648&nbsp;396
|-
| align=center style="background:#f0f0f0;" | 3 ||align=left | '''[[Измир]]''' ||align=left | [[Измир (вилает)|Измир]] ||2 803 418 || align=center style="background:#f0f0f0;" | 13 ||align=left | '''[[Гебзе]]''' ||align=left | [[Коджаели]] || 545&nbsp;229
|-
| align=center style="background:#f0f0f0;" | 4 ||align=left | '''[[Бурса]]''' ||align=left | [[Бурса (вилает)|Бурса]] ||1 734 705|| align=center style="background:#f0f0f0;" | 14 ||align=left | '''[[Шанлъурфа]]''' ||align=left | [[Шанлъурфа (вилает)|Шанлъурфа]] || 515&nbsp;199
|-
| align=center style="background:#f0f0f0;" | 5 ||align=left | '''[[Адана]]''' ||align=left | [[Адана (вилает)|Адана]] ||1 628 725 || align=center style="background:#f0f0f0;" | 15 ||align=left | '''[[Денизли]]''' ||align=left | [[Денизли (вилает)|Денизли]] || 511&nbsp;751
|-
| align=center style="background:#f0f0f0;" | 6 ||align=left | '''[[Газиантеп]]''' ||align=left | [[Газиантеп (вилает)|Газиантеп]] || 1&nbsp;376&nbsp;352 || align=center style="background:#f0f0f0;" | 16 ||align=left | '''[[Самсун]]''' ||align=left | [[Самсун (вилает)|Самусн]] || 802&nbsp;011
|-
| align=center style="background:#f0f0f0;" | 7 ||align=left | '''[[Кония]]''' ||align=left | [[Кония (вилает)|Кония]] || 1&nbsp;073&nbsp;791 || align=center style="background:#f0f0f0;" | 17 ||align=left | '''[[Адапазаръ]]''' ||align=left | [[Сакария (вилает)|Сакария]] || 429 331
|-
| align=center style="background:#f0f0f0;" | 8 ||align=left | '''[[Анталия]]''' ||align=left | [[Анталия (вилает)|Анталия]] || 1 001 318 || align=center style="background:#f0f0f0;" | 18 ||align=left | '''[[Кахраманмараш]]''' ||align=left | [[Кахраманмараш (вилает)|Кахраманмараш]] || 428 724
|-
| align=center style="background:#f0f0f0;" | 9 ||align=left | '''[[Диярбакър]]''' ||align=left | [[Диярбакър]] || 875 069 || align=center style="background:#f0f0f0;" | 19 ||align=left | '''[[Малатия]]''' ||align=left | [[Малатия]] || 419 959
|-
| align=center style="background:#f0f0f0;" | 10 ||align=left | '''[[Мерсин]]''' ||align=left | [[Мерсин (вилает)]] || 859 680 || align=center style="background:#f0f0f0;" | 20 ||align=left | '''[[Ерзурум]]''' ||align=left | [[Ерзурум (вилает)|Ерзурум]] || 382 383
|-
|}
 
[[Аспарух]] - владетел на [[утигури]]те, основател на [[Дунавска България]] - вероятно '''иранско''' (Менхен-Хелфен, стр. 384)
== Държавно устройство ==
{{основна|Държавно устройство на Турция}}
Турция е република начело с президент. Съгласно конституцията от 1982 г. президентът се избира от парламента за срок от 7 години и не може да бъде преизбиран. В съответствие с поправките, приети с референдума от 21 октомври 2007 г. държавният глава вече се избира с всенародно гласуване за срок от 5 години с възможност за преизбиране още за един мандат. Изборите за парламент ще са веднъж на 4 години (преди 2007 г. бяха на 5 години).
 
Внимателното анализиране на горната информация показва, че е налице съответствие между възможният език на [[юеджи]]те и възможният език на европейските [[хуни]]. За съжаление, трябва да се сравнява един непознат език с друг непознат език - една доста трудна задача. Въпреки това някои факти се изясняват - и двата езика проявяват характеристики от '''тюркските''' и '''иранските езици'''. Не трябва да се забравя, че според [[Омелян Прицак]] много имена изглежда че имат [[монголски]] произход. Идеята, че българските племена са били увлечени в [[Европа]] от малък [[хунну]] фрагмент мигриращ на запад има дълга история зад гърба си. [[Едвин Пулейбланк]], според когото е малко вероятно езикът на [[хунну]] да е бил [[тюркски]] или [[монголски]] (или всяка форма на алтайски), счита че точно такъв е случаят. Според Пулейбланк, който идентифицира [[хуни]]те-[[Утигури]] с [[юеджи]]те, европейските хуни се състоят от две групи племена с различен етнически произход, като управляващата група, която носи името [[хуни]] е пряко свързана със северните [[Хунну]].<ref>THE PEOPLES OF THE STEPPE FRONTIER IN EARLY CHINESE SOURCES, Edwin G. Pulleyblank, University of British Columbia, (1999), page 37: "... there is almost certainly a lineal connection between the Northern Xiongnu
Законодателната власт принадлежи на еднокамерен парламент от 550 депутати – Турското велико народно събрание (Великия меджлис), а изпълнителната – на правителство начело с министър-председател.
who moved westward out of contact with the Chinese in the second century and the Huns who later appeared in Eastern Europe. Apart from the ruling group that bore the name Hun, however, the European Huns undoubtedly included other tribes with
 
different ethnic affinities...", page 49 : " (1) that for various reasons it was very unlikely that the Xiongnu language was Turkic or Mongolian or any form of Altaic, (2) that there might be validity in the suggestion of Louis Ligeti that the Xiongnu language was related to Ket and other now extinct Yeniseian languages of Siberia, (3) that the Xiongnu language had bequeathed a number of important culture words to the later Turkic and Mongolian steppe empires, including Turkish tängri, Mongolian tenggeri ‘heaven’ and titles such as tarqan and tegin and kaghan"</ref> [[Ото Менхен-Хелфен]] също отбелязва в своята монография, че въпреки приравняването на [[хуни]] и [[масагети]] от римските историци, не [[масагети]]те, а [[хуни]]те са тези които нападат [[алани]]те и [[готи]]те.
На 12 септември 2010 г. е проведен още един референдум за поправки в конституцията на страната. С 58% от гласовете турците внасят изменения в конституцията, с които задълбочават демократизацията на страната. В частност, ограничено е влиянието на армията върху политическия и обществен живот.
Също така е естествено да се предположи, че [[юеджи]]те са имали много монголски заемки в езика си още от самото начало - населението на Таримския басейн е имало монголоидни примеси от ранната бронзова епоха. Последните проучвания показват, че популациите на Таримския басейн са използвали различни езици и писмености, документирани са 17 езика и 24 различни азбуки, и сред тях са прото-[[тюркски]], [[монголски]] и [[персийски]].<ref>The Languages and Writing Systems of the Tarim Basin, Matthew Anderson, SINO-PLATONIC PAPERS, 2012, page 5 : http://www.sino-platonic.org/complete/spp228_silk_roads.pdf </ref> Според някои изследователи в съвременният български език има много думи с тохарски произход.<ref>Tocharo-Bulgarian language parallels, 2008, http://www.academia.edu/4965415/%D0%A2%D0%9E%D0%A5%D0%90%D0%A0%D0%9E-%D0%91%D0%AA%D0%9B%D0%93%D0%90%D0%A0%D0%A1%D0%9A%D0%98_%D0%95%D0%97%D0%98%D0%9A%D0%9E%D0%92%D0%98_%D0%9F%D0%90%D0%A0%D0%90%D0%9B%D0%95%D0%9B%D0%98</ref>
{{Br}}
 
 
==Заключения==
Република Турция е основана през 1923 г. от Мустафа Кемал [[Ататюрк]], който прави редица реформи и превръща остатъците от Османската империя в модерна, светска и западноориентирана държава. С годините страхът от прекалено западната ориентация води до военен преврат на лявото крило в правителството на [[Аднан Мендерес]] през 1961 г., а страх от присъединяване към Източния блок – до два дясноориентирани военни преврата (през 1971 г. и 1980 г.). През 1952 г. Турция става членка на НАТО и се стреми да се присъедини към Европейския съюз. На 17 декември 2004 г. официално са отворени преговорите за кандидат-присъединяването ѝ.
'''Липсата на информация за историческа миграция на [[хунну]]- 'хуни' на запад преди края на 4-ти век, и съществуването на 'хунско' население по източните граници на Европа през 3-ти век и по-рано, води до заключението, че в композицията на западните [[хуни]] са участвали и други племена, и на първо място юеджите-масагети.''' '''Към тази група племена са принадлежали прабългарите утигури. Хунската група с която те навлизат в Европа са група племена на малките юеджи, които при своята миграция увличат племена на големите юеджи. Кутригурите са принадлежали към хунската група.'''
 
Турция е замесена в международния спорен въпрос за Кипър, а твърденията за [[арменски геноцид|геноцида над арменците]] (1915 – 16 г.) в Османската империя също така продължават да влияят на международните ѝ отношения.
 
=== Административно деление ===
{{основна|Административно деление на Турция}}
Република Турция е разделена на 81 вилаета (на турски: iller, ед. ч. – il), управлявани от назначен валия (на турски: vali). Всеки от вилаетите се състои от нялколко околии (ilçeler, ед. ч. – ilçe). Административният център на вилаета формира централна околия (merkez ilçe), начело на централната околия стои заместник валията на вилаета, всички останали околии във вилаета си имат собствени каймаками (околийски управители), назначавани от валията и правителството. По данни от 2007 г. Турция е разделена на 923 околии.
 
Обикновено всяка околия се състои от една община (на турски: belediye, беледийе), чиито кмет се избира в преки избори от населението. Когато една околия е прекалено голяма по територия, население или по други причини се обособява повече от една община (на турски: belde, белде). Разликата между двата вида общини е, че вторите са в по-гъсто населенеите вилаети и в районите на големите градове и тази им близост е причината да не бъдат обособени в отделни околии.
 
Обикновено вилаетът и околиите носят името на административния си център, като изключения правят само Хатай (Антакия), Коджаели (Измит) и Сакария (Адапазаръ).
 
{{Вилаети в Турция|state=collapsible collapsed}}
 
=== Въоръжени сили ===
[[Файл:Turkish troops.jpg|мини|200px|Турски командоси]]
{{основна|Въоръжени сили на Турция}}
Турските въоръжени сили (Въоръжени сили на Турция и Севернокипърска турска република) се състоят от [[сухопътни войски]], [[военноморски флот]] и [[военновъздушни сили]], подчинение на военното министерство. Граничните войски и бреговата охрана са на подчинение на МВР.
 
Със своите 622&nbsp;129 души<ref name="Turkey">{{cite news|title=Turkey's Armed Forces, CSIS (Page 32) |date=25 юли 2006|url=http://www.csis.org/media/csis/pubs/060626_asia_balance_powers.pdf}}</ref> в редовни формирования, турската армия е девета в света по численост и втора в [[НАТО]] след тази на [[САЩ]]. Полупрофесионална. На военна повинност подлежат всички мъже, навършили 20-годишна възраст.
 
През втората половина на [[20 век]] турските въоръжени сили играят важна роля във вътрешната политика на Турция, където участват в няколко военни [[преврат]]а, най-вече с цел опазване светския характер на [[държава]]та.
 
== Икономика ==
{{основна|Икономика на Турция}}
Турската икономика е петнадесетата най-голяма в света по паритет на покупателната способност<ref name=WB-GDP-PPP>{{cite web|url=http://databank.worldbank.org/data/download/GDP_PPP.pdf|title=''Gross Domestic Product 2013, PPP.'' (Last revised on 22 September 2014.)|publisher=The World Bank: World Development Indicators Database|format=PDF|accessdate=27 ноември 2014}}</ref> и седемнадесетата най-голяма в света по номинална стойност на БВП.<ref name=WB-GDP>{{cite web|url=http://siteresources.worldbank.org/DATASTATISTICS/Resources/GDP.pdf |title=Gross Domestic Product 2010 |publisher=The World Bank: World Development Indicators Database |format=PDF |accessdate=14.02.2013}}</ref> След тежката икономическа криза от 2001, турската иконимика се е увеличавала средно със 7,4% на година до 2006 г.,<ref>{{cite web|url=http://www.mei.edu/sites/default/files/publications/Arguden_0.pdf |title=An Overview of the Turkish Economy|publisher=The Middle East Institute, стр. 5|autor=Yılmaz Argüden |format=PDF |accessdate=16.02.2013}}</ref> 4,7% за 2007 г.,<ref>{{cite web|url=http://www.oecd-ilibrary.org/docserver/download/5km36j7d320s.pdf?expires=1361029399&id=id&accname=guest&checksum=60B554A6A670CA3EE286EFC257305DF0 |title=The 2008 – 09 Crisis in Turkey|publisher=OECD Economics Department, стр.5|autor= Lukasz Rawdanowicz|format= PDF|accessdate=16.02.2013}}</ref> през 2008 растежът спада до 3,5%. През 2009 година иконимиката на страната намалява до около 3%, поради негативното влияние на Световната икономическа криза.<ref name=IMFTUR>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2008/02/weodata/weorept.aspx?pr.x=49&pr.y=13&sy=2001&ey=2012&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=186&s=NGDP_R%2CNGDP_RPCH%2CNGDP%2CNGDPD%2CNGDP_D%2CNGDPRPC%2CNGDPPC%2CNGDPDPC%2CPPPGDP%2CPPPPC%2CPPPSH%2CPPPEX&grp=0&a=| заглавие = Report for Turkey| достъп_дата = 16.02.2013 | издател = IMF }}</ref> От 2010 до 2012 г. икономиката се повишава средно с около 5,2% на година.<ref name=IMFTUR/> Правителството на Турция цели до 2023 година тя да е сред десете най-развити икономики в света,<ref>{{cite news|url=http://www.foreignpolicy.com/articles/2010/05/20/turkeys_zero_problems_foreign_policy?page=0 |work=Foreign Policy |author=Ahmet Davutoğlu |title=A new vision |accessdate=16.02.2013}}</ref> също така до 2023 година се планира износът и да се повиши до 500 млрд. [[Щатски долар|$]].<ref>{{cite web|url=http://www.hurriyetdailynews.com/n.php?n=survey-reveals-high-hopes-on-turkish-exports-2011-01-17 |title=Survey reveals high hopes for Turkish exports |work=Hürriyet Daily News |accessdate=16.02.2013}}</ref>
[[Файл:Maslak kerembarut.jpg|мини|ляво|350px|Икономическа зона в Истанбул]]
 
Турция има силен и бързо растящ частен сектор, но държавата все още играе важна роля в първичните индустрии, [[банка|банковия сектор]], [[транспорт]]а и [[комуникации]]те. Турската икономика става все по-зависима от индустрията на големите градове (най-вече в Западна Турция), въпреки това селското стопанство оства важен сектор за икономиката, като за 2010 г. формира 10% от брутния вътрешен продукт и дава работа на около 25% от заетите в страната.<ref name=eceoropa>{{cite web|url=http://ec.europa.eu/agriculture/enlargement/countries/turkey/profile_en.pdf |title=Turkey – Agriculture and Enlargement |format=PDF |accessdate=14.02.2013}}</ref> През 2012, 9% от БВП на Турция идва от селското стопанство, 28% от индустрията и 63% от обслужващия сектор.<ref>CIA, The World Factbook, [https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2012.html#tu GDP composition by sector (%) – Turkey]. Посетен 14.02.2013</ref>
 
Добиват се въглища (за 2010 г. около 70 млн. т.),<ref name=EIA1>EIA, [http://www.eia.gov/countries/cab.cfm?fips=TU Analysis – Turkey]. Посетен 14.02.2013</ref> нефт (за 2010 г. около 55 хил. [[барел]]а на ден),<ref>[http://www.indexmundi.com/turkey/oil_production.html Turkey Oil – production]. Посетен 14.02.2013</ref> хром, волфрам, мед, боксит, сяра, около 63% от всички запаси на [[Бор (елемент)|бор]] се намират в Турция.<ref>{{cite web|url= http://www.byegm.gov.tr/YAYINLARIMIZ/kitaplar/turkiye2006/english/302-303.htm|title=Developments in the Economic Sector (of Turkey)|publisher=Правителство на Турция|accessdate=17.02.2013|archiveurl=http://web.archive.org/web/20071219043858/http://www.byegm.gov.tr/YAYINLARIMIZ/kitaplar/turkiye2006/english/302-303.htm <!--Added by H3llBot-->|archivedate=19 декември 2007}}</ref> Турция е вторият по големина доставчик на текстил за [[Европейски съюз|ЕС]]<ref>[http://www.tcp.gov.tr/english/sectors/sectoringpdf/hg-clothing_2012.pdf Clothing Industri – production]. Посетен 14.02.2013</ref> и е сред най-големите производители на плодове и зеленчуци в Европа (за 2009 г. около 27 млн. тона, което се равнява на около 60% от продукцията на ЕС).<ref name=eceoropa/>
 
Стартиралият през [[1970|70-те]] години на [[20 век]] проект [[Проект Югоизточен Анадол|Югоизточен Анадол]] цели намаляването на различията между богатата западна част и по-бедната, населена отчасти с [[кюрди]] източна част.
 
=== Селско стопанство ===
За 2016 г. Турция е най-големият производител на лешници, череши, смокини, кайсии и нар, както и вторият най-голям производител на дюли и дини, а също и третият най-голям производител на краставици, зелен пипер, леща и шамфъстък.
 
=== Промишленост ===
[[Файл:Sogutozu Ankara Turkey.jpg|мини|ляво|300px|Бизнес-център в [[Анкара]]]]
[[Файл:Crowne Plaza İzmir.jpg|мини|upright|Търговски център в [[Измир]]]]
 
Индустрията на страната се развива с бързи темпове. През 2009 Турция е изнесла текстил и дрехи на стойност 12,9 милиарда долара, като близо 80% са изнесени за членките на ЕС.<ref>{{cite web|url=http://www.itkib.org.tr/english/about/sectors/ready/readygarment_info.pdf|format=PDF|title= Turkish clothing industry |accessdate=17.02.2013}}</ref> Турските компании BEKO и Vestel са сред най-големите производители на бяла и черна техника в [[Европа]]. Тези две конкурентни компании за 2005 г. произвеждат над половината от всички телевизори в [[Европа]].<ref>{{cite news|url=http://edition.cnn.com/2005/BUSINESS/01/17/turkey.beko/|accessdate=17.02.2013|title=Turkey switches on to TV market|work=CNN.com|date=17 януари 2005|first=Jim|last=Boulden}}</ref> За 2008 г. Турция е трета в Европа (след [[Германия]] и [[Италия]]) и пета в света по износ на битова техника (около 4% в световен мащаб),<ref>{{cite web|url=http://www.invest.gov.tr/en-US/infocenter/publications/Documents/HOME.APPLIANCES.ELECTRONICS.INDUSTRY.PDF|title=Turkish home appliances & electronics industry report, стр 5 |format=PDF |accessdate=17.02.2013}}</ref> а също така в страната се произвеждат над 15% (по данни от 2005 година) от дигиталните устройства на Старият континент.
 
[[Файл:İstanbul 4284.jpg|мини|Станция на Истанбулското метро]]
Автомобилостроенето също е добре развито. Много световни марки имат заводи в страната: [[Toyota]], [[Ford]], [[Хонда|Honda]], [[Opel]], [[Hyundai]], [[Mercedes-Benz]], [[МАН Груп|MAN AG]] и други. Автомобили произвеждат и няколко турски марки като [[Tofaş]], [[Etox]], [[Otosan]] и [[Oyak-Renault]]. През 2008 година Турция е произвела 1,147,110 моторни превозни средства, което прави страната шести най-голям производител в [[Европа]] и петнадесети най-голям производител в света.<ref>{{Cite news|url=http://www.ulasimonline.com/news_detail.php?id=8052&uniq_id=1246562801|title=Türkiye otomotiv sektöründe büyüyor|publisher=Ulaşım Online|date=29 юни 2009|accessdate=6 юли 2009}}</ref><ref>{{cite web|url=http://oica.net/category/production-statistics/ |title=2008 Production Statistics |publisher=OICA |accessdate=1 ноември 2010}}</ref> Турция е на едно от челните места по производство на камиони в Европа. Турските компании като TEMSA, Otokar и BMC са световни лидери в производството на автобуси, минибуси и камиони.
 
Турция е също и една от водещите корабостроителни нации в света, а също така и на четвърто място в света по произведени [[Яхта|мега яхти]] (яхти дълги над 25 метра).<ref name="ship-moe">{{cite web|title=Shipbuilding Industry in Turkey|url=http://www.tcp.gov.tr/english/sectors/sectoringpdf/shipbuilding_2012.pdf|publisher=Министерство на икономиката на Турция|year=2012|accessdate=17.02.2013}}</ref> За 2011 г. турската [[Корабостроене|корабостроителна]] индустрия е реализирала износ на стойност 1,2 млрд. долара.<ref name="ship-moe"/>
 
=== Туризъм ===
[[Туризъм|Туризмът]] е един от най-бързо развиващите се сектори в Турция. Главни туристически центрове на страната са [[Истанбул]], [[Анталия]], [[Бодрум]], [[Мармарис]], [[Измир]] и други. Силно развити са морският, културният и спа туризмът. Само през 2008 г. страната е била посетена от 31 млн. туристи, които са донесли приходи на страната от 22 млрд долара.<ref>{{Cite news|url=http://www.turkstat.gov.tr/PreHaberBultenleri.do?id=3993|title=Tourism Statistics in 2008|work=TURKSTAT|accessdate=29 януари 2009|date=29 януари 2009}}</ref> През 2009 г. заетите в областта на туризма са били от порядъка на 3,6 милиона турци.<ref>[http://www.kultur.gov.tr/EN,36567/tourism-statistics.html www.kultur.gov.tr]</ref> Правителството на Турция има цел до 2023 г. държавата да се превърне в целогодишна дестинация, като големи инвестиции се правят и в зимния туризъм.<ref>[http://www.kulturturizm.gov.tr/genel/text/eng/TST2023.pdf www.kulturturizm.gov.tr]</ref> Турция е посещавана най-вече от туристи, граждани на [[Германия]], [[Великобритания]], [[Русия]], [[Холандия]], [[Израел]], [[Иран]]. Българските туристи също се увеличават всяка година заради добрите хотели, конкурентните цени и доброто и атрактивно обслужване.
 
<gallery>
Картинка:Анкара 2046737391 8f49cdb9ea o.jpg|Мавзолеят на Ататюрк, [[Анкара]]
Картинка:View of Cappadocia edit.jpg|[[Кападокия]]
Картинка:Istanbul-Sultan_Ahmet.jpg|[[Султан Ахмед джамия]]
Картинка:Istanbul-Topkapi_Saray.jpg|[[Топкапъ сарай]]
Картинка:Celsus-Bibliothek.jpg|Библиотеката на Целз в Ефес
Картинка:Oludeniz.jpg||Панорамен изглед на част от крайбрежието на [[Фетхие]]
File:Uludag range.JPG|[[Олимп (Мала Азия)|Малоазийския Олимп]] е популярна ски-дестинация в Турция
</gallery>
 
== Култура ==
{{основна|Култура на Турция}}
<!--
{| border="1" align="center" cellpadding="2" cellspacing="0"
|+<big>'''Празници'''</big>
|— style="background:#efefef;"
!Дата
!Българско име
!Местно име
!Описание
|—
|&nbsp;
|&nbsp;
|&nbsp;
|&nbsp;
|} -->
 
== Други ==
* [[Комуникации в Турция]]
* [[Транспорт в Турция]]
* [[Външна политика на Турция]]
{{Географско местоположение|Център=[[Турция]]|Изток=[[Грузия]], [[Армения]], [[Азербайджан]], [[Иран]]|Юг=[[Ирак]], [[Сирия]]|Запад=''[[Бяло море]]''|Северозапад=[[Гърция]], [[България]]}}
 
==Кратка история==
Според Прокопий на изток от [[Азовско море]] и на север от [[Кавказ]] живеел хунски народ, като царят на тези [[хуни]] имал двама сина, Кутригур и Утигур. Царят, посочен от Прокопий е най-вероятно [[Ернах]], третият син на [[Атила]]. След смъртта на този цар, двамата сина разделили хората на две племена, [[Кутригури]] и [[Утигури]]. Анализирайки летописите на античните историци [[Васил Златарски]] заключава, че името Българи се е използвало и за двете племена, но през 6-ти век племенните имена са предпочитани от Източната [[Римска Империя]] поради различната политика която тя има към тези две племена.<ref>Васил Н. Златарски, История на българската държава през средните векове, Том1. Част 1. Епоха на хуно-българското надмощие (679—852) стр. 75 http://promacedonia.org/vz1a/index.html</ref> В средата на 6 век император Юстиниан, нападнат от [[кутригури]]те водени от техния лидер [[Киниалон]], подкупва техните роднини [[утигури]]те водени от [[Сандилх]] да нападнат [[кутригури]]те в гръб. Последвалата междуособна война между двете племена ги отслабва и прави уязвими към аварската атака скоро след това.<ref>The Huns, Rome and the Birth of Europe, Hyun Jin Kim, (2013, Cambridge University Press) page 142, https://books.google.bg/books?id=jCpncXFzoFgC&pg=PA132&dq=Utigur+attila&hl=en&sa=X&ved=0CB8Q6AEwAGoVChMIs9-UmKyQxwIVBKJyCh0V0wQM#v=onepage&q=Sandilch%20&f=false</ref> Около 568г. някои групи [[кутригури]] минават под контрола на [[авари]]те (Varchonites), които мигрират към [[Панония]]. Почти по същото време източните прабългарски групи по северните брегове на Черно море, [[утигури]]те, са завладяни от Западния Тюркски Хаганат (който яростно преследва [[авари]]те).<ref>A history of the First Bulgarian Empire, Steven Runciman (Book I The children of the Huns), G. Bell & Sons, London 1930 p. 10 http://www.promacedonia.org/en/sr/</ref> Поради гражданска война западните [[тюрки]] се оттеглят обратно в Азия не по-късно от 603г. според Златарски. [[Утигури]]те на [[Кубрат]] в съюз с [[Византия]] побеждават аварите и заедно с кутригурите се обединяват в конфедерация Патрия Оногурия преименувана на [[Стара Велика България]]. След смъртта на Кубрат в 665г. империята му е разделена между синовете му,<ref>A history of the First Bulgarian Empire, Steven Runciman (Book I The children of the Huns), G. Bell & Sons, London 1930, p. 16-17 : http://www.promacedonia.org/en/sr/</ref> като наследникът [[Батбаян]] се подчинява на хазарите, втория син на [[Кубрат]] [[Котраг]], се заселва при реките [[Волга]] и [[Кама]], където основава държавата [[Волжка България]].<ref>Heritage of Scribes: The Relation of Rovas Scripts to Eurasian Writing Systems, Gábor Hosszú, Rovas Foundation, 2012, ISBN 9638843748, p. 287</ref> Другите синове на [[Кубрат]], отнасят името [[утигури]] към [[Дунав]] и [[Панония Секунда]] през април 677. Някои остават под властта на Аварския Хаганат, докато други се придвижват на юг до равнината [[Пелагония]] под ръководството на [[Кубер]]. [[Утигури]]те на [[хан Аспарух]],<ref>National Historical and Archeological Reserve Madara, Sofia 2009, Pecham valdex, p.26</ref> успешно завземат южните брегове на река Дунав след [[битка при Онгъла]], и установяват държавата която ще се превърне в съвременна [[България]]. През 8-ми век,[[българи]]те на [[Кубер]] се сливат с [[българи]]те на [[Аспарух]], които през това време вече владеят двете страни на река [[Дунав]].
== Източници ==
{{Reflist}}
<references />
 
== Външни препратки ==
{{Commonscat|Turkey}}
* [http://www.cankaya.gov.tr/ Официален сайт на президента на Турция]
* [http://www.tbmm.gov.tr/ Официален сайт на парламента на Турция]
* [http://www.mfa.gov.tr/ Министерство на външните работи на Турция]
 
{{Европейски_съюз}}
{{НАТО}}
{{ОИСР}}
{{Европа}}
{{Азия}}
{{Балкани}}
{{Организация за черноморско икономическо сътрудничество}}
 
[[Категория:Турция| ]]
[[Категория:Тюркски държави]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Турция“.