|
|type = Християнски
|longtype = [[Християнство|Християнски]]
|image = 17th-century unknown painters - The Resurrection of Christ - WGA23478.jpg
|caption = ''Възкресение Христово'', икона от XVII в., България
|observedby = [[Християни]]
== Богослужение ==
Подгот
Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана [[Страстна седмица]]. Празнува се 6 дни. Вечерта преди [[полунощ]] в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ [[свещеник]]ът изнася запален [[трисвещник]] с думите (пеейки):
:{{кирилица|'''Приидите, приимите свѣтъ, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвых.'''}}
[[Последование]]то, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в [[Йерусалим]], в храма „Св. Възкресение“, при слизането на [[Благодатен огън|Благодатния огън]]. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара ''„Воскресение Твое Христе Спасе“'' всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън [[храм]]а при биене на [[камбана|камбаните]] свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният [[тропар]] и се обикаля кръстопоклонно иконата на Възкресението, положена на специален [[аналой]], след това се чете [[Евангелие]] и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с думите:
:{{кирилица|'''Подигнєтє, порти, горнищєто си, подигнєтє сє, вєчни порти, и щє влєзє Царят на славата!'''}},
на което подучено лице отвръща:
: {{кирилица|'''Кой є този Цар на славата?'''}}.
b;l
Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши [[литургия]]та на празника.
{| class="wikitable" style="float:left; margin: 0 1em 1em
|-
! Година !! Западни !! Източни
|-
! 2001
|colspan=2 align=center| 15 април
|-
! 2002
| 31 март || 5 май
|-
! 2003
| 20 април || 27 април
|-
! 2004
|colspan=2 align=center| 11 април
|-
! 2005
| 27 март || 1 май
|-
! 2006
| 16 април || 23 април
|-
! 2007
|colspan=2 align=center| 8 април
|-
! 2008
| 23 март || 27 април
|-
! 2009
| 12 април || 19 април
|-
! 2010
|colspan=2 align=center| 4 април
|-
! 2011
|colspan=2 align=center| 24 април
|-
! 2012
| 8 април || 15 април
|-
! 2013
| 31 март || 5 май
|-
! 2014
|colspan=2 align=center| 20 април
|-
! 2015
| 5 април || 12 април
|-
! 2016
| 27 март || 1 май
|-
! 2017
|colspan=2 align=center| 16 април
|-
! 2018
| 1 април || 8 април
|-
! 2019
| 21 април || 28 април
|-
! 2020
| 12 април || 19 април
|-
! 2021
| 4 април || 2 май
|-
! 2022
| 17 април || 24 април
|-
! 2023
| 9 април || 16 април
|-
! 2024
| 31 март || 5 май
|-
! 2025
|colspan=2 align=center| 20 април
|-
! 2026
| 5 април || 12 април
|-
! 2027
| 28 март || 2 май
|-
! 2028
|colspan=2 align=center| 16 април
|-
! 2029
| 1 април || 8 април
|-
! 2030
| 21 април || 28 април
|}
== Изчисляване на датата на Великден ==
Формулата за определяне датата на Великден в [[Римокатолическа църква|западната]] и [[Православна църква|източната]] църква е еднаква:
: ''[[Страстна седмица|Страстната седмица]] е от понеделник до неделя след първото [[пролет]]но [[пълнолуние]], а Великден е в неделния ден на Страстната седмица''.
AAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAZZZZZZZZZZZZZZZZZZZZZZZZZZZZZZZZZZZZZZZZZZZZIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIIISSSSSSSSSSSSSSSS
<br />
=== Съвпадение на датите ===
Шансът да има [[пълнолуние]] в този период е около 50%. Затова все пак в половината от случаите западният и източноправославният Великден съвпадат, а в останалите източноправославният е обикновено 1 седмица по-късно.<ref>[http://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100724/catid,19/id,16906/view,article/''За първи път от 430 г. католиците по Св. Земи ще празнуват Великден с православните''. Благовест инфо. 2013. Двери на православието. Посетен на 13 август 2013.] </ref>
=== Според Пасхата ===
Същевременно [[Пасха]]та се изчислява според новолунието и времето между [[новолуние]] и [[пълнолуние]] също е половин месец. Така православният Великден се отклонява от западния в същия ритъм както еврейската [[Пасха]].<ref>[http://synpress-classic.dveri.bg/pasha/index.htm ''Пресмятане датата на Великден и подвижните празници чрез формулата на Гаус за произволна година.'' Лебедев, А. Адаптирано от Narod.ru, в Църковен вестник онлайн. Посетен на 13 август 2013]</ref>
Една от причините „двустилните“ църкви (като българската) да не използват изцяло светския календар е разбирането, че забраната християните да честват Великден заедно с евреите, се отнася и във времеви аспект. Докато по [[Григориански календар|Грегорианския календар]] Великден според тях може да съвпадне с [[Пасха]], с източния Великден това не може да се случи, тъй като той следва [[Пасха]]. Освен това с историческия ход на събитията би трябвало Великден да е ''след'' [[Пасха]]. От друга страна, тъй като юлианското пролетно равноденствие изостава от реалното, понякога източният Великден се пада на второто пълнолуние след реалното настъпване на пролетта<ref>[http://blip.tv/file/4419143 „Календарната реформа“; лекция на Иван Симеонов]</ref>.
=== Подвижните празници ===
Спрямо Великден се определят и [[Имен ден#Подвижни именни дни в България|подвижните празници]], докато при постоянните празници няма разминаване, тъй като за тях повечето православни църкви ползват [[новоюлиански календар|подобен на Григорианския календар]].
== Страстна седмица ==
{{основна|Страстна седмица}}
[[File:The resurrection day.jpg|мини|Ангелът се обърна към жените и им рече: не бойте се; зная, че търсите разпнатия Иисуса;<br>
няма Го тук: Той възкръсна, както беше казал; дойдете, вижте мястото, дето е лежал Господ (Мат 28:5 – 6)]]
'''Страстната седмица''' (наречена още '''Седмицата на страданията''') е последната седмица от живота на [[Иисус Христос]] преди да бъде разпънат на кръст. Започва с тържественото Му влизане в [[Йерусалим]] и завършва с Неговото Възкресение. Всеки ден от тази седмица се нарича велик – [[Страстна седмица|Велики понеделник]], [[Страстна седмица|Велики вторник]] и така нататък. Тя е последната седмица на [[Велик пост|Великия пост]] и на всеки един ден от нея се извършват специални църковни служби. Тази седмица завършва с [[Великден]]. Великденската служба започва в събота вечер и след приемане на [[Благодатен огън|благодатния огън]] от [[свещеник]]а се излиза от храма, бият камбаните и точно в полунощ се възгласява [[Великденски поздрав|Великденския поздрав]] „Христос воскресе“ и се отговаря „Воистину воскресе“. Чете се [[Евангелие]]то, свещеникът отваря вратите на храма, символизирайки Христос, който отворил райските двери и с пеене на Канона на празника – Воскресенния ден, се влиза в храма за света [[литургия]].
Именници са Величка, Виличка, Величко, Виличко, Велика, Велизара, Пасха, Паскуалина, Паскалина, Паскуалино, Паскал.
== Великденски символи ==
Великденските символи са главно:
* [[Великденско яйце|боядисването на яйца]],
* месенето на [[козунак]]
=== Великденски яйца ===
{{основна|Великденско яйце}}
{{раздел-мъниче}}
Великденските яйца са специално боядисани или нарисувани яйца, които се поднасят на Великден, през пролетта. Най-важният цвят е червеният. Освен в други цветове, яйцата могат да се боядисват и украсяват с различни орнаменти, лепенки и т.н.
==== История ====
Не е известно кога за пръв път са започнали да се боядисват яйца. Има исторически и археологически данни, че яйцата са се багрили и дарявали още в Древен [[Египет]], [[Персия]], [[Рим]], [[Китай]] и [[Гърция]]. Ритуалите, свързани с тях, символизирали раждането на живота.
Евреите са имали обичай, когато отиват на гости при някого, да даряват някакъв дар на домакина. Ако гостът е бил много беден, то той подарявал яйце. Според християнските предания, когато [[Мария Магдалена]] отишла в [[Рим]] да се срещне с римския император, следвайки този обичай, тя му подарила яйце, което било обагрено в червено, символ на кръвта на [[Христос]]. Оттогава навлязъл обичаят християните да си подаряват боядисани в червено яйца на Великден. Постепенно започнали да се използват и други цветове.
==== Български обичаи ====
В [[България]] по традиция яйцата се боядисват на [[Велики четвъртък]] или [[Велика Събота]], като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.
До появата на изкуствените оцветители са се използвали отвари от [[билка|билки]], ядки и др. С отвара от брош се получавала червена багра, от [[смрадлика]] – оранжева, зелено – от [[коприва]], жълто – от [[орех]]и и кори от [[ябълка]] или отвара от стар [[кромид лук]].
Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за [[кръстник|кумовете]]. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от [[магданоз]] или фигурки, нарисувани с [[восък]] или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината. Първото боядисано червено яйце се слага пред домашната икона, за да пази дома.
=== Обредни хлябове ===
Обредните [[хляб]]ове са неотменна част от традициите на Великден. Обикновено се правят в кръгла форма и се украсяват с плетеници, като в средата им се слага червено яйце. В България по традиция се замесват в четвъртъка преди Великден, в Гърция – в петък и др.
Някоя от тези пити се прави сладка и това е великденският [[козунак]]. За първи път козунак се приготвя през [[17 век]] във [[Франция]]. В [[Италия]] също имат вид козунак по същия повод – той може да изтрае цели 6 [[месец]]а. Според изследователи на българското възраждане за първи път козунак в съвременния му вид се е появил в Шумен в средата на 19 век, когато тук временно пребивават унгарските емигранти, начело с Лайош Кошут, след несполучилата национална революция.
[[Разпети петък]] или още [[Велики петък]] е времето за душевно пречистване. В този ден не се работи.
=== Други символи ===
Още през [[18 век]] започва производството на [[шоколад]]ови яйца. Дървените са известни отдавна, а от 1960–те години вече се продават и пластмасови. Изключителни със своята красота и блясък са декоративните яйца на [[Петер Карл Фаберже]], изработени от скъпоценни камъни и благородни метали.
Великденският заек като символ също е от преди разпространението на християнската религия. [[Заек]]ът традиционно се свързва с плодородието и изобилието, а в древните ритуали и вярвания – и с Луната и нейните цикли. Съществува легенда, според която великденският заек някога бил голяма красива птица, принадлежаща на богиня. Веднъж тя я превърнала в див заек, но тъй като той все още е птица по душа, продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца.
== Източници и бележки ==
{{reflist}}
== Външни препратки ==
{{Commonscat-inline|Easter}}
| 