Александър Опарин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Almost same image, with much better quality (GlobalReplace v0.6.5) |
разширение |
||
Ред 1:
{{Личност
| име = Александър Опарин
Line 10 ⟶ 9:
| починал-място = [[Москва]], [[СССР]]
| вложки = {{Личност/Учен
| област = [[
| образование =
| учил-при =
Line 20 ⟶ 19:
| повлиял = }}
}}
'''Александър Иванович Опарин''' (1894 – 1980) е [[Русия|руски]] съветски [[биология|биолог]] и [[биохимия|биохимик]], автор на световно призната теория за абиотичен [[произход на живота]].
== Биография ==
Роден е в търговско семейство в град [[Углич]], Ярославска губерния (днес в [[Ярославска област]]) през 1894 г. Завършва естественото отделение на Физико-математическия факултет на [[Московския университет]] (МГУ) през 1917 г.
Роден в [[Углич]], близо до [[Москва]], Опарин завършва [[Московския университет|Московски университет]] през [[1917]] г., а от [[1927]] г. е професор по биохимия там. Увлечен от еволюционната теория на [[Чарлз Дарвин]], Опарин се опитва да даде обяснение за произхода на живота посредством химични и физически процеси. Според него животът се заражда случайно, след като прости [[органични съединения]] еволюират в самозараждащи се сложни съединения ([[коацерватна капка]]). Хипотезата му среща сериозна съпротива първоначално, но с течение на времето получава подкрепа и е призната като основателна хипотеза от научната общност. От [[1952]] г. е чуждестранен член на [[БАН]].▼
Чете лекции в МГУ от 1925 г., става там професор по биохимия през 1927 г. В периода 1930 – 1931 г. е професор в катедрата по техническа биохимия на Московския химико-технологичен институт (днес Руски химико-технологичен университет „Д. И. Менделеев“) и в катедрата по техническа биохимия на Московския институт по технология на зърното и брашното.
Вече световно известен учен, без защата на дисертация му е присъдено научното звание доктор на биологичните науки през 1934 г. Опарин е ръководител (1942 – 1960) на катедрата по биохимия на растенията в МГУ, там чете курсове лекции по обща и техническа биохимия, спецкурсове по [[ензим]]ология и по произхода на живота.
Съосновател е, заедно с биохимика Алексей Бах, на Биохимическия институт на АН СССР (1935). Първият му директор е академик А. Бах до смъртта си (1946), а неговият заместник Опарин го наследява като директор. От основаването на института Опарин е ръководител на Лабораторията по ензимология, по-късно преобразувана в Лаборатория по еволюционна биохимия и субклетъчни структури.
▲
Член-кореспондент (1939) и академик (1946) на [[Академията на науките на СССР]]. Чуждестранен член на [[БАН]] (1952). [[Герой на социалистическия труд]] на СССР (1969). Награден е с [[Ленинска премия]], ордените [[Ленин (орден)|„Ленин“]] (5 пъти), „Червено знаме на труда“, „Отечествена война“, медали.
Умира в [[Москва]] през [[1980]] г. Погребан е в [[Новодевическото гробище]] в Москва<ref>[http://www.nd.m-necropol.ru/oparin-sm.html Могила А. И. Опарина на Новодевичьем кладбище]</ref>.
== Източници ==
<references />
{{СОРТКАТ:Опарин, Александър}}
[[Категория:Герои на социалистическия труд на СССР]]
[[Категория:Чуждестранни членове на БАН]]▼
[[Категория:Академици на РАН]]▼
[[Категория:Руски биолози]]
[[Категория:Биохимици]]
▲[[Категория:Академици на РАН]]
▲[[Категория:Чуждестранни членове на БАН]]
[[Категория:Личности (Ярославска област)]]▼
▲[[Категория:Углич]]
[[Категория:Руски атеисти]]
[[Категория:Починали в Москва]]
[[Категория:Углич]]
| |||