Любен Каравелов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 46.238.33.92 (б.), към версия на TSetso Nikolaev Етикет: Отмяна |
Промених ‘’ Османско владичество ‘’с ‘’турско робство’’. Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
Ред 24:
}} }}
'''Любен Стойчев Каравелов''' (1834<ref name=eb3>Енциклопедия „България“. Т.3. Изд. на БАН. С., 1982, с. 324</ref> – [[21 януари]] [[1879]]) е български [[поет]], [[писател]], [[енциклопедист]], [[журналист]], [[етнограф]]; национален герой, [[поборник]] за освобождението на България от
Допринася съществено за развитието на обществената мисъл в [[България]] през [[Възраждане]]то, пише библиографски трудове, статии по [[българска литература]], [[култура]], [[лексикография]], [[политическа история]], [[нумизматика]]. Каравелов участва в националреволюционното движение като член и председател на [[Български революционен централен комитет|Българския революционен централен комитет]] (БРЦК) в [[Букурещ]], [[Румъния]] в началото на 70<sup>-те</sup> години на 19 век.<ref>[[Любомир Андрейчин|Андрейчин, Любомир]]. ''Език и стил на Каравелов''. Годишник на Софийския университет. ИФФ, т. 46/[[1950]]</ref><ref>Стоянов, Иван. ''Любен Каравелов. Нови щрихи към живота и дейността му.'' В. Търново. УИ „Св. св. Кирил и Методий“. 2008. с. 130, ISBN 978-954-524-662-3</ref><ref>Колева, Ваня. [http://literaturensviat.com/?p=8164 Механизмът на назоваване при жените – в традицията, у Любен Каравелов и Иван Вазов.] // „Литературен свят“, № 7, март 2009. Също: Колева, В. Часовникът и воденицата. Българският фолклор и литература. София. „Карина – Мариана Тодорова“. 2014, с. 126 – 138.</ref>
Ред 56:
След раздялата си с Ботев, Каравелов подновява изпращането на кореспонденции в руски вестници. Участва в създаването на „Югославския просветен благотворителен комитет“, след обявената на [[12 април]] [[1877]] година война на Османската империя от страна на [[Русия]]. Завръща се в [[България]] в услуга на руските войски. През февруари посещава [[Сан Стефано]]. Среща се с граф [[Николай Игнатиев]] и заедно със свитата му посещават град Цариград.
Създава заедно с други революционни дейци в [[Търново]] комитет „[[Единство]]“, с който си поставят за задача помагането на революционното движение на българите в [[Македония (област)|Македония]], останали под
== Галерия ==
| |||