Василий Чапаев: Разлика между версии

Достига до звание „начдив“ (съкр. от „началник на дивизия“), станало по-късно „комдив“ („командир на дивизия“), което съответства на „дивизионен генерал“ (тоест [[генерал-майор]]). В последните си месеци командва „особена група“ от 13 полка и 6 артдивизиона – по състав съответства на армейски корпус, а званието на командващия корпуса тогава е „комкор“ (т.е. генерал-полковник).

 

 

Съществува мнение, че историческата роля на Чапаев е скромна и неговото име едва ли би било често споменавано в историята на Гражданската война, ако не е митът, създаден около него като литературен герой<ref>Веллер, М. и А. Буровский, Гражданская история безумной войны, Москва 2007, с. 542-543</ref>.

През [[1923]] г. писателят [[Дмитрий Фурманов]] написва романа „Чапаев“, който е филмиран от [[Братя Василеви]] през [[1934]] г. И романът, и филмът са възприети възторжено и се радват на голям интерес. Според информация на новинарския портал Страна.ру, позоваваща се на документи от Руския държавен военен архив<ref name="strana">Страна.ру - [http://www.strana.ru/stories/03/07/11/3363/305466.html Легенды о начдиве]</ref>, тези 2 произведения украсяват историческата истина за Чапаев, влагат прекалена героичност в образа и добавят измислени персонажи в обкръжението му. Въпреки яркия му образ на [[кавалерист]], летящ на буен кон, Чапаев не е можел да язди поради наранена ръка и скъсани сухожилия, което не му е позволявало да управлява кон.

 

 

Василий Чапаев и Пьотър Пустота (Петка) са герои и на книгата „Чапаев и Пустота“, която е сред най-добрите книги на съвременния руски писател мистик [[Виктор Пелевин]]. Творбата взима тези 2 образа като основа, след което категорично напуска пределите на историческата истина.

[[Категория:Руски офицери]]

[[Категория:Чуваши]]

[[Категория:Западноказахстанска област]]