Уикипедия

Анево: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
форматиране
Ред 12:
}}
 
'''Анево''' е [[село]] в [[Южна България]], единственото в [[община Сопот]], [[област Пловдив]]. Край него се намира местността [[Асърлъка]], а на 2 км на север – крепостта [[Аневско кале|Аневско градище]]. Анево е било [[квартал]] на град [[Сопот|Сопот в периода 1974- – 1996 г.]]. Населението му е около 1000 жители.
 
== География ==
Ред 20:
Счита се, че Анево възниква в края на XIV век, след нахлуването на [[османци]]те в българските земи, след като близката крепост „Аневско градище“ е завзета от тях. На [[югозапад]] от днешното село има османски гробище, където вероятно са погребани падналите при обсадата и щурма на твърдината османски войници. Съществуват и устни предания, според които там е било и тюрбето (гробницата) на падналия при превземането на крепостта османски военачалник, което в полуразрушен вид просъществувало до XIX век.
 
Според устни предания първото селище пряк потомък на Анево се е намирало южно от Западния язовир на селото до Кюй дере (Селско дере) и е носело името Яйяларе или Яйялар маале. Наброявало е 10- – 15 къщи. Постепенно селото е местено на изток като известно време е заемало площ от 50 декара в местността Асарлъка. В последствие селото е изместено до минаващото и днес през селото Мечо дере (Айъ дере), даващо и едно от последните имена на Анево.
 
До средата на XIX век селото носи името ''Аблаларе'', т.е. Какино или лелино село (тур.), което може да се свърже с легендата, която разказва че към средата на XVI век по тези места дошли и се заселили [[татари]] на мястото на днешното село [[Московец]] (бивше Татаре). Техният бей имал една дъщеря и трима сина на които поделил земите си по следния начин: дъщеря си, която била най-голямото дете в семейството му, и кака на останалите му синове (на турски кака е „абла“) той дал за жена на някой си аневски турчин. Оттам започнали да наричат селото Аблаларе или Аблалардан (Какиното село), на най-големия си син оставил село Татаре, на втория който бил голобрад оставил селото Кьоселер (дн. Мали Богдан, квартал на село [[Каравелово (Област Пловдив)|Каравелово]]), а на третия си син дал новозаселеното Йени обаси (тур. Ново село), което отпосле се преселило на мястото на дн. [[Иганово]].
 
До [[Освобождение]]то селото остава чисто мюсюлманско, с изключение на няколко български семейства. Съхранен е спомена, че през бурната [[1877]] г. аневци успяват по собствена инициатива да удържат цели три дни напиращия [[башибозук]] от околните мюсюлмански села да не нападнат съседния християнски град Сопот. След [[Съединението|Освобождението]] част от мюсюлманското население се изселва в пределите на Османската империя, а в Анево се заселват християни от селата [[Войнягово]], [[Дъбене]], [[Каравелово (област Пловдив)|Каравелово]], [[Михилци]] (Карловско) и [[Белица (Софийска област)|Белица]] Първите български семейства заселелили се в селото са тези на братята Марко и Пано Стойчеви, Гаврил Бараков и т.нар Караниколов род. По това време селото се нарича Айюво (Аиево), ро късно прекръстено на Ахиево, буквално от турски „Мечково“, вероятно по името на „Айъ дере“, днес [[Мечо дере]], което тече през селото. С името Ахиево, селото е споменато и в романа "Под„Под игото"игото“ – - "Ахиево„Ахиево беше турско село, най-ближно до Бяла черква"черква“. Това име селото носи до [[1934]] г., когато с указ името му е променено на Анево. Още със заселването на първите българи в селото възниква и идеята за създаване на българско училище, Иван Бакалина родом от с. Дъбене намира първия учител в селото също от Дъбене. Първоначално училището се помещавало в дома на Пано Стойчев в последствие в къщата на Денко Рачев, докъто през 1929 година не възниква идеята за създаване на нова сграда. С доброволен труд на българи и турци за две години е изградена сградата на НУ Христо Ботев във двора дарен от Васил Пятов. Читалището е основано през 1928 г. по идея на Колю Цанков от с. Балван, Великотърновско, учителствал в Анево по онова време. А именно и Колю Цанков спомага за първата пиеса изнесена от читалището – - "Майстори"„Майстори“ на Рачо Стоянов.
 
След Втората световна и идването на комунизма селото е електрифицирано (1947- – 48 г.). Около 1958- – 1960 сградата на училището е разширена и в нея са се помещавали също читалището и библиотеката .
 
В селото до към 60-те на ХХ век са действали 2 училища християнско и мюсюлманско в което се изучава турски език. Като след взаимно съгласие на българи и турци двете училища се обединяват в новата сграда.
Ред 39:
 
== Население ==
[[Файл:Анево параклис.jpg|мини|250px|Православен параклис „Свети Архангел Михаил“]]▼
Населението на Анево към 31.12.2018 е 1004 души и е с тенденция да намалява.
{| class="wikitable center"
|+
!Година▼
!Брой на населението▼
|-
▲! Година
!'''1884'''
! 1884 || 1887 || 1892 || 1900 || 1905 || 1910 || 1926 || 1934 || 1946 || 1956 || 1965 || 1975
!'''339'''
|-
▲! Брой на населението
!'''1887'''
| 339 || 330 || 254 || 378 || 481 || 593 || 752 || 823 || 958 || 977 || 1049 || ~1200<ref name="note" group="б">квартал на Сопот</ref>
!'''330'''
|-
! Година
!1892
! 1985 || 1995 || 2001 || 2006 || 2011 || 2012 || 2013 || 2014 || 2015 || 2016 || 2017 || 2018
!'''254'''
|-
! Брой на населението
!'''1900'''
| ~1350<ref name="note" group="б"/> || ~1150<ref name="note" group="б"/> || 1062 || 1071 || 1073 || 1068 || 1063 || 1042 || 1023 || 1018 || 1008 || 1004
!'''378'''
|-
!'''1905'''
!'''481'''
|-
!'''1910'''
!'''593'''
|-
!'''1926'''
!'''752'''
|-
|'''1934'''
| '''823'''
|-
|'''1946'''
| '''958'''
|-
|'''1956'''
| '''977'''
|-
|'''1965'''
| '''1049'''
|-
|'''1975'''
|'''ок. 1200 (кв. на Сопот)'''
|-
|'''1985'''
|'''ок.1350 (кв. на Сопот)'''
|-
|'''1995'''
|'''ок. 1150 (кв. на Сопот)'''
|-
|'''2001'''
| '''1062'''
|-
|'''2006'''
| '''1071'''
|-
|'''2011'''
| '''1073'''
|-
|'''2012'''
| '''1068'''
|-
|'''2013'''
| '''1063'''
|-
|'''2014'''
| '''1042'''
|-
|'''2015'''
| '''1023'''
|-
|'''2016'''
| '''1018'''
|-
|'''2017'''
| '''1008'''
|-
|'''2018'''
| '''1004'''
|}
▲[[Файл:Анево параклис.jpg|мини|250px|Православен параклис „Свети Архангел Михаил“]]
 
== Религии ==
Line 142 ⟶ 79:
* „Монография – село Анево“ – Петко Петков, дългогодишен директор на училището и първия учител от Анево, известно време е бил председател на ТКЗС, а по късно и на ЗК „Зорница“.
 
== ИзточнициБележки ==
<references group="б" />
 
{{Община Сопот}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Анево“.