Разлика между версии на „Вила Армира“

7 байта изтрити ,  преди 3 години
редакция без резюме
м (Bot: Automated text replacement (-видяно на +посетен на))
No edit summary
 
== История ==
Античната Вила Армира представлява внушителен комплекс от жилищни и стопански постройки, разположени на площ от 2200 m<sup>2</sup>. Жилищната ѝ част, заемаща площ от 978 m<sup>2</sup>, обхваща голям вътрешен двор, ограден от покрита галерия с [[перистил]] (колонада) и имплувиум (басейн) в средата. Около него са разположени жилищните помещения – трапезария, дневна, кухня, спалня, баня и други. Отоплението се осъществява чрез [[хипокауст]] (подподово отопление, при което подаподът на сградата е повдигнат на колонки от зидани тухли или керамични тръби, между които циркулирапреминава топъл въздух от специално изградени за целта огнища).
 
По време на разкопките са открити добре запазени [[мозайки]] с фигурални и геометрични мотиви, [[капител]]и, ажурни парапети, [[Херма|херми]], профилирани фрагменти от [[Колона|колони]], [[пиластри]], [[корниз]]и и облицовки от [[мрамор]]. Намерени са и множество керамични съдове, накити и предмети на бита. Вилата е разкошно имение, помещениятачиито на коетопомещения, освен с мозайки на подове, са украсени и с богата мраморна декорация и цветна мазилка. В това отношение тя безспорно се очертава като най-пищната от всички известни досега подобни постройки на територията на римска [[Тракия]]. Сгради с подобна богата мраморна облицовка са рядко срещани в провинциите на [[Римска империя|Римската империя]] (1 – 5 век). Особено важно е обстоятелството, че степента на съхраненост на декоративните елементи позволява практически пълна възстановка на [[интериор]]а на сградата.
 
Поради денивелацията на терена стопанският комплекс към вилата се е съхранил в значително по-лошо състояние. Неговото предназначение е било да осигури дейността по експлоатацията на земите, съхранението и обработката на селскостопанската продукция, на инвентара и други. Няма конкретни данни за характера на развиваната селскостопанска дейност.
189

редакции