Франция: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
здр
Ред 54:
| забележки = <sup>(1)</sup>: Само в Европейската територия на страната.
}}
'''Франция''' ({{lang|fr|{{Audio|Fr-France.oga|France}}}} {{IPA-fr|fʁɑ̃s}}) е [[държава]] в Западна [[Европа]], включваща също няколко отвъдморски територии, разположени на други континенти. Франция заема части от западна и югозападна [[Европа]]. Територията ѝ е 675 417 km² (в Европа – 547 030 km²), което я нарежда на 41-во място в света и на 3-то в [[Европа]] след [[Русия]] и [[Украйна]]. Населението на Франция е общо 67,6 милиона души, c отвъдморските области и територии. Главна отличителна характеристика на Франция от другите европейски страни е нейният излаз на [[Атлантическия океан]] и на [[Средиземно море]]. Тя граничи с [[Монако]], [[Андора]], [[Германия]], [[Испания]], [[Италия]], [[Белгия]], [[Люксембург]] и [[Швейцария]], а благодарение на на задморските си територии има сухоземни граници с [[Нидерландия]], [[Бразилия]] и [[Суринам]]. От [[Великобритания]] я отделя тесният [[проток]] [[Ла Манш]], под който през [[тунел]] е прокарана скоростна железопътна връзка. В политическо отношение на Франция са подчинени 5 отвъдморски департамента с обща площ над 130 000 km² и с [[население]] 2 114 000 души (2016 г.). Това са [[Френска Гвиана]] (Гиана), [[Майот]], [[Мартиника]], [[Реюнион]] и [[Гваделупа]]. Отвъдморските общини и територии на страната включват [[Сен Пиер и Микелон]], Сен Бартелеми, [[Сен Мартен (Френски Антилски острови)|Сен Мартен]], [[Уолис и Футуна]], [[Нова Каледония]] и [[Френска Полинезия]], както и ненаселените [[Френски южни и антарктически територии|Френски Южни и Антарктически територии]] и остров [[Клипертон]].
 
Франция е сред основателите на [[Европейски съюз|Европейския съюз]] и страната с най-голяма територия в съюза. Тя е част от еврозоната, както и от [[шенгенско пространство|Шенгенското пространство]]. Във вътрешнополитическо отношение тя се характеризира като [[демокрация|демократична]] [[унитарна държава|унитарна]] [[полупрезидентска република]]. Нейната икономика е шеста в света и втора в Европа (след Германия) по обем на [[брутен вътрешен продукт|брутния вътрешен продукт]]<ref name="France GDP">{{cite web |title=Report for Selected Countries and Subjects: France |url=http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2018/01/weodata/weorept.aspx?pr.x=55&pr.y=9&sy=2017&ey=2018&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=132&s=NGDPD%2CPPPGDP%2CNGDPDPC%2CPPPPC&grp=0&a= |work=World Economic Outlook |publisher=International Monetary Fund |date=April 2018 |accessdate=20 април 2018}}</ref>; най-богатата европейска нация по отношение на средно богатство на домакинство.<ref>Credit Suisse 2010's Global Wealth Report „''In euro and USD terms, the total wealth of French households is very sizeable. Although it has just 1.1% of the world’s adults, France ranks fourth among nations in aggregate household wealth – behind China and just ahead of Germany. Europe as a whole accounts for 35% of the individuals in the global top 1%, but France itself contributes a quarter of the European contingent.''“ [http://thewisebuck.com/wp-content/uploads/2010/10/credit_suisse_global_wealth_report1.pdf]</ref> Силната национална икономика на Франция е причина страната да се нарежда на челните места в света по качество на живот и образование, средната продължителност на живота е 81 години.<ref>{{cite web|url=http://www.un.org/esa/population/publications/wpp2006/WPP2006_Highlights_rev.pdf |title=World Population Prospects – The 2006 Revision |format=PDF |accessdate=27 април 2010|publisher=UN}}</ref> [[Световната здравна организация]] определя френското здравеопазване като най-доброто в света.<ref>{{cite web|url=http://www.who.int/whr/2000/media_centre/press_release/en/ |title=World Health Organization Assesses the World's Health Systems |publisher=Who.int |date=8 декември 2010 |accessdate=16 юли 2011}}</ref> Страната е и най-посещаваната туристическа дестинация в света, годишно я посещават 82 милиона души.<ref name="tourism.stat">{{cite web |publisher=Direction du Tourisme (French government's tourism agency) |url=http://www.tourisme.gouv.fr/fr/z2/stat/tis/att00018288/TIS_EVE2007_2008-5.pdf |archiveurl=http://web.archive.org/web/20080624195206/http://www.tourisme.gouv.fr/fr/z2/stat/tis/att00018288/TIS_EVE2007_2008-5.pdf |archivedate=24 юни 2008 |title=Tourisme international en France en 2007 |accessdate=5 юни 2008|format=PDF}}</ref>
 
Франция е обградена с множество високоразвити страни, което благоприятства нейното икономическо развитие, но е било и предпоставка за наличието на множество конфликти в миналото. На съвременния етап добросъседските отношения на Франция с другите страни са гарантирани с членството на страната в редица организации като [[ЕС]], [[ОССЕ]], [[НАТО]], [[ЗЕС]] и други, които гарантират взаимно доверие и сигурност. Страната се нарежда на трето място в света по отношение на военен бюджет<ref name="The SIPRI Military Expenditure Database">{{cite web|url=http://milexdata.sipri.org/ |title=The Stockholm International Peace Research Institute (SIPRI) military expenditure database |publisher=Milexdata.sipri.org |accessdate=16 юли 2011}}</ref> и ядрен арсенал,<ref>{{cite web|url=http://www.fas.org/programs/ssp/nukes/nuclearweapons/nukestatus.html |title=Federation of American Scientists: Status of World Nuclear Forces |publisher=Fas.org |date=26 май 2010 |accessdate=9 август 2010}}</ref> а армията ѝ е най-голямата от всички страни – членки на [[ЕС]]. Франция е постоянен член на [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]] и разполага с най-големия дипломатически корпус в света след [[САЩ]].<ref>{{cite web|url=http://www.diplomatie.gouv.fr/en/ministry_158/embassies-and-consulates_2052/bilateral-embassies_1580.html |title=France-Diplomatie |publisher=Diplomatie.gouv.fr |accessdate=16 юли 2011}}</ref>
 
== История ==
{{основна|История на Франция}}
{{обработка|по-равномерни раздели за отделните периоди}}
 
=== Галски период ===
[[Файл:Gaul Soldiers.JPG|мини|200п|ляво|Галски воини]]
Франция заема голяма част от древната [[Древен Рим|римска]] провинция [[Галия]]. Галите са част от големия народ на [[келти]]те, който се формира северно от [[Алпи]]те. Първата археологическа култура на келтите е културата '''''Ла Тен''''' през първата половина на I хилядолетие пр. Хр. Около 500 г. пр. Хр. келтите започват да се разселват от своите родни места в четири посоки – на запад и северозапад, като заселват цялата територия на днешна Франция и [[Британски острови|Британските острови]]; на югозапад, където заселват днешна [[Испания]], но не цялата; на югоизток келтски племена стигат до Панония, [[Балкани]]те и дори до [[Мала Азия]]; и на юг, където келтските племена се сблъскват с младата римска република. Под въздействието на [[Рим]] галите бързо се латинизират. Някои техни селища се превръщат в големи градове, съществуващи и днес. Марсилия и Никея (основани от гърците като колонии още през VI век пр. Хр.) са първите градове на днешна Франция – съответно Марсей ([[Марсилия]]) и [[Ница]]. Римляните основават Лугдунум ([[Лион]]), Лутеция Парисиорум ([[Париж]]), Толоса ([[Тулуза]]), Турнакум (Турне) и др. В тях са построени характерни за римската цивилизация сгради – терми (бани), арки, [[акведукт]]и (напр. [[Пон дю Гар]] – най-известният римски акведукт), амфитеатри. Латинският език се налага повсеместно. За пръв път отделна държава в Галия се формира през 260 г., когато [[Римската империя]] е обхваната от дълбока криза. Един римски военачалник, който не успява да завземе властта в Рим, организира своя държава в северна и централна Галия със столица в Треверорум (днес Трир). Името му е Постумус и управлява до 269 г. Наследен е от Викторинус (269 – 271) и Тетрик (271 – 274). В крайна сметка „Галската империя“ е ликвидирана от император [[Аврелиан]]. След това съпротивата срещу проникването на германски племена в Галия (алемани и франки) отслабва и такова проникване става факт. Към края на 4 век в Северна Галия вече има солиден контингент от тези германски племена.
 
=== Франкска държава ===
[[Файл:Sacre de Charlemagne.jpg|мини|250п|Коронацията на Карл Велики]]
[[Франки]]те са един от германските народи, чиято прародина е [[Скандинавия]]. Подобно на келтите, германите преживяват демографски взрив, в резултат на който започват да се разселват. От VIII до I век пр. Хр. те заемат цяла Северна Европа, изтиквайки келтите на юг. Още през 109 г. германските народи кимври и тевтони нахлуват в Римската република, засягайки и галите. До IV век франките живеят на североизток от Рейн. Съществуват два племенни съюза – салически, който минава на римска територия, и рипуарски, който остава отвъд Рейн. След 425 г. салическите франки отново започват да се разселват, но скоро са застрашени от мощната инвазия на [[хуни]]те. Като федерати те подкрепят големия римски пълководец [[Аеций]] в битката му с хунския владетел [[Атила]] при Каталунските поля през 451 г. След смъртта на Атила през 453 г. и на Аеций през 454 г. няма кой да спре тяхното настъпление. Във връзка с тази битка се споменава и първият известен владетел на франките – [[Меровей]]. Вероятно той е ръководил примитивна държава и е носил типичната германска титла [[крал]].
 
Династията на [[Меровинги]]те (451 – 751) е първата владетелска династия на франките. Неин най-виден представител е [[Хлодвиг I|Хлодвиг]] (наричан от французите Кловис), крал от 482 до 511 г. През 486 г. той разбива държавата на Сиагрий – виден римлянин, който се опитва да създаде около Париж последна крепост на римската цивилизация. През 496 г. Хлодвиг приема християнската религия на съпругата си Клотилда и налага [[християнство]]то над всички франки. Следват победи над алеманите и бургундите, но най-значителната победа на Хлодвиг е над [[вестготи]]те при '''Поатие''' (или Вуе) през 507 г. Чрез нея той ликвидира Тулузкото кралство на вестготите, които се оттеглят в Испания и завладява южна Галия ([[Аквитания]]). Едва след този епизод Франкското кралство става водеща сила в тогавашна Европа.
 
След смъртта на Хлодвиг кралството бива поделено между синовете му. Използвайки силната армия, те продължават да го разширяват (Тюрингия – 531 г., Бургундия – 532 г., Прованс – 537 г.). Опитът за обединение при Хлотар I е неуспешен и след смъртта му през 561 г. следва ново разделяне. Формират се четири държави: Австразия на север със столица [[Реймс]], Неустрия на запад със столица Париж, Аквитания на югозапад със столица [[Бордо]] и [[Бургундия]] на югоизток със столица [[Орлеан]]. От VII век нататък меровингските крале започват видимо да отслабват. [[Карл Велики]] (768 – 814), считан за най-могъщия франкски владетел, води серия завоевателни войни със саксонците (772 – 804), [[лангобарди]]те (774), [[славяни]]те (789 – 812), баварците (788) и [[авари]]те (791 – 802). В резултат при смъртта му Франкската държава се простира от [[Атлантическия океан]] и [[Ла Манш]] до Рим, [[Елба]] и Панония. Само полуостров [[Бретан]], където се оттегля част от галите, не е под властта му. Франкската империя е разделена между внуците на [[Карл Велики]] на три части, като западната по-късно започва да се нарича Франция.
 
=== Средновековна децентрализирана Франция ===
Наследниците на Карл Велики (наречени [[Каролинги]]) управляват Западнофранкското кралство, което е значително по-малко. То стига само до [[Рона]] и Мьоз, а на север обхваща [[Фландрия]]. Бретан отново не е в състава му. Още след смъртта на [[Шарл I (Франция)|Шарл I]], наречен Плешивия, през 877 г. властта на Каролингите отслабва. Неговото наследство е слабо, а от 888 г. графът на Париж Одо се обявява за крал и по този начин открива продължителен вътрешен конфликт между Робертините и Каролингите. Още един път в периода 922 – 936 г. Робертините посягат към кралската титла, но преобладаващо тя е притежание на следващите Каролинги. Робертините имат реална власт в страната и в крайна сметка завземат властта.
 
[[Файл:France.Xe.siecle.png|мини|200п|ляво|Франция през Х век]]
 
През 987 г. [[Хуго Капет]] сваля последния каролингски крал Луи V и поставя началото на нова династия – [[Капетинги]]те. С клоновете си и с прекъсвания тя управлява до 1848 г. При първите Капетинги Франция не е единна държава и централната власт в лицето на краля не притежава особена сила. Страната е съвкупност от около 20 графства и херцогства, от които най-силни са [[Анжу]], Аквитания, [[Шампан]], Тулуза, Прованс, Фландрия, Бургундия. По-особено е положението на Бретан, който постепенно е абсорбиран от Франция, както и на [[Нормандия]], завладяна от [[викинги]]те през 911 г. и само номинално под властта на френския крал. Всеки от тези местни владетели е самостоятелна политическа фигура, съществуват двадесетина малки династии, между които има малки съперничества, войни, съюзи и династични бракове. Реалната кралска власт се простира до околностите на Париж, Орлеан и Санс, които образуват кралския домен. Слабостта на кралската власт във Франция води до мащабно проникване на чуждо влияние във френската територия. През 1066 г. нормандските викинги завладяват Англия (Уилям Завоевателят) и така Англия придобива първото си владение във Франция.
 
Най-голяма сила средновековната кралска власт във Франция постига при управлението на [[Филип IV (Франция)|Филип IV Хубави]] (1285 – 1314). Той създава модерни финанси и хазна, отменя някои феодални повинности и се опитва да организира платена армия. Още при Луи IX се появяват нови важни институции като Кралският съвет и съдилищата ([[парламент]]и), начело с върховния съд ([[Парижки парламент|Парижкия парламент]]). В кралските земи платени чиновници, а не аристократи, движат държавните дела. Филип създава още един орган на власт – [[Генерални щати на Франция|Генералните щати]] (1302). Това е събрание на съсловията във Франция (свещеници, аристократи и останали), което може да взема важни решения, но най-вече отпуска пари за политиката на краля. Голям успех на Филип IV е унищожаването на ордена на [[тамплиери]]те – държава в държавата (1307), както и преместването на седалището на папата от Рим в Авиньон (1309), където папите резидират 70 години и са под контрола на френския крал.
 
След смъртта на Филип IV на френския престол се изреждат тримата му сина: [[Луи X (Франция)|Луи X]], [[Филип V (Франция)|Филип V]] и [[Шарл IV (Франция)|Шарл IV]]. Никой от тях не оставя син, така че пряката линия на [[Капетинги]]те се прекъсва. За тяхното наследство претенции издигат Филип дьо Валоа, внук на [[Филип III (Франция)|Филип III]] по мъжка линия, и английският крал [[Едуард III (Англия)|Едуард III]], внук на Филип IV, но по женска линия. Въпреки че Едуард произлиза от по-късно поколение и това му дава предимство, мъжката линия на Филип има надмощие. Освен това френските юристи отхвърлят правата на англичаните, тъй като не искат да поставят цялото кралство в английска власт. Така през 1328 г. за крал на Франция е избран [[Филип VI (Франция)|Филип VI]], който поставя началото на династията [[Валоа]]. Само девет години по-късно Англия напада Франция и започва [[Стогодишна война|Стогодишната война]] (1337 – 1453). След серия победи на англичаните над френските рицари, през 1360 г. французите са принудени да подпишат унизителен договор в [[Бретини]]: Едуард се отказва от претенциите си за френската корона, но получава цяла югозападна Франция, където са били някогашните английски владения.
 
[[Файл:Siege orleans.jpg|мини|250п|Обсадата на Орлеан, [[1428]]]]
 
През 1429 г. при дофина се явява [[Жана д'Арк]] – 17-годишна селска девойка, която го убеждава да ѝ отстъпи водачеството на френските войски. Под нейно командване те разкъсват блокадата на Орлеан и го освобождават. Следва победа над англичаните при Пате в долината на Лоара и освобождаване на Реймс. През юли 1429 г. Шарл VII тържествено е коронясан за крал. Селяните, обзети от патриотизъм, се надигат на борба срещу англичаните, което има голямо значение за хода на войната. През 1431 г. Жана д'Арк е заловена от бургундците при [[Компиен]] и предадена на англичаните, а след това осъдена от религиозен съд и изгорена като вещица заради виденията си. След победата на французите при [[Кастийон (битка)|Кастийон]] през 1453 г. англичаните се оттеглят без да подпишат мирен договор, а това се счита за край на войната. Само град Кале остава в английски ръце (до 1558 г.). Войната изиграва важна роля за развитието на Франция. Кралската власт значително се засилва; общата заплаха сплотява французите, ликвидира различията между отделните народности и създава френски национален дух. За пръв път от [[X век]] цялата страна е под властта на краля. Накрая, Франция се оформя като една от великите сили в Европа с голямо значение за международните отношения.
 
=== Европейски възход ===
Периодът от края на Стогодишната война бележи значителен възход за Франция. Тя успява да се обедини, да заиграе водеща роля в Европа, но следва остра династическа, социална и религиозна криза, която до известна степен унищожава постиженията на предишните крале. През 60-те години на XV век най-сериозната заплаха за целостта на Франция остава Бургундското херцогство. Могъщи и блестящи, бургундските херцози целенасочено се борят против обединението на страната под властта на краля. При [[Луи XI]] (1461 – 1483) конфликтът постепенно назрява. Бургундският херцог Филип успява да организира срещу него съюз на видните благородници, наречен '''''Лига за обществено благоденствие''''' и да проведе успешни военни действия. Луи XI е принуден да отстъпи и да даде Нормандия на брат си, член на Лигата. През 1467 г. херцог на Бургундия става [[Шарл Смели|Шарл]], наречен Смелия. Той повежда още по-агресивна политика. Когато обаче Луи отнема Нормандия от брат си, Шарл предизвиква въстание и принуждава краля да преговаря.
 
На срещата в Перон край [[Лиеж]] Шарл успява да залови Луи XI и да му наложи още по-унизителен мир. С това обаче успехите му се изчерпват. Слабата подкрепа от страна на Англия и появата на швейцарски наемници във френската армия обръщат войната. През 1472 г. Шарл е разбит при Бове, през 1476 г. – при Грансон, а през 1477 г. – при [[Нанси]]. В тази последна битка той умира. Така мощта на Бургундия е сразена, а и Шарл не оставя мъжки наследник. Неговата дъщеря [[Мария Бургундска]] се оказва наследник на огромни земи на границата между Франция и Германия. Луи XI не успява да предотврати сватбата ѝ с австрийския престолонаследник [[Максимилиан I (Свещена Римска империя)|Максимилиан I]], който наследява Бургундия. Така се създава смъртна опасност за Франция и войната продължава. Първоначално [[Максимилиан I (Свещена Римска империя)|Максимилиан I]] има успех и печели битката при Гинегат (1479), но в крайна сметка е принуден да признае правото на Франция да владее част от бургундското наследство. През 1482 г. обаче [[Мария Бургундска]] умира и всички нейни владения остават под властта на австрийските [[Хабсбурги]]. Оттук започва конфликтът между Франция и [[Хабсбурги]]те, който бележи тяхната история в продължение на четири века.
 
[[Франсоа I]] (1515 – 1547) води общо пет войни с Хабсбургите, през които отслабва силите на страната без да постигне особен успех (виж [[Войни между Хабсбурги и Валоа]]). През войната от 1521 – 1526 г. е разбит при Павия и пленен, като се налага да отстъпи много земи, за да се откупи. Едва в петата война от 1542 – 1544 г. Франция получава надмощие, като нарушава всички неписани правила на международните отношения и се съюзява с [[Османската империя]]. През 1543 г. френско-османски флот атакува [[Ница]] и я превзема, което всява паника в цялото западно [[Средиземноморие]]. Освен това Франсоа отстъпва пристанището [[Тулон]] като квартира на османците. Според договора от Крепи Франция отново е първостепенна сила в Европа.
 
[[Файл:Louis XIV of France being crowned by victory after the 1673 Siege of Maastricht by Pierre Mignard.jpg|мини|250п|Луи XIV]]
 
Под влиянието на Германия във Франция навлиза протестантството. Френските протестанти се наричат ''[[хугеноти]]'', последователи на учението на [[Жан Калвин]]. Те са по-крайни от лутераните, които преобладават в Германия и предпочитат църковен ред, при който има повече демокрация и по-малка дистанция между висшите длъжности и вярващите. [[Протестантство]]то се разпространява от 20-те години на XVI век, въпреки ожесточените опити на Франсоа I и Анри II да го ограничат. Обхваща периферни провинции като Нормандия, Бретан, Гюйен, [[Лангедок]], Прованс и Дофине. [[Хугеноти]]те имат свои замъци, цели райони са под контрола им и притежават значителна военна сила. След седем религиозни войни, (първата от 1562 – 1563 г., последната от 1579 – 1580 г.) хугенотите са смазани. Един от най-кървавите погроми над тях е [[Вартоломеева нощ|Вартоломеевата нощ]]. На [[24 август]], деня на Свети Вартоломей, католиците изненадващо нападат протестантите и избиват около 3&nbsp;000 от тях, включително водача им [[Гаспар дьо Колини]].
 
През 1610 г. [[Луи XIII]] става крал, но поради крехката си възраст страната бива управлявана от [[регент]]и. Най-значимият му пръв министър е кардинал [[Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо|Ришельо]], който управлява от 1624 до 1642 г., въпреки обтегнатите отношения с краля. Вътрешната политика на кардинала поставя основите на френския [[абсолютизъм]]. Той продължава тенденцията за централизиране на властта, лишаване на [[аристокрация]]та от нейната автономност, ограничаване силата на [[парламент]]ите. Всички въстания срещу него са смазани с твърда ръка. [[Луи XIV]], син на предишния крал, наследява властта на 5 години (през 1643 г.). На 18-годишна възраст, когато поема властта, той ликвидира поста пръв министър и го слива с кралската институция. Създаден е Върховен съвет, където участват министрите на войната, на финансите и на външните работи. Именно благодарение на финансовия министър [[Жан-Батист Колбер]] френската икономика става една от най-силните в Европа чрез прилагането на т.нар. [[меркантилизъм]]. Армията е увеличена до близо 350 000 души. Започват дълги и изтощителни войни, повечето от които не дават значителен резултат. [[Луи XV]], дошъл на власт през 1715 г., продължава курса на абсолютизма, но безотговорното му управление показва много от недостатъците на този тип управление.
 
=== Френска революция ===
Възкачилият се на трона [[Луи XVI]] не управлява по-добре от дядо си Луи XV. Паралелно с упадъка на абсолютистката система в Европа се заражда [[Просвещение]]то, което намира стабилна почва във Франция. Основните му идеи са по-рационално мислене, лишено от суеверия, отхвърляне на църковните догми и премахване на църковната хегемония върху обществото. Идеите на [[Жан-Жак Русо]], [[Волтер]], [[Шарл дьо Монтескьо]] и [[Дени Дидро]] оказват голямо влияние върху представите за държавно устройство. Междувременно Франция се сдобива с нови [[Колония|колонии]] в [[Северна Америка|Северна]] и [[Южна Америка]], [[Африка]] и [[Азия]], но голяма част от френския народ продължава да негодува от високите данъци и други социални проблеми. На [[14 юли]] [[1789]] г. недоволството достига своя връх със щурмуването на [[Бастилия]]та – затвор-крепост в [[Париж]]. Този ход бележи началото на бурните години на [[Френска революция|Френската революция]] – повратна точка в развитието на Франция и оказала огромно влияние върху по-нататъшното развитие на Европа. За известно време Франция става конституционна монархия, но монархията бързо е свалена, кралят и кралицата – екзекутирани, заедно с десетки хиляди други французи. [[Първа френска република|Първата френска република]] започва [[Революционни войни]] с европейските монархии, които се обединяват срещу нея.
 
=== Епохата на Наполеон и Първата френска империя ===
[[Файл:Jacques-Louis David 017.jpg|мини|270px| Наполеон в работния му кабинет (1812)]]
На 9 ноември [[1799]] г. [[Наполеон Бонапарт]], завърнал се от [[Египетска кампания|Египет]], извършва държавен преврат. През декември е провъзгласена нова конституция, с която е премахнат избирателният ценз. Провъзгласено е [[Френски консулат|Консулството]], при което властта се споделя от 3 консули, но всъщност е в ръцете на [[Наполеон Бонапарт]]. През [[1802]] г. чрез [[плебисцит]] той се провъзгласява за доживотен консул, а две години по-късно – и за император. Чрез тайната си полиция той установява диктаторски контрол върху държавата. И той, както и [[Бурбоните]], раздава титли на своите приближени.
 
Франция изживява период на подем. Издаден е Граждански кодекс, в който са систематизирани всички закони от римско време дотогава. Този период ще остане в историята преди всичко с френските завоевания. Въпреки че през [[1802]] г. Франция и Англия сключват [[Амиенски договор|договор в Амиен]], на следващата година войната между тях се подновява. Образувана е [[Война на Третата коалиция|нова антифренска коалиция]], в която влизат [[Русия]], [[Прусия]], Англия и Австрия. Наполеон се опитва да нахлуе в Англия с морски десант, но е победен в битката при [[Трафалгар]] на 21 октомври 1805 г. Обаче успява да победи прусите при [[Улм]] и австрийците и руснаците при [[Аустерлиц]] през същата година На другата година той побеждава [[Прусия]] при [[Йена (град)|Йена]] и [[Ауерщед]], като влиза в [[Берлин]]. Кампанията му срещу тях трае едва няколко седмици. Това позволява да се създаде [[Рейнски съюз]] на мястото на [[Свещена Римска империя]]. През същата година Наполеон налага [[континентална блокада]] на Англия с цел тя да капитулира, но планът му не успява. През [[1807]] г. побеждава [[Русия]] при [[Ейлау]] благодарение на своя пълководец [[Жоашен Мюра|Мюра]], който успява да доведе резерви. Двете страни сключват [[Тилзитски мир|Тилзитски договор]], с който Русия се присъединява към континенталната блокада, освен това е създадено [[Варшавско херцогство]].
 
През 1808 г. е покорена [[Испания]]. Опитът да бъде завладяна [[Португалия]] обаче се оказва неуспешен. Периодът 1808 – 1812 г. се оказва златен за Наполеоновата империя, въпреки че се води партизанска война срещу него в Испания, Германия и Тирол. В Сицилия управлява Мюра, единият брат на Наполеон е крал на Испания, другият – на Вестфалското кралство. През 1812 г. Наполеон решава да предприеме поход в Русия. Той мисли, че Русия не изпълнява задълженията си от договора. Ето защо начело на 600&nbsp;000 армия, наречена [[Великата армия]], нахлува в Русия на 24 юни. Руският главнокомандващ [[Михаил Кутузов]] предприема тактика на организирано отстъпление и избягва генерално сражение, а земята пред французите се подпалва, за да не могат те да взимат припаси от местното население. При решителната битка при [[Бородино]] (септември [[1812]] г.), без да претърпи големи загуби, руската армия се оттегля. Наполеон влиза в Москва. Напразно той чака пратеници от [[Петербург]]. През декември той решава да се оттегли. При оттеглянето руснаците нападат постоянно и французите претърпяват големи загуби. В края на годината те вече са извън Русия. От 600&nbsp;000 се завръщат едва 60&nbsp;000 войници. Главна причина за загубата е както тактиката на руснаците, така и руският климат.
 
Образувана е [[Война на Шестата коалиция|нова антифренска коалиция]] този път и с участието на [[Швеция]]. Наполеон се опитва да спре съюзниците, но в [[битката при Лайпциг]] претърпява поражение. В същото време англичаните разбиват французите в Испания. Наполеон е принуден да абдикира през април [[1814]] г. Той е заточен на остров Елба. Свикан е [[Виенски конгрес]] през октомври и на 22 март следващата година Наполеон се завръща. Посрещнат е тържествено, но управлява [[Стоте дни|сто дни]]. През юни [[1815]] г. в [[Белгия]] успява да победи германската армия преди да се е съединила с английската и я обръща в отстъпление. След като е на път да постигне трудна победа и над англичаните в генералното сражение при [[Ватерло]], неочаквано е атакуван от германците, които успяват да се отдалечат достатъчно от преследващия ги френски корпус, да го заобиколят незабелязано и да се върнат на помощ на англичаните в решаващата [[Битка при Ватерло|битката при Ватерло]]. Наполеон претърпява поражение, отново абдикира и е заточен на остров [[Света Елена]], където след 6 години умира. Така приключва периода на Първата френска империя.
 
=== Реставрацията, Юлската монархия, Втората република ===
{{раздел-мъниче}}
След [[Наполеон]] властта поема [[Луи XVIII]], брат на [[Луи XVI]], който управлява от [[1815]] до [[1824]] г., когато умира. Наследен е от другия им брат, [[Шарл X]]. Той управлява само 6 години, до [[1830]] г., когато избухва [[Юлска революция|Юлската революция]]. Вместо да стане [[Конституционна монархия|конституционен крал]], той избира да напусне страната.
 
Престолът е зает от братовчед им, [[Луи-Филип]]. Той се стреми към придържане към [[Конституция]]та и заради свободното разхождане сред народа е наричан „кралят-буржоа“. Въпреки това, на [[24 февруари|24]] [[февруари]] [[1848]] г. [[париж]]ани нахлуват в [[дворец]]а [[Тюйлери]].
 
Обявена е [[Втора френска република|Втората френска република]].
 
=== Третата република и световните войни ===
{{раздел-мъниче}}
Първи президент на Франция е [[Адолф Тиер]], който има за задача да стабилизира страната след тежкото поражение от Прусия.
 
Вторият президент на Третата република (от 24 май 1873 до 30 януари 1879 г.) е [[Мак Махон]], френски маршал от ирландски произход.
 
Въпреки че е измежду победителите от [[Първа световна война|Първата]] и [[Втора световна война|Втората световна война]], Франция понася тежки материални и човешки загуби. По време на Втората световна война в Южна Франция действа т.нар. [[Режим на Виши]], който подпомага активно нацистка Германия.
 
По време на Първата световна война Франция губи близо 1,5 милиона души<ref>{{cite book |title= The Second World War: The Gathering Storm |last=Churchill |first=Winston |authorlink=Уинстън Чърчил |year=1948 |publisher=Houghton Miffin Company |location=United States of America |isbn=0-395-41055-X |pages=4}}</ref>.
 
=== Четвърта и Пета република ===
{{раздел-мъниче}}
След освобождението на Франция от германска окупация и приключването на Втората световна война политическото устройство в страната, възникнало след законодателните изменения, породени от промените в политическия живот на страната, става известно като [[Четвърта френска република|Четвъртата република]]. Също както и Третата република, и тя страда от политическа нестабилност в условията на парламентарно управление, което до голяма степен блокира ефективите действия на властта при кризи. Междупартийните конфронтации, воденето на конюнктурни политики и кадруването във въоръжените сили на партиен принцип са едни от основните причини, довели до разпада на [[Френска колониална империя|Френската колониална империя]]. Така широката общественост призовава генерал [[Де Гол|дьо Гол]] да поеме управлението на страната. Той го прави, но с условието да въведе промени в държавното управление, които да бъдат гласувани на [[референдум]]. От тези действия възниква новото държавно управление на страната от [[1958]] г. насетне, наричано Петата република. По същество то е полупрезидентска република, по определението, въведено от френския социолог Реймон Арон, която е по-стабилна от предишната [[парламентарна демокрация]].
 
Помирението и сътрудничеството с [[Германия]] в периода след Втората световна война поставят основата на европейската интеграция, довела до създаването на [[Европейски съюз|Европейския съюз]].
 
== Държавно устройство и политика ==
{{основна|Държавно устройство на Франция|Политика на Франция}}
 
Франция е демократична полупрезидентска република с многопартийна система. [[Президент]]ът се избира с [[пряко гласуване]] от избирателите за срок от 5 години. [[Министър-председател]]ят се избира от президента на републиката след парламентарни избори и обикновено е от най-добре представената партия в парламента. Президентът е държавен глава, а премиерът оглавява правителството. Изпълнителната власт е в ръцете на правителството, законодателната – в правителството, Сенатът и Националното събрание, а съдебната власт е независима.
 
От 1789 г. насам партиите се самоопределят като леви или десни, но дясното се асоциира с [[монархизъм|монархизма]] и затова много десни партии решават да не се самоопределят като такива. Сред най-изявените леви партии са Социалистическата (''Parti socialiste'') и Лява радикална партия (''Parti radical de gauche''), а от десните – [[Съюз за народно движение]] (''Union pour un Mouvement Populaire'' – управляваща) и Национален фронт (''Front national''). Националното събрание има 577 депутати, а Сенатът – 343 представители. [[Депутат]]ите от [[Национално събрание|Националното събрание]] (долната камара на [[парламент]]а) се избират мажоритарно на всеки 5 години, а [[сенатор]]ите от [[Сенат]]а от [[2004]] г. имат 7-годишен мандат.
 
Във Франция е в сила Петата република, чиито основи са положени след Втората световна война от [[Шарл де Гол|Шарл дьо Гол]]. По време на Петата република (при Митеран) се премахва смъртното наказание и се разширяват личните свободи. По времето на Митеран се правят и икономически реформи, като [[национализация]] на предприятия в сектора на обществените услуги, транспорта и енергетиката. При Ширак седмичното работно време става 35 часа. Петата република се отличава с активна социална политика. Социалните придобивки, като безплатно образование, здравеопазване, увеличаване на минималната заплата, намаляване на работното време и увеличаване на отпуските, се увеличават и утвърждават с преговори между правителствата и гражданското общество, включително с активно стачно движение.
 
Политиците обикновено се делят на либерали и консерватори от европейски тип; [[либертарианство]]то е слабозастъпено и се счита за форма на краен [[либерализъм]].
 
=== Административно деление ===
{{основна|Административно деление на Франция}}
 
Франция е разделена на 18 [[Региони на Франция|региона]], които от своя страна са подразделени на 101 [[Департаменти на Франция|департамента]]. Департаментите са номерирани според подредбата им по азбучен ред. Тези номера се използват също в пощенските кодове и номерацията на превозните средства. 13 от регионите се намират в метрополията, 1 обхваща о. [[Корсика]], а останалите 5 са задморски територии. Регионите не притежават юридическа [[автономия]], но имат някои административни права – могат да налагат собствени данъци и да водят собствен [[бюджет]].
 
Департаментите се подразделят на 342 окръга, които не са част от избирателната система на страната, а имат само административно значение. От своя страна окръзите се състоят от 4&nbsp;035 кантона. Кантоните са разделени на 36&nbsp;682 общини.
 
Регионите, департаментите и общините представляват териториални единици, а окръзите и кантоните административни единици.
 
Освен изброените по-горе административно-териториални единици, Франция упражнява контрол и над няколко малки и непостоянно населени острова в [[Индийски океан|Индийския]] и [[Тихи океан|Тихия океан]] – [[Клипертон (остров)|Клипертон]], [[Разпръснати острови|Европа]], [[Разпръснати острови|Глориосо]], [[Разпръснати острови|Хуан де Нова]], [[Разпръснати острови|Басас да Индия]] и [[Разпръснати острови|Тромелин]].
 
== География ==
{| align="right"
| [[Файл:France map BG.png|Карта на Франция]]
|-
| align="center" | ''Карта на Франция''
|}
 
{{основна|География на Франция}}
 
Франция е разположена в западната част на континентална [[Европа]]. На юг граничи с [[Испания]], [[Монако]] и [[Андора]], на югоизток с [[Италия]], на изток с [[Швейцария]] и [[Германия]], на североизток с [[Люксембург]] и [[Белгия]]. Има излаз на [[Средиземно море]] и [[Атлантическия океан]]. Франция е отделена от [[Великобритания]] чрез [[Ламанш]]а, но е свързана с нея чрез подземен тунел. Общата площ на френската държава, вкл. с отвъдморските територии и департаменти, възлиза на 674 843 km². От тях на европейската част се падат 551 695 km². Държавните граници възлизат на 4082,2 km, разделени по следния начин:
 
* В Европа – [[Испания]] (623 km), Белгия (620 km), Швейцария (573 km), Италия (488 km), Германия (451 km), Люксембург (73 km), Андора (56,6 km) и Монако (4,4 km).
* В [[Южна Америка]] ([[Френска Гвиана]]) – [[Бразилия]] (673 km) и [[Суринам]] (510 km)
* В [[Карибско море]] ([[Синт Мартен|Сен Мартен]]) – [[Холандски Антили]] (10,2 km)
 
* [[Списък на градовете във Франция]], по азбучен ред
* [[Списък на градовете във Франция по население]] според населението.
* [[Списък на реките във Франция]]
 
== Икономика ==
{{основна|Икономика на Франция}}
Франция има петата най-силна икономика в света. Разнообразният климат оказва влияние върху специализацията на селското стопанство. Франция заема водещо място в Европа по производството на пшеница, мляко, месо, картофи, захарно цвекло и грозде. Страната има традиции в шивашката промишленост. Световноизвестни са френските вина, мебели, порцеланови, бижутерийни и парфюмерийни изделия. Развито е производството на автомобили („[[Citroën]]“, „[[Renault]]“, „[[Peugeot]]“), на самолети, ракети, кораби.
 
При [[Сен Мало]] е построена първата в света електроцентрала, която използва енергията на приливите и отливите.
 
== Население ==
{{основна|Демография на Франция}}
Населението на Франция на 1 януари 2017 г. е 66 991 000, от които 64 860 000 в метрополна Франция, 2 131 000 в отвъдморските департаменти, и ако броим и отвъдморските територии с техните 604 000 души, цялостното население достига около 67,6 милиона души. Това прави Франция втората най-населена държава в ЕС и трета в Европа.
 
Между 2010 и 2017 г. френското население нарасна от 64 613 000 до 66 991 000, или с приблизително 2,4 милиона души за период от 7 години, което прави Франция една от най-динамичните европейски страни. Населението на Франция расте с 1 милион души на всеки 3 години. Със среден годишен прираст от 340 000 души, темпо на растеж от +0,6%.[https://www.insee.fr/fr/statistiques/2554860]
 
Франция е втората най-фертилна държава в Европа с 2,01 деца на жена.
 
Предполага се, че до 2025/2030 г. населението на Франция ще достигне 70 милиона души (с отвъдморските департаменти), а до 2080 г. – около 79 милиона.
 
Прогнозно население от Евростат[http://ec.europa.eu/eurostat/data/database?node_code=proj] до 2080 г. (със отвъдморските департаменти, но без отвъдморските територии):
 
{| class="wikitable sortable"
! style="width:2em;" | Година !! Население
|-
|2015 || 66 380 000
|-
|2020 || 67 658 000
|-
|2030 || 70 396 000
|-
|2040 || 72 767 000
|-
|2050 || 74 297 000
|-
|2060 || 75 599 000
|-
|2070 || 77 109 000
|-
|2080 || 78 842 000
|-
|}
 
== Култура ==
{{основна|Култура на Франция}}
Франция притежава огромно културно наследство. То е богато, разнообразно, отразява широките [[Региони на Франция|регионални]] различия, а също влиянието на имиграционните вълни през различните епохи. Франция е дала на цивилизацията велики математици, много философи, писатели, художници, века на [[просвещение]]то, езика на дипломацията, определената универсална концепция за човека и много други. Френският език в течение на много векове е един от основните международни езици, и в значителна степен запазва тази си роля и до днес. През дълги периоди от своята история Франция е била основен културен център, разпространявайки своите постижения по целия свят. В много области, като например, [[мода]]та или [[кино]]то, тя и до днес има водещи позиции в света<ref>[http://www.livescience.com/39149-french-culture.html www.livescience.com/]</ref>. В Париж се намира седалището на [[UNESCO]] – Организацията на [[Обединените нации]] за образование, наука и култура.
 
=== Литература ===
[[Файл:Walk Samuel Beckett, Paris (France) - Philippe Binant Archives.JPG|мини|Нобелова награда за литература]]
 
Френската литература е позната по цял свят. Тя започва да се развива от средата на [[XII]] век. Франсоа Вийон е затворник, убиец и крадец. Животът му е изпълнен с обрати. Той остава може би най-известният френски поет през Средновековието. През този период историята се развива като прозаичен жанр в страната.<ref>[https://www.discoverfrance.net/France/Literature/DF_literature.shtml www.discoverfrance.net/]</ref> Сред най-видните представители на френската литература са[[Оноре дьо Балзак]], [[Виктор Юго]], [[Марсел Пруст]], [[Албер Камю]], [[Гюстав Флобер]].
 
== Архитектура ==
Френската архитектура се е развивала и променяла през различните епохи, през които е преминавала страната. Архитектурата е типична за Западната архитектура. Съвременната Френска архитектура има и много иновативни насоки. Епохите, които най-много са оказали влияние са Сведновековието и Възраждането. Най-значимите френски сгради са в стил Средновековна архитектура, Готически стил и Ренесансов стил.<ref>[http://architecture.about.com/od/countriescultures/p/france.htm architecture.about.com]</ref> Най-значимите сгради в страната са [[Айфелова кула|Айфеловата кула]], катедралата [[Нотър Дам дьо Шартър]], Триумфалната арка, Лувърът и други.