Морал: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна на месец на бг. |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
[[Файл:Tintoretto Allegory.jpg|мини|дясно|''Алегория с портрет на венециански сенатор (Алегория на морала на земните неща)'' от [[Тинторето]], 1585]]
'''Морал''' (от [[латински|латинското име]] ''moralitas'' означава маниер, характер, правилното поведение) е разграничаването на намерения, решения и действия между такива, които са добри и правилни и такива, които са лоши и грешни. Моралът е съществена част от стандарти и принципи, извлечени от етичния кодекс от определена философия, религия или култура както и от това, че човек притежава универсален характер.<ref>
Моралната философия включва морална онтология или произхода на морала, както и моралната епистемология или това, което се знае за морала. Съществуват различни морални системи включително деонтологични етични, които се придържат към набор от установени правила и нормативни етични системи, които се отнасят за предимствата на самите действия. Един пример за нормативна етичната философия е златното правило, което гласи, че: „Човек трябва да се отнася към другите, както той би искал другите да се отнасят към него.“<ref>Antony Flew, ed. (1979). „golden rule“. A Dictionary of Philosophy. London: Pan Books in association with The MacMillan Press. p. 134. ISBN 9780333262047.</ref>
Неморалността е обратната страна на морала (т.е. обратното на това, което е добро и правилно), докато аморалността е различно определяна като непознаване на, безразличие към и неверие във всеки набор от морални норми и принципи.<ref>Johnstone, Megan-Jane (2008). ''Bioethics: A Nursing Perspective''. Elsevier Health Sciences. pp. 102 – 103. ISBN 978-0-7295-3873-2.</ref><ref>Superson, Anita (2009). ''The Moral Skeptic''. Oxford University Press. pp. 127 – 159. ISBN 978-0-19-537662-3.</ref><ref>[http://dictionary.reference.com/browse/amorality "Amorality".] Dictionary.com. Посетен на 18 юни 2010. „having no moral standards, restraints, or principles; unaware of or indifferent to questions of right or wrong“</ref>
Моралът, както и [[закон]]ът, могат да бъдат приложени само към определено [[общество]]. След законът, моралът е втори и следващ [[позитивно право|позитивното право]] [[източник на правото]] в страните възприели [[континентална правна система|континенталната правна система]]. Други термини, свързани с морала, са начин на поведение и [[ценностна система]] в религиозен, културен и философски аспект. Моралът, това е поведението, което общността очаква от човека – да се грижи приоритетно за [[Обществен интерес|обществените интереси]].
Ред 16:
[[Файл:Kant gemaelde 3.jpg|мини|[[Имануел Кант]].]]
Етиката (позната и като морална философия) е клон от философията, който разглежда морални въпроси. Думата „етика“ често се заменя с тази за „морал“ и обхваща моралните принципи на дадена традиция, група или човек<ref> John Deigh in Robert Audi (ed), The Cambridge Dictionary of Philosophy, 1995.</ref>. По същия начин, някои видове етични теории особено деонтологията, разграничават етиката от морала: „Въпреки, че морала на хората и тяхната етика са едно и също нещо съществува употреба, която ограничава морала до системи като тези на [[Имануел Кант|Кант]], основани на понятия като дълг, задължение и принципи на поведение, запазвайки етиката за по-аристотелския подход на практическо мислене, основано на идеята за добродетелта и отхвърля разделянето на „моралните“ съображения от други практически съображения"<ref>
=== Описателен и нормативен морал ===
Ред 32:
== Външни препратки ==
* [[Христо Тодоров (философ)|Христо Тодоров]], [https://nbu-rechnik.nbu.bg/bg/obsht-spisyk-na-ponqtiq/moral „Морал“], Университетски речник на [[Нов български университет]]
{{Нормативен контрол}}
[[Категория:Етика]]
| |||