Разлика между версии на „Северна Корея“

2 байта изтрити ,  преди 1 година
м
м ({{цитат уеб/книга/периодика}} премахване на език-икона= / lang-icon=)
Възстановяването от войната е бързо и динамично, благодарение на различни петгодишни, шестгодишни и седемгодишни планове.<ref name="FAS">[http://www.fas.org/nuke/guide/dprk/target/industry.htm Федерация на Американските Учени – индустрията на Северна Корея]</ref> Икономическото развитие набляга на тежката промишленост и следва сталинисткия модел на затворена икономика.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 45</ref> Между 1966 и 1969 избухват редица малки погранични конфликти между войници от Корейската народна армия и въоръжените сили на Република Корея. Сближаването между САЩ и Китай обаче значително подобрява отношенията между двете Кореи.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 55</ref> Постепенно Северна Корея се превръща в една от влиятелните членки на [[Движение на необвързаните страни|Движението на необвързаните страни]]. До 1976 КНДР поддържа равенство в икономическо отношение с Юга; в това десетилетие почти 40% от външната ѝ търговия е със страни извън [[Източния блок]]. Модернизирането на страната със западни и японски технологии обаче я оставя в дълг, и през 1980-те Северна Корея вече е изостанала от южната си съседка и системно се проваля в изпълнението на плановете.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 46 – 49</ref> В тези години международната атмосфера отново се изостря. Разпадът на Източния блок довежда до сериозна криза във външната политика на КНДР, тъй като почти всички нейни досегашни съюзници, включително Китай, започват да изграждат отношения с Южна Корея.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 56</ref>
 
На [[8 юли]] [[1994]] Ким Ир Сен умира внезапно на 83-годишна възраст, а властта е поета от неговия син [[Ким Чен Ир]]. До 1997 г. Северна Корея претърпява серия от тежки природни бедствия, които сриват икономиката и довеждат до масов глад. Правителството затяга още повече контрола върху населението и дава приоритет на военната машина с цел да предотврати рухването на страната и да запази политическата система. Ким Чен Ир се среща с държавния глава на Южна Корея [[Ким Те Чжун]] през 2000 година, което отбелязва подобряване на отношенията между двете страни. Същата година в Пхенян се провежда и среща на високо ниво между Ким Чен Ир и [[Мадлин Олбрайт]], в резултат на която се постига замразяване на ракетно-ядрената програма на КНДР. Твърдолинейната политика на [[Джордж Уокър Буш]] обаче слага край на политическото затопляне. През 2005 година Северна Корея се обявява за [[Ядрени сили|ядрена сила]]<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 57 – 58</ref> и провежда ядрен опит на следващата година. На 17 декември 2011 [[Ким Чен Ир]] почива от инфаркт.<ref>{{[http://www.dnes.bg/world/2011/12/19/pochina-kim-chen-ir.146812 Почина Ким Чен Ир}}]</ref> Властта е наследена от най-малкия му син, [[Ким Чен Ун]]. Според проучване на [[Световната банка]], вътрешната стабилност на страната се подобрява след идването на Ким Чен Ун.<ref>{{cite web|url=http://english.yonhapnews.co.kr/national/2013/09/25/16/0301000000AEN20130925003200315F.html|title=N. Korea more politically stable after power shift: World Bank|publisher=Йонхап|date=25 септември 2013|accessdate=23 ноември 2013}}</ref> Под неговото ръководство е започнало изместването на властовите центрове от армията към партията.<ref>{{cite web|url=http://www.reuters.com/article/2013/11/23/us-korea-north-kim-insight-idUSBRE9AM0CF20131123|title=Insight: Kim Jong Un, North Korea's master builder|publisher=Reuters|date=23 ноември 2013|accessdate=23 ноември 2013}}</ref> Въпреки това продължават споровете около изключително лошото състояние на човешките права<ref>{{cite web|url=http://www.reuters.com/article/2013/06/04/us-korea-north-defectors-idUSBRE95318W20130604|title=New generation of defectors expose North Korean abuses|publisher=Ройтерс|date=4 юни 2013|accessdate=29 ноември 2013}}</ref> и ракетно-ядрената програма на КНДР.
 
== Население ==