Иван Романов: Разлика между версии

'''Иван Романов''' е български католически [[духовник]], [[епископ]] на [[Софийско - Пловдивска епархия|Софийско -– Пловдивския апостолически викариат]] и [[мъченик]] за Христовата вяра. Неговото архиерейско служене съвпада с един от най-трудните периоди на Софийско-Пловдивската епархия -– разрушаването на църквата „[[Свети Йосиф (катедрала)|Свети Йосиф]]“ в София от [[Бомбардировки на България през Втората световна война|бомбардировките над София]] през [[Втората световна война|Втора световна война]],<ref>[http://stara-sofia.blogspot.com/2012/06/blog-post_18.html Свети Йосиф, Стара София]</ref> отчуждаването на католическите имоти от новата народна власт, изолацията на католическата църква и [[Съдебни процеси срещу католически свещеници в България|съдебните процеси срещу католически свещеници в България]].

Иван Романов е роден в в село [[Раковски (град)#Секирово|Балтаджии]] (днес кв. [[Раковски (град)#Секирово|Секирово]] на град [[Раковски (град)|Раковски]]), тогава в Източна Румелия. Ръкоположен е за [[свещеник]] на 21 януари 1901 годинаг. от епископ [[Роберто Менини|Менини]]. До [[1905]] годинаг. бил помощник енорист при западно-католическата църква „[[Свети Йосиф (София)|Св. Йосиф]]“ в София; после за една годинаг. поел същата служба в село [[Калояново (област Пловдив)|Селджиково]], Пловдивско. През лятото на [[1906]] годинаг. бил назначен за [[капелан]] на княз [[Фердинанд I|Фердинанд]], където служи, докато монархът не напуска България. На [[24 август]] [[1923]] годинаг. папа [[Пий XI]] го назначава за свой таен камериер, служба, потвърдена и от папа [[Пий XII]]).<ref name=":0">[http://www.luben3.narod.ru/balgari.html БЪЛГАРИ-ЕПИСКОПИ В СОФИЙСКО-ПЛОВДИВСКАТА ЕПАРХИЯ])</ref>.

Дългогодишен [[капелан]] на [[Фердинанд I Български|цар Фердинанд]] в изгнание (до 1941).<ref>{{икона|bg}} [https://edinzavet.wordpress.com/pridvorni/ferdinand/ Един завет -– блог на клуба на потомците на царския офицерски корпус, Цар Фердинанд I]</ref> На 6 юли 1942 годинаг. е избран за Софийско – Пловдивски апостолически администратор и за титулярен епископ на Присриана. На 4 октомври 1942 годинаг. е ръкоположен за епископ.

След около 2-3 години от управлението на Иван Романов започват и големите неприятности за българската католическа църква. Още през есента на 1945 годинаг. започват да проучват възможностите за отнемане „за държавни и обществени цели“ на покритата недвижима собственост на тази църква. До 1948 годинаг. ѝ позволяват да събира наемите от собствените си имоти, а след това и тези приходи са прекратени. Промени в [[Закон за трудовата поземлена собственост|Закона за трудовата поземлена собственост]] от 1948 годинаг. посягат на един от най-доходните ѝ източници – земята. Църквата е лишена от своите училища, болници, сиропиталища и други благотворителни заведения.<ref name=":0" />

Законът за изповеданията от 1949 годинаг. прекратява връзките на католическото духовенство в България с [[Ватикан]]а и съответните Конгрегации и ордени, които са оказвали известна финансова помощ в предишния период.<ref name=":1" />

От началото на 1951 годинаг. държавата установява строг финансов контрол върху приходите и разходите на Католическата църква. По силата на чл. 13 от [[Закон за изповеданията|Закона за изповеданията]] тя се третира като обществена организация, задължена да има [[бюджет]], който да се декларира и утвърждава в Дирекцията на изповеданията.

По време на [[Съдебни процеси срещу католически свещеници в България|съдебните процеси срещу католически свещеници в България]] монсеньор Романов е арестуван от [[Народна милиция|Народната милиция]]. На 29 октомври 1952 годинаг. Софийският окръжен съд разглежда делото на епископ Иван Романов. Обвинението е шпионаж. Произнесената присъда е 12 години лишаване от свобода. На 8 януари 1953 годинаг. епископ Иван Романов умира в затвора в [[Шумен]] след множество изтезания.<ref name=":1">Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.</ref>

[[Беатификация|Беатификационият му процес]] (заедно с този на отците [[Орден на капуцините|капуцини]] [[Флавиан Манкин]] и [[Фортунат Бакалски]]) започва на 17 ноември 1998 годинаг. и оттогава той носи титлата „[[Божи слуга]]".

Няколко седмици преди [[Апостолическо поклонничество на папа Йоан Павел II в България|посещението]] на папа [[Йоан Павел II]] в България през 2002 годинаг., [[Релеф (скулптура)|барелеф]] на епископ [[Евгений Босилков]], епископ Иван Романов и свещеник [[Флавиан Манкин]] бе изграден пред [[Пресвето Сърце Исусово (Раковски)|църквата „Пресвето сърце Исусово“]] в гр. [[Раковски (град)|Раковски]] в знак на почит към тяхното дело.