Островна дъга: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м Bot: Automated text replacement (-language= +lang=) |
||
Ред 20:
Днес се счита, че водата е основен играч, който задвижва частичното разтапяне под дъгите. Демонстрирано е, че количеството вода, налично в подпъхващата се плоча, е свързано с температурата на топене на мантията.<ref>{{Cite journal|last=Stolper|first=Edward|last2=Newman|first2=Sally|date=1994|title=The role of water in the petrogenesis of Mariana trough magmas|journal=Earth and Planetary Science Letters|volume=121|issue=3 – 4|pages=293 – 325|doi=10.1016/0012-821x(94)90074-4|issn=0012-821X|bibcode=1994E&PSL.121..293S}}</ref> Колкото повече вода е налична, толкова повече намалява температурата на топене на мантията. Тази вода се освобождава по време на трансформацията на [[минерал]]ите при увеличаване на налягането, като минералът с най-голямо водно съдържание е [[серпентинит]]ът.
Тези метаморфни минерални реакции водят до дехидратация на горната част на плочата. Топлина се предава към нея и от околната астеносфера. Докато топлината се предава към плочата, температурните градиенти става такива, че околната астеносфера се охлажда и става по-вискозна, особено близо до горната част на плочата. Тази по-вискозна астеносфера след това се издърпва надолу с плочата, предизвиквайки по-малко вискозна мантия да тече зад нея. Взаимодействието на тази спускаща се мантия с вода, издигаща се от потъващата плоча, предизвиква частично разтапяне на мантията, докато тя преминава [[солидус (химия)|солидуса]] си.<ref>{{Cite journal|last=Tatsumi|first=Yoshiyuki|date=1989-04-10|title=Migration of fluid phases and genesis of basalt magmas in subduction zones|journal=Journal of Geophysical Research: Solid Earth|
От подпъхващата се страна на островната дъга се намира дълбока и тясна океанска падина, която представлява белега върху земната повърхност от границата между двете плочи. Тази падина се образува от гравитационното дърпане на относително плътната подпъхваща се плоча при водещия ръб. По дължина на тази зона на субдукция възникват множество [[земетресения]], като сеизмичните хипоцентрове се намират на голяма дълбочина под островната дъга.<ref>{{Cite journal|last=Toksöz|first=M. Nafi|date=1975|title=The Subduction of the Lithosphere|journal=Scientific American|volume=233|issue=5|pages=88 – 98|doi=10.1038/scientificamerican1175-88|issn=0036 – 8733|bibcode=1975SciAm.233e..88T}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Hacker|first=Bradley R.|last2=Peacock|first2=Simon M.|last3=Abers|first3=Geoffrey A.|last4=Holloway|first4=Stephen D.|date=2003|title=Subduction factory 2. Are intermediate-depth earthquakes in subducting slabs linked to metamorphic dehydration reactions?|journal=Journal of Geophysical Research: Solid Earth|volume=108|issue=B1|pages=2030|doi=10.1029/2001jb001129|issn=0148 – 0227|bibcode=2003JGRB..108.2030H}}</ref>
| |||