Московски държавен институт по международни отношения: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-ru}} => {{lang|ru}}
разширение
Ред 14:
| ръководител_титла = Ректор
| ръководител = Анатолий Торкунов
| студенти = 45007000
| цветове =
| емблема =
| площ =
| членства =
| наричан =
| бележки =
| сайт = [http://www.mgimo.ru/ www.mgimo.ru]
}}
[[Файл:Среща на министър Младенов в Московския държавен институт за международни отношения (5792944758).jpg|мини|ляво|Среща на министър Николай Младенов в МГИМО, 01.06.2011 г.]]
[[Файл:Mgimo backyard.jpg|мини|Задният двор с повечето сгради]]
[[Файл:MGIMO Main Panorama.jpg|мини|250п|Панорамен изглед на кампуса. Вляво отпред е конферентната зала, крайно вдясно е високото общежитие (главно за чужденци), отзад е Олимпийското село]]
 
'''Московският държавен институт по международни отношения (университет)''' ({{lang|ru|Московский государственный институт международных отношений (университет)}}), известен и като '''МГИМО''', e сред[http://www.netpolitics.ru/about.php?doc_id=175] най-престижните висши училища на [[Русия]]. Ректор на МГИМО е професор [[Анатолий Торкунов]], академик на [[РАН]].
 
[[Университет]]ът е създаденоснован през [[1943]] г. като '''Факултет по международни отношения''' на [[Московски държавен университет „Ломоносов“|Московския държавен университет „Ломоносов“]], а през [[1944]] г.отделя се отделя в самостоятелно висше училище под името '''Московски държавен институт по международни отношения'''. Товапрез е[[1944]] университетът с най-много изучавани езици в света – над 60г.
 
Член е на Асоциацията на професионалните училища по международни отношения (''Association of Professional Schools of International Affairs'')<ref>{{Cite news|title=Members of the Association of Professional Schools of International Affairs|url= https://apsia.org/graduate-schools-programs/member-directory/|work=Association of Professional Schools of International Affairs (APSIA)|accessdate=2017-08-29|language=en-US}}</ref>.
Учебната структура включва 8 факултета и 4 института. Университетът разполага с богата библиотека, спортен комплекс с плувен басейн, отделна конферентно-концертна зала, 3 общежития. МГИМО са завършили над 30 хил. випускници, включително повече от 4 хил. чужденци. В него се обучават над 5 хил. души.
 
Учебната структура включва 10 [[факултет]]а и 3 института. Университетът разполага с богата библиотека в самостоятелна сграда, спортен комплекс с плувен басейн, отделна конферентно-концертна зала, 3 общежития, столова и др. Към основната база в Москва на през 2016 г. е открит филиал в гр. [[Одинцово]], [[Московска област]]<ref>{{cite web|url=http://www.1tv.ru/news/2016-06-03/303434-moskovskiy_gosudarstvennyy_institut_mezhdunarodnyh_otnosheniy_mgimo_rastet_i_vyhodit_na_novye_rubezhi|title=Московский государственный институт международных отношений (МГИМО) растет и выходит на новые рубежи. Новости. Первый канал|lang=ru| accessdate=2017-06-16}}</ref> с новото средно училище Горчаковски лицей (наречен на руския дипломат [[Александър Горчаков]]).
От [[1951]] г. там се обучават и български граждани, което е породено от острата нужда в [[България]] по онова време от повече квалифицирани кадри за международната сфера. Постепенно, и особено след откриването от началото на 1970-те години на международни специалности в тогавашния [[УНСС|Висш икономически институт "Карл Маркс"]] в София (днес УНСС), се налага тенденцията България да изпраща свои граждани в МГИМО предимно заради предлаганите специализации (по области или страни) и редки езици (не само европейски, но и много азиатски - като [[арабски език|арабски]], [[китайски език|китайски]], [[японски език|японски]], и дори африкански - [[суахили]]).
 
Това е университетът с най-много изучавани езици в света – броят им в някои години надхвърля 60 езика. МГИМО официално е внесен в Книгата на рекордите на Гинес като висшето училище с преподаване на най-голям брой държавни чуждестранни езици – 53 официални езика<ref>{{Cite news|title=Most languages taught in an academic institution|url=http://www.guinnessworldrecords.com/world-records/most-languages-taught-in-an-academic-institution|work=Guinness World Records|accessdate=2017-06-16|language=en-GB}}</ref>. В него се преподават всичките 6 официални езика на [[ООН]], останалите европейски и много други езици - като [[арабски език|арабски]], [[китайски език|китайски]], [[японски език|японски]], [[суахили]] и пр.
Досега повече от 660 български граждани са завършили пълния 5-годишен курс на обучение със специалности предимно „[[Международни отношения]]“, „Международни икономически отношения“ и „Международно право“. В университета са подготвили и защитили дисертация над 50 [[кандидат на науките|кандидати на науките]] (''[[доктор]]и'' в България) и [[доктор на науките|доктори на науките]] от България, десетки българи са завършили второ висше образование, 2-годишни магистърски програми, курсове за специализация.
 
МГИМО са завършили над 30 хиляди души, включително повече от 4 хил. чужденци. В него се обучават около 7 хил. души към 2017 г. Сред неговите випускници са авторитетни международници (дипломати, бизнесмени, журналисти, юристи и др.), както и видни политици, дейци на науката и културата.
Българските випускници на университета обикновено работят в международната сфера. Редица от тях достигат високо обществено положение с професионална кариера (например като [[посланици]]), дори в управлението на страната, постигайки с това изключително висок процент на видни личности в малобройната им група. Сред тях са: президент на републиката, 2 министър-председатели, 2 партийни лидери, 5 министри на външните работи, 3 министри на търговията и на външноикономическите връзки, министър на отбраната, министър с други ресори (суровинни ресурси, лека промишленост), народни представители, кандидат-вицепрезидент, редица заместник-министри, директори на изпълнителни агенции, корпоративни групи, банки, крупни компании, много посланици, търговски представители на страната, търговски директори, университетски преподаватели и пр. Поради високата им степен на подготовка, владеене на поне 2 чужди езика и способности след 1989 г. все по-голяма част от тях са привличани на работа в бизнеса и в чужбина, включително в ООН и други международни организации.
 
От [[1951]] г. там се обучават и български граждани, което е породено от острата нужда в [[България]] по онова време от повече квалифицирани кадри за международната сфера. Постепенно, и особено след откриването от началото на 1970-те години на международни специалности в тогавашния [[УНСС|Висш икономически институт "Карл„Карл Маркс"]]Маркс“ в София (днес [[УНСС]]), се налага тенденцията България да изпраща свои граждани в МГИМО предимно заради предлаганите специализации (по областисфери или страни) и редки езици (не само европейски, но и много азиатски - като [[арабски език|арабски]], [[китайски език|китайски]], [[японски език|японски]], и дори африкански - [[суахили]]).
 
Досега повече от 660650 български граждани са завършили пълния 5-годишен курс на обучение съсс международни специалности предимно– главно „[[Международни отношения]]“, „Международни„[[Международни икономически отношения“отношения]]“ и „Международно„[[Международно право“право]]“. В университета са подготвили и защитили дисертация над 50 [[кандидат на науките|кандидати на науките]] (''[[доктор]]и'' в България) и [[доктор на науките|доктори на науките]] от България, десетки българи са завършили второ висше образование, 2-годишни магистърски програми, курсове за специализацияспециализации.
 
Българските випускници на университета обикновено работят в международната сфера. Редица от тях достигат високо обществено положение с професионална кариера (например като [[посланици]]), дори в управлението на страната, постигайки с това изключително висок процент на видни личности в малобройната им група. Сред тях са: дейци в международни организации, президент на републиката, 2 министър-председатели, 2 партийни лидери, 5 министри на външните работи, 3 министри на търговията и на външноикономическите връзки, министър на отбраната, министър с други ресори (суровинни ресурси, лека промишленост), народни представители, кандидат-вицепрезидент, редица заместник-министри, директори на изпълнителни агенции, корпоративни групи, банки, крупни компании, много посланици, търговски представители на страната, търговски директори, университетски преподаватели и пр. Поради високата им степен на подготовка, владеене на поне 2 чужди езика и способности след 1989 г. все по-голяма част от тях са привличани на работа в бизнеса и в чужбина, включително в ООН и други международни организации.
 
По междуправителствена спогодба между Русия и България МГИМО приема годишно по 3 български граждани, освободени от учебна такса (която е в размер на 7 – 10 хил. щ.дол. годишно) и с право на руска стипендия в размер на 600 рубли месечно (колкото е и за руските студенти). Конкурсът за тези 3 места се провежда от българското Министерство на образованието.
 
== Източници ==
<references />
{{commonscat|MGIMO}}
По междуправителствена спогодба между Русия и България МГИМО приема годишно по 3 български граждани, освободени от учебна такса (която е в размер на 7 – 10 хил. щ.дол. годишно) и с право на руска стипендия в размер на 600 рубли месечно (колкото е и за руските студенти). Конкурсът за тези 3 места се провежда от българското Министерство на образованието.
 
== Външни препратки ==
* [http://www.mgimo.ru/ СайтОфициален сайт на МГИМО]
 
{{Портал|Политика|Русия}}
 
[[Категория:МГИМО| ]]
[[Категория:Външна политика на СССР]]
[[Категория:Външна политика на Русия]]
[[Категория:Външна политика на СССР]]
[[Категория:МГИМО| ]]