Васил Златарски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 27:
Роден е в Търново през 1866 година като най-малък от четиримата синове на [[Никола Златарски]] (1823 – 1875).<ref> Министерство на просветата и културата, Съюз на българските учители. История и география, Народна просвета, 1966, стр. 3.</ref> Братята му са видни строители на следосвобожденска България – [[Александър Златарски]] е сред основателите на Сметната палата, проф. [[Георги Златарски]] е основоположник на геоложката наука в страната, а [[Стефан Златарски]] е офицер.
Завършва класическа гимназия (1887) и история в [[Санктпетербургски държавен университет|Санктпетербургския императорски университет]] през 1891 г. Специализира в Берлин през 1893 – 1895 г. От 1 октомври 1895 г. е гимназиален учител в София и чете лекции във Висшето училище (днес Софийския университет). От [[1897]] до смъртта си преподава [[История на България|българска история]] в [[Софийски университет|Софийския университет]]: редовен [[доцент]] (1897 – [[1904]]), извънреден [[професор]] (1904 – [[1906]]), редовен професор (1906 – [[1935]]). През [[1913]] – [[1914]] и [[1924]] – [[1925]] е [[ректор]] на Университета.<ref> {{
От [[1900]] Златарски е действителен член на Българското книжовно дружество (от [[1911]] преименувано на [[Българска академия на науките]]), секретар (1900 – [[1921]]) и председател (1921 – [[1926]]) на неговия Историко-филологически клон. От 1921 до смъртта си е заместник-председател на БАН. Член-кореспондент на [[Руска академия на науките|Руската академия на науките]] в Санкт Петербург от 1911, дописен член на [[Чешка академия на науките|Чешката академия на науките]] в [[Прага]] (1925) и на [[Хърватска академия на науките и изкуствата|Югославската (Южнославянската) академия]] в [[Загреб]] (1929). Почетен доктор на [[Харковски университет|Харковския университет]]. Председател е на [[Български историческо дружество|Българското историческо дружество]] 1911 – 1935 г. и член на други български и чужди общества.
|