Добромир Хриз: Разлика между версии

По времето когато [[Иван Асен I]] и [[Теодор Петър]] вдигат въстание в [[Търново]] (1185), в Македония се появява [[болярин]]ът Добромир Хриз. Според [[Петър Мутафчиев]] <ref>„Владетелите на Просек“ - – П.Мутафчиев </ref> той е пратен от [[Асеневци]] да вдигне местното българско население на бунт. Според сведенията на [[Никита Хониат]]<ref>Никита Хониат, "История"„История“, 30. - – в [http://promacedonia.org/gibi/11/gal/11_054.html ГИБИ, София 1983, том ХI, 30., стр. 54]</ref>, Хриз начело на петстотин души свои сънародници завзема крепостта [[Струмица]], от която започва да напада и покорява околните земи. Не само не действа в съгласие с въстаниците в [[Велико Търново|Търновград]], но и влиза в съюз с [[ромеи]]те срещу тях. Впоследствие Хриз променя политиката си и воюва срещу ромеите. Около 1193 г. е заловен от тях и хвърлен в тъмница. Успехите на въстаналите българи принуждават император [[Алексий III Ангел]] да освободи Добромир Хриз и да му върне владенията, разчитайки, че той ще противостои успешно на сънародниците си (около 1196 г.). За да го привърже трайно към себе си императорът го оженва за дъщерята на своя братовчед [[Мануил Камица]].

През 1199 г. Алексий III Ангел се отправя към владенията на Хриз. Вместо да послуша съветниците си и да завладее първо по-малките крепости, с което да лиши от опора и снабдителна линия Хриз, императорът се отправя направо към Просек. При първия щурм на [[крепост]]та е овладяно допълнителното укрепление, което Хриз издигна в най-уязвимата точка на отбранителната система — – входът. Опитът да се подкопаят стените на крепостта завършва с много материални загуби за ромеите. Императорът прекратява атаката, за да изчака подкопаващите машини, които още не са пристигнали. На следващия ден атаките на [[гърци]]те са отблъснати. Каменометните [[машина|машини]] на Хриз нанасят нови поражения на ромейските редици. През нощта българите излизат през таен проход от крепостта и атакуват спящите [[ромеи]], разрушават много от [[катапулт]]ите, разположени по хълмовете около Просек. Обръщайки в бягство нощния караул, те проникват в лагера на ромеите и разграбват палатката на [[протовестиарий|протовестиария]] Йоан, който се спасява с бягство. Завръщайки се в крепостта, българите продължават да всяват страх у врага, като хвърлят празни бъчви в пропастта, създавайки илюзията, че безмилостно екзекутират пленници.

На другия ден императорът, губейки надежда, че може да се справи с Хриз, влиза в преговори с него и признава владенията му около Просек и Струмица. Договорен е брак между Хриз и родственица на императора, която за целта бива разведена със съпруга си. Това е дъщерята на протостратора [[Мануил Камица]], братовчед на императора.<ref>Никита Хониат, "История"„История“, 35. - – в [http://promacedonia.org/gibi/11/gal/11_061.html ГИБИ, София 1983, том ХI, 35., стр. 61]</ref>

В 1201 г. Хриз нарушава мира с императора и в съюз с Камица завзема [[Прилеп (град)|Прилеп]], [[Битоля]] и други крепости в Македония. Войските на двамата проникват и в [[Тесалия]] като заплашват да откъснат немалка част от земите на [[Византийска империя|империята]]. Василевсът предприема поход срещу тях, отправяйки се първо срещу Камица. Войната се оказва трудна и се проточва. Тъй като не получава помощ от просекския владетел, Камица бива разбит и изтласкан в Тесалия, а след това прогонен и от там. Хриз повежда преговори с императора и през 1202 год г. Добромир Хриз сключва мир,<ref name=":0">{{Cite journal|first=Тома|last=Томов|journal=Анамнеза|title="Добромир Хриз, който владееше Просек и Струмица"|year=2008|issue=1|pages=97- – 115|id={{ISSN|1312- – 9295}},|url=https://web.archive.org/web/20160807161400/http://anamnesis.info/fonts/versiq.1.3/journal/flash_journal/broi6-Dobromir_Hriz/Dobromir_Hriz.html|accessdate=20018-10-26}}</ref> като приема нова съпруга от знатно потекло - – това е [[Теодора Ангелина Комнина|Теодора]], внучка на императора и вдовица на Иванко, която е докарана от Византион. В замяна Хриз връща под властта на императора Прилеп и областта [[Пелагония]].<ref name=":1">Никита Хониат, "История"„История“, 39. - – в [http://promacedonia.org/gibi/11/gal/11_068.html ГИБИ, София 1983, том ХI, 39., стр. 68]</ref> С това той разтрогва съюза си с Мануил Камица.<ref name=":0" /> Не е известно какво се случва с предходната съпруга на Хриз, дъщерята на Мануил Камица.

След завземането на Струмица Хриз изчезва от историческите извори. Според монографията на Тома Томов, Добромир Хриз запазва Просек, където се оттегля, като се позовава на сведения у речите на [[Хризоверг]].<ref name=":0" /> Историкът [[Петър Мутафчиев]] твърди, че именно тогава Просек става владение на Калоян, защото около [[1205]] г. там се подвизава калояновият военачалник [[Ециусмен]] (Чесмен). Същият предполага, че между българския цар и императора е имало уговорка за премахването на Хриз и поделяне помежду им на владенията му. Мутафчиев изхожда от някой намеци в ''„История“'' на Никита Хониат, според които Алексий III надхитрил Хриз и сключил мир с Калоян.<ref>{{Cite journal|title=Владетелите на Просек|first=Петър|last=Мутафчиев|journal=Сборник на БАН|year=1913|issue=1|pages=51- – 54}}</ref>

Оскъдните исторически извори дават основание за много догадки относно просекския владетел. Основният източник по въпроса е Никита Хониат, който в своята „История“ го нарича само Хриз ({{lang|el|Χρύσος}}). Това небългарско име смущава изследователите (изказвани са предположения, че Хриз и [[Стрез]] са едно и също лице), докато не е обнародвана речта на Хониат към Алексий III от 1203 г., в която заедно с Хриз се употребява българското Добромир ({{Lang|el|Δοβρομιρός Χρύσος}}).<ref>{{Cite book|title=Nicetae Choniates: Orationes et epistulae|location=Berolini et Novi Eboraci|year=1972|last=Choniates|first=Nicetae |chapter=IA|pages=106|editor=J. A. Van Dieten|languagelang=латинскиla|translator-last=Van Dieten|translator-first=J. A.}}</ref><ref name=":0" /> Относно Хриз, смята се че произлиза от гръцкия превод на ''Злат'' или е изкривено произнасяне на българското име ''Хръз''.

Хониат нарича Хриз влах (той употребява за българите от [[Северна България]] названието [[власи]]<ref>„История на българската държава през средните векове. Том III. Второ българско царство. България при Асеневци (1187—12801187 – 1280)“ – проф. Васил Н. Златарски</ref>), което дава повод на румънските историци да го смятат за румънски болярин.

* „История на българската държава през средните векове. Том III. Второ българско царство. България при Асеневци (1187—12801187 – 1280)“ – проф. Васил Н. Златарски, издателство „Наука и изкуство“, София, 1972 г.

* „История на България. Том III —– Втора българска държава“ – Издателство на БАН, 1982 г.

* [http://anamnesis.info/fonts/versiq.1.3/journal/flash_journal/broi6-Dobromir_Hriz/Dobromir_Hriz.html Томов, Т. Добромир Хриз, който владееше Просек и Струмица - – Анамнеза, Т. 6 (2008), 97- – 114]