Падане на Константинопол (1453): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 40:
Вътрешната съпротива срещу обсадата и слуховете за пристигащи венециански подкрепления и възможно унгарско нападение карат султана да бърза и той се решава на последен опит за завземане на града, обещавайки на войските разрешение да го разграбят. На [[28 май]] започва подготовката за решителния [[щурм]], като към стените на града са придвижени две хиляди стълби. Нападението започва три часа преди изгрев на [[29 май]], като няколко последователни вълни атакуват градските стени. Около изгрев е осъществен пробив през силно повредените от артилерията стени около Романовата порта. Раняването и оттеглянето на генуезкия военачалник [[Джовани Джустиниани]] окончателно разколебава защитниците.{{hrf|Имбър|2000|221 – 223}}
 
Настъпилото объркване е използвано умело от султана, който хвърля нови и нови части срещу оставения без защита сектор. Императорът се опитва да запуши пробива и продължава храбро да се бие до сетния си дъх. В същото време в друг сектор, край [[Ксилопорта]], турците успяват също да пробият и се оказват в тила на защитата. Това е краят на града. В превзетия Константинопол започват грабежи и убийства; над 6030 000 души са взети в плен. Султанът оставя хората си да плячкосат града за три дни. Тук, в този град смята да пренесе столицата си.
 
== Последици ==