Разлика между версии на „Категории (Аристотел)“

редакция без резюме
(+)
'''Категории„Категории“''' ({{lang|grc|Κατηγορίαι}}; {{lang|la|Categoriae}}) е кратко съчинение, което е схващано като [[Аристотел]]овото учение за понятието. В него философът въвежда десет общи категории (познати на средновековните автори с термина {{lang|la|praedicamenta}}), които да класифицират всеки съществуващ предмет на човешкото схващане: субстанция, количество, качество, отношение, място, време, положение, притежание, действие, подложеност (на действие). [[Аристотел]] възнамерявал да изброи всичко, възможно да бъде изразено без състав и структура, и по такъв начин всичко, което би могло да бъде субект или предикат на твърдение.
 
В текста, достигнал до нас, отчетливо се разграничватразграничават три дяла, встъпителният (гл.1–4) и финалният (гл. 10-15), наричани съответно ''пре-'' и ''пост-'' предикаменти. Изброяването на десетте категории е извършено в глава 4. Известно разноречие между началото и средата, а също и множество несъответсвия с други текстове на Аристотел водят съвременните изследователи към съмнение, че ''Категории'' е собствено аристотелов текст.<ref name="Intro">Христов И.В., ''Встъпителна студия'' в ''Категории'', София: Наука и Изкуство, 1992, с.9-31</ref><ref>(fr) Achard M., ''Tradition et histoire de l’aristotélisme. Le point de vue des indices externes dans les problèmes de l'authenticité du traité des Catégories'', Laval théologique et philosophique Vol., Iss.2, juin 2000, p. 307–351</ref>
 
''Категории'' става първата книга в т.н. "Органон"„Органон“, набор от шест книги<ref>''Категории„Категории, За Интерпретирането, Първа и Втора Аналитика, Топика, Софистически опровержения''опровержения“</ref>, в които се излага логическата доктрина на Аристотел. Това подреждане обяснява и че тя става една от книгите преведени на латински от [[Боеций]], което пък я прави достъпна за по-късните схоластични коментатори.<ref name="Intro"/>
 
В началото на 19в.19 век, когато популярност добиват очертаните от Кант нови категории, [[Фридрих Тренделенбург]] обръща внимание, че предложеното от Аристотел реално съответства на гараматикатаграматиката на езика, а не на абстрактна логика. Около век по-късно [[Емил Бенвенист]] недвусмислено доказва правотата на тази бележка.<ref>Бенвенист Е., ''Мисловни„Мисловни и езикови категории''категории“, в сб. ''Езикът„Езикът и човекът''човекът“, София: Наука„Наука и Изкуствоизкуство“, 1992, с.61- – 73</ref>
 
== Източници ==
<references />
 
<references/>
== Външни препратки ==
* ''Категории''„Категории“, София: Наука и Изкуствоизкуство, (1992); ''Категории'' в ''Събрани Съчинения'' Т1.ч1ч.1, София: З. Стоянов, (2008)
* ('''{{икона|en''')}} ''Categories'', (1930) „Оксфорд“, пр. на англ. език от Ella Mary Edghill, Classical Library [http://www.classicallibrary.org/aristotle/categories/index.htm HTML]; MIT Classical Archive [http://classics.mit.edu/Aristotle/categories.html HTML]
* [http://www.classicallibrary.org/aristotle/categories/index.htm MIT Classical Archive]
* [http://classics.mit.edu/Aristotle/categories.html HTML]
 
[[Категория:Аристотел]]