Пластид: Разлика между версии

'''Пластидите''' са структури, характерни само за растителните [[клетки]]. Делят се на три вида -– [[хлоропласт]]и, [[хромопласт]]и и [[левкопласт]]и. Те също са самостоятелни [[клетъчни органели|органели]] и се размножават чрез делене. Имат собствени кръгови ДНК -молекули и белтъксинтезиращ апарат.

Пропластиди са най-малките и дребни пластиди, които имат слабо развита вътрешномембранна система. Срещат се в матрикса и мехурчестите структури.

Хлоропластите са най-големите клетъчни органели в растителната клетка. Представляват ~приблизително 80% от обема ѝ и заемат централно място. Поради наличието на [[пигмент]]а [[хлорофил]] те са [[зелен цвят|зелени]] на цвят. Намират се в зелените части на растението, най-вече [[лист]]ата. Те също са двумембранни органели, като първата мембрана пропуска по-широк кръг от [[метаболит]]и и [[йон]]и, тоа втората е по-сетивна и пропуска само определени вещества, важни за [[фотосинтеза]]та. Във вътрешността също има мембранни образувания, които са изградени от тилакоидни мембрани, наречени грани. Граните представляват съвкупност от силно сплеснати цистерни, каналчета и мехурчета, разположени под формата на стълбче от монети. Вътрешността на хлоропластите, наречена строма, съдържа хлоропластна [[ДНК]], [[РНК]], [[рибозома|рибозоми]], [[ензим]]и. Там се извършва [[Цикъл на Калвин|цикълацикълът на Калвин]] и се синтезират РНК, ДНК, липиди и белтъци.

Хромопластите имат [[оранжев цвят]], заради натрупаните в тях [[каротиноид]]и. Те се съдържат в голямо количество във венчелистчетата на цветовете.

Левкопластите са безцветни. СъдържатСрещат се предимно в корените и плодовете и съдържат предимно [[скорбяла]], белтъци и мазнини.