Хлоропласт: Разлика между версии

Хлоропластите са ограничени от 2 [[мембрана|мембрани]] -– вътрешна и външна, между които се открива пространство (наречено перипластидно пространство). През външната преминават различни вещества, а вътрешната е с висока селективност и обезпечава транспорта на определени [[молекула|молекули]]. Вътрешната мембрана огражда пространство, наречено строма. Характерна особеност на хлоропластите е наличието на трета мембрана -– тилакоидна. Тя образува сплеснати и удължени цистерни, между които се поместват групи от сплеснати мехурчета, подредени в стълбчета като монети. Такива структури на тилакоидната мембрана се наричат грани (ед. числоч. ''грана''). Количеството им е различно за всяка растителна клетка. Подобно на [[митохондрия|митохондриите]], хлоропластите могат да се възпроизвеждат чрез делене.

В хлоропластите се съдържа багрилото [[хлорофил]], което придава зеления цвят на листата на растенията. В хлоропластите се извършва процесът [[фотосинтеза]], чрез който растенията от неорганични вещества като [[вода]], [[азот]], [[въглероден диоксид]] и т. н. образуват органични вещества — [[захар]]и, [[белтък|белтъци]] и др. Така растенията се изхранват сами — те са [[автотроф]]ни организми и същевременно освобождават [[кислород]] в околната среда.

Хлоропластите са автономни органели и могат да се делят независимо от клетката (подобно на [[митохондрия|митохондриите]]). Това става с помощта на наследствения материал. При необходимост от енергия е възможно брояброят на хлоропластите да се увеличи до такава степен, че те да съставляват половината от обема на клетката.