Лидия Шишманова: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
Премахната редакция 9465093 на Vodnokon4e (б.) Етикет: Връщане |
||
Ред 30:
== Биография ==
Родена е през [[17 октомври]] [[1866]] г. в [[Киев]], [[Украйна]], в семейството на украинския [[философ]], [[историк]], [[фолклорист]] и борец за възраждането на Украйна <ref name="Младенова" /> [[професор]] [[Михайло Драгоманов]] и на известната [[актриса]] [[Людмила Драгоманова]]<ref name="ukrpressbg">{{cite web |url=http://www.ukrpressbg.com/his-ukr-Dragomanova-Lidiya-2011.html |title=ЛIДIЯ ШИШМАНОВА (ЛIДIЯ МИХАЙЛIВНА ДРАГОМАНОВА) |publisher=www.ukrpressbg.com |
През [[1896]] г. издава във [[Франция]] книга, която е част от поредицата „Колекция от народни песни и приказки“. Поредицата включва събирани народни приказки, песни и митове на слабо познати и не добре проучени народи и [[Етническа група|етноси]]. Сътрудничи на списанията „[[Български преглед]]“ и „[[Свободно мнение]]“, „[[Българска сбирка]]“, „[[Мир (списание)|Мир]]“, „Вестник за жената“, „[[Женски глас]]“, както и на украинските „[[Украйна (списание)|Украйна]]“, „Рада“, „Dilo“ и „[[Нова Украйна]]“, в които публикува множество рецензии за театралната и музикална сцена в България и чужбина, които познава добре. Дълги години пише и за френския вестник „La
Член е на настоятелството на сиропиталището „Свети Патрик“, основано от Пиърс О’Махони за български сираци от [[Македония (област)|Македония]] и [[Одринска Тракия]], жертва на [[Илинденско-Преображенското въстание]]. Основава първото музикално дружество в София, на което е подпредседател, както и първото дружество за закрила и развитие на изкуството.<ref name="Младенова" /> Почива в София на [[6 януари]] [[1937]] г.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.geni.com/people/Лидия-Михайловна-Шишманова/4047825288930039476|заглавие=Лидия Михайловна Шишманова (Драгоманова)|достъп_дата=06.02.2016|издател=geni.com|език=bg}}</ref>
Според Мария Младенова<ref name="Младенова" /> правата на жените са сред основните каузи, за които Шишманова работи в България. В края на XIX век, когато Висшето училище в София (сега [[Софийски университет|Софийски университет „Св. Климент Охридски“]]) все още не приема жени, Шишманова пише статията „Жената и висшето
Шишманова е и сред интелектуалците, които усилено работят за развитието на българския театър ''–'' освен чрез многобройните си статии и рецензии за него в български и чужди издания, които са следени и ценени от артистите, така и с препоръки за въвеждане на обучения на артистите в чужбина, построяване на специална сграда за нуждите на театъра в София, изнасяне на беседи от специалисти преди представленията, които да подготвят публиката с информация за автора, произведеието и неговите основни идеи, каквато навремето е практиката в редица европейски театри, и др. Някои от реформите, които Шишманова защитава в своите статии, след това са подети от Иван Шишманов по време на мандата му като министър на просвещението в кабинета на генерал Рачо Петров. <ref name="Младенова" />
За големия ѝ принос в развитието на българското общество след [[Освобождение на България|Освобождението]] българският литературен и театрален критик [[Владимир Василев (критик)|Владимир Василев]] пише: „тя е навсякъде, където чувстваха, че има нужда от малко мъдрост и повече ентусиазъм [...], за да види, да провери, да помогне с онова, което бе в нейните сили. И бе там без никакъв свой интерес, без никакъв мотив на славолюбие и суета, които ѝ бяха чужди – без амбиция дори, бих казал. Пред амбицията у нея стоеше обичта към делото.
[[Файл:First furrows - novel signed by Dobri Nemirov to Lidia Shishmanova.jpg|дясно|мини|250px|Сканирана първата страница на екземпляр на романа „Първи бразди“ с посвещение и подпис от Добри Немиров до Лидия Шишманова]]
|