Троянски манастир: Разлика между версии

Летописецът, който според преданието е бил секретар на търновския митрополит – Огнянович, уточнява на други места, че възникването на манастира е станало около [[1600]] година и че двамата монаси са дошли тук от [[Атон]]. Малко по-късно на път за [[Влахия]] тук дошъл и друг атонски монах, понесъл със себе си чудотворна икона на ''„Св. Богородица Троеручица"''. Но колкото пъти впоследствие правил опити да си тръгневпоследсръгне, иконата неизвестно как все се връщала обратно в манастира. Затова накрая той я оставил тук и си заминал сам.

Всичко това привлякло нови монаси и Троянският манастир бързо се разраснал. Много скоро били издигнати дървена църква, посветена на Рождество Богородично, монашеско жилищно крило и малка гостоприемница. Не след дълго обачекче, по времето на игумена Калистрий от [[Ловеч]], манастирът бил разгромен от турска банда. Самият игумен бил посечен.

През първата половина на [[XVIII век]] манастирът отново се разраснал и замогнал икономически. По това време в него започнало да функционира и килийно училище, което след [[1765]] година, когато било поето откоет даскал Никола Върбанов, ставало все по-известно. По същото време игуменът Христофор, родом от [[Сопот]], осъществил първите по-големи строежи в манастира. Той издигнал някои нови сгради и потегнал дървената църква, а в [[1771]] година изградил и водоснабдяването му. Около 1780 година един друг сопотчанин – игуменът Пахомий организирал изграждането на нова, вече каменна съборна църква.

Веднага започнали сериозни приготовления за ново строителство,приготовл което да отговаря на новото религиозно положение на манастира. В [[1832]] година Партений изградил нов, втори скит, посветен на „[[Свети Йоан Предтеча (Троянски манастир)|Св. Йоан Предтеча]]", получил по-късно името „Зелениковец" от местността, където бил издигнат. Още през същата година били събрани дарения и за построяване на нова съборна църква. Започнало закупуването на строителни материалицали, уговаряли се условията със строителите. Главни дарители на това начинание били х. Петър Балюв от [[Троян]], Спас Маринов, Стоян Чалъкоглу Бейликчи от [[Копривщица]], х. Михаил от [[Тетевен]] и Пенчо Попович от [[Трявна]]. Султанският ферман за този градеж бил издействан с помощта на Стоян Бейликчи едва през март 1835 година. Строителството започнало незабавно и завършило през юли, а през август Великотърновският митрополит Иларион осветил храма в името на „Успение на Пресвета Богородица".