Троянски манастир: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Тъп Дебел |
Редакция без резюме |
||
Ред 18:
}}
[[Файл:Chalcidicum around Church at Troyan 2.JPG|мини|260п|Външни стенописи от църквата]]
[[Файл:Troyan Monastery E3.jpg|мини|260п|Манастирската част]]
'''Троянският манастир „Успение Богородично“''' е [[ставропигия|ставропигиален манастир]] на [[Българска православна църква|Българската православна църква]], основан не по-късно от края на [[XVI век]].
== Местоположение ==
Манастирът, който е трети по големина в България, е разположен живописно на брега на река [[Черни Осъм]], в село [[Орешак (Област Ловеч)|Орешак]], на 10 км от [[Троян]].
== История ==
Основан е около 1600 г. (игумен Калистрат), възможно и преди това. Преданието говори за монаси от [[Атон]], които отиват във [[Влашко]] със светинята на манастира – чудотворната [[икона]] на [[Богородица]] [[Троеручица]], която е копие на старата чудотворна икона в [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]] ([[XIV век]]). Според една хипотеза, че Троянският манастир е основан от монаси от разрушения ловешки манастир [["Ястреб"]], но тя не е доказана.
Летописецът, който според преданието е бил секретар на търновския митрополит – Огнянович, уточнява на други места, че възникването на манастира е станало около [[1600]] година и че двамата монаси са дошли тук от [[Атон]]. Малко по-късно на път за [[Влахия]] тук дошъл и друг атонски монах, понесъл със себе си чудотворна икона на ''„Св. Богородица Троеручица"''. Но колкото пъти впоследствие правил опити да си тръгне, иконата неизвестно как все се връщала обратно в манастира. Затова накрая той я оставил тук и си заминал сам.
Всичко това привлякло нови монаси и Троянският манастир бързо се разраснал. Много скоро били издигнати дървена църква, посветена на Рождество Богородично, монашеско жилищно крило и малка гостоприемница. Не след дълго обаче, по времето на игумена Калистрий от [[Ловеч]], манастирът бил разгромен от турска банда. Самият игумен бил посечен.
През първата половина на [[XVIII век]] манастирът отново се разраснал и замогнал икономически. По това време в него започнало да функционира и килийно училище, което след [[1765]] година, когато било поето от даскал Никола Върбанов, ставало все по-известно. По същото време игуменът Христофор, родом от [[Сопот]], осъществил първите по-големи строежи в манастира. Той издигнал някои нови сгради и потегнал дървената църква, а в [[1771]] година изградил и водоснабдяването му. Около 1780 година един друг сопотчанин – игуменът Пахомий организирал изграждането на нова, вече каменна съборна църква.
В един манастирски летопис, съставен през [[1835]] година е отбелязано: ''„Начало битието на Троянската обител бе подир много години откакто падна българското царство. Яви се един монах, българин, неизвестен под име. Дойде неизвестно от коя покрайнина, засели се в пустинята планинска заедно с единствения си ученик. И като съгради за себе си една проста хижа и като пребиваваше в нея не малко години, той стана известен на простия народ в този край."''
Веднага започнали сериозни приготовления за ново строителство, което да отговаря на новото религиозно положение на манастира. В [[1832]] година Партений изградил нов, втори скит, посветен на „[[Свети Йоан Предтеча (Троянски манастир)|Св. Йоан Предтеча]]", получил по-късно името „Зелениковец" от местността, където бил издигнат. Още през същата година били събрани дарения и за построяване на нова съборна църква. Започнало закупуването на строителни материали, уговаряли се условията със строителите. Главни дарители на това начинание били х. Петър Балюв от [[Троян]], Спас Маринов, Стоян Чалъкоглу Бейликчи от [[Копривщица]], х. Михаил от [[Тетевен]] и Пенчо Попович от [[Трявна]]. Султанският ферман за този градеж бил издействан с помощта на Стоян Бейликчи едва през март 1835 година. Строителството започнало незабавно и завършило през юли, а през август Великотърновският митрополит Иларион осветил храма в името на „Успение на Пресвета Богородица".
В началото на [[XIX век]] манастирът бил вече доста голям. Жилищните корпуси, които обграждали двора, били двуетажни и дори триетажни – нещо изключително рядко за епохата. В северозападния ъгъл имало жилищно-отбранителна кула. Повечето от тези сгради били построени от Паисий, който след 1785 година бил игумен в продължение на цели 32 години. Негово дело е и изграждането в края на XVIII век на манастирския скит „[[Свети Никола (Троянски манастир)|Св. Николай Чудотворец]]", източно от манастира. Един от следващите игумени – Партений издигнал в [[1820]] година нов ограден зид, но видинският Дервиш паша го обвинил, че гради крепост в помощ на Ипсиланти и той бил хвърлен в Ловешкия затвор за няколко месеца. В 1830 година след продължителни постъпки от страна на клира Троянският манастир бил признат за ставропигиален, подчинен на Цариградската патриаршия.
Съборната [[църква]] е построена на мястото на по-стар храм от известния възрожденски строител Константин от село [[Пещера (Област Перник)|Пещера]]. Тя е осветена на [[6 август]] [[1835]] г. от Великотърновския митрополит [[Иларион Критски]] в чест на Успението на Пресвета Богородица. През [[1847]] – [[1848]] г. тя е украсена със стенописи от прочутия [[Възраждане|възрожденски]] майстор – [[Захарий Зограф]] от Самоков, който оставя на северната вътрешна стена в църквата [[ктиторски]] портрети и своя [[автопортрет]], както и композицията [["Колело на живота"]] върху северната външна стена. В началото на [[ХХ век]] тя е прерисувана от казанлъшкия художник [[Петко Ганин]].Строителството се осъществило върху терен, намиращ се на около двадесет метра северно от старата църква, в зоната на манастирското гробище. Затова в субструкцията на сградата, под олтарния тракт е оформено засводено костохранилище.
Пететажната манастирска кула със звънарница е дело на [[майстор Иван]] / Йонко / Стойнов Камбуров от с. [[Млечево]] (1866 г.). Съборените ѝ части (1898 г.) са реставрирани през 1987 г. Жилищните корпуси на Троянския манастир са изградени от дърво във възрожденски стил.
Най-видният игумен на Троянския манастир през [[XIX век]] e архимандрит [[Макарий Троянски|Макарий]]. [[Васил Левски]] основава тук частен революционен комитет. Манастирът не участва пряко в Априлското въстание, защото в него са настанени турски части. По време на [[Руско-турската война]] 1877 – 1878 г. монасите и околното население подпомагат отреда на генерал [[Павел Карцов]] при прехода на Балкана.
== Погребани ==
* [[Максим Български|Патриарх Максим I]], погребан в църквата „Св. Богородица“.<ref>[http://dnes.dir.bg/news/pogrebenie-patriarh-maxim-trojanski-manastir-smartta-patriarh-maxim-12379227 Погребаха патриарх Максим в Троянския манастир]</ref>
== Скитове на Троянския манастир ==
Троянският манастир има два подчинени [[скит]]а – [[Свети Никола (Троянски манастир)|„Свети Никола“]] (основан 1785 г. и разположен на около 1 km югоизточно от манастира, на западния склон на връх Иван (1046 м)) и [[Свети Йоан Предтеча (Троянски манастир)|„Свети Йоан Предтеча“]] (основан през 1832 г., разположен на около 8 km югоизточно от манастира, в местността Зелениковец).
== Галерия ==
<gallery class="center" widths="200px" heights="150px">
Image:Trojan-manastir-1876.jpg |Троянският манастир, 1876 г.
Image:Troyan-monastery-imagesfrombulgaria.JPG |Троянският манастир
| |||