== История на трудовите лагери в България (1944 – 1989) ==
[[Червената армия]] нахлува в България през септември 1944 г. и незабавно, [[Партизанско движение в България|партизаните]] извършват репресии. В масовите беззакониятбеззакония, продължили няколко месеца след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] до постепенното им поставяне под контрол от властите със създаването на т.н. „[[Народен съд]]“ в края на годината, са убити или безследно изчезнали според различни оценки между 20 000 и 40 000 души.<ref>{{cite book | last = Методиев | first = Момчил | year = 2008 | title = Машина за легитимност. Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава | publisher = Институт за изучаване на близкото минало; Институт Отворено общество | location = София | pages = 26 – 27 | isbn = 978-954-28-0237-2}}</ref> Тези кланета са активно насърчавани от [[Георги Димитров]], който изпраща телеграма от [[Москва]], седмица след пристигането на съветската армия в [[София]], призовавайки за „изпепеляване на всички знаци за български [[джингоизъм]], национализъм или анти-комунизъм“. На 20 септември, Централният комитет призовава „анти-комунистическата съпротива“ и „контрареволюционерите“ да бъдат изтребени.<ref>Todorov, p.38 – 9</ref>
Първият концентрационен лагер е създаден през ноември 1944 година в [[Зелендол]] и в него, в изпълнение на изисквания на примирието, са затворени 203 граждани на [[Германия]] и нейни съюзници.{{hrf|Шарланов|2009|187}}
