Разлика между версии на „Гложене (област Враца)“

редакция без резюме
(форматиране: 21x кавички, 6x тире, 35 интервала, 4 интервала, месец, нов ред, тире-числа (ползвайки Advisor))
}}
 
'''Гло̀жене''' (стара форма на името – Глъжене <ref name=":0">Първо преброяване на населението в България, 1 януари1881. file:///C:/Users/Kostova/Desktop/За%20Уики%20-%20различни/Преброяване%201881/2%20част/SNM_23_1881_1885_P00022%20(имената%20Гложане%20и%20Глъжене%20на%20двете%20различни%20села).pdf </ref>) е [[село]] в Северозападна [[България]]. То се намира в [[община Козлодуй]], [[област Враца]].
[[Файл:Ogosta between Glozhene and Mizia.JPG|мини|дясно|Огоста между Гложене и Мизия]]
[[Файл:Glozhene Kozloduy central square monument 02.jpg|мини|Площадът на селото]]
 
== География ==
Землището на селото се намира в северозападна България и представлява част от житницата на страната, известна с името „Златия“ на надморската височина 58 м. Разположено е на левиятлевия бряг на [[Огоста|р. Огоста]], като с малки изключение теренът е равнинен. Отстои на около 13 км. от общинския център Козлодуй, на 67 км. от областния център Враца, и на 180 км. от столицата София. Съседни села са Хърлец, Бутан, Софрониево и гр. Мизия. Приема се, че името Гложене е свързано с широкоразпространениятширокоразпространения храст глог.
 
== История ==
Според ст. н. с. [[Богдан Николов]] (археолог и краевед – автор на книгата „От Искъра до Огоста“) в центъра на селото са разкрити останки от средновековно селище, датирано във времето от XI до XIV век. А според различни предания може да се заключи, че първите заселници на Гложене и съседните села са пристигнали от балкана[[Стара планина|Балкана]] и предбалкана[[Предбалкан|Предбалкана]], търсейки по-сигурно препитание в земеделието, скотовъдството и риболова.
 
В същото време според Кратка Българскабългарска Енциклопедияенциклопедия (1964 г.), с днешното си име селото се споменава в турски документ от 1674 г. При първото [[Преброяване на населението в Княжество България (1880)|преброяване на населението на Княжество България]] на 1 януари 1881 г. броят на жителите на селото (тогава Глъжене, катооколия и окръг [[Оряхово|Рахово – днешно Оряхово]]) е 1177 души.<ref name=":0" /> презПрез 1962 г. е наброявало 3696 жители. В западната част на землището се намира един от трите исторически окопа (дълбоки ровове), започващи от р. Дунав при Козлодуй и продължаващи в югоизточна посока, които са очертавали западната граница на Аспарухова България. Тук е бил разположен пограничен Аспарухов гарнизон, а мястото дълги години преди кооперирането на земята се обозначавало от селяните с прочутото название „Окопа“.
 
При избухване на [[Балканска война|Балканската война]] през 1912 година 3трима души от Гложене са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]], а от документите, съхранявани в „ЦентраленЦентралния военен архив“архив, се вижда, че в списъка на личния състав на опълчението фигурират имената на: Каладжииски Иван – 25 годишен, с. Гложене, Оряховско: 1-ва рота на 5-таа Одринска дружина – (К – 37); Комшииски Иван – 25 годишен, с. Гложене, Оряховско: 1-ва рота на 5-та Одринска дружина: (К – 307) – убит; Първанов Тошо (Тоню), – 48 годишен, с. Гложене, Оряховско: 3-таа рота и нестроева рота на 5-таа Одринска дружина. (К – 1448) В този аспект има основания да се счита, че фамилните имена, с които са записани двамата Ивановци, не са истински, защото:
 
- между старите и известни гложенски фамилии (родове), упоменати в книгата на ст.н.с. Богдан Николов „От Искъра до Огоста“, няма такива с имената Каладжииски и Комшииски;
 
- при започване на Балканската война 1912 г. е обявена всеобща мобилизация, от която със сигурност се е отклонил т.ннар. Иван Комшииски, а вероятно и Иван Каладжииски. Пред заплахата от военен съд за дезертьорство, същите решават да се присъединят към Македоно-одринското опълчение, отправяйки се към южната граница на България;.
 
- загиналият (убит) при сражение с турската войска със сигурност е доброволецът Иван Лазаров Ганов (с майка Петра и баща Лазар Ганов Кръстев), а завърналите се живи опълченци Иван и Тоню съобщават на родителите му мястото, където е загинал и погребан техният другар. Като спомен за Иван Лазаров Ганов е негов портрет в четническа униформа, който се е съхранявал в дома на брат му Станкол Лазаров Ганов.
 
== Икономика ==
Икономиката на селото се определя от двете трудово -кооперативни земеделски стопанства (ТКЗС), едното от които е в северната част на селото, а другото в неговата южна част. След тяхното обединяване дългогодишен председател е Стефан Георгиев Барчов. Основният поминък е свързан със земеделие и животновъдство. Отглеждани са пшеница, царевица и ечемик, както и техническите култури – слънчоглед и памук.
 
През 1950 г. в селото са организирани женски демонстрации против масовизацията на земеделското производство и кооперирането на нивите и инвентара в ТКЗС. .
 
В землището на селото е функционирала маслобойна, която преработва слънчогледа в олио, както и две мелници, едната от които използва водите на р. Огоста, а другата използва мазут, като водната мелница е известна като „Йончовата воденица“, а мазутната – „Голювата воденица“
 
По-късно е изграден цех за преработка на коноп, който гложенчани наричат „Конопената фабрика“, а още по-късно на територията между с. Букьовци (понастоящем гр. Мизия) и с. Гложене е построен „Хартиено-целулозен комбинат“,; коитоте по съвкупност създават работа и задържат част от жителите на селото от миграция.
 
В по-ново време през 1950 г. в селото са организирани женски демонстрации против масовизацията на земеделското производство и кооперирането на нивите и инвентара в ТКЗС.
 
== Просвета ==
За начало на училищното образование се смята 1872 г., когато за учебни занимания е използвана част от църквата, а по-късно през 1894 г. е построено първото училище. От средата на 20 век в селото функционират две начални училища, разположени, съответно в неговата северна и южната част, носещи имената на „ПП. Р. Славейков“Славейков и ”Кирилна братята Кирил и Методи“Методий. Освен това функционира прогимназиално (основно) училище „Христо Ботев“, намиращо се в централната част на селото, в което се учи до седми клас. Основното училище има своя страница в Интернет.
 
== Култура ==
Културата се формира най-вече от дейностите и мероприятията, организирани от читалище „Яким Деспотов“, с председател Виолета Маринова, включващо библиотека с читалня, репетиционни зали и киносалон. Към него през шестдесетте и седемдесетте години на миналия век функционира театрална трупа, хоров и танцов състав, кино и др.
 
В читалището през зимата са провеждани празнични тържества и други забавни вечери, с участието на общинската духова музика, създадена под влиянието на самобитния музикант и композитор [[Дико Илиев]]. Без музиката не минава нито едно общоселско тържество и манифестация, не минава нито една сватба и увеселение.
 
През второто десетилетие на този век голяма популярност придобива ученическият духов оркестър при читалището, участващ в много тържества и конкурси, за което е носител на различни отличия.
 
== Спорт ==
Спортът като цяло се характеризира с наличието на футболен отбор, който през шестдесетте и седемдесетте години на миналия век се състезава успешно в „А“ окръжна група, като по-изявени футболисти аматьори са Деко Тодоров Кръстов, Борис Асанов Салтов (Бени) и други. В същото време и по различни празници в селото се провеждат конни надбягвания (Тодоров ден), както и състезания по лека атлетика и други спортове. През 60-те години на миналия век гложенчанинът Иван Николаев е армейски първенец в бягането на средни разстояния.
 
== Природа ==
Природата се характеризира от равнинния терен и зеленината по поречието на р. Огоста, с гората, намираща в южната част на землището, наречена „Бранището“, както и с допълнително създадената тополова гора, находяща се в ниската северна част на землището. Част от природните забележителности са били „Старите лозя“, разположени на невисок хълм в югоизточната част на землището, както и другата гора, намираща се в тази посока, наричана някога „Лъгът“.
 
== Климат ==
* проф. инж. Петко Влъчков – виден специалист и учен в областта на електротехниката, като за своите професионални и организаторски качества е избиран за член на ръководството и председател на Научно-техническия съюз по електротехника. В обществен план е избиран за почетен председател на земляческият комитет на гложенчани, живущи в София (починал).
* Никола Маринов Капацънски – участник в Септемврийското въстание 1923 г., след разгрома на което пленените въстанници са натоварени на шлеп, който е потопен в р. Дунав около гр. Лом. По щастлива случайност той е пощаден поради непълнолетие, като се завръща в селото полужив. На едни от първите местни избори след 9 септември 1944 г. е избран за кмет на Гложене (починал)..
* Захари Петров Александров – завършил Висшия финансово-стопански институт в гр. Свищов, като се отдава на научна дейност, насочвайки своите знания и опит в дейността на Научно -изследователския институт по черна металургия в гр. София, където успешно защитава научните степени за младши научен сътрудник, научен сътрудник и старши научен сътрудник (починал).
* Ценка Стоянова Иванова – Колева – известна от ранните години със своето трудолюбие и старание, вследствие на което завършва основното и средното училище с отличен успех. Завършила е и Висшия институт по машиностроене, механизация и електрификация на селското стопанство в гр. Русе, като посвещава знанията и уменията си в областта на инженерната практика, включително в Завода за резервни части гр. Оряхово.
* Цветан Тодоров Станкулов – завършил Висшия институт за народно стопанство в гр. Варна, като работи на различни позиции в Министерство на финансите и Министерство на туризма. Избиран е за заместник -кмет на столичниятстоличния район „Възраждане“. Автор и съавтор е на повече от 10 книги и над 50 публикации в специализираниятспециализирания печат, свързани с приложимостта на данъчното законодателство в стопанската и бюджетната сфера.
* Спас Василев – дългогодишен учител и директор на прогимназиалното училище „Христо Ботев“ в периода на първата половина от двадесети век (починал). Неговият син Васил Спасов също е учителствал в селото.
* Димитър Димов – Чембера (1868 – 1931 г.) – революционер.
* Яким Деспотов – участник в антифашистката борба, като партизанин, чието име носи читалището в с. Гложене (починал).
 
След последното допълване и разширяване на страницата на селото в интернет (Април 2019 г.), същата остава отворена за отразяване на нови факти и обстоятелства, свързани с неговото минало и настояще.
<!--== Забележителности == -->
 
== БележкиИзточници ==
<references />