Захарий Стоянов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
неща |
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Премахнати редакции на 84.43.159.123 (б.), към версия на Алиса Селезньова Етикет: Отмяна |
||
Ред 1:
{{Личност
| име =
| име-оригинал =
| категория = политик
Ред 34:
}}
'''
== Биография ==
Роден е през 1850 г. в семейството на овчаря Стоян Джедев Далакчиев от село Медвен, Сливенско. Рожденото му име е '''Джендо'''.<ref>Език и литература, том 32, Дружество на българистите, 1977, стр. 66.</ref> Учи в църковното и класното училище в родното си село (1856 – 1862).
Работи като овчар в село Инджекьой (днес [[Тополи (село)|Тополи]]), Варненско и в село [[Подвис (Бургаска област)|Подвис]], Бургаско (1866 – 1870). Отива във Варна да се учи в светското училище, но не го приемат. От там отива в Русе. Докато чиракува за шивач в [[Русе]], се включва в Русенския частен революционен комитет на [[ВРО]] (1871 – 1872). Чиновник-маневрист в [[Източни железници|Баронхиршовата железница]] на гара Търново-Сеймен (дн. [[Симеоновград]], 1873).
Захарий Стоянов участва в [[Старозагорско въстание|Старозагорското въстание (1875)]]. Един от ръководителите на IV-ти Пловдивски революционен окръг по време на [[Априлско въстание|Априлското въстание (1876)]]. От самото начало на въстанието става част от [[Хвърковатата чета]] на Бенковски. След разгрома на въстанието, заедно с [[Георги Бенковски]], отец Кирил и Стефо Далматинеца прехвърлят билото на [[Стара планина]], но са предадени и попадат на засада в Тетевенския Балкан. Георги Бенковски е убит, а Стефо Далматинеца и отец Кирил, който е ранен, са заловени. Захарий Стоянов успява да избяга. След няколкодневно скитане из Стара планина е заловен край с. Терзийското, Троянско. След няколко месеца, прекарани в Троянския, Ловешкия, Севлиевския, Търновския, Еленския, Сливенския и Новозагорския затвор, се озовава в [[Пловдив]], а по-късно принудително е изпратен в с. Медвен. Нелегално отива в освободения вече град [[Търново]] (1877).
| |||