Уикипедия

Помпей: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Bot: Automated text replacement (-\(на немски\) +{{икона|de}})
м language=angol ----> lang=en
Ред 19:
|Застрашен =
}}
'''Помпѐй''' ({{lang|la|Pompeii}},; {{lang|it|Pompeï}}) е голям [[Античност|античен]] [[Древен Рим|римски]] [[град]], погребан под слой от [[вулкан]]ична пепел след изригването на [[Везувий]] през [[79]] г.<ref>Alan K. Bowman, Peter Garnsey, Dominic Rathbone. ''The Cambridge Ancient History: The High Empire, A.D. 70 – 192'', стр. 49</ref> Градът е открит през [[1748]] г., когато са проведени и първите археологически разкопки. Днес е музей под открито небе.
[[Файл:Map of Pompeii in Roman Campania.png|мини|Местоположение на античния град Помпей]]
[[Файл:Pompeji schlafende SaE.jpg|мини|Жертви на Везувий – „Заспалите“]]
Ред 36:
== История ==
=== Ранна история на града ===
Последните разкопки показват, че в [[1 хилядолетие пр.н.е.|I хил. пр. Хр.]] е съществувало селище при съвременния град [[Нола]], което през [[7 пр.н.е.|VII век пр. Хр.]] е преместено по-близо до устието на реката<ref>Dickmann: ''Pompeji.''/„Помпей“ стр. 16.</ref>. Новото селище, Помпей, според [[Древногръцка митология|древногръцката митология]] било основано от [[Херакъл]], но всъщност негови основатели са [[оски]]те. Името на града може би произхожда от оското бройно числително ''pompe'' – пет, макар това да е само предположение. Според историка [[Страбон]] населението на града в древността се е състояло от оски, [[етруски]], [[пеласги]] и [[самнити]]. За ранната история на града, който бързо се разраства, не се знае почти нищо. Откъслечни сведения говорят за въоръжени сблъсъци между гърци и етруски, както и за това, че помпейците попадат под гръцко влияние, приемат гръцкия пантеон и строят в чест на гръцките богове [[дорийски стил|дорийски]] храм в [[525 пр.н.е.|525 г. пр. Хр.]] По-късно в района на Помпей се налага влиянието на етруските. Именно оттам те възприемат култа към [[Аполон]]. След пораженията на етруските при [[Куме]] и [[Сиракуза]], през [[474 пр.н.е.|474 г. пр. Хр.]] региона на Кампания отново е завладян от гърците. Между [[424 пр.н.е.|424 г. пр. Хр.]] и [[420 пр.н.е.|420 г. пр. Хр.]] Помпей е владение на самнитите.<ref name="BerryDevelopment">{{cite book|last=Berry|first=Joanne|title=The Complete Pompeii|pages=12 – 15|chapter=The Development of Pompeii|languagelang=angolen}}</ref><ref>{{cite book|last=Berry|first=Joanne|title=The Complete Pompeii|pages=66 – 69|chapter=The Traditional Account of Pompeii's Origins and Development|languagelang=angolen}}</ref><ref>{{cite book|last=Berry|first=Joanne|title=The Complete Pompeii|pages=72 – 76|chapter=The Foundation of Pompeii|languagelang=angolen}}</ref> През [[310 пр.н.е.|310 г. пр. Хр.]] градът успява да отрази грабителско нашествие на римски моряци, изпратени да превземат съседния град [[Нуцерия]]<ref>Dickmann: ''Pompeji.''/„Помпей“, стр. 19f.; [[Тит Ливий]] 9,38,2f.</ref>, а през [[290 пр.н.е.|290 г. пр. Хр.]] Помпей, както и всички други самнитски градове се присъединява към римския съюз. Намерени са множество писмени паметници на оските, датирани към 2 век пр.н.е. По това време градът процъфтява. Реализирани са множество обществени проекти като например строежи на пазарни сгради и храмове. Внушителни са и построените частни сгради. Градът е важен пункт по маршрута за стоките, идващи от морето за Рим и Южна Италия ([[Via Appia]]).<ref name="BerryDevelopment" /><ref name="BerryRomans">{{cite book|last=Berry|first=Joanne|title=The Complete Pompeii|pages=78 – 84|chapter=The Romans in the Bay of Naples|languagelang=angolen}}</ref>
 
=== Римският Помпей ===
Ред 48:
 
=== Изригването на Везувий ===
Вулканът Везувий изригва по обяд на [[24 август]] [[79]] г. Съвременната наука възстановява фазите на изригването и събитията около него са добре описани. Вулканът се събужда внезапно<ref>Neue Chronik der Weltgeschichte, Brigitte Beier, wissenmedia Verlag, 2007, S. 73 (Нова хротика на световната история, Бригите Байер, 2007 г., стр. 140) [[ISBN]] 978-3-577-14639-5</ref> и не дава никакъв знак по време на дните преди самото изригване, който да предупреди жителите на Помпей и да спомогне за избягването на човешки жертви. Предхождащите земни трусове създават опасения за предстоящо земетресение. Изригването започва с трясък от изхвърчането на тапата от втвърдена лава.<ref>Етиен, Робер. Всекидневният живот в Помпей, Български художник, София, 1983, стр. 27.</ref> Изригването е придружено от изхвърлянето на огромни количества пепел, лава и газове в атмосферата. Черните облаци са пренесени от вятъра в посока на Помпей. Скоро след изригването над града завалява пемза, парчетата от която падат като смъртоносни куршуми със скорост около 200 km/h.<ref name="BerryEruption">{{cite book|last=Berry|first=Joanne|title=The Complete Pompeii|pages=20 – 27|chapter=The Eruption of Vesuvius in 79 A.D.|languagelang=angolen}}</ref><ref name="VaroneVesuvius">{{cite book|last=Varone|first=Antonio|title=Pompeii: The History, Life and Art of the Buried City|editor=Panetta|pages=400 – 407|chapter=Mount Vesuvius and Eruption|languagelang=angolen}}</ref>
 
Когато след около 15 часа Везувий затихва, голяма част от жителите му са загинали от каменната градушка и задушливите газове. Оцелелите скоро стават жертва на лавата и високите температури. Една от тези жертви е прочутият римски писател [[Плиний Стари]], по това време [[префект]] на римската флота в град Мизенум, който воден от научен интерес и желанието да помогне отива с флотата си до мястото на природния катаклизъм. Свидетел на катастрофата е племенникът му [[Плиний Млади]], който описва случилото се подробно в две писма<ref>Етиен, Робер. Всекидневният живот в Помпей, Български художник, София, 1983, стр. 20.</ref><ref name="BerryEruption" /><ref name="VaroneVesuvius" /><ref>[http://www2.iath.virginia.edu/struct/pompeii/patterns/sec-02.html Patterns of Reconstruction at Pompeii]</ref>. Повече от 1500 години градът лежи погребан под покривка от вулканична пепел и пемза, достигаща на места дълбочина до 25 метра.
Ред 58:
Скоро след като градът е унищожен, от различни сгради са изкопавани ценни предмети. От повечето постройки са изкопани и отнесени мраморните статуи. През следващите почти 17 века мястото на някогашния град е спорадично заселвано. През вековете иманяри преравят по-достъпните руини за ценности.
 
През [[1592]] г. при изграждане на канализация Доменико Фонтана се натъква на множество мраморни табли, монети и други. Тогава местността е наречена ''La Civita'' – ''Градът''.<ref name="Amery">{{cite book|last=Amery|first=Colin|coauthors=et al.|title=The Lost World of Pompeii|publisher=Frances Lincoln ltd|date=2002|pages=29 – 47|chapter=Rediscovery and Excavation|isbn=0711219664|url=http://books.google.ro/books?id=Xqvxhwq3E9cC&printsec=frontcover&dq=pompeii&lr=&as_brr=3|languagelang=angolen}}</ref><ref name="BerryEarliest">{{cite book|last=Berry|first=Joanne|title=The Complete Pompeii|pages=36 – 41|chapter=The Earliest Excavations|languagelang=angolen}}</ref><ref name="GuzzoDiscovery">{{cite book|last=Guzzo|first=Giovanni Pietro|title=Pompeii: The History, Life and Art of the Buried City|editor=Panetta|pages=26 – 27|chapter=The Discovery of Pompeii|languagelang=angolen}}</ref> Кавалерийският генерал княз Д`Елбьоф (d´Elboeuf), чува за това, закупува терен наблизо и започва безразборни разкопки.<ref name="Amery" /> Между находките му е и мраморна статуя с три фигури – така нареченият ''Спомен за Херкулан''. Част от предметите достигат до саксонския двор на [[курфюрст]]а [[Август III|Фридрих Август II]], чиято дъщеря [[Мария-Амалия Саксонска|Мария Амалия Саксонска]] е запленена от тях. Когато по-късно тя се омъжва в [[Неаполитанско кралство|Неапол]], тя моли съпруга си разкопките да бъдат продължени.<ref name="Amery" /><ref name="BerryEarliest" />
 
През [[1748]] г. разкопките са подновени официално с разрешението на неаполитанския кралски двор. Води ги офицерът от инженерните войски полковник Роке Хоакин де Алкубиере<ref>Ozgenel, Lalo, A Tale of Two Cities: In Search of Ancient Pompeii and Herculaneum (Историята на два града: В търсене на античните Помпей и Херкулан)</ref>, който още през [[1738]] г. е търсил съкровища в Херкулан и е участвал в разкопките на Д`Елбьоф в Помпей. Първоначалният замисъл е бил единствено да бъдат разкрити евентуални ценни и интересни предмети. Алкубиере обаче не постига значителни резултати и през [[1750]] г. се връща отново в Херкулан. Въпреки това той успява да установи, че вероятно е попаднал на руините на голямо селище. Понеже смята, че е открил град Стабия<ref>[http://www.pompeii.ru/history.htm Кратка история на Помпей]</ref>, нарича открития театър ''Teatro Stabina''. Четири години по-късно разкопките са подновени под егидата на ''Академия Херкуланеум''. Обектите, които са търсели при разкопките са основно статуи, украшения, скъпоценности, мозайки и стенописи, които били извозвани към [[Портичи]] и излагани в специално уреден музей.
Ред 70:
=== Джузепе Фиорели и началото на научните изследвания ===
[[Файл:Excavations of a house in Pompeii at the End of the 19th Century.jpg|мини|Разкопки в края на 19 век]]
С назначаването на [[Джузепе Фиорели]] за ръководител на разкопките през [[1863]] г. започва нова ера в изследването на града<ref name="Connoly-Discovery">{{cite book|last=Connolly|first=Peter|title=Pompeii |publisher=Oxford University Press|date=1990|pages=12 – 14|chapter=Discovery and Excavation|isbn=0199171580|url=http://books.google.ro/books?id=dAdHup5QHxgC&printsec=frontcover&dq=pompeii&lr=&as_brr=3|languagelang=angolen}}</ref><ref name="BerryFiorelli">{{cite book|last=Berry|first=Joanne|title=The Complete Pompeii|pages=52 – 56|chapter=The Unification of Italy and the Impact of Giuseppe Fiorelli|languagelang=angolen}}</ref><ref name="GuzzoFiorelli">{{cite book|last=Guzzo|first=Giovanni Pietro|title=Pompeii: The History, Life and Art of the Buried City|editor=Panetta|pages=36 – 40|chapter=Between the 19 and 20th Centuries|languagelang=angolen}}</ref>. Следващите 12 години под неговото ръководство рязко се отличават от дотогавашните. През втората половина на [[19 век|ХIХ век]] в начините и техниката на археологическите разкопки има огромен напредък. Работата се поставя на все по-научни основи и непрекъснато се подобрява. Така например се въвежда правенето на гипсови отливки, извършват се частични реставрационни дейности. Къщите се разкопават от горе надолу, а не отстрани както дотогава. Това води до ясни научни резултати и възпрепятства разрушаването на стените, както често се е случвало при старите методи заради налягането върху тях от другата, неразчистена част. Полагат се грижи за осигуряването и опазването на вече разчистените части на града, които дотогава са изоставени. Реставрацията се извършва основно под ръководството на наследника на Фиорели – Микеле Руджеро<ref name="BerryFiorelli" />. Фиорели въвежда също така научни методи на воденето на документацията на разкопките. Той разделя града (това деление е валидно и до днес) на 9 района и жилищни квартали (''insulae'') и номерира входовете на сградите. Наследниците на Фиорели разчистват и последните неразкопани участъци на запад от ''Via Stabiana''. С това цялата западна част на града е археологически проучена.
 
През [[1889]] г. немският археолог Фридрих фон Дун и архитектът Луис Якоби се опитват да достигнат до по-дълбоките археологически пластове на града и попадат на [[дорийски]] храм от VI век пр. Хр.<ref name="Amery" /><ref>{{cite book|last=Berry|first=Joanne|title=The Complete Pompeii|pages=56 – 59|chapter=Development at the Turn of the 20th Century|languagelang=angolen}}</ref> Между [[1907]] и [[1911]] г. край градските стени са намерени два [[некропол]]а от самнитско време (V век пр. Хр.). Под ръководството на Виторио Спиназола между [[1911]] и [[1924]] г. е извършено пълното изследване на терена между ''Via dell'Abbondanza'' и ''Sarno-Tor''<ref name="Amery" /><ref>{{cite book|last=Berry|first=Joanne|title=The Complete Pompeii|pages=56 – 59|chapter=Development at the Turn of the 20th Century|languagelang=angolen}}</ref>. За да бъдат запазени разкритите стени, фрески, мозайки и надписи, още в края на [[19 век|ХIХ век]] те са покрити със специални конструкции с керемидени покриви. Прекарани са водопроводи и електричество, най-вече за да се постигне ефект пред посетителите с работещите фонтани и подходящо осветление. Залесяват се и вътрешните дворове на къщите с лаврови дървета и палми, което обаче нанася много вреди и досега създава проблеми на археолозите.
 
=== Съвременна археология. От ХХ век до днес ===
През 20-те години на [[20 век|ХХ век]] под ръководството на Амадео Маюри<ref name="Amery" /><ref>{{cite book|last=Berry|first=Joanne|title=The Complete Pompeii|pages=60 – 61|chapter=Amedeo Maiuri and the „Nuovi Scavi“|languagelang=angolen}}</ref> (ръководител на разкопките за почти 40 години) започва сериозно изследване на археологическите пластове от преди изригването на Везувий, което позволява да се добият сведения за историята на населеното място. Под негово ръководство през 50-те години се извършват последните широкомащабни разкопки, които обаче са недобре научно документирани. Маюри разкопава също областта южно от ''Via dell'Abbondanza'' и е довършено пълното разкриване на градската стена. Не е извършена обаче качествена консервация, което създава сериозни проблеми на днешните археолози. Разкритата от Маюри част от града, плътно застроена с работилници, ханове и кръчми, дава възможност на посетителите да добият ясна представа за живота в Помпей. За това допринасят и частичните реконструкции и реставрации, извършени през 80-те и 90-те години, заради тежкото земетресение от [[23 ноември]] [[1980]] г.
 
В наши дни вече не се провеждат мащабни разкопки. Археолозите се ограничават само с малки сондажи на места, които вече са разкопани, въпреки, че напълно са разкрити около две трети от територията на Помпей. Днес археолозите се опитват да реконструират, да документират и преди всичко да възпрат бързо протичащото разпадане на откритите обекти. Помпей все повече се превръща в международен изследователски проект. Така например Немският археологически институт изследва от [[1997]] „Casa dei Postumii“.
Ред 118:
Историческият център на града, издигащ се на плато от лава може лесно да се разпознае на плана на града. Контурите на древното селище в югозападната част на града се очертават от заобикалящите го улици, разположени по различен начин, в сравнение с останалите. По-късните големи улици като ''Via dell'Abbondanza'' водят към старата част на града, но не навлизат напълно в нея.
 
Систематичното разположение на улиците извън „Стария град“ дава основание да се смята, че застрояването на новите области е било строго планирано<ref name="BerryBirth">{{cite book|last=Berry|first=Joanne|title=The Complete Pompeii|pages=64 – 77|chapter=Birth and Growth of a Roman Town|languagelang=angolen}}</ref>. Последните изследвания доказват, че планирането на града е станало на сравнително ранен етап от застрояването му, като освен системата от улици са били планирани и градската стена и градските порти.
 
Помпей бил пресичан от пет големи улици. В посока запад-изток (наречена ''decumanus'') е ориентирана най-северната улица, чийто западен край (започващ близо до градската стена) е известен като ''Via della Fortuna'', а източния – ''Via di Nola'', свършваща при ''Ноланска порта''. Паралелно с тази улица, на юг от ''Пристанищната порта'' е късата ''Via Marina'', преминаваща зад Форума като ''Via dell'Abbondanza'' през почти целия град и достигаща до ''Портата Сарно''. В посока север-юг е ориентирана улица ''Via del Foro'' в източната част на града, която след като пресече ''Via della Fortuna'' се нарича вече ''Via di Mercurio''. След като премине през Форума, улицата става ''Strada delle Scuole'' и свършва в една малка уличка, минаваща паралелно на градската стена. Средната улица, насочена в посока север-юг, е ''Via Stabiana''. Тя е единствената, която пресича абсолютно направо града от една порта (''Порта Везувий'' на север) до друга (''Стабианска порта'' на юг). Третата и най-западната от трите улици е идващата от портата ''Noceran'' улица ''Via di Porta Nocera''. От нея е разчистена предимно южната част до ''Via dell'Abbondanza''. Сигурно е обаче, че на север не стига до градска порта. Единствената порта, която не е свързана с голяма улица е ''Херкуланската порта'', разположена в северозападния ъгъл<ref name="BerryBirth" />.
Ред 142:
=== Водоснабдяване ===
[[Файл:Pompeje fontanna uliczna.jpg|мини|Обществен водоизточник]]
Преди столетия водоснабдяването на жителите на Помпей е било един от най-сериозните проблеми. Открити водоизточници са били само Сарно или изворите по Везувий. За да има вода в града са съществували само две алтернативи – или да се поставят цистерни или (заради разположението на града върху плато) да се копаят много дълбоки кладенци. Изкопаните кладенци са истинско техническо постижение за времето си. На едно от най-високите места в града – ''Херкулановата порта'' кладенецът е дълбок 35&nbsp;m. Множество кладенци са разпръснати из целия град – най-често по централните улични кръстовища. Кладенци е имало обаче и в дворовете, а на някои места – и в самите къщи<ref name="BerryWater">{{cite book|last=Berry|first=Joanne|title=The Complete Pompeii|pages=240 – 241|chapter=Pompeii's Water Supply|languagelang=angolen}}</ref>. След изграждането на [[акведукт]]и, кладенците били изоставени, а на някои места – използвани като отпадъчни ями и с времето били запълнени. Смята се, че повечето сгради преди да бъде изграден акведукта са имали собствени цистерни. Приема се обаче, че водата от цистерните е била използвана най-вече за битови нужди – пране, поливане на градините или водопой на животните. Досега не са правени подробни изследвания на цистерните, тъй като повечето са много нестабилни и съществува значителен риск за археолозите. При разкопките на ''Insula Arriana Polliana'' е открита огромна цистерна, заемаща площ от 30&nbsp;m.
 
През първото столетие пр.н.е. е изграден акведукт, който силно подобрява снабдяването на града с прясна вода. Източно от Везувий се прави отклонение от вече съществуващия водопровод ''Серино''. Помпейският акведукт, който минавал под земята, достигал до най-високото място в града, при портата ''Везувий''. Там водопровода влиза в разпределително помещение – т.н. ''Воден замък'', в който се пречиства грубо през две оловни решетки и се разделя на три потока. Оттук водата потичала в оловни тръби, които имали диаметър до 30 cm. Първият воден кръг захранвал обществените водоизточници, вторият – термите, а третият – частните домове. Вторият и третия кръг можели да бъдат затваряни при случай на недостиг на вода<ref name="BerryWater" />.
Ред 154:
== Постройки ==
{{основна|Постройки в Помпей}}
Голяма част от града е заета от обикновени жилищни квартали, често с работилница или магазин към къщите. Привлекателността и славата си Помпей дължи най-вече на луксозните къщи на градския елит. Пред почти всички градски порти имало гробища, които всеки новопристигащ трябвало да прекоси. Колкото по-значим човек бил погребан, толкова по-близо до града трябвало да бъде гробът му. [[Форум]]ът се намира в средата на стария град в Помпей. На или близо до площада е имало пазари, служебни постойки, [[базилика]], храм на капитолийската троица, първоначално посветен само на върховния римски бог [[Юпитер (бог)|Юпитер]]<ref name="Civic">{{cite book|last=Berry|first=Joanne|title=The Complete Pompeii|pages=126 – 131|chapter=Civic Buildings in the Forum|languagelang=angolen}}</ref>, храм на [[Аполон]] (най-старата постройка), статуи и [[триумфална арка|триумфални арки]]. В града е имало и храмове, за които се счита че са на [[Херкулес]]-[[Минерва]] и [[Хероон]], [[Изида]] и [[Ескулап]], [[Венера (митология)|Венера]], [[Фортуна]]<ref name="Civic" />. Имало е и множество малки [[олтар]]и, предимно по кръстовищата, които са функционирали като домашни религиозни центрове. Други обществени постройки в града са баните, двата театъра и [[амфитеатър]]а, [[терми]]те, [[Палестра (Древна Гърция)|палестрите]]<ref name="Civic" />.
[[Файл:Scavi di Pompei6.JPG|център|700п|]]
 
Ред 161:
 
=== Снабдяване с хранителни стоки ===
Снабдяването на града с хранителни стоки е било поне отчасти извършвано от външни доставчици от близката околност като Villae rusticae в Боскореале. Всяко стопанство било специализирано в производството на определен вид продукти. Така например в Боскореале били намерени 18 закопани в земята съда (''dolia''), голяма винарска преса и подземен резервоар, събиращ 10&nbsp;000 литра [[вино]]. Винопроизводството било още от 1 век пр.н.е. един от най-важните стопански клонове, развити в областта. Известно е, че помпейски жители са имали лозя извън града и са получавали добри печалби от винопроизводство. Виното от Кампания било предназначено и за износ, включително и за столицата Рим. Източници посочват, че 20 – 25% от виното в Рим идвало от областта около Везувий<ref name="BerryAgriculture">{{cite book|last=Berry|first=Joanne|title=The Complete Pompeii|pages=212 – 218|chapter=Rural Territory and Agriculture|languagelang=angolen}}</ref>.
 
Градът бил снабдяван със стоки през пристанището на устието на р. Сарно. От тук идвало и снабдяването с [[риба]]. Месото също било внасяно отвън, защото било невъзможно да се държат голям брой животни в града. Вероятно е можело да бъдат държани малки количества дребен добитък и в домовете, но няма находки, потвърждаващи това<ref name="BerryAgriculture" />.
Ред 171:
 
=== Занаятчийство ===
Суровините и строителните материали също трябвало да бъдат внасяни в града<ref name="BerryCrafts">{{cite book|last=Berry|first=Joanne|title=The Complete Pompeii|pages=219 – 227|chapter=Crafts and Commerce at Pompeii|languagelang=angolen}}</ref>. За производството на керемиди, [[керамика]] или грънчарски изделия като [[амфора|амфори]], например, е била необходима глина, внасяна отвън. Същевременно продукцията се изнасяла. От щемпелите се вижда например, че грънчарницата на [[Евмахии|Луций Евмахий]] (Lucius Eumachius) доставяла продукция в Боскореале. В зависимост от сезона се произвеждали различни неща: през лятото и есента се произвеждали амфори, а през останалото време – керемиди.
 
Според историка Валтер Мьолер (Walter Moeller) в Помпей са се извършвали много дейности свързани с текстилната индустрия – от стригането на овцете, подготовката на оцветители и събиране на урина за избелване на вълната, до производството на готови платове.<ref>Walter Moeller, стр. 10 – 27</ref> Според него в града са се доставяли голям брой материали свързани с производството на текстил. Отделни предприятия са заети с различните етапи в производството: измиването и боядисването на необработената вълна, предене и тъкане, тепането и производството на платове.<ref>Walter Moeller, стр. 29 – 56</ref> Мьолер твърди, че надписи и графити в Помпей разкриват, че „хора от всички прослойки“ включително и от управляващата местна аристокрация са участвали в производството и в собствеността на местната текстилна индустрия,<ref>Walter Moeller, стр. 104 – 105</ref> и че Помпей е основен производствен център на текстил с добре развит износ.
Ред 186:
[[Файл:Pompeya lupanar.jpg|мини|Сградата на публичния дом (lupanar)]]
[[Файл:Pompeii - Casa del Centenario - Love scene.jpg|мини|Еротична картина в стая 43 в Casa del Centenario, Помпей, I век]]
Друг занаят, открит от археолозите в Помпей, е [[проституция]]та<ref name="BerryErotic">{{cite book|last=Berry|first=Joanne|title=The Complete Pompeii|pages=106 – 111|chapter=Erotic Pompeii|languagelang=angolen}}</ref>. От особено значение е бил фактът, че е открита и идентифицирана сградата, наричана в античността ''lupanarium'' (публичен дом). Открита е през [[1862]] г. и оттогава е реставрирана няколко пъти. Последната реставрация е завършена през [[2006]] г. <ref>[http://www.travel.ru/news/2006/07/11/91504.html В Помпей е открит Лупанарий]</ref>, а предпоследната – през [[1949]] г. Това е двуетажно здание с пет спални на всеки етаж. В антрето има фрески с еротични сцени. В стаите на долните етажи има каменни легла (на които се слагали дюшеци) и графити на стените<ref>''Sarah Levin-Richardson'' [http://traumwerk.stanford.edu:3455/SeeingThePast/345 Sex, Sight, and ''Societas'' in the Lupanar, Pompeii] // Stanford University, January 2005.</ref><ref>''McGinn, Thomas'' „Pompeian Brothels and Social History“. Pompeian brothels, Pompeii’s ancient history, mirrors and mysteries, art and nature at Oplontis, the Herculaneum „Basilica“ // JRA supplement 47, 2002. pp. 7 – 46.</ref>. По-ранните предположения, че в града е имало множество бордеи, не са потвърдени досега. Често различни места са били погрешно определяни като бордеи, само защото там са открити еротични или сексуални изображения или графити с непристойно или свързано с проституцията съдържание. Такива обаче имало из целия град и не могат да са признак за предназначението на сградата. Все пак може да се приеме, че проституция не е била практикувана само в тази сграда. Често проститутките имали собствено жилище или наета стая и приемали клиентите си там. Освен това много от келнерките практикували между другото и тази професия, така че и гостилниците често служели за същата цел. От стенните надписи, оставени около местата с проститутки става ясно, че някои от тях са обитавали вторите (вече разрушени) етажи на различни къщи. Отново от графитите, надживели столетията, можем да научим имената и цените на проститутките, които често идвали от източната част на империята и били робини. Открити са надписи, гласящи например: ''„Атенаида 2 [[Ас (римска монета)|аса]]“ (ас – парична единица), „Сабина 2 аса“'' (CIL IV, 4150), ''„Домашната робиня Логада, 8 аса“'' (CIL IV, 5203) или ''„Маритим ближе полови органи за 4 аса. Приема и девици“'' (CIL IV, 8940). При това цените се движат от няколко аса до [[сестерция|сестерции]]. За най-евтините проститутки се плащало с един хляб или литър вино<ref name="BerryErotic" />.
 
== Документация и планове ==
Ред 203:
== Помпей в изкуството ==
=== Архитектура ===
В архитектурата помпейските образци се използват сравнително рядко. Единственото голямо изключение е построеният от ''Фридрих фон Гертнер –'' ''Помпейанум'' в [[Ашафенбург]], който наподобява ''Casa dei Dioscuri''. Отделни елементи от архитектурата са използвани и на други места, като например разрушения в наши дни ''Palais de Prince Napoleon'' в [[Париж]]. Освен това до средата на 19 век е съществувала модата на т.н. ''помпейска стая'' като преддверие към останалите стаи в жилището<ref>{{cite web|url=http://www.schloesser.bayern.de/deutsch/Schloss/objekte/as_pom.htm|title=Pompejanum|languagelang=németde|accessdate=26.5.2013}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.picure.l.u-tokyo.ac.jp/arc/mazois/kaidai/eng.html|title=Les Ruines de Pompei|last=Francois|first=Mazois|languagelang=angolen|accessdate=26.5.2013}}</ref>.
 
Идеята да се построят максимално близки до оригинала къщи от Помпей в [[Неапол]] винаги се е проваляла, въпреки избраните достойни образци – ''Casa di Pansa'' и ''Къщата на Фаун''.
 
Много по-често се използват орнаменти и рисунки от Помпей, макар и най-често изменени.<ref>{{cite web|url=http://www.jstor.org/pss/29737292|title=Pompeii and the Crystal Palace|last=Hales|first=S.j|languagelang=angolen|accessdate=26.5.2013}}</ref>
 
=== Изобразително изкуство ===
Проблем пред представянето на стенописите и рисунките от Помпей през бурбонско време били силно рестриктивните разпоредби. Били регламентирани не само посещенията в Помпей, но и съществувала забрана за гостите да рисуват руините. Пиетро Фабрис направил рисунки за пътеписа на британския посланик Уйлям Хамилтън. Джовани Батиста Пиранеси нарисувал малко преди смъртта си през [[1778]] г. планове и изгледи от града, които били публикувани от сина му Франческо чак през [[1804]] г. В края на 18 век се появили малки серии от оцветени изгледи от Помпей, издадени от Луи Жан Дюпре и Филип Хакерт, които били продавани на посетителите на разкопките<ref>{{cite web|url=http://www.clemusart.com/Explore/artist.asp?artistLetter=D&recNo=120|title=The Cleveland Museum of Art: Louis Jean Desprez|languagelang=angolen|accessdate=26 май 2013}}</ref><ref>{{cite book|last=Berry|first=Joanne|title=The Complete Pompeii|pages=46 – 49|chapter=The Work Returns to Pompeii|languagelang=angolen}}</ref>.
 
[[Файл:Karl_Brullov_-_The_Last_Day_of_Pompeii_-_Google_Art_Project.jpg|мини|Брюлов: ''Последният ден на Помпей'']]
[[Франсоа Мазо]] дълги години работил върху проект за монументално представяне на Помпей, предимно от архитектурна гледна точка, който бил отпечатан през [[1838]] г. в четири тома. През втората половина на 19 век били публикувани и пуснати в продажба първите фотосесии от Броги и Алинари. С течение на времето от обикновени рисунки на отделни археологическите находки се преминало към документиране и частична реконструкция на античния начин на живот. Затова допринесли особено много поредицата от единадесет тома ''Pompei. Pitture e Mosaici'' (Помпей. Картини и мозайки) и немският проект ''Häuser in Pompeji'' (Къщите в Помпей), които илюстрирали подробно новоразкритите части на града.<ref>{{cite web|url=http://www.archive.org/stream/descriptdestombeaux00mill/descriptdestombeaux00mill_djvu.txt|title=Description des tombeaux de Pompei|last=Mazoi|first=Francois|languagelang=franciafr|accessdate=26 май 2013}}</ref><ref>{{cite web|url=http://books.google.ro/books?id=ciNtH6c9RDQC&pg=PA280&lpg=PA280&dq=Brogi+Alinari+Pompei&source=bl&ots=RYwgWxAAM1&sig=mWYxTySnrNTyZZx5KGx-Dly1GJU&hl=hu&ei=hkpcS8mpBpiUsQaSuJXAAw&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CAoQ6AEwAA#v=onepage&q=Brogi%20Alinari%20Pompei&f=false|title=Fotografia e archeologia a Pompei|languagelang=olaszro|accessdate=26 май 2013}}</ref>
 
В живописта темата за Помпей навлиза (с много малко по-ранни изключения) едва през 19 век. Особено въздействаща била картината ''Последният ден на Помпей'' (1827 до 1833) на руския художник [[Карл Павлович Брюлов]], която била излагана с голям успех в много европейски столици. Картината на Брюлов, която акцентира върху семейната драма, въздейства не само с интензивното представяне на събитието, но и с детайлизираното и точно представяне на археологическите открития. Романът на Бълуър-Литън (виж по-долу) бил инспириран от картината.
Ред 227:
 
=== Филмиране ===
Още в зората на киното, новото изкуство се обръща за тематика към Помпей. През [[1898]] г. е създаден първия филм за Помпей (''Neapolitan Dance at the Ancient Forum of Pompeii'') – с танци на Форума<ref>{{cite web|url=http://www.imdb.com/title/tt0345700/|title=Neapolitan Dance at the Ancient Forum of Pompeii|languagelang=angolen|accessdate=26 май 2013}}</ref>. Следващото филмиране е през [[1900]] г., когато Робърт У. Пол пресъздава версия на гибелта на Помпей (''The Last Days of Pompeii'')<ref name="angol">{{cite web|url=http://www.imdb.com/title/tt0000160/|title=The Last Days of Pompeii|accessdate=26.5.2013}}</ref>. Следват множество филмирания (през [[1906]], [[1908]], [[1913]], [[1935]] г.), най-често по романа на Бълуър-Литън<ref>{{cite web|url=http://www.filmreference.com/Directors-Ri-Sc/Schoedsack-Ernest-B.html|title=Ernest B. Schoedsack (filmreference.com)|languagelang=angolen|accessdate=26 май 2013}}</ref>. Особено популярен става филмът на Марио Бонард и [[Серджо Леоне]] със [[Стив Рийвс]], [[Кристине Кауфман]] и [[Фернандо Рей]] от [[1959]] г., както и мини-сериалът от [[САЩ]] на ABC (American Broadcasting Company) с режисьор Ретер Р. Хънт от 1984 г. Той подбира за филмирането на романа на Бълуър-Литън истински звезден екип: [[Нед Бийти]], [[Браян Блест]], сър [[Лорънс Оливие]], [[Ърнест Борнин]], [[Никълас Клей]], [[Лесли-Ан Даун]], [[Оливия Хъси]], [[Франко Неро]] и [[Антъни Куейл]]. Често Помпей е сцена за действия, които нямат нищо общо нито с историческия град, нито с литературните произведения по темата. Такъв е филмът ''Warrior Queen'' (1987) на [[Джо Д Амато]] и редица английски сериали.
 
Особено впечатляваща е срещата между модерната поп-култура и античността, състояла се през [[1972]] г., когато рок-групата [[Пинк Флойд]] изнася концерт сред руините на Помпей<ref>{{cite web|url=http://ftvdb.bfi.org.uk/sift/title/314882|title="Pink Floyd à Pompèi".|work= British Film Institute. London.|accessdate=26.5.2013}}</ref>.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Помпей“.