Отваря главното меню

Промени

м
форматиране: 6x тире-числа, 3x тире, 5 интервала, URL, кавички (ползвайки Advisor)
{{Храм
| име = „Свети Никола“
| име-оригинал =
| картинка = Church of St Nicholas Melnik Klearchos 2.jpg
| картинка-описание = общ изглед
| вид на храма = православна църква
| страна = България
| епархия = [[Неврокопска епархия|Неврокопска]]
| архиерейско наместничество =
| тип на сградата =
| архитектурен стил =
| време на изграждане = XII век
 
== История ==
Църквата лежи на хълма Свети Никола, южно от град Мелник.<ref name="melnikbgeu">{{cite web|url=http://melnik-bg.eu/eng/sightseeings.php#St_Nicholas_Church|archiveurl=http://www.webcitation.org/5uSsAZGJV|title=Places of interest: St Nicholas Church|publisher=Melnik-bg.eu|accessdate=13 март 2013|archivedate=23 ноември 2010}}</ref> Заема място, което е използвано за светилище в древността. На това място в миналото се намира [[Храм на Бендида (Мелник)|тракийско светилище]], посветено на богинята [[Бендида]].<ref name="Нешева">{{cite book |title=Мелник. Богозиданият град |last=Нешева |first= Виолета |authorlink= |coauthors= |year= 2008 |publisher= Издателска къща „Иврай“|location= София |isbn=9789549388220 |pages= |url= http://naim.bg/Documents/VN_ScStudies_81.pdf |accessdate=}}</ref><ref name="nikolova">{{cite book |last=Николова |first=Бистра |title=Православните църкви през Българското средновековие IX–XIV в. |trans_title=The Orthodox churches during the Bulgarian Middle Ages 9th–14th century|year=2002 |isbn=954-430-762-1 |publisher=Академично издателство "Марин„Марин Дринов"Дринов“ |languagelang=Bulgarianbg |location=София |page=140}}</ref><ref name="nikolov">{{cite news|url=http://www.novinar.net/news/spasiavat-avarijno-manastirite-v-melnik_Mjk3OTs2.html?qstr=Димитър%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80%20%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B220Николов|title=Спасяват аварийно манастирите в Мелник|trans_title=Emergency rescue for the monasteries in Melnik|last=Николов|first=Димитър|date=23 юни 2009|work=Новинар|publisher="Новинар медиа" АД|languagelang=Bulgarianbg|accessdate=13 март 2013|archivedate=24 ноември 2010|archiveurl=http://www.webcitation.org/5uTYJfcKa}}</ref> За това свидетелстват използваните в градежа на храма надгробни стели и други антични архитектурни елементи.<ref name="ЕПК2 411"/> След това там е изградена базилика в V век, разрушена в VI век – -<ref name="nikolova"/> голяма част от архитектурната декорация на храма – капители, колони, олтарни плочи са от IV – VII век.<ref name="ЕПК2 411"/>
 
„Свети Никола“ се датира обикновено към IX-X<ref name="ЕПК2 411"/> или края на XII век, когато Мелник се намира в пределите на Византийската империя и след това – на Втората българска държава. Първоначално е енорийски храм а Мелнишката крепост.<ref name="ЕПК2 411">{{cite book |title= Енциклопедия „Пирински край“, том II |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1999 |publisher= Редакция „Енциклопедия“ |location=Благоевград |isbn=954-90006-2-1 |pages= 411 |url= |accessdate=}}</ref> През втората половина на XII<ref name="ЕПК2 411"/> или първата половина на XIII век църквата е превърната в седалище на [[Мелнишка епархия|мелнишкия епископ]];<ref name="melnikbgeu"/><ref name="nikolova"/> по тази причина около нея са издигнати ограда и допълнителни постройки.<ref name="nikolova"/> През 1356 година храмът е обновен от митрополит [[Кирил I Мелнишки]].<ref>Popović, M. Neue Überlegungen zu der alten Metropolitankirche Sveti Nikola in Melnik als Ergänzung zur Forschung des Vladimir Petković. – In: Jünge Römer – neue Griechen: Eine byzantinische Melange aus Wien (Hrsg. M. Popović, J. Preiser-Kapeller). Wien, 2008, 179- – 185. </ref>
 
„Свети Никола“ служи за катедрален храм до построяването на „[[Свети Николай (Мелник)|Свети Николай]]“ през XVIII век.<ref name="ЕПК2 411"/> Средновековната църква се използва до Балканската война в 1912 година като манастирска.<ref name="ЕПК2 411"/> След Балканските войни Мелник е изоставен от голяма част от населението си и е опожарен. Църквата е разрушена в голяма степен, като е запазена единствено източната част на сградата с олтарните апсиди.<ref name="melnikbgeu"/><ref name="ЕПК2 411"/>
Притворът е добавен през втория период на строителство в XIII век<ref name="nikolova"/> и е свързан с три входа с наоса. От север и юг на наоса има закрити галерии, свързани с притвора чрез входове. Южната галерия има и самостоятелен вход на източната си стена и е свързана директно с наоса чрез вход с три каменни стъпала. На западния ѝ край в миналото е имало камбанария. В северната галерия има полувкопано водохранилище с две камери.<ref name="ЕПК2 411"/>
 
Според [[Богдан Филов]], посетил Мелник през лятото на 1915 година, църквата с олтара и без притвора е дълга 16,30 m и широка 13,30 m. Тя е разделена с два реда колони по три в ред. Стара постройка изглежда само олтарът. Дървените тавани и иконостасът са нови, а стените - – наскоро измазани. Притворът и олтарът са покрити с [[фреска|фрескова живопис]]. На иконостаса са запазени две стари икони от XVII век.<ref>Богдан Филов. „Пътувания из Тракия, Родопите и Македония 1912 – 1916“. София, 1993, стр. 82- – 33.</ref>
 
Църквата има прилежаща камбанария, която е построена отделно и се намира северозападно от църквата. Двете бронзови камбани от църквата от се смятат за едни от най-старите в Европа<ref name="nikolov"/><ref name="dimkov">{{cite journal|last=Димков|first=Г.|coauthors=Ал. Алексиев, И. Симеонов, Т. Трифонов, К. Симеонов|year=2008|title=Акустични изследвания на исторически ценни български камбани|trans_title=Acoustic examinations of historically valuable Bulgarian bells|journal=Акустика|location=Варна, София|page=115|issn=1312- – 4897|url=http://www.math.bas.bg/bells/Publications/16.pdf|languagelang=Bulgarianbg|archivedate=24 ноември 2010|archiveurl=http://www.webcitation.org/5uTXzqMy9}}</ref><ref name="objects">{{cite web|url=http://www.math.bas.bg/bells/object_printEng.php|title=Research and Identification of Valuable Bells of the Historic and Culture Heritage of Bulgaria and Development of Audio and Video Archive with Advanced Technologies: List of objects|last=Georgieva|first=Tsvetanka|publisher=Institute of Mathematics and Informatics of the Bulgarian Academy of Sciences|accessdate=13 март 2013|archivedate=24 ноември 2010|archiveurl=http://www.webcitation.org/5uTY2si4A}}</ref> и са открити от археолози в началото на XXI век.<ref name="ЕПК2 411"/>
 
Западно от притвора на храма, в пряка връзка с него и галерията е имало правоъгълна сграда, която е била епископски дом, а по-късно монашеска килия. На изток са руините на друга сграда – вероятно трапезария. Руини от други постройки има на север, запад и изток от църквата. Всички те са били оградени с каменен зид от изток.<ref name="ЕПК2 411"/>
Стенописите са документирани в началото на 30-те години на XX век. Установени са два слоя в южния кораб, фотографирани са и в 1935 година са частично свалени. Днес се намират в [[Национален археологически институт с музей|Националния археологически музей]].<ref name="ЕПК2 412"/><ref name="melnikbgeu"/>
 
Фреските в църквата са изрисувани в XII – началото на XIII век. По-късните са от XIII – XIV век. Оцелелите стенописи включват редки изображения на ръкополагането на апостол [[Яков Зеведеев|Яков]] за епископ на Йерусалим от [[Отци на Църквата|Отците на Църквата]] - – необичайна апсидна композиция, и Видение на [[Петър Александрийски]]. В двете композиции има антибогомилски подтекст. В апсидата е Света Богородица Ширшая небес, а под нея Агнецът, заобиколен от дякони. В диаконикона е Дейсис.<ref name="ЕПК2 412"/> Животът на патрона на църквата [[Николай Чудотворец]] също е изобразен на стените на църквата. „Свети Никола“ също така има фрески, изобразяващи портети на [[Антип Пергамски]], [[Антим Никомедийски]], [[Григорий Нисийски]] и [[Свети Прокопий|Прокопий Кесарийски]].<ref name="nikolova"/> Художниците са трима – третият само в диаконикона.<ref name="ЕПК2 412"/>
 
Надпис на гръцки от XIII век е открит във вътрешността на църквата. В превод гласи „Молитва на Божия роб севаст [[Владимир (севаст)|Владимир]], брат на севаст на [[франки]]те“<ref name="nikolova"/> или „...севаст Франк“, като вторият вариант се смята за по-вероятен.<ref name="bozhilov">{{cite book|last=Божилов|first=Иван|year=1994|title=Фамилията на Асеневци (1186–14601186 – 1460). Генеалогия и просопография|location=София|publisher=Издателство на Българската академия на науките|trans_title=The Family of the Asens (1186–14601186 – 1460). Geneaology and prosopography|languagelang=Bulgarianbg|isbn=954-430-264-6|pages=96–9796 – 97}}</ref><ref name="ЕПК2 412"/> Надписът се свързва с управлението на Мелник от [[Алексий Слав]].<ref name="bozhilov"/>
 
== Бележки ==