|
Първоначално текето представлява жилище на духовен водач и неговите ученици. С времето текетата се превръщат в религиозни центрове, които често включват [[медресе]], [[имарет]] и други сгради, понякога дори [[джамия]]. Те стават места за подслон на поклонници и мюсюлмански ученици.
== В България ==
Текетата в странатаБългария са свързани преди всичко с мюсюлманските секти на [[алиани]]те. През XVI век по време на войните с иранския шах Исмаил I османските султани Селим I и Селим II прехвърлятпреселват бунтовното население в [[Добруджа]] и [[Лудогорие]]то. [[Къзълбаши]]те, преселени по този начин , сапроизхождат от [[Хорасан]]. Те са тюркско номадско племе, прегърнало шиитската[[шиитска]]та доктрина. Най-общо къзълбашите се отличават с привързаността си към семейството на пророка [[Мохамед]] и неговия зет имам [[Али ибн Аби Талиб|Али]], когото те смятат за първи [[халиф ]] (наместник) на пророка и родоначалник на 12-те праведни имами. Класическият шиитски възглед гласи, че с Мохамед приключва явният цикъл на пророците, докато с Али започва скритият цикъл на имамите (евлийа или Божии приятели). ▼=== История ===
▲Текетата в страната са свързани преди всичко с мюсюлманските секти на [[алиани]]те. През XVI век по време на войните с иранския шах Исмаил I османските султани Селим I и Селим II прехвърлят бунтовното население в [[Добруджа]] и [[Лудогорие]]то. [[Къзълбаши]]те, преселени по този начин са от [[Хорасан]]. Те са тюркско номадско племе, прегърнало шиитската доктрина. Най-общо къзълбашите се отличават с привързаността си към семейството на пророка [[Мохамед]] и неговия зет имам [[Али ибн Аби Талиб|Али]], когото те смятат за първи халиф (наместник) на пророка и родоначалник на 12-те праведни имами. Класическият шиитски възглед гласи, че с Мохамед приключва явният цикъл на пророците, докато с Али започва скритият цикъл на имамите (евлийа или Божии приятели).
12-ятДванадесетият имам Мохамед Махди, изчезнал през 941 г., е мюсюлманският [[Месия]]. Според сектантските схващания той е жив и в момента, но ще се разкрие едва в деня на Страшния съд. Като наследство от столетия репресии от страна на [[Сунитски ислям|сунитските]] власти все още събиранията (''джем'') и ритуалните танци (''сема'') на къзълбашите все още се извършват тайно. Изследователите често се озадачават от примесите на езически, християнски и [[зороастризъм|зороастрийски]] елементи в алианските обреди. Те палят свещи в текетата, празнуват [[Гергьовден]] (Хидрелез) и древноперсийската [[Нова година]] ([[Навруз]] или Кърклар) на 21 март. Непривична за останалите мюсюлмани е практиката им да употребяват [[алкохол]] по време на религиозните си церемонии.
Най-старите, най-големи и най-известни текета са 4четири – на [[Демир баба теке|Демир баба]] (край с. Свещари, Исперихско), Акязълъ баба (в с. Оброчище, Добричко), Отман баба (край с. Текето, Хасковско) и Кадемли баба (край с. Сокол, Новозагорско). Текета има на още много места, особено в Южна и Североизточна България (например Пловдив, край пътя Харманли-Тополовград и др.). От всички само първите 2две споменати тук са добре съхранени и отворени за посещения и култови обреди.
Напоследък учени, сред които Ирен Меликоф, Катерина Венедикова, Невена Граматикова и Любомир Миков, {{източник|привеждат убедителни доказателства|2019|05|07}}, че всички те принадлежат на хуруфитското братство, възникнало от [[исмаилизъм|исмаилизма]] – учението за Седмия имам. Сунитите не приемат и алианската привързаност към светците и молитвите в техните гробници. Обвиняват ги в идолопоклонничество, понеже обожествяват Али и неговите потомци – имамите. В съзнанието на вярващите алиани обаче евлиите ги закрилят с вълшебната си сила в реално време. Може да чуете чудновати разкази как еди-кой си в случай на неволя е срещнал [[Демир баба]] и е получил помощ, съвет или поне благословия. Бабѝте (на арабски: врата; баща) освен че разпространяват божията любов, носят знание, дадено им свише за тайните на невидимия свят. Те са и своего рода ипостази на 12-ия имам в съответствие с казаното в по-горния параграф.
=== Демир баба теке ===
[[Демир баба теке]] край село [[Свещари]] близо до [[Исперих]] е вероятно най-известното теке в [[България]]. От него запазеното е запазено само [[тюрбе]]то и една битова сграда, (макар много повече да е просъществувало през вековете допреди 4четири десетилетия). Няколко пъти напоследък около него по време на традиционните за текетата майски празници се организират събори от партия [[ДПС]]. (За повече подробности за това теке вж. препратките и излезлите напоследък монографични публикации и книга с легендите за патрона на текето Демир баба<ref>, 2</ref>).
=== Акязълъ баба ===
Второто известно теке от приблизително същото време (1527 г.) е ритуалният комплекс Акязълъ баба в центъра на с. [[Оброчище]] (старо име с. Текке) на 3 км западно от входа на курорта „[[Албена]]“. В него е едно от няколкото запазени алевийски тюрбета в България, особено интересно не само от архитектурна гледна точка, но и като традиционно действащо съвместно ритуално място съвместно на мюсюлмани и християни. Това тюрбе представлява 7-ъгълна сграда с правоъгълно преддверие, изградена от прецизна зидария от идеално формирани варовикови строителни блокове и разноцветни мраморни сглобки на сводовете, взети при строежа от разкопки от съседния хълм, където над с. [[Рогачево]] се е намирал комплекс от антични римски вили. Твърди се, че зидарията е споена с [[олово]] (вж. западната фасада на равнището на изправен човек). Оловен е покривът на кубето, извисяващ се на 18 м. Помещението е украсено отвътре със стенописи във виенски сткилстил, рисувани вероятно в края на 19 век и началото на 20 век, обявени в днешно време за паметник на културата.
В двора на текето има останки от огромно 7-ъгълно помещение с диаметър на вписаната окръжност 23 m. <ref>, 1</ref> с огнище и седмоъгълен куминкомин, чийто грандиозен дървен покрив е разрушен от руската артилерия векове след построяването му – през [[Руско-турска война (1828 – 1829)|Руско-турската война]] от 1828 – 1829 г.]] Мюсюлманите от дервишката секта, които са основали този религиозен комплекс, вярват, че в ритуалния гроб в текето са погребани останките на бекташкия водач Акязълъ баба, докато християните на свой ред твърдят, че там е погребан [[Атанасий Велики|Свети Атанасий Велики]].
От незапомнени времена в средата на май всяка година християни и мюсюлмани заедно почитат своите кумири. Характерно е, че оставяли своя вещ и преспивали в района на гробницата на светеца. В днешно време от съвместния ритуал е останало вързването на текстилни ленти на околните дървета по време на майското поклонение, както и варенето на курбан. Вярват, че този оброк ще запази здравето и ще изцери болните. На тази основа е създадено българоезичното название на селотосело Оброчище.
== Външни препратки ==
|
