Каменица (котловина): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м излишна доп. точка (.. ---> .); козметични промени
мРедакция без резюме
Ред 2:
'''Каменишката котловина''' е котловина в Западна България, [[област Кюстендил]], в историко-географската област [[Каменица (област)|Каменица]], част от физико-географската област [[Краище]].<ref name="грб">{{грб|237}}</ref>
 
Котловината има удължена форма от запад на изток на протежение от около 11 km, а ширината ѝ достига до 4 km. Площта ѝ е около 34,5 km<sup>2</sup>, а средната ѝ надморска височина 950 m. Разположена е между планините [[Лисец (планина)|Лисец]] (на североизток), [[Чудинска планина|Чудинска]] (на запад и северозапад) и [[Осоговска планина|Осоговска]] (на юг и югоизток). На изток чрез седловината Вратца (940 m) се свързва с [[Кюстендилска котловина|Кюстендилската котловина]], а на югозапад чрез [[Велбъждски проход|Велбъждкия проход]] (1160 m) – с историко-географската област [[Славище]] в [[РепубликаСеверна Македония]].<ref name="грб"/>
 
Каменишката котловина представлява грабеновидно понижение, което през стария [[терциер]] е било запълнено с наслаги. Оформянето ѝ продължава през [[плиоцен]]а и [[кватернер]]а. Котловинното ѝ дъно е хълмисто, а оградните и склонове са стръмни. Два ниски рида (Ротец и Планиница), разделят котловината на три части (полета) – Гюешевско поле (на запад), Скакавичко-Ранинско поле (на юг) и Гърляно-Ръсовско поле (на изток). На север от Планиница се е образувало още едно – Долноселското поле, което е по-ниско от останалите, като средната му надморска височина е около 800 m. През геоложките епохи, когато става окончателното оформяне на котловината речноакумулативната дейност допринася за натрупването на алувиални наслаги, особено в източната ѝ най-ниска част където преминава главната ѝ отводнителна артерия река [[Бистрица (Соволянска)|Соволянска Бистрица]] (десен приток на [[Струма]]) с левите си притоци Дрезга, Каменчица и др. Климатът е преходноконтинентален, а почвите са предимно канелени горски, делувиални и алувиални, на базата на които се развива овощарството и животновъдството.<ref name="грб"/>